Отговори
# 45
  • Пловдив
  • Мнения: 5 009
"Признанията на един лекар - еретик", д-р Робърт Менделсон:
http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=143934&a … 4ba2e80aa6c7beed5

# 46
  • Мнения: 554
"Да командваш или да се подчиняваш" на Михаил Литвак. Авторът дава ценни съвети как да избягваме конфликтите с известния метод на войника Швейк, който се съгласява с всичко:

- Швейк, ти си идиот.
- Тъй вярно, идиот съм.

В повечето случаи ние реагираме първосигнално и тутакси започваме спор кой от двамата спорещи е идиот, като егото ни в случая играе основна роля. А нещата не стоят точно така...

Освен това авторът казва: "Критикувай само срещу пари", "Един път критикувай - седем пъти хвали". Книгата е изпълнена с лични примери от живота на автора и примери с прилагането на метода от неговите ученици.
Книгата не е алтернативен метод за лечение, но с цените си практически съвети е много полезна като предпазна мярка и профилактика преди евентуална нужда от лечение.

http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=9986

# 47
  • Мнения: 2 616
Онзи ден ми попадна тази книга на Александър Свяш
уникална е просто, задължителна за всеки, който вярва в силата на положителната психология!!!

# 48
  • Варна
  • Мнения: 1 231

Тази книга е много интересна:



http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=143169&a … SID=404231205eb80

За съжаление май в момента трудно се намира. Thinking

# 49
  • Мнения: 57
Чудесна тема, Ivelina!  Hug
Ето и от мен няколко книжки: Тайната на неправилните диагнози(невидимите завоеватели на нашия организъм); Класическо природосъобразно прочистване(цялостна програма за лечение и възстановяване на организма) -автор д-р Олга Елисеева.
Извори на дълголетието (из хилядолетния опит на източните мъдреци )-Виктор Востоков
 Китайски тайни на здравето (природолечение,хранителен режим,хигиена на тялото и ума,физически упражнения,полово дълголетие,заболявания и видове лечения)-Хенри Б.Лин
Лошите мисли са лукс,който не можем да си позволим-Джон-роджър, Питър Макуилямсл
Няма да ги коментирам-заглавиятя са достатъчно красноречиви.

# 50
  • Мнения: 2 616
Излезе луксозно издание на "Тайната" - не случайно държи първото место в класацията на книжарница "Хеликон" по продажби - книгата е истинско бижу - с дебели корици, цветни гланцирани страници - невероятна е!
За тези, на които все пак "Тайната" нищо не им говори, това е книга, която ще Ви научи как да използвате Тайната, в който и да е аспект на вашия живот – пари, здраве, взаимоотношения, щастие, във всяко ваше взаимодействие с този свят. Ще започнете да разбирате скритата, неизползвана сила, която е в самите вас – както и че това откровение може да донесе радост във всички изяви на вашето съществуване.

# 51
  • Мнения: 606
Препоръчвам ви тази книга http://www.book.store.bg/c/p-p/m-345/id-21169/vyzliubi-svoiata-b … j-sinelnikov.html

Много е ценна.
Наистина трябва да се научим да приемаме с благодарност всичко това, което ни се дава, както доброто, така и лошото.

# 52
  • Мнения: 364
"Сбогувайте се с болестите"  от Майя Гогулан и Анна Соловьова по системата за здраве на Ниши.

 eldivine  я спомена в темата на Мая "алтернативна козметика". Ценни съвети за здравословен начин на живот, с интересни и лесни упражнения.

# 53
  • Мнения: 15
Здравейте,

Ето линкче към блог със статии за здравословен и екологичен начин на живот, билки, инфо за духовното израстване, себепознание, себелечение, енергийна психология, емоционално здраве, подбрани филмчета, книги, интервюта и подобни
Надявам се да са полезни.
Здраве и усмивки за всички!

Анел
http://nel-anel.blogspot.com

# 54
  • Мнения: 2 640
Иве, прекрасна тема направи   bouquet все се връщам към нея от време на време. Само дето нямам време да прочета препоръчаното  Embarassed

# 55
  • Мнения: 3 118
а аз чак сега ви намирам

# 56
  • Мнения: 2 616
Ново попадение Simple Smile:


Май му станах почитателка на Свияш  Wink

# 57
  • Мнения: 5
здр   Blush Blush Blush
за първи път сум тук, и незнам дали до сега сте говорили по тази тема,но искам да ви покажа една статия която помогна мн на моята баба. Историята на кратко:откриха и рак в гардата,отстраниха я ,мина дълга химиотерапия, спазваше диета, не говореше почти с никои и се беше предала... един ден попаднахме на следната статия

ПАУ Д' АРКО -ЮЖНОАМЕРИКАНСКИЯ ЛЕК ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА


Тази статия, публикувана преди години, е една от първите от този род появила се на страниците на американската преса и е посветена на лечебната сила на Пау Д' Арко.Тя е препечатка от "Спотлайт", популярно седмично издание излизащо във Вашингтон.

Възможно ли лек идващ от южноамериканската народна медицина да лекува различни видове рак?Да, казват лекари и бивши пациенти болни от рак.Тази тема е нашироко отразявана от години в пресата на Латинска Америка, но не и в САЩ.
Южноамериканските лекари успешно използват южноамериканската народна медицина за лечение на различни форми на рак-включително левкемия-както и на други тежки болести, но информацията за това не е стигала досега до североамериканските медии.
Съгласно информации публикувани в различни южноамерикански издания, вътрешната част на кората на две южноамерикански дървета от семейство "Bignoniaceae" се използват успешно при лечението на различни болести, включително рак.
Напитка приготвяна от вътрешната част на кората на дърветата от вида Lapacho Colorado (Tabebuia Avellanedae) и Lapacho Morado (Tabebuia Altissima) изглежда, че са в състояние да атакуват причинителя на болестта, според медицинските доклади.
Дървото наричано на испански Lapacho Colorado или в превод "червено лапачо" дължи името си на своите алени цветове .То расте в топлите части на Южна Америка: Бразилия, северна Аржентина, Парагвай, Боливия и др. и е било използвано от индианците от племето гуарани и тупи-намбо дълго преди появата на испанците в Америка.
Другото име на лапачо е ipes, название използвано в южна Бразилия, където червеното лапачо бива наричано ipe roxo.Друго широко използвано название на дървото е pau d'arco, като червеното лапачо е наричано pau d'arco roxo.Рau d'arco означава "клонката на дъгата"тъй като местните индианци са го използвали за направа на лъкове.
Червеното лапачо е широко разпространено растение в тропическата зона на Южна Америка.Lapacho morado или лилавото лапачо предпочита студения климат-например този на Андите.То също е разпространено в Южна Америка и неговото разпространение там не е рядко.Червеното лапачо става известно на лекарите от бялата раса преди около 20 години като това се случва в Американа-предградие на Сао Паоло, Бразилия.

Излекуването на младото момиче

Историята, свързана с антиканцерогенните свойства на кората от лапачо започва преди около 20 години, когато семейство от Сао Паоло организира домашно парти след завръщането си от пътуване до Рио де Жанейро.По време на вечерята двамата съпрузи разказват историята на своя родственичка-младо момиче, болно от рак.
Лекарите безпомощно вдигат ръце от нея и признават на родителите на момичето, че то няма да живее дълго.Но лелята на момичето се свързва с индиански лечител, който твърди,че рака може да бъде успешно лекуван с напитка приготвяна от кората на едно определено дърво.Лечителя дава на жената малка торба с кора от това дърво.
Младото момиче и нейните родители първоначално отхвърлят рецептата на знахаря.Но по-късно болното момиче сънува странен сън.Тя вижда монах, който й казва: Пий чай приготвен от кората, която ти е дал индианеца и ти ще се оправиш.Първоначално тя не обръща внимание на съня, но след като болките й се увеличават, съня се повтаря отново.
Най-накрая тя решава да опита чая.
Болките й бързо изчезват.Окуражена от резултата, тя продължава да пие напитката всяка сутрин.След месец тя вече е добре, а лекуващия я лекар казва на родителите й, че в организма й няма и следа от рака.

Доктора

Един от гостите на партито е лекар от близкото градче Санто Андре, който проявава голям интерес към случката и помолва да вземе със себе си парче от кората.Д-р Орландо деи Санти-госта на партито- си тръгва по-рано и веднага се отправя към Градската болница на Санто Андре, друго предградие на Сао Паоло, където той работи като лекар.Там в тежко състояние, близо до смъртта лежи неговия брат, който е болен от рак.Той вече е преживял втора операция, но случая му е определен като "неоперабелен и терминален".Конвенционалната терапия вече е изчерпала възможностите си.
Като студент, д-р Санти е бил обучаван на това, че всяко лечебно средство, включително и това използвано от индианците, трябва предварително да бъде добре изучено.На него му е било казвано, че изследователя трябва първо да отдели активната субстанция или субстанции от растението, за което се твърди че има терапевтично действие.След това това този екстракт трябва да се тества в лабораторни условия върху животни и най-накрая върху хора.След което така полученото лекарство се патентова и накрая някоя уважавана фармацевтична компания започва серийното му производството.Само тогава-след като лекарството е вече на пазара- то може да се прилага на пациенти.В противен случай лекаря рискува да бъде санкциониран като дори може да му бъде отнето правото да упражнява професията си.Такава е процедурата според която трябва да постъпва всеки лекар в Бразилия и в останалия цивилизован свят.
За щастие на умиращия от рак пациент, неговия брат се оказва лекар, който решава в случая да не се съобрази с тези предписания.Вместо това той взема кората, поставя я във врящо бяло вино след което смесва все още горещата напитка с портокалов сок и така приговената смес я дава на болния си брат да я изпие на гладен стомах.Като по чудо, болката изчезва и болния вече можел да спи спокойно.След месец непрекъснато лечение с кората на лапачо, пациента е изписан от болницата.Последвалото изследване установява, че рака е изчезнал.

Новото лечение

След това впечатляващо развитие на нещата, лекарите от градската болница в Санто Андре решават да нарушат правилата за лечение на пациентите, като започват да прилагат новата терапия най-напред на най-тежко болните в списъка.Тези удивителни събития се случват някъде в края на 1960 г.
След време лекарите в болницата на малкото провинциално градче констатират, че болката от която се оплакват страдащите от левкемия и други видове рак изчезва само няколко часа след приема на настойка от кората на червеното лапачо.Те също забелязват, че в рамките на 30 дни от началото на терапията при повечето пациенти изчезват всякакви симптоми на тежката болест.
Те отбелязват също така, че и други страдания от които се оплакват някои от пациентите -като например диабет - също изчезват, но по-рано от рака.Лекарите са дълбоко впечатлени.
От този момент кората на лапачо редовно се използва в градската болница на Санто Андре за лечението на левкемия, както и за много други болести за които се предполага, че се причиняват от вируси.Понастоящем в Бразилия това растение може да се открие както в дрогериите , така и в аптеките.
"О Крузейро", уважавано седмично списание излизащо в Рио де Жанейро публикува в два свои броя (18 и 25 март 1967) статия посветена на лекарството и на болницата в Санто Андре, където то се използва за лечение на много заболявания.Една от снимките показва досието на един от пациентите поставено на леглото му.Под името на пациента, неговите години и т.н следва и диагнозата:"рак на белия дроб".И малко по-долу , с големи букви написани на ръка се чете предписаното лекарство:
ПАУ Д' АРКО




.... сега пие от това,заедно с едни гъби (ако някои се интересува ще напиша и линка) жизнените и показатели са се подобрили значително

надявам се да помогна  Simple Smile Hug Hug Hug Simple Smile
  Peace Peace Peace Peace Peace

# 58
  • Мнения: 3 118
герита666
изключително интересно!!!
Сигурна съм, че много хора биха се заинтересували.
Аз имам познат, който има рак и много ще съм ти благодарна, ако можеш да помогнеш с информация  Praynig

# 59
  • Мнения: 5
Пие екстракт от 6 гъби (шиитаки,мейтаке,рейши,кориолус,кордицепс,агарикус), продукта е внос от САЩ ,казва се IMMUNE FX. Линка е  http://www.thewolfeclinic.com/supplements/immune_fx.html

Шиитаке (Lentinus edodes) 

 

     Гъбата Шиитаке е легенда на народната медицина в Югоизточна Азия. Има 3-хилядна история на култивиране и използване. В древна Япония е използувана най-вече при лечение на захарен диабет. Наричали я „Гъба на спящия Буда” и считали, че е подарък от самия него, но трябвало периодично да го будят, за да не забравя да вложи лечебни свойства в Шиитаке. За тази цел, от време на време почуквали със специални за целта дървени чукчета по кестеновите дънери с прорасли по тях гъби (всъщност така стимулирали нарастването на мицела). Още преди 600 години по време на династията Мин са давали профилактично Шиитаке на Императора и придворните му преди есенно- зимния сезон за повишаване на съпротивителните сили. За това я наричали и „Гъба-император”.

     Шиитаке е най-добре изучената гъба. Основното и действие е противотуморното, благодарение на съдържащия се в нея полизахарид лентинан, който въздейства чрез имунната система. В Япония по настоящем лентинанът е одобрено лекарство за лечение на рака на стомаха, а Института за Военно- медицински изследвания на САЩ във Фредерик, щата Мериленд, определя лентинана като едно от най- активните вещества за защита от радиация. Според учените дори саркома на Капоши се поддава на лечение с лентинан.

     Култивирането й в Щатите се увеличава по-бързо от това на която и да е друга гъба. Месестият й вкус подхожда на почти всяко ястие, и наред с чудесните си кулинарни качества, гъбата притежава лековити свойства. Дори сред останалите гъби Шиитаке има високи хранителни стойности: тя съдържа всички основни аминокиселини, както и еритаденин – уникална аминокиселина, която според някои учени понижава холестерола. Шиитаке е също богата на желязо, ниацин и B витамини, особено B1 и B2. Изсушена на слънце, тя е богата на витамин D. Запарки от култивираният й мицел съдържат полизахарида KS-2 – пептид, който съдържа аминокиселините серин, треонин, аланин и пролин.

 

 

Мейтаке (Grifola frondosa)

 

     Наричат я Гъба-овен, а японското и название- „Танцуващата гъба”е свързано с нейната форма, която напомня танцуваща нимфа. В древността хората, които имали щастието да намерят тази гъба танцували от радост, тъй като през феодалната епоха за нея давали сребро, равно на теглото и (а тя по някога стигала до гигантски размери- повече от 50 см в диаметър и до 4 кг тегло). Използували я основно за намаляване на „злобата и болестите на живота” и за успокояване на нервите.

     Гъбата расте в див вид в Япония и някои райони на Китай. Използува се традиционно в китайската и японска кухня. Наричана е още „Гъба на японските гейши”. Гейшите били длъжни да опитват всяко от многобройните блюда на госта да не би да е отровно и така те били застрашени от напълняване. За да не напълняват, редовно приемали Мейтаке и ефектът бил отличен.

     В англоговорящия свят, Мейтаке е известна като „горската кокошка”. Казва се че гъбата, която расте на снопове, прилича на настръхналата опашка на мътеща кокошка. По-рядко гъбата се нарича „овча глава”, а понякога и „кралят на гъбите” заради размера си. Латинското й име е Grifola frondosa (Грифола фрондоса). Грифола е името на гъба, която расте в Италия. Някои учени вярват, че е получила името си от митичното същество грифон, което имало глава и криле на орел и лъвско тяло. Фрондоса означава „като листо”, тъй като припокриващите се качулки на гъбите мейтаке наподобяват листа.

     Мейтаке е вкусна кулинарна гъба, но японците я ценят и заради лековитите й свойства. Традиционно са я използвали като тоник за стимулиране на имунната система и увеличаване на жизнеността, и се е предполагало че предпазва от рак и високо кръвно налягане. Поради тази причина учените се насочили към ефекта й върху тези болести при началото на експериментите с Мейтаке преди три десетилетия. В последните години гъбата е обект на голям научен интерес. В Медлайн, интернет база данни на Националната библиотека по медицина, съществуват повече изследвания на мейтаке от колкото на която и да е друга описана гъба.

     Тъй като култивирането на Mейтаке е скорошно изобретение, производителите успяват да станат независими от гъбарите едва през последните 2 десетилетия. Японската промишлена култивация започва през 1981 с 325 тона предимно за храна. Световното производство на Mейтаке днес може би надхвърля 50 000 тона.

 

 

Рейши (Ganoderma lucidum, Ling Zi)

 

     Според вярванията на китайците Ганодерма е "вълшебният крал на билките". Наричат я още „Манентаке" и „Гъба на дълголетието”. Тя има дълга история на използване  от 5000 години като лечебен препарат.  Императорите от Великите японски и китайски династии превръщат консумацията на Ганодерма под формата на чай или извлеци във вид религиозен ритуал, осигуряващ дълголетие и жизненост. Рейши се смята за "елексир на вечната младост", обект на постоянното търсене от древните привърженици на Даоизма. Тя е класифицирана като най-доброто от всички лечебни средства от домашната аптека, използвани от китайски лекари.

     Рейши е няколко вида: червена, виолетова, розова, но най-лековитата е тази, която расте в Япония на сливови дървета. Използват се само млади гъби. Гъбата е дървесна, горчива на вкус. Много трудно се намира в природата. Спорите и са грапави, твърди и се закачат на всякакъв вид дървета, но могат да прорастнат само при определена температура. Поради това е невероятно капризна гъба и рядко се открива в див вид. Ако имал късмет, на берача на гъби му било достатъчно един- единствен път да открие гъбата Рейши и пазейки в тайна дървото години на ред да събира реколта, продавайки я на китайските придворни лекари. Рейши е много популярна в Азия. Това е най- древната гъба, използвана като лечебно средство.

     Терминът „лин джи” на китайски буквално означава „растение на душевната потентност” или „гъба на безсмъртието”. Китайският символ за това име се състои от три логографични знака – един за „шаман”, един за „молитва” и един за „дъжд”. Рейши се зове още „десет хиляди-годишна гъба” и „гъба на безсмъртието”, защото се вярва, че носи дълголетие. Гъбата е наричана още „лакиран нос”, заради лъскавата й повърхност, и „гъбата фантом”, защото се открива много трудно. Днешното й име Рейши, под което е известна и на запад, идва от Япония. 

     Заради високите си здравословни качества и отсъствието на странични ефекти гъбата придобива на Изток репутацията на първоелемент измежду лечебните гъби. „Линджи" сега е включена в американското „Ръководство по билкова фармакология и терапия” (American Herbal Pharmacopoeia and Therapeutic Compendium). Тайната на култивирането и е открита едва през 1972 г., когато един японски фермер успява да извлече култура от гъбата. В Япония и Китай екстракт от Рейши се използва практически при всички заболявания. Като митично свойство на гъбата се явява нейната способност да увеличава силата на духа и повишава позитивната емоционална нагласа.

     Гъбата Рейши е царицата на адаптогените и превъзхожда дори женшена. Адаптогените имат три важни качества: безопасни са и нямат странични ефекти, действат върху цялото тяло и нормализират физиологичните функции. Рейши съдържа и органичен германий - елемент с функции на адаптоген.

     Рейши не е кулинарна гъба. Въпреки че някои хора правят чай от нея, тя се използва предимно с медицински цели, тъй като има много неприятен горчив вкус. Той се дължи на съдържащите се в рейши 119 вида терпеноиди – ароматни вещества, които имат противовъзпалително, антираково и антивирусно действие. Култивираният мицел на гъбата не горчи, така че хората които я приемат на капсули не бива да се притесняват от вкуса.

     Рейши се счита за тоник. Като такъв, тя натрупва енергия и увеличава силата на организма, при все че билкарите й приписват краткотраен успокояващ ефект. Вярва се че витамин C помага за по-доброто усвояване на Рейши от организма, затова учените препоръчват успоредния му прием с гъбата.

 

 

 

Кордицепс (Cordiceps sinensis)

 

     Кордицепса расте при много студени условия в Цинхай-Тибетските гори, от 2000 до 4000 метра надморско равнище, при силен недостиг на кислород. В китайската провинция Дзилин расте и тъй нареченият Северен Кордицепс. Това е друг вид Кордицепс- Cordiceps militaris (L.) link. Латинският произход на името „кордицепс” е следният: „корд” означава „бухалка”, „цепс” означава „глава” а „синенсис” означава „китайски”.

     Един килограм висококачествен субстрат на кордицепса струва над 3 хил. долара. Това е много рядка гъба, притежаваща уникален цикъл на развитие. Тя паратизира на гъсениците на определен вид пеперуди- Hepialide („пеперуда-прилеп”). При приближаването на гъсеницата гъбата изхвърля спори, които проникват в нея през кожата. Спорите прорастват едва когато гъсеницата се зарива в земята, за да прави пашкул. За отбелязване е, че загиналата гъсеница не гние, вероятно кордицепсът произвежда вещества, които възпрепятстват процесите на разлагане. Във връзка с това фунготерапевтите по света го използват в онкологията го назначават при некроза на инфилтратите, защото спира процеса на некроза.

 

     Чудесата на гъбата Кордицепс са познати в Китай от най-малко 1000 години, и гъбата там се счита за национално лековито съкровище, скъпоценен и на практика свещен тоник. Като хранителна добавка тя повишава енергията и жизнеността. Кордицепс е една от най-безопасните медицински храни. В традиционната китайска медицина гъбата се използва за лечение на чернодробни заболявания, рак, ангина пекторис, сърдечна аритмия, бронхиални проблеми, анемия, туберкулоза, жълтеница, емфизема, безплодие и сексуални смущения.

Кордицепс подхранва Ин, стимулира Ян и съживява меридианите на белите дробове и бъбреците.

     Гъбата има дълга писмена история в Китай. Първото й споменаване датира от 620 г. сл.н.е. по времето на династията Танг. Литературата от този период описва странен организъм който живее високо в планините на Тибет и може да се превръща от растение в животно и обратно.

     Кордицепсът става популярен в света след високите постижения на китайските лекоатлетки през 1993 г. Те са приемали Кордицепс по време на тежките тренировки на голяма надморска височина.

 

 

Агарикус Блазеи (Agaricus blazei murrill)

 

     Гъбата Агарикус има няколко имена: „Златната гъба”, „Гъба на живота и дълголетието”. На конгреса по микология и фунготерапия през 2006 г в Ню Йорк Агарикус Блазеи е призната за най- перспективната гъба за лечение в онкологията и за употреба в геронтологията (наука за старенето). Учените твърдят, че веществата съдържащи се в нея не само убиват онкоклетките, но и забавят процесите на стареене. Гъбата е открита и описана едва в 1965 г. от американския миколог Мюрил. Националният Раков Център в Япония оповестява своите първи резултати от изследването си още през 1980 година. От тогава в САЩ биват публикувани много научни изследвания за тази гъба.

   

  Agaricus Blazei Murill произхожда от бразилските дъждовни гори. Местните я наричали „Гъбата на Бога” и я използвали като последно средство за помощ при сериозни заболявания. Навсякъде по многочислените фрески и глинени фрагменти на ацтеките има изображения на тази гъба. Дълго време се е считало, че това е магическа или халюциногенна гъба, с която жреците докарвали в транс своите съграждани, но се оказало, че това е обикновенна ядлива гъба.

 

     При изследване на коренните жители на тропическите гори недалеч от Сан Пауло, където основно живеят 90- 100 годишни ловци и рибари, учените установили, че биологичната им възраст била много по- малка от официалната. Те определили, че клетките на организма им се делят със забележимо по- малка скорост в сравнение с останалите хора, а това означава, че процесът на стареене се забавя. Те редовно приемали Агарикус Блазеи.

 

     В див вид Агарикус е наричана „ Гъба- копче”, тя едва се подава от земята. Характерно за нея е много резкият и мирис, има необичаен кисело- сладък вкус. Местните жители я търсят с кучета и ежедневно я прибавят във вид на прах към сосове, месни блюда и при приготвяне на тинктури.

     Сега в света са открити около 30 близкородствени видове на Бразилския Агарикус, но само този- Агарикус Блазеи Мюрел може да се похвали с такива лечебни свойства и само той носи името „Слънчевата гъба на ацтеките”.

 



            Освен много ценни витамини и минерали Agaricus Blazei Murill има най- високо съдържание на полизахариди от всички познати лечебни гъби, преди всичко бета D- глюкан. В екстракта всички тези вещества се съдържат във висока концентрация. Както пише в научната литература, гъбата силно стимулира имунната система. Приемането и довежда до нарастване на броя и активизиране на клетките "естествени убийци” и на макрофагите, т.е. на клетките, които отговарят за разрушаването на ракови клетки, бактерии и вируси и за изхвърлянето на чуждите вещества, както и за образуването на химичните вещества „куриери” (като интерферон, интерлевкин), които също взимат участие в отбранителните процеси.


Баба ми е в предпоследна степен на развитие на злокачествения тумор, оперирана е.От 6 месеца приема гъбите и Пау Даркото , и в момента туморният и маркер е в нормата, както и нивото на хемоглобина се е нормализирало.

Търсила съм и тук.но за сега няма такава комбинация, ако някой се интересува мога да дам кординатите на човека който ги внася,надценката е минимална...

 

Общи условия

Активация на акаунт