За обезпаразитяващите, давам на Чара от самото начало хапченца на 3 месеца.
За гледането вкъщи и оставянето само, аз се отказах. Според мен страдат и хората и животните. В началото я оставях в коридора и отварях вратата на банята. Оставях и меко одеалце на което да спи. Беше си харесала един пуловер на Иво и го жертвах него. Взимах от специалните кокалчета за игра. Задължително оставях водичка. Но... тя страшно много плачеше. И при това не сме я оставяли за повече от 3 часа. Съседите се сърдеха ( и с право). Един ден си беше отворила вратата на кухнята и ...такъв погром просто няма. Беше яла цветя и саксии...съответно пръст и кал навсякъде...Разкъсани книги, качила се на шкафовете и чупила каквото видяла. Качвала се по масата.. Общо взето по калните стъпки разбрах къде е ходила. Това и беше за последно. Но, аз имам алтернатива. Гледахме я няколко месеца вкъщи за да поизрастне и закрепне и я изведохме я на двора ( беше 8-9 месечна), направихме и къщичка и смея да твърдя, че там и е много по- добре. Дори когато ни няма, минават комшиите и и се радват. Отделно можем да я пуснем из двора и там да си тича и рови на воля без това да ни притеснява. В интерес на истината нямаше да взема куче ако не бяхме сдвор. Според мен гледането на такова голямо куче в малък апартамент си е тормоз и за хората и за кучето. Имах една съседка, на която кучето пишкаше през отвода на терасата. А отдоло хората си простираха дрехи . А когато ги нямаше собствениците огласяше целият вход и имаше дни когато по 8-9 часа виеше, а как само кънтиии . Съседите лудваха (вкл. и аз) .Когато се хранеха стопаните го биеха и се караха на кучето, че пускало лиги по масата, а то горкото нямаше друг шанс(ниска маса и голямо куче, което иска да застане до близките си хора). Вадеха косми от храната и му се караха ( явно изнервени вече от ситуацията). Сега имам възможност да почиствам след Чара и да я уча да ходи на определено място за целта, но в блока побеснявах от кучешки изпражнения, които бяха навсякъде, дори и на стълбите в коридора. Тогава кучето им беше малко и явно не устискваше докато излязат навън. Но, това не ги караше да почистят след него...
Тогава също обичах кучетата, но точно за това не си взимах. Според мен трябва хубаво да се прецени ситуацията. Иначе, имаме примери за доста изоставени кучета и изобщо любимци точно заради недооценени обстоятелства. Съжалявам за негативният пост .