Майки на деца с увреждания

  • 129 650
  • 121
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 5 679
Не се бях замисляла по този въпрос, но сега като го спомена го направих. Абсолютно си права. Наистина, че колкото повече пораства детето, толкова повече има нужда от средства и помощ. Едно е да се оправяш с дете, друго с вече порастнало такова  Peace.

# 91
  • Мнения: 111
Напълно сте прави момичета - безотговорни бащи колкото щеш.
За съжаление дечицата не са виновни са болестите си , но след като бащите им са се дистанцирали и не вземат участие в отглеждането , то поне финансово да помагат #2gunfire
Аз напоследък се замислям по друг въпрос - защо трябва издръжката за деца да е под общ знаменател.В смисъл има дечица с увреждания - те милите не са виновни , че са болни , наистина получават помощ от държавата , но защо отговорността на техните бащи трябва да се свежда до месечна сума, която дори не плащат?!И защо точно до навършване на 18г.?

# 92
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Напълно сте прави момичета - безотговорни бащи колкото щеш.
За съжаление дечицата не са виновни са болестите си , но след като бащите им са се дистанцирали и не вземат участие в отглеждането , то поне финансово да помагат #2gunfire
Аз напоследък се замислям по друг въпрос - защо трябва издръжката за деца да е под общ знаменател.В смисъл има дечица с увреждания - те милите не са виновни , че са болни , наистина получават помощ от държавата , но защо отговорността на техните бащи трябва да се свежда до месечна сума, която дори не плащат?!И защо точно до навършване на 18г.?


издръжката е под общ знаменател за да се дели на две
друг е въпроса като се дели на две що няма ефикасно изискване за плащане от бащите
а до 18г - защото се счита че на толкова си достатъчно зрял сам да се грижиш за себе си - все пак не можеш да разчиташ доживотно на някой... виж за случаи на деца с проблеми - може би трябва да се предвиди нещо...но то реално няма такъв морален закон задължаващ някого да се грижи за другиго...
не ти ли идва от вътре и ще въртиш и сучеш и ще намериш врата да избягаш

# 93
  • BG
  • Мнения: 2 217
catnadeen, изказването ти докосва една много болна моя тема, а именно за морала. Понеже в БГ не можем да разчитаме на морал (защото е много рисковано, имайки предвид действителността) регулирането на издръжката на децата на разделени/разведени родители, според мен, би следвало да се регулира със закон.
И това делене на 2 по отношение на издръжката  Sick Всъщност в по-голямата част от случаите майката поема по-голямата тежест.  Sad
Имам позната, чийто БНД (първото) не е изплаща редовно издръжката на детето. Ако не е тя, от какво би живяло то?

Просто разсъждавам "на глас" ...

# 94
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз не съм "за" това ка кес постъпва в Бг...и не само тук
просто описах съществуващото положение    bouquet

# 95
  • Мнения: 5 679
Здравейте мили майчици  Hug. Скоро не сме писали в нашата тема. Какво става с Вас и Вашите деца? Как се справяте?
Да споделя за нас - ние сме вече първолаци в масово училище. Трудно би ми било с училището ако нямахме баба на разположение. Иначе от таткото не се оплаквам - помага много. Слава богу останахме с него в едни много добри отношения.

# 96
  • Мнения: 111
Здравейте,
Останах без работа , писна ми да съм майка героиня и заведох дело за издръжка, но се изнервих от бюрокращината в БГ. Дъщеря ми е на 15г и вече ми е много трудно да се справям и да издържам на особеностите и на другата ''болест''-пуберитет.

# 97
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Цвети, успех!  Praynig

# 98
  • Мнения: 2 510
Здравейте и от мен.
Когато за първи път влязох в форума, по тази тема нямаше никакво движение и затова не се преставих.
pepi_r, надявам се, че първокласника се справя.
ccvveett, моят син също е в пубертета и проблемите стават все по-големи. Аз поне имам работа, за сега.
Видях, че Блонди е писала тук(вече не пише в аутистичния спектър). Може ли да помоля, да сподели как се справят те.


# 99
  • Мнения: 42
Казвам се Мария, на 29 години. Синът ми е Кристиян, 2 г., 6 м. Роди се 10 дни преди термин, 2 кг. 800 грама. Сама съм от началото на 4-ти месец на бременността. Все още съм сама. Имах вяра, че няма да съм, до откриването на заболяването, преди 1 месец. Криси имаше петънца по едното краче, чакахме ги да изчезнат, можеше да са родилни петна. В последствие разбрах, че родилните петна изчезвали до 2 г. възраст. Ако хемангиомът не изчезне дотогава, не чакайте да изчезне. От 6 м. до сега - педиатърката беше забравила, майката - сиреч аз - също. Оказва се съдово заболяване, което се отразява и на растежа на крачето, в лека степен. Привилигирована съм в сравнение с някои от вас, защото разлика в растежа на крачетата в 21 век се коригира оперативно. Основното съдово заболяване обаче - на този етап е трудно лечимо. Привилигирована съм, и Криси също, че нашето е в доста лека степен. Въпреки това, евентуално ни чака назначение за чужбина. Надявам се да не съм ви отнела много време. Надявам се с тази тема да привлека вниманието на други майки и моля да бъде закована. Желанието ми е тук да обсъждаме проблемите на самотните майки с дечица с проблеми. Ако модераторите преценят, нека темата бъде преместена в подфорум Деца с увреждания. Дори бих я пуснала и на двете места. В моята реалност има връзка между понятията 'самотен родител' и 'дете с увреждане'. За да не звучи наизустено и изкуствено, все пак ще кажа, че съм с висше образование и бях доста попрочела за това какво бива и какво не бива по време на бременността. И до сега съм концентрирана върху развитието на сина си. Но разбирам, че това е било важно в пренатален етап. Разбира се е важно и сега.
По гореспоменатите причини мисля, че темата е актуална, и следва да се закове.
А от какво се е получило това заболяване и как се лекува?
Бащата те е оставил заради това ли? В 4-я месец е нямало как да знае...

...и ако питаш мен е мит, че майките са по-добрите родители, не е вярно, че им е в природата
това си е вярване, насаждано от поколения възпитание, нищо повече

Да, изключенията са толкова малко, че не изключват правилото.

Здравейте,
Останах без работа , писна ми да съм майка героиня и заведох дело за издръжка, но се изнервих от бюрокращината в БГ. Дъщеря ми е на 15г и вече ми е много трудно да се справям и да издържам на особеностите и на другата ''болест''-пуберитет.
А издръжката със задна дата ли ще я получиш?

Здравейте,
Останах без работа , писна ми да съм майка героиня и заведох дело за издръжка, но се изнервих от бюрокращината в БГ. Дъщеря ми е на 15г и вече ми е много трудно да се справям и да издържам на особеностите и на другата ''болест''-пуберитет.
Да питам нещо - щом нямаш издръжка, БНД всъщносте не се води баща, нали?

Последна редакция: сб, 11 юни 2011, 19:28 от AnMary

# 100
  • Мнения: 111
Издръжка се дължи за времето докато детето навърши пълнолетие-аз я получих за 2.5 години назад т.е. до края на май понеже наказателното дело беше на 01.06.За жалост бащата след това отново не е плащал,но аз другото гражданско дело/за лихви за времето когато не е плащал и за всички разходи по делата и адвоката/ не съм го прекратявала и очаквам ново дело.
Мъжът от момента в който признае детето документирано в акта за раждане е баща за цял живот ,независимо иска или не,независимо от настроенията и липсата на отговорност,независимо плаща или не издръжка.

# 101
  • BG
  • Мнения: 2 217
Здравейте мили майчици  Hug. Скоро не сме писали в нашата тема. Какво става с Вас и Вашите деца? Как се справяте?
Да споделя за нас - ние сме вече първолаци в масово училище. Трудно би ми било с училището ако нямахме баба на разположение. Иначе от таткото не се оплаквам - помага много. Слава богу останахме с него в едни много добри отношения.
pepi_r, много се радвам на постове като твоя, когато има разбирателство между родителите когато са раделени. Може би, защото все по-рядко се среща.  Peace
И да са живи и здрави бабите, които помагат!   bouquet

# 102
  • Мнения: 5 679
Stephy  Hug Аз честно казано не мога да разбера защо когато двама възрастни се разделят, трябва децата да страдат от това. Не се обичат, не се понасят - ок, разделят се. Но детето е съвсем друго нещо. Ако бащата не се заинтересува после от детето си, това означава ли че за него детето е било бреме още докато е бил с майката. Вярно е, че има и случаи в които и майката не допуска после бащата до детето си по чисто егоистични причини и с цел да го накаже бащата. Изключвам естествено случаите, в които е по-хубаво детето да няма досег с бащата /пиянства, тормоз и т.н./.
Нашия случай е класика - след като разбрахме, че имаме специално дете /това е около третата му година/, малко след това се разделихме. Но не защото таткото се е отдръпнал от отглеждането му, а защото всеки си изживя кошмара сам за себе си. Съответно се отдалечихме емоционално, не контактувахме помежду си и .... ясно ви е. Просто ни дотежа това съжителство. Разделихме се и нещата се оправиха. Но вече няма чувства. Имаме просто едно приятелство.

А иначе отчет да дам и за детето - във втори клас сме в същото училище. Деца и учители го приемат добре. Специално за деца като Мири има открити нови клубове /спортни, музикални, театрални.../, които служат за приобщаване на нашите деца.

# 103
  • BG
  • Мнения: 2 217
pepi_r, не бих искала да обобщавам, но ми се струва, че има още много време докато стигнем до ниво, при което да общуваме с уважение. За съжаление сме свидетели на изоставени майки не само със специални деца и последващата незаинтересованост за мен е престъпна. За мен всяко дете има нужда от майка и баща (когато няма сигнал за девиация при родителите и опасност общуването да навреди на детето), защото всеки дава различна уникална гледна точка на детето. Бабите и дядовците също.
Но ме боли, защото държавата няма ресурса да подпомага самотните родители и децата със специални нужди. Защото много често изоставянето на такава майка със специално дете означава, че то ще отиде в дом.
Говорила съм с много приятели и роднини, които живеят извън България, и без да абсолютизирам мога да кажа че грижата за различните малки и големи е много по-голяма отколкото при нас. Познати са емигрирали заради по-доброто здравеопазване и помощи в други страни. Но се питам, това ли е начина?

# 104
  • Мнения: 2 510
Лошо е, че повечето родители се разделят точно заради децата си.
Просто единия/ най-често бащата/ не издържа на психическото напрежение.
Много често при такива случаи се търси и вина в другия родител.
Отнася се и до баща/майка, брат/ сестра на единия или другия.
Хубаво е когато семейства се разделят заради самите родители, но често не е така.

Stephy, да тръгнеш сам с дете с увреждане по държавите е изключително трудно и рисковано.

Общи условия

Активация на акаунт