ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

  • 176 959
  • 270
  •   1
Отговори
# 240
# 241
  • Мнения: 2 123

 Peace
оправете правописните грешки в клипа. Страшно лошо впечатление правят. Съгласуването на времената също

# 242
  • Мнения: 70
Здравейте. Чета този форум от няколко дена и плача. Трудно ми е даже да си представя какво са изживели част от вас. Прегръщам ви силно!   bouquet
Аз също съм осиновена, но от безкрайно щастливите осиновени. Родителите ми ме обожаваха (за съжаление баща ми вече не е между живите, лека му пръст), гледаха ме като писано яйце и се стараеха се с всички сили да не съм лишена от нищо, най-вече от любов.
Взели са ме през 1985г. от "дом,майка и дете" във Виница, на 3 месечна възраст. Като повечето осиновени и аз научих истината за миналото си от "доброжелатели", на 12 годишна възраст. Един ден децата, с които играех си шушукаха нещо и ме игнорираха. Казаха,че знаели за мен една голяма тайна, но не можели да ми я споделят. В крайна сметка ги убедих да ми кажат въпросната тайна и така разбрах,че съм осиновена. Честно казано не се шокирах, подсъзнателно винаги съм го знаела, но ми стана тъжно и обидно от факта, че родителите ми са криели от мен толкова дълго време. Прибрах се вкъщи и попитах майка ми дали съм осиновена, тя ме излъга, че не съм.  Confused Обещах си, че няма да оставя нещата така и започнах да ровя из документите, не намерих нищо, само една статия от вестник за осиновяването. На мен това ми беше достатъчно. Няколко дни по-късно подслушах разговор между родителите ми . Майка ми: "Ще й кажа истината!". Баща ми: "Кажи й, да я подлудиш!" Миличките ми, толкова се страхуваха как ще реагирам, дали няма да избягам от вкъщи или да направя някоя подобна глупост. В крайна сметка, след много упорито настояване от моя страна, си признаха. В създалата се ситуация ми стори,че си сменихме ролите, че аз бях възрастният, а те децата. Много бяха уплашени и стресирани от факта,че вече знам истината, а аз се опитвах всячески да ги убедя, че много ги обичам, че съм им много благодарна за всичко, че те са моите родители,че нямам и не искам никога да имам други. Все пак майка ми много се страхуваше, че мога да тръгна да търся БМ, затова и първоначално не ми каза всичко, което знаеше за нея. Впоследствие научих подробности. Знам името на БМ, знам в кой град живее, знам, че е била семейна, а аз съм била извънбрачно дете. Съответно това е и причината да ме изостави.     Дошла е от другия край на България във Варна да ме роди, явно се е криела. Била е на 29г., когато съм се родила, така че подозирам,че не съм първото й дете. Пък и една ясновидка беше казала на майка ми, че имам брат и сестра, знае ли човек, възможно е.. newsm78
Благодарна съм на БМ само за това, че не ме е убила, а все пак ме е родила жива и здрава. Никога не съм я търсила и едва ли ще я потърся, знам причината,поради която ме е изоставила, така че нямам какво да я питам.Предполагам, че не и е било лесно и се опитвам в душата си някак си да я оправдая, но все пак изпитвам към нея единствено гняв и ненавист. Close

# 243
  • Мнения: 223
Здравейте, чета тази секция от форума понякога и е много тъжно и затрогващо. Попаднах на тази статия , цитирам:
http://tell.bg/?p=15747   ("Акушерка разтърси България с тайния си дневник") и се сетих за тази секция тук, тъй като се споменават деца с дати на раждане и евентуално град.
Всичките са набор 93.

Затова реших да ви го покажа. Не зная дали е истина. Не зная дали не е поредната шашма, но съдейки по това, че всяка втора тема тук в този подфорум е Търси се...придружено от дата на раждане- реших,че би било полезно на някой,ако е вярно разбира се.

Надявам се, да не съм дала празни надежди на никого. Само споделям, на какво попаднах в нета.
Надявам се и всяка/всеки от вас да намери себе си и своя баланс в живота, независимо дали със или без своите биологични родители.  Hug  Hug  Hug
 smile3525

# 244
  • Мнения: 12
Aз съм осиновена и търся майка си. Била съм в дом №7 :жк Славия; бул. Борис 3". родена съм в Майчин дом. БM се казва Анелия, освен ако не си е омъжила и да си e сменила фамилията. Аз съм се казвала Нели. Родена съм на 22.03.1989, поне така пише в акта ми за раждане. Много искам да се сращна с БM!

# 245
  • Мнения: 1
Осиновяването става чрез гражданско дело в съда. Делото има номер и дата, които се пазят пак там в едни азбучници, които са подредени по години и вътре по имената на хората, които са страни по делото (в нашите случаи - осиновителите).

Обикновено на адвокатите им дават достъп до тази документация. Намериш ли делото (то е секретно и тук е бедата) в него има решение на съда, че те присъжда на осиновителя, имената на осиновителя и декларация за отказ на БР от теб, в която има имената им, от къде са и евентуално ЕГН-та.

Така би могла да я намериш.

Другия вариант е в дома, в който са те оставили, там понякога може да се намерят дори копия от истинския акт за раждане, в който пише имената на БР.

Когато си осиновена ти е издаден нов акт за раждане. Почти винаги сменят и датата за раждане, така че ако си на 22,03, може истинската ти дата да е 24,03 или 20,03. Името също се сменя.



Аз така намерих моите БР. Изобщо не съм поставяла въпроса дали да ги търся, просто не беше възможно да не го направя. Още повече, че предполагам и при другите е така, се усеща, че си "друг" и малко "различен" и леко не на място.

Аз разбрах сама и то случайно, никой не ми е казал. За съжаление беше късно, майка ми (истинската, която ме е отгледала) си беше отишла и до ден днешен съжалявам, че не е намерила смелост и сили да ми каже. Сега я обичам още повече и ми се иска да имах възможността да й благодаря, много ми липсва.

БР са ми живи и здрави, брат и сестра имам, род - голям. На никого не се сърдя и те се зарадваха да ме видят, плакаха всички, вълнуваха се, притеснени бяха и уплашени да не ги мразя. Е, не ги мразя, знам че си имат техните причини, просто в сърцето ми има място само за една майка - това е.

Успех на търсещите.

# 246
  • Мнения: 5
Привет. Тази тема жива ли е още? Или има алтернативна на нея? Благодаря Simple Smile

# 247
  • Мнения: 53
Никой изобщо не пише тук????

Да споделя моята история...разбрах твърде късно,че съм осиновена и то защото така се стекоха обстоятелствата и майка ми беше принудена да ми каже. Иначе тя ми казва,че никога не би ми разкрила истината. Почнах да сама да имам усещането,че не съм нейно биологично дете,защото се държеше отвратително с мен - злобно, критично, с несъгласие за всичко,което правя... И просто доакто бяхме навън й казах,че само с хората,с които има кръвна линия се държи добре и чак тогава тя реши да говори. Макар че ми е осигурила всичко от А до Я , винаги са ми липсвали топлината, обичта и разбирателството. ЗА пред другите хора тя е весел и готин човек, но с мен се държи грубо и мисли,че това е правилно решение....А аз се опитвам да простя за тази лъжа и да залича следите от огромна болка,че над 20 години са ме лъгали всички близки в лицето...макар и помежду си всички да знаят всичко. Винаги съм усещала,че съм различна, но щях наистина много да се радвам,ако родителите ми бяха искрени с мен, така щяхме да изградим много по-добри взаимоотношения. В момента се чувствам емоционален инвалид, щото родителите ми никога не са тачили мнението ми и не са ме изслушвали какво наистина искам... Единия или другия нарежда..Обичат ме все още по техния си начин, но предпочитам да са далеч от мен,защото общуването ми с тях много ме наранява. Миналата година лежах в болница две седмици и майка ми дойде на посещение и каза,че всичко това ми се случва като наказание,защото съм се държала зле с родителите ми....

Искам да се обърна към всички двойки, искащи да осиновят дете. Някои ваши коментари просто ме отвръщават. Думи от сорта на " искам дете,което просто да ме нарича мамо" или " искам да е от български произход задължително.." Просто съжалявам за болката ви,която изпитвате поради невъзможността да имате свое си дете, но аз съм изпатила от всичко това. Точно от родители,които имат идеалистична представа за живота и много претенции. Например като са ме взели от Дом за сираци на 3 годинки, са избрали мен защото всички останали са били циганчета (не защото са се влюбили в мен или защото са почувствали така) и Второ>ДОбре, нека детето ви нарича мама и тати, но още от самото начало бъдете искрени с тях и се опитайте да ги обикнете много силно. Да осиновиш дете не значи само да сбъднеш своя смисъл в живота да отгледаш потомство или да осигуриш бъдеще на едно детенце...то значи и да дариш цялата любов и топлина,която имаш. А и да обикнеш дете,което не е твоя плът и кръв според мен не може всеки да го направи искрено. Много фалшиви неща виждам в живота си, за да знам,че всичко може да се получи и грозно. За справка в Западна Европа е забранено да има тайна за осиновяването,защото живейки в тайни едно дете изживява много по-големи травми в вбъдеще(истината вианги излиза на яве)..

ТОва е просто не искам само да чета философии от родители за идеалистичните неща в живота. Нищо не е като по филмите, просто когато едно дете стане част от живота ви, го зачитайте като личност и се опитайте да го обикнете такова каквото е,не да го направите перфектно по вашите идеали.

# 248
  • Мнения: 918
Никой изобщо не пише тук????

Да споделя моята история...

Само, че, това което пишеш се отнася до всички деца и родители, независимо дали осиновяване е намесено в картинката.
Дали някой е добър родител не зависи от това дали е биологичен родител или осиновител, а от това какъв човек е; как осъзнава себе си; колко и какви собствени драми и проблеми има или е имал през собственото си детство и един куп други неща.

# 249
  • Мнения: 21
Здравейте!Изчетох всичко до тук с притаен дъх.Разбирам ви напълно,аз също съм осиновена.Моята история е доста дълга и не искам да ви обременявам с нея.Реших да пиша и аз тук и да споделя своя опит с тези от вас които търсят БР.Миналата година заведох дело по чл.105от Семейния кодекс за осатановяване на произход.Поради здравословни проблеми,които оказа се че са наследствени,(а все пак имам деца за които се страхувам да не наследят някои от тези заболявания).И какво мислите че стана на това дело,бях за втори път отхвърлена от моите БМ иББ,не че съм имала друга нагласа.И те като мен са били призовани в съдът с призовка,само че  една седмица преди моето дело.Казали са че не страдат от никакви наследствени заболявания,които аз съм посочила(колко са жалки само) и  че не желаят да разбера кои са.Ами това е общо взето,дано да съм ви била по някакъв начин полезна.Забравих да ви се представя,извинете.Аз съм Мая,родена съм на 13.01.1973г  в гр.Павликени,оставена съм в домът за деца във Велико Търново.Желая успех на всички търсещи своя произход.

# 250
  • Мнения: 5
Аз съм Емилия Тодорова, но от дуг профил. Намерих майка си Анелия от село Киселево, Монтана. Ето ни:

Последна редакция: пт, 30 окт 2020, 10:27 от Еми Лия 665208

# 251
  • Мнения: 39
Здравейте, ако все още е активна тази тема, бих искала да попитам няколко въпроса. Посъветваха ме да си извадя препис от акта за раждане и да направя ДНК тест, в него щяло да пише кои са ми родственици и.... толкова. Та въпроса ми е следния, знае ли някой какво пише в този препис и какво точно става ясно за осиновеното дете и какъв е реда за получаване, а относно ДНК теста, какво пише и за какви родственици става въпрос? Знам, че вероятно звучи глупаво(но бих искала да се информирам ) , ако има някой, който се е сблъсквал с тези неща, ще съм благодарна да ми отговори. Благодаря!

# 252
  • Мнения: 70
Мило момиче, не Ви е нужен днк тест . Ако осиновителите Ви са живи и се съгласят да Ви съдействат, то ще разберете произхода си веднага.

# 253
  • Мнения: 288
Здравейте на всички! Надявам се тук да намеря отговор на нещата, които ме мъчат и предварително се извинявам, ако нещата, които напиша не са за тук.
С мъжа ми, който е на 34 години имаме проблем и правим опити с инвитро, проблема е в мъжкия фактор. Преди около 2 седмици разбрах, че е осиновен и дори не подозира за това. Казаха ми "добри съседи" и като видях акта за раждане се убедих сама. Издаден е година и половина след датата на раждане. Изобщо не ме притеснява факта, че е осиновен, но ме тревожи, че ще попречи на процедура по инвитро, защото там се иска информация за наследствени заболявания. Не смея да му кажа, защото не смятам, че е моя работа, а в същото време като говорих със свекърва си и я помолих да му каже тя беше категорична, че няма да го направи. Не я интересувало ние в какво положение сме и каза, че няма да си разваля отношенията със сина си заради това. Идея си нямам какво да правя и дали е редно да му кажа аз. Страх ме е да не го съсипя още толкова психически, защото той доста тежко понася всички неща покрай инвитро и се обвинява за това. Ще се радвам да получа съвети.

# 254
  • Мнения: 918
Не мисля, че за инвитрото, фактът на осиновяването е важен.
По-скоро, ако аз бях на ваше място, щях да се притеснявам, че между нас стои толкова съществена “тайна”. И не знам как бих постъпила - дали да уважа отношенията между мъжа си и майка му и да мълча, надявайки се, че тя ще му каже; или да му кажа аз за да не стои между нас такъв факт. Мисля, че бих се чувствала нелоялна спряно него. От друга страна, ако за вас е било толкова лесно да стигнете до информацията за неговото осиновяване, сигурна ли сте, че той самият, не знае наистина?

Общи условия

Активация на акаунт