Университети в чужбина

  • 20 939
  • 73
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 991
Здравейте всички Wink
Моля момичетата, които са учили в чужбина, да ми разкажат за университета, специалността си (ако сметнете за твърде лично, можете да пропуснете специалността).
Такси имали ли сте, безплатно ли е било, студентски съвети, сдружения, общежития. Ама всичко за каквото се сетите.
Няма значение и за коя държава даже. Давайте ми и линкове.
Моля обаче да само университети, от които имате лично наблюдение - вие, съпрузите ви, примерно.
Предварително си казвам - не е маркетингово проучване, никакви статии и доклади няма да пиша.
Просто ми е интересно как е уредено висшето образование в чужбина и с какви впечетления остават българските студенти от него  Grinning
Благодаря на всички, които решат да ми пишат   bouquet

# 1
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Специалност: преподавател по английски.
Такса: около 1500-1600 на година ( всяка година я покачват малко...)
Бях много благодарна, че държавата има финансиране на студентите и като живееща отделно от родителите си + родители с ниски доходи, получавах около 480 евро на месец за 4 години (интересното е, че не смятат доходите на половинките, ако имаш такива. Единственото условие беше да съм под 30 години, когато започвах следването). Другият рай беше безплатната карта за всякакъв вид транспорт (може да избереш дали да е през седмицата или за почивните дни. За времето, когато нямах карта (почивни дни) ползвах 40% намаление.
Има един студентски съвет, който се избира от всички студенти и преподаватели. Всяка година, през октомври, има избори.
Сдружения: безброй, но не съм взимала участие, тъй като възрастовата разлика със средностатистическият студент беше голяма (някои са на по 16-17 години, когато започват да следват). Някои от по-интересните сдружения са: религиозно или едно, в което вечерят заедно всяка седмица / две по един път. Холандците са трудни за общуване (дори помежду си) и затова сдруженията са шанс да се запознаеш с нови хора. Другото средство е т.нар. представителна седмица, когато дадена специалност първокурсници отиват някъде за 3 дена заедно със студенти от по-горните групи и правят нещо заедно. Тази година за нашата специалност беше в един замък и беше нещо свързано с английските банкери.

Общежития: няма ( 10 000 студента са). Има само 2 или 3 сгради, които са за студентите на обменни начала. Тук за голяма и важна стъпка в живота се приема, когато се изнесеш на квартира и живееш с няколко състуденти. Интересното е, че квартирите са смесени. наем: при нас е сравнително ниско, тъй като сме на север: около 250 евро за стая (ползваш хол, баня и кухня + всички консумативи са в тази сума.

Следване: Насочено е към практика и компетенции (как се нарича на БГ не се сещам в момента). Второто е: например, че можеш да работиш в екип или да създаваш собствени упражнения за учениците (за всяка специалност е различно). Годината е разделена на 4 периода от 7-8 седмици, в които часовете, изпитите и предметите са обединени около няколко такива компетенции. Целта е след тези седмици да докажеш, че си напреднал в дадена област и ако нещо не си успял да придобиеш като умение, да съставиш план как ще го постигнеш. Най-гадното винаги е било, че след 7-8 седмици е ваканцията от 1 седмица (за всички ученици, студенти) и след това са 2 седмици изпити. Всяка ваканция се побърквах. Иначе има ваканции: октомври, февруари, май и 7-8 седмици през лятото ( същото е и за средното училище).
Другата гадост бяха досиетата, които трябваше да пиша на всеки 7-8 седмици, базирани на пирдобити и непридобити умения. За мен беше гадост, защото пишех по 40-50 страници ( с разни неща за предметите) и ми отнемаше много време.

Типично за образованието: сам да учиш и в група да работиш по проекти. Самите часове не бяха много (към 15 на седмица и винаги 1 ден свободен).
Неюо интересно за теб, като учеща френска филология: Стажове в средни училища: Първата година 20 дена, втората 40 дена, третата 60 дена, четвъртата на работа в средно училище ( около 12 часа часове + другите неща) и стимулиране от правителството в размер на 560 евро.

Впечатления: беше ми много трудно да свикна в началото. Първата година няма да я забравя, защото не само имах толкова много неща д апиша, но и по 10 изпита на всеки 7-8 седмици. Някои неща оценявам като + : практика, разни умения, като планиране, комуникация и т.н. Минус за всички онези, които искат по-навътре да навлязат в дадена материя е, че поради наличието на толкова много практика, теорията остава до едно ниво. Ако искаш по-задълбочено нещо, то задължително трябва да запишеш Магистратура (което го правят голяма част от студентите, включително и аз).

Забравих да спомена оценките: от 1 до 10, като за взет изпит е 5,6. 10 се получава в много краен случай. След моите 6 в БГ, трудно го преглътнах този факт.  Laughing

Много още мога да пиша ( и за различни специалности), тъй като се занимавам с промоция на учебното заведение и съм запозната с много неща. Това също е интересно, че тук има н-дни с промоции, като борбата на всяко учебно заведение е да привлече голям брой студенти. Изпити няма (само за 21+ години, които не са завършили средно училище), но има лотария за медицина и стоматология (може и за още нещо, но не се сещам сега). Вид приемен изпит при нас има за Преподавател по актьорско майсторство и Рисуване.

Питай, ако още нещо те интересува....

Последна редакция: чт, 06 ное 2008, 22:29 от Kalinka

# 2
  • Мнения: 6 991
Благодаря, Калинка, че се постара да ми поднесеш подробна информация  Hug Може да кажеш кой университет е това в Холандия, нали?
Точно ей такива неща са ми интересни да сравня с милото СУ.  Grinning

# 3
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
http://www.nhl.nl/nhl_nl/

(горе кликни и излиза на английски)

Беше ми много приятно да споделя. нали с това се занимавам в момента.

# 4
  • Мнения: 7 605
Просто ми е интересно как е уредено висшето образование в чужбина и с какви впечетления остават българските студенти от него  Grinning

ъм.....впе4атленията от една небългарска студентка Ще ти върШат ли работа?  Blush

# 5
  • Мнения: 1 550
Включване от още една бивша студентка в Холандия Grinning
Специалност: Направление- Работна психология, Факултет- Психология.
Такса:1800 Е годишно (аз бях навършила 30 години в годината на записването), за под 30 годишните студенти таксата е друга.
Нямах студентско финансиране и безплатна карта за градския транспорт (отново във връзка с възрастта), но тук може да си декларираш студентските разходи към данъчните и се връщат 30% от разходите.
Сдруженията: има какви ли не. Аз нямах потребност да членувам някъде.
За общежитията и Калинка вече е писала. В Амстердам наемите на стаите са доста високи, но студентските сдружения посредничат в намирането на квартири на сносни цени.
Повече информация за университет, който завърших тук .
Самото следване:
Академично образование, т.е. теоретическа подготовка. Стаж карах единствено по време на магистърската степен.
Работи се в групи и се дават доста курсови работи, които осигуряват в повечето случаи 50% от крайната оценка по дисциплината. Всеки проект е свързано с правене на проучване, събиране на данни и статистическа обработка на данни.
Учебната година е разделена на периоди, примерно 4-8-4-8 седмици. В края на всеки период се държат изпити. Между периоди има около 3- 5 дена почивка (без да визирам ваканциите). По време на всеки период се карат две задължителни дисциплини и изпитите могат да са планирани и в два последователни дни. Събират се точки за годината (60 максимум), минимум 48 са необходими за да се премине в по- горен курс. Точките дават информация за хорариума- колко часа лекции, упражнения и самоподготовка. За оценките Калинка също е писала.
Лични впечатления:
Получава се солидна теоретична база и възможност за прилагане на наученото при подготовката за всеки проект. Имаш личен контакт със състудентите си, тъй като групите са всеки път различно формирани. По този начин работиш с различни хора всеки път. Това си има недостатъци, но и предимства.
Професорите имат личен контакт със студентите и са винаги на тяхно разположение.
Идват много гости, които изнасят лекции и внасят повече яснота как е организирано всичко на практика.

Първокурсниците имат интродукционни дни- около 3 дена обикалят Амстердам за да опознаят всички кръчми и други интересни места. През това време се опознават и още тогава се сформират клубове по интереси Grinning
По време на цялото следване се организират какви ли не сбирки и за 4  години (за някои този период е и по- дълъг) си опознаваш състудентите.

Изпитите: през първите две години предимно тестове. Има и т.нар. отворени въпроси- т.е. задава се въпрос и в свободна форма даваш отговор. Като тези отворени въпроси не се знаят предварително, както в България се готовиш по конспект. Има си ясни правила за оценяване, възражения и т.н.

Почти всичко е компютъризирано- от емейл адрес, достъп до библиотека, каква ли не информация, до blackboard. Последното е нещо универсално- онлайн поддържаш връзка, примерно, с другите членове на групата и по този начин комуникирате. Чрез блякборда се записваш за дисциплините и черпиш инфо за тях. Пак там се записваш за изпити и си проверяваш оценката. Също чрез блякборд се предават курсови работи дигитално и т.н.

Факултета помага при намирането на стаж. Поддържа връзка с вече дипломирани студенти.

Ако има нещо, което съм пропуснала и те интересува, ще допълвам Grinning

# 6
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Милена,
Добре си допълнила. Мислех да ги напиша и аз тези неща, но щеше да ми бъде най-дългият постинг в годишната ми история тук.  Wink

# 7
  • Мнения: 6 991
Просто ми е интересно как е уредено висшето образование в чужбина и с какви впечетления остават българските студенти от него  Grinning

ъм.....впе4атленията от една небългарска студентка Ще ти върШат ли работа?  Blush
Давай! Simple Smile

# 8
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Специалност Социална психология, катедра по психология, факултет по Хуманитарни и социални науки, университет - държавен, в Израел
Такси - различни са според специалността, степента на образование и още много критерии, в най-интензивния период на следване аз не плащах такса, защото бях нов имигрант, а и допълнително имах стипендия за това, че тук нямам родители + финансово подпомагане срещу работа в университета като асистент-преподавател. Тъй като не се дипломирах "овреме" сега плащам между 200 и 500 евро..(като дипломант, нещо такова се водя)
Общежитията се ползват най-вече от студентите в бакалавърски програми, докато аз бях в магистърска и пътувах от град в град всеки ден. Тъй като наемите в града, в който е университета ми, са ниски, много предпочитат да са на свободен наем. Има и много програми, по които срудентите работят, а получават в замяна я жилище, я намаление в таксите (програма Перах, програма Отворени жилища и пр.)

Има студенстски организации, членовете им се избират от студентите - следят за спазването на правата на студентите и извоюването на нови права; организират ни и стачките  Mr. Green

Следването в моята специалност - песен! Чрез компютър има достъп до всяка информация - изисквания към курса, списък с литература за четене и със задачи, които трябва да правим по време на семестъра; оценки, сесии, информация за курсове, форум сус студенти и преподаватели; обяви на факултета, имейл; търсене на книги в библиотеката и пр. - абе, всичко... Библиотеката е доста богата, книгите по-малко са ме впечатлявали, но периодичните издания (научни списания) -  Peace Ако нещо липсва, може да се поръча от библиотека в друг университет, отговорност на нашата библиотека е да ти го доставят по заявка.

Курсови работи и задачи - всяка седмица, без изключение; вкл. симулации, изследвания, доклади, дневници и пр. Сесията ми беше най-лесният период по време на следването, защото поне тогава няма лекции, иначе количеството задачи е горе-долу същото.
Моята специалност е единствената от психологиите, която няма стаж или практикум, защото ни подготвят за научни работници, вместо това има лабораторни упражнения и посещения на публични дискусии и на конгреси.

Бакалаврите имат две дати за изпит, магистрите една, но всички студенти имат право да пишат опровержение на оценките си, като с това поемат риск оценката да бъде намалена, не само повишена, защото изискват нова проверка, а новият проверяващ може да има по-строги критерии за оценяване  Whistling

Намаления - в градския транспорт намалението е нищожно, и без него минаваш, в някои градове ти дават намаление от общинския данък (в моя няма); но банките ти дават много добри условия да поддържаш сметка, театрите ти дават намаления за абонамент и пр.  - частният бизнес прави много усилия да привлече студентите като свои клиенти, защото знаят, че щом завършиш, ще се върнеш платежоспособен 100%.

Мъжът ми учи в частен университет, в т. нар. Отворен университет, който тук замества задочната форма на обучение, защото се записваш на колкото курсове можеш да поемеш (в държавните имаш нещо като годишна норма) и учиш дистанционно - чрез Интернет, пращат ти учебници вкъщи, и дават упражнения по съответния предмет, които не са задължителни за присъствие, но помагат. Но и те пишат курсова работа всяка седмица  Peace

Линк към университетския сайт: www.bgu.ac.il
И към този на половинката ми: http://www.openu.ac.il/

Последна редакция: пт, 07 ное 2008, 12:09 от Mentha

# 9
  • Мнения: 7 605
Просто ми е интересно как е уредено висшето образование в чужбина и с какви впечетления остават българските студенти от него  Grinning

ъм.....впе4атленията от една небългарска студентка Ще ти върШат ли работа?  Blush
Давай! Simple Smile

Зна4и, у4их в икон. университет, специалност финанси и макроикономика.
Следването продължава 8 семестъра, от които един е предвиден zа стаж в някоя фирма, а друг е zа писането на дипломната работа.
Първите 4 семестъра имахме zадължителни предмети, които zавърШиха или с иzпит, или с курсова работа. После си иzбираШ специалността, по която имаШ лекции оЩе 2 семестъра.
Университета ми беШе малък, бяхме максимум 40 студенти в една лекция, имахме мн. добър контакт с професорите и доцентите. Доцентите бяха хора от икономи4ния сектор предимно, някои от тях много важни кле4ки в големи фирми (Шеринг примерно). Това беШе голям плюс, zаЩото не само у4ихме теорията, но никога не zабравиха практи4ната гледна то4ка. Освен това съzдадохме първи контакти zа стажове и дори работа.
ИмаШе студентско съдружие, имаШе и офис zа 4ужденците, имаШе и офис, където помагаха да си намериШ стаж. Аz сама си го намерих моя, но от там пък ме насо4иха към една стипендия от ЕС, по програмата Леонардо Да Вин4и.
Такси тогава нямаШе, т.е. бяха символи4ни, сега май са 5оо?/семестър. Полу4их освен това стипендия, по скоро 50% стипендия, 50% zаем, но това се полага само на студенти, които и преди това са живели в Германия.
ОбЩежития има, но не се въzполzах zаЩото следвах в родния си град  Wink

МНОГО съм доволна от следването си, това бяха най хубавите ми години, беzспорно  Peace
http://www.fhw-berlin.de/  това е университета ми.

# 10
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Аз минавам, за да допълня...

Курсовете в магистърската ми програма се четат на 5 до 20 студента. По-големи аз поне не съм имала, главно бяхме или по 5, или 8-12, не повече.
В бакалавърските програми е различно, там в задължителните курсове има присъствие на по 180 човека, лекции в аула, упражнения - в малки групи от не повече от 20-30 студента.

Оценките са до 100, като скъсан на изпит, според изискванията на всеки курс индивидуално, се смята получилият оценка под 55, 60, 65, 70 или 75. За прием в магистърска програма обикновено изискват среден бал над 88 или 90 (т.е. в психологията борбата за оценки е безмилостно жестока), за докторат - минимум 90/91 или 92... (+ изпити и защити, това си е отделно)

Други удобства в университета са - достъп до компютър, Интернет (безплатно); допълнителна помощ (нещо като частни уроци от по-напреднали студенти), а ако някой е диагностициран с проблеми като дисграфия, дислексия и пр. - има право и на преносим компютър, предоставен му от университета, и допълнително време на изпит; копирни машини и принтери с ниски тарифи; храната в стола също е евтина.

Хванатият да преписва може да се сбогува с възможността да учи в университет, особено студенти-магистри - отнема им се правото да завършат специалността си в който и да е университет. Има и Комисия по етика, пред която студентите по психология отговарят във връзка с изследванията си.

# 11
  • Мнения: 558
В Германия можеш да следваш или във Fachhochschule (като това на Татяна ) или в университет. По принцип във FH е по-практически ориентирано следването и се учат по-малко предмети, и понеже имам няколко познати, които не се справиха в унито, а завършиха след това FH, аз съм на мнение, че FH се завършва по-лесно.

Аз уча VWL в университет (не знам как се превежда тая специалност на БГ, но е една от 2-те икономически специалности из университети тук- другата е BWL).
Та уж в моята специалност мойто уни е май на 2-ро място в ранглистата след унито в Цюрих (включени са унитата и от Австрия и Швейцария), обаче аз хич не съм доволна от образованието... ужасно теоретично, ужасно много математика, ужасно много студенти, естествено професорите не ни познават... за да ни пресеят, изпитите стават все по-трудни, процента на невзелите изпит (винаги са писмени за 60 мин време) по някои предмети надвишава 70%, но никой не го интересува на какво се дължи това... веднага след свършване на семестъра, започват изпитите, които се вместват в рамките на една седмица..имала съм по 3 изпита на ден  #Crazy другото,което не ми харесва, е че 2 седмици преди да свърши семестъра трябва да се запишеш за изпитите, които смяташ да държиш и ако имаш късмета да си вземеш всички изпити за които си се записал, на първите дати, не ти разрешават да държиш други изпити...не знам дали стана ясно, ама да речем през семестъра се посещават 4-5 лекции и като дойде време за записване за изпит, се записваш на толкова, за колкото си се подготвил,повечето се записват на по-малко изпити, от страх да не ги изпокъсат и да натрупат малусточки, защото невзимането на изпит се наказва с малусточка,а имаш право на само 7, направиш ли 8-мата, те изхвърлят от унито и нямаш право да учиш повече тая специалност в цяла Германия... та според мен не би било лошо да имаме право да се записваме за изпит преди всяка изпитна седмица- едната е директно след свършване на семестъра, а другата е малко преди да започне следващият семестър, като между двете има около 1-1,5 месец ваканция... та така, ако се запишеш на 3 изпита и си ги вземеш, да се подготвиш и за още 1-2 в рамките на ваканцията, ако си посещавал лекциите съответно...записването за някои лекции е чрез blackboard, за други не се изисква записване; материалите винаги ги има за download-ване преди съответната лекция, т.е. не се налага да се водят големи записки...има общежития, има организации към унито за какво ли не(за чужденци, за студенти с недъзи, за майки-студентки, за гейове...)...Базата уж я подобряват, но има какво още да се желае...таксата е 1300?..оценките 1->5, скъсан си, ако имаш оценка по-ниска от 4 (т.е. при 4.3, 4.7 и 5).А 4 пишат, ако си написал 50% от изпита, с по-малко знания няма как да го издържиш.

Последна редакция: пт, 07 ное 2008, 13:44 от pepelja6ka

# 12
  • Мнения: 7 605
В Германия можеш да следваш или във Fachhochschule (като това на Татяна ) или в университет. По принцип във FH е по-практически ориентирано следването и се учат по-малко предмети, и понеже имам няколко познати, които не се справиха в унито, а завършиха след това FH, аз съм на мнение, че FH се завършва по-лесно.

Аз уча VWL в университет (не знам как се превежда тая специалност на БГ, но е една от 2-те икономически специалности из университети тук- другата е BWL).

Макроикономика се каzва.

Раzликата между Уни и ФХ е не само практи4ността, но и условията. ФХтата не са толкова претъпкани, вси4ко е по малко, имаШ реален Шанс да zавърШиШ в редовното време, дори и да работиШ, както направих аz. По стегнато е, така да се каже. И като те 4ета, то4но това са то4ките, които те драzнят в Унито. Аz наро4но иzбрах да у4а в ФХ и zа миг не съм съжалявала. После, като кандидатсвах zа работа, много работодатели ми каzаха 4е предпо4итали висШисти от ФХ, zаЩото ораzованието йм е по практи4но, докато от Унито у4ат мн. по теорети4ни работи и се смятат zа много интелигентни, а нямат грам представа от практи4ната работа. Е, има и фирма които по принцип не искат от ФХ (БМВ примерно) но моето впе4атление е, 4е с диплома от ФХ лесно се намира работа, и предлаганата zаплата беШе еднакво висока  Peace Та, ако си толкова недоволна, може би не е zле да помислиШ върху вариант преместване във ФХ  Wink

# 13
  • Мнения: 558
то вече няма за кога....след n-ти семестър в унито, е направо смешно да ходя в FH, пък и уж съм пред завършване...ама определено съжалявам за избора на уни...щото никой не гледа в кое уни си завършил, а колко бързо и с какви оценки Peace а и има и голямо чакане, за да те вземе някой проф да си пишеш дипломната работа...защото не може да поемат повече от 4-5-6 студента на семестър...уж сега и в тази насока реформа въвеждат, ама да видим... стоят си студентите семестриално завършили и си плащат таксите и чакат за дипломна, поне да освобождаваха от такси в тоя случай, но не..  #2gunfire

# 14
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
и аз да допълня за Хохшулето Wink

pepelja6ka, не можеш да заключиш, че Хохшулето е по-лесно, след като някой издънил се в унито и после успешно е завършил Хохшуле Wink
подобни обобщения са спорни...ако си следвала една и съща специалност в Уни и в Хохшуле, може и да поспоря кое е по-лесно Peace все пак има 2 вида университети, защото са предвидени за 2 различни типа реализации...

аз следвам в Хохшуле (висше училище  Laughing) www.h-da.de

специалност: media system design

степен: Diplom (повече от бакалавър, по-малко от магистър, вече не съществува, защото немската образователна система се синхронизира с европейската)

продължителсност: 8 семестъра, 1 задължително практика във фирма, 1 правене на дипломен проект (при нас се реализира нещо, не се пише дипломна работа)

Такса: 220 Е на семестър, покрива разходите за студенстския съвет, студентските сдружения, билет за транспорта в областта (влак, рейс, трамвай, метро, без влак-стрела, на доста голямо разстояние до 120 км...), безплатно посещаване на театъра (Теди Москов поставя пиеси в театъра  Sunglasses) и някакви други неща покрива...

един семестър плащах допълнително 500Е, т.е. общо 720Е, но дойде на власт друга партия и отмениха таксата.
програма: разделено е на предследване (4 семестъра) и основно следване (1 семестър практика, 2 семестъра следване, 1 за дипломен проект). имам основни предмети, по които имам лекции плюс реализиране на проект в група. всеки семестър проектът става по-сложен и групата по-голяма. отделно имам избираеми предмети - предлагат ми 20 различни курса и аз трябва да покрия в рамките на 2 семестъра между 5 и 10 курса. една част от курсовете са на английски. мога да покривам курсове от други специалности, напр. икономика, онлайн-журналистика, информатика, медийно право - аз си избирам курса и се регистрирам онлайн.
задължително изучавам специализиран английски и още един чужд език (немският не ми се брои за чужд, трябва да избера между испански, италиански, португарски, френски, китайски)
всичко е практически насочено - презентации, проекти, реализации на проекта и т.н.постоянно се работи в група, част от обучението е насочено към развитие на ръководни качества и усвояване на project management.

инфраструктура: библиотеката е разделена по катедри и е в близост до всяка катедра, онлайн каталог и администриране на библиотечния ми акаунт.
blacкboard, който ползвам за контакт с професорите, тегля оттам лекции, качвам моите документи, чета новини и прочие.
отделно система за онлайн администриране на оценките ми, курсове, лекции и прочие...
в университета имам безплатен wlan, лаборатории с най-новите РСта, с качени на тях лицензирани програми. половината са WIN , другите - MAC. отделно професионално студио за заснемане (аудио, видео), професионално студио за обработка на материала - всичко, за което се сетиш....камери, колони, микрофони, прожектори, мишпулт, ...
столовата  да я спомена - всеки ден 4 топли ястия, едното задължително вегетарианско, едно риба. 5 различни зеленчукови топли гарнитури и толкова салати.
топли напитки и прочие.
отдено нашата катедра си има кафене, вечер и бира продават. понякога си вадим и грил и се пие и яде...

състуденти организират групи за взаимопомощ - например обясняват ти висшата математика, за да си вземеш изпита.

седмiцата преди да започне семeстърът се организират пролетно и ессенно училище, където състуденти от горен семестър, предлагат различни целодневни курсове, които ще ти бъдат от помощ в започващия семестър (html, scc, java, J2ME, java script, photoshop, flash, illustrator, indesign, maya, premiere и пр. )

поток: започнахме около 60 човека, сега сме около 45..., лекциите не са задължителни, основната тежест при оценяването е проектът, по който се работи.
след 4я семестър има голям изпит по 3те основни предмета, ако не го вземеш и не можеш да продължиш.
имаш право на 1 явяване, 1 поправка.
ако не вземеш поправка отиваш на устен изпит. ако не го вземеш - излиташ...

общежития: общи за студентите от Хохшулето и ТУ. местата недостигат, стаите са тесни, има много китайци, индийци ... понякога от към миризма се издържа трудно  Rolling Eyes
иначе са с оборудвани кухни и перални помещения...направено е да е удобно.
на свободен наем е скъпо, защото районът е много скъп Confused

лични впечаатления:
от образованието съм горе-долу доволна, от избора на специланост - доволна. специлаността е cross over Peace
в Хохшулето обаче трябва всичко сам да учиш, т.е. никой не ме учи как да работя с определена програма.
аз си я разучавам и накрая реализирам чрез нея моя проект Rolling Eyes - стрес с една дума Rolling Eyes

в някои от хуманитарните специалности (социална психология, психология на възприятието, реторика) се дразня от ниското ниво, но аз имам съвсем друга основа (следвала съм преди в Бг хуманитарна специалност). колегите ми казват, че за тях нивото е ок, защото те нямат основни знания в областта.

изнервя ме понякога и бедният и ужасен английски на някой професор...
не разбирам защо трябва да ни мъчи с ужасния си английски, след като всички студенти говорят и разбират немски - т.е. при някои професори това допълнително сваля нивото на преподаване - това ме дразни.
за техническите дисциплини като математика или информатика това не е така, но някой да ми се пъне по психология на английски с беден речник е за мен кощунство Stop

в моята специалност рядко съм се сблъсквала с двоен стандарт спрямо мен, затова че съм чужденка.
аз не го и позволявам де. третират ме като другите.
един от професорите веднъж засече един колега и му каза:
след като една чужденка може да ми предаде текст без нито една правописна грешка, значи и ти може да се справиш  hahaha
от тогава този колега не ми говори  Joy
но определено при съставяне на групите за проекти ми е доста по-трудно да влезна в читава група, защото си мислят, че може и да не работя както те си представят... предразсъдъци, които се развенчават при по-близко сътрудничество...

друго не се сещам засега, отивам да се боря с проекта  Crazy

Общи условия

Активация на акаунт