Позатихнала е темата, но ще я бутна малко.
На 27 години съм и съм с диагноза лупус от 13 години.
Когато преди около 4 години изявих желание пред ревматоложката си да имам бебче ми беше казано, че това е ужасен риск както за мен така и за бебето. Естествено бях супер наплашена, но в крайна сметка надали има някой на мнение, че не си заслужава.
Едно от условията въобще да си мисля за бебе беше да съм в ремисия.
Е да, но така и не се случи тази ремисия... Просто антителата ми бяха паднали достатъчно, че да реша да пробвам.
Другото беше да спра резохина, ендоксана и всякакви такива поне 6 месеца преди забременяването.
Е, сега съм бременна в 4-тия месец. След разговори с ревматолозите и генеколозите се оказва, че не било чак толкова страшно да си бременна с лупус.
Сега съм на терапия с 2 таблетки преднизолон и на всеки 3 месеца по 90 ампули имуновенин. Тъй като антифосфолипидните ми антитела са много високи всеки ден си слагам и инжекция фраксипарин.
Оказа се, че и в много други случаи на бременни жени се налага да им слагат имуновенин и фраксипарин.
Да, бремеността с лупус е рискова, но определено не невъзможна и често с лош край.
Лекарствата са скъпички и нервите са в повече, но си заслужава!
Важното е да ви обръщат внимание докторите, за да може да се реагира при проблеми.
Тормозете ги до край, това им е работата.