За anisavd
Не мога да ти пиша на ЛС - кутията ти е пълна!
Извинявам се за оффа, поста ми е пак по темата!
Не мога да ти пиша на ЛС - кутията ти е пълна!
Извинявам се за оффа, поста ми е пак по темата!
- Публикувана: 11 юли 2008, 13:59 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2024, 10:34 ч.
Йордания - разкази, съвети
Eveto страшна си 
в страничната лента на екрана ми излезна Йордания Израел , дано не излезне като реклама http://www.journey.bg/offers/offer.php?offer=40002 , за интересуващите се в момента .
А относно цените , ние платихме около 700 евра по Нова година. А тъй като Йордания е дългогодишна моя мечта и проверявах варианти за частно пътуване без тур оператор и се оказа , че няма директен полет София - Акаба или столицата и цените през Дамаск надхвърляха 1000 евро само самолет , което звучи прекалено за тази дестинация.
в страничната лента на екрана ми излезна Йордания Израел , дано не излезне като реклама http://www.journey.bg/offers/offer.php?offer=40002 , за интересуващите се в момента .
А относно цените , ние платихме около 700 евра по Нова година. А тъй като Йордания е дългогодишна моя мечта и проверявах варианти за частно пътуване без тур оператор и се оказа , че няма директен полет София - Акаба или столицата и цените през Дамаск надхвърляха 1000 евро само самолет , което звучи прекалено за тази дестинация.
Това бяха местата, които посетихме от Аман и след Мъртво море, и пещерата на Лот се върнахме обратно - това беше и последната ни вечер в столицата. На следващият ден потегляме към мечтаната Петра, като по пътя предстоеше да посетим гр.Мадаба и връх Небо - мястот, от където Моисей е видял Обетованата земя! Но преди това...Аман...
Както казах в началото на разказа си, Аман ме изненада много и приятно! Всяка вечер излизахме на разходки и обикаляхме града, макар и доста уморени от дневните турове. Още на първата сутрин (преди да отидем в гр.Джераш) имахме обзорна обиколка на Аман. Посетихме древни останки от храма на Херкулес, Старият град, Палестинският квартал, една от големите джамии, великденска служба в Ортодоксална църква...
Аман е огромен град, не мога да кажа колко пъти е по-голям от София, защото не можах да го погледна на длан, нито да го обиколя. От старата част на града има неверояна панорама, но само към една трета от града. Пространствата между сградите са много големи, не места огромни. За забележителностите няма кай знае колко да споделя, ще пусна снимки.
В Аман пазарлъка е валиден, особено за нас, местните не се пазарят особено по между си. Цените са много завишени, точно защото сме чужденци, въпреки, че за нас не е скъпо. Екскурзоводите ни съветваха постоянно и ни казваха колко пари е нормално да дадем за определена стока или услуга. За вечерните обиколки ползвахме такси - това е най-удачният начин, а и е много евтино. Такситата возят на жълти стотинки (горивата са без пари, при условие, че в Йордания не се добива капка пертол!) и затова още първата вечер, по съвет на екскурзоводите, поръчахме такси от рецепцията на хотела. Човекът ни спря едно и се спазари. Решихме да ходим на шопинг и съответно се отправихме към местният МОЛ. В Амамн, обаче, има 8 такива шопинг центове и нямат нищо общо по размер, цени и забавления с нашите престави за МОЛ. Най-малкият МОЛ беше колкото нашият Mall of Sofia. Ние, разбира се, искаме някой от големите. Отидохме във вторият по големина. Е, нема такова животно - 2 пъти колкото НДК
- няма разглеждане, няма обикаляне, абсурд! За 3 часа обиколихме, може би, 1/8 от него. Има всички световни марки и йордански и арабски такива. Златото е много евтино и започва от 18 карата, 21 и стига 22, за повече не съм питала 
. Когато попитах в един златарски магазин за 14 карата, те ми отговориха, че това не е злато, 14 карата се ползвало за медицински нужди Та накратко...грам злато 18 карата струва 20лв. 
Благородните камъни също за много евтини, както и среброто. Телефонията струва между 3 и 10 стотинки и йорданците не спират да говорят по мобилните си телефони. След шопинга таксиметровият шофьор ни прибра обратно до хотела. Имахме уговорка с него. Там сами предлагат да те вземат от мястото, където са те оставили и за да те 'вържат' не си плащаш курса на отиване, а накрая. Човекът си даде мобилния и през целият ни престои в Аман сме ползвали само него. Като бонус ни направи обиколка на нощен Аман - улицата с ресторантите, улицата с нощния живот, Моловете, джамии, интерсни обществени сгради, огромни мостове, Американското посолство, квартала на богатите...Това, което най-много ме впечатли в Аман е чистотата! Този град е заобиклен от каменисто-пясъчна пустош, където духат ужасни вертове и носят пясък и пепел около града, но прах и мърсотия няма!!!
Ето една джамия, която посетихме:
Храма на Херкулес, зад него има панорама на Аман:
Аман, западни кварали:
Квартална улица:
Така изглеждат всички жилищни блокове:
Както казах в началото на разказа си, Аман ме изненада много и приятно! Всяка вечер излизахме на разходки и обикаляхме града, макар и доста уморени от дневните турове. Още на първата сутрин (преди да отидем в гр.Джераш) имахме обзорна обиколка на Аман. Посетихме древни останки от храма на Херкулес, Старият град, Палестинският квартал, една от големите джамии, великденска служба в Ортодоксална църква...
Аман е огромен град, не мога да кажа колко пъти е по-голям от София, защото не можах да го погледна на длан, нито да го обиколя. От старата част на града има неверояна панорама, но само към една трета от града. Пространствата между сградите са много големи, не места огромни. За забележителностите няма кай знае колко да споделя, ще пусна снимки.
В Аман пазарлъка е валиден, особено за нас, местните не се пазарят особено по между си. Цените са много завишени, точно защото сме чужденци, въпреки, че за нас не е скъпо. Екскурзоводите ни съветваха постоянно и ни казваха колко пари е нормално да дадем за определена стока или услуга. За вечерните обиколки ползвахме такси - това е най-удачният начин, а и е много евтино. Такситата возят на жълти стотинки (горивата са без пари, при условие, че в Йордания не се добива капка пертол!) и затова още първата вечер, по съвет на екскурзоводите, поръчахме такси от рецепцията на хотела. Човекът ни спря едно и се спазари. Решихме да ходим на шопинг и съответно се отправихме към местният МОЛ. В Амамн, обаче, има 8 такива шопинг центове и нямат нищо общо по размер, цени и забавления с нашите престави за МОЛ. Най-малкият МОЛ беше колкото нашият Mall of Sofia. Ние, разбира се, искаме някой от големите. Отидохме във вторият по големина. Е, нема такова животно - 2 пъти колкото НДК
- няма разглеждане, няма обикаляне, абсурд! За 3 часа обиколихме, може би, 1/8 от него. Има всички световни марки и йордански и арабски такива. Златото е много евтино и започва от 18 карата, 21 и стига 22, за повече не съм питала . Когато попитах в един златарски магазин за 14 карата, те ми отговориха, че това не е злато, 14 карата се ползвало за медицински нужди Та накратко...грам злато 18 карата струва 20лв. Благородните камъни също за много евтини, както и среброто. Телефонията струва между 3 и 10 стотинки и йорданците не спират да говорят по мобилните си телефони. След шопинга таксиметровият шофьор ни прибра обратно до хотела. Имахме уговорка с него. Там сами предлагат да те вземат от мястото, където са те оставили и за да те 'вържат' не си плащаш курса на отиване, а накрая. Човекът си даде мобилния и през целият ни престои в Аман сме ползвали само него. Като бонус ни направи обиколка на нощен Аман - улицата с ресторантите, улицата с нощния живот, Моловете, джамии, интерсни обществени сгради, огромни мостове, Американското посолство, квартала на богатите...Това, което най-много ме впечатли в Аман е чистотата! Този град е заобиклен от каменисто-пясъчна пустош, където духат ужасни вертове и носят пясък и пепел около града, но прах и мърсотия няма!!!Ето една джамия, която посетихме:
Храма на Херкулес, зад него има панорама на Аман:
Аман, западни кварали:
Квартална улица:
Така изглеждат всички жилищни блокове:
Аз нямам снимки, щото не съм ходила, ама ето от нета. 
http://www.deadseafriendlytours.com/Images/dead%20Sea%20people%203.jpg
http://www.deadseafriendlytours.com/Images/dead%20Sea%20people%203.jpg
Сутринта след закуска освободихме хотела, натоварихме се в автобуса и потеглихме. Първо трябвше да посетиме връх Небо и оттам до гр.Мадаба. В ранния следобяд трябваше да сме в Петра...
За Небо - Според Стария Завет това е мястото, от което Моисей е видял и показал на народа си Обетованата земя и умира там. Предполага се, че там е и погребан. На Небо има паметик на Мойсей, папа Йоан-Павел II е обявил мястото за свещено за християните и собственоръчно е засадил дръвче. От специално изградена пред комплекса тераса се открива невероятна гледка към р.Йордан, Мъртво море, а при хубаво и ясно време могат да се видят и покривите на Йерусалим и Витлеем, но ние разбира се, нямахме това щастие. На върха, при площадката, има огромен жезъл, който е точно копие на жезъла на Моисей. С този жезъл той е вървял през пустинята и е водил народа си. Жезълът представлява прът с увита около него змия. Ако някои се разболее или го ухапе змия, скорпион или го сполети друга болест, Моисей вдигал жезъла си и му казвал да гледа в очите на змията - така болните получавали изцеление. Оттогава символ на фармацията остава жезъла на Моисей с увитата змия. В последстие символът на жезъла е заменен с чаша. На връх Небо се намира и гробницата на Аарон (брат на Моисей), както и византийски църковен комплекс.
След това продължихме за гр.Мадаба. Града е известен с византийските си мозайки, като най-голямата е направена от 2 милиона! цветни парченца, разположена на пода в гръцката ортодоксална църква “Свети Георги”. Мозайката представлява карта на целия регион от Йордания, Палестина на север и Египет на юг и свещените християнски места и показва пътя на изселването на Моисей.
На 20 км. от Мадаба се намира Мукавар. Там се е намирал дворецът на Ирод, където е държан в плен Йоан Кръстител и където е танцувала Саломе, получила като награда за танца си главата на Кръстителя, но не беше включен в програмата, но ако имахме време щяхме да го посетим.
Имахме кратък обяд в Мадаба и потеглихме към Петра...
Ето какво е видял Моисей от връх Небо:
Паметника на Моисей:
Жезъла:
гр.Мадаба:
Мозаечната карта на пода на църквата:
Картата в близък план:
За Небо - Според Стария Завет това е мястото, от което Моисей е видял и показал на народа си Обетованата земя и умира там. Предполага се, че там е и погребан. На Небо има паметик на Мойсей, папа Йоан-Павел II е обявил мястото за свещено за християните и собственоръчно е засадил дръвче. От специално изградена пред комплекса тераса се открива невероятна гледка към р.Йордан, Мъртво море, а при хубаво и ясно време могат да се видят и покривите на Йерусалим и Витлеем, но ние разбира се, нямахме това щастие. На върха, при площадката, има огромен жезъл, който е точно копие на жезъла на Моисей. С този жезъл той е вървял през пустинята и е водил народа си. Жезълът представлява прът с увита около него змия. Ако някои се разболее или го ухапе змия, скорпион или го сполети друга болест, Моисей вдигал жезъла си и му казвал да гледа в очите на змията - така болните получавали изцеление. Оттогава символ на фармацията остава жезъла на Моисей с увитата змия. В последстие символът на жезъла е заменен с чаша. На връх Небо се намира и гробницата на Аарон (брат на Моисей), както и византийски църковен комплекс.
След това продължихме за гр.Мадаба. Града е известен с византийските си мозайки, като най-голямата е направена от 2 милиона! цветни парченца, разположена на пода в гръцката ортодоксална църква “Свети Георги”. Мозайката представлява карта на целия регион от Йордания, Палестина на север и Египет на юг и свещените християнски места и показва пътя на изселването на Моисей.
На 20 км. от Мадаба се намира Мукавар. Там се е намирал дворецът на Ирод, където е държан в плен Йоан Кръстител и където е танцувала Саломе, получила като награда за танца си главата на Кръстителя, но не беше включен в програмата, но ако имахме време щяхме да го посетим.
Имахме кратък обяд в Мадаба и потеглихме към Петра...
Ето какво е видял Моисей от връх Небо:
Паметника на Моисей:
Жезъла:
гр.Мадаба:
Мозаечната карта на пода на църквата:
Картата в близък план:
Искрено се забавлявах, докато чета!
И така, стигнахме до дълго чаканата Петра...
Лично аз нямах търпение да стигнем, да я видя...
Край Петра има градче - Уади Муса. Стигнахме там, автобусът спря на голям паркинг, слязохме и се отправихме към каньона. Предложиха ни да стигнем до входа на каньона с коне и ние, естествено, приехме - трябва да се опита от всичко, кога друг път ще яздя до Петра
Язденето беше много приятно, но нищо различно, поне не толкова, колкото гледката, която се разкри пред очите ми когато видях входа на каньона...Входът за Петра е дълъг каньон от пясъчник, наречен Сик или Siq, широк на места едва 3-4 метра. Колкото повече вървях, толкова повече се омагьосвах от това място...огромни отвесни скали по над 100 метра над главата ти, с различни форми, преливащи цветове, всичко с дължина 1км...Още от каньона започват да личат следите, че това е бил град - отводнителни канали, статуи, помещения, стълби....и така докато не я видиш - Съкровищницата (Al Khazneh)!!! Величествена сграда, изсечена в скалите от розов камък! Според легендите в урната на върха й се крие скрито фараонско съкровище, но дали е така...??? Пред нея има голям площад, препълнен с народ, всеки с фотоапарат, камера...възгласи...хора от половината свят, дошли да видят едно от новите 7 чудеса на света...Няколко 'местни' предлагат да се качиш на камила и да се снимаш, качен върху гърба и за фон - Съкровищницата! Е, ние и това направихме!
От там започва един голям град (голям за онова време, сега колкото едно по-голямо село), дълъг е 6км. Започва с улицата с фасадите на гробниците. В края й е римският амфитеатър, където още се играят представления от време на време. Манастирът (Ad Deir) e най-големият изсечен паметник в Петра - към него водят повече от 800 стъпала, олтари на върха на планината, малка църква, скални рисунки, гробници, храм, двореца, множество жилищни помещения и всичко това изсечено и издялано в скалите, само камък! След като стигнахме края на Петра, уморени от ходене и катерене цели 6 часа без да спираме и с обувки, от които извира розов пясък, решихме пак да се възползваме от ексцентричният превоз - яхнахме камили! И така на връщане спестихме няколко километра ходене, само се наслаждавахме на това което вече бяхме разгледали така подробно. Животинките са дружелюбни, имахме си и водач, които ги водеше. Накрая, като се върнахме пак пред Съкровищницата слязохме от камилите и пак се ориентирахме към някои от атрактивните превози - рикши с кончета! Все пак оставаше 1км. през каньона. Накратко: въползвахме се от всички видове превоз, който древният град Петра ни предложи! Абе, колкото и да пиша - не е същото трябва да се види, това е наистина едно вълшебно място!
Ето кратка история на Петра:
http://flirt4i.com/777/index.php?option=com_content&task=vie … =16&Itemid=30
Ето входа на каньона и по пътя в каньона:
Ето площада пред Съкровищницата, аз снимам между две нейни колони, отсреща в процепа свършва каньона:
Част от площада, Съкровищницата се вижда в ляво, снимка само на нея няма да пускам, всички я познават добре:
Сгради в града Петра:
Розовият пясъчник от близо и "част от превоза":
На излизане от Петра по залез:
Лично аз нямах търпение да стигнем, да я видя...
Край Петра има градче - Уади Муса. Стигнахме там, автобусът спря на голям паркинг, слязохме и се отправихме към каньона. Предложиха ни да стигнем до входа на каньона с коне и ние, естествено, приехме - трябва да се опита от всичко, кога друг път ще яздя до Петра
Язденето беше много приятно, но нищо различно, поне не толкова, колкото гледката, която се разкри пред очите ми когато видях входа на каньона...Входът за Петра е дълъг каньон от пясъчник, наречен Сик или Siq, широк на места едва 3-4 метра. Колкото повече вървях, толкова повече се омагьосвах от това място...огромни отвесни скали по над 100 метра над главата ти, с различни форми, преливащи цветове, всичко с дължина 1км...Още от каньона започват да личат следите, че това е бил град - отводнителни канали, статуи, помещения, стълби....и така докато не я видиш - Съкровищницата (Al Khazneh)!!! Величествена сграда, изсечена в скалите от розов камък! Според легендите в урната на върха й се крие скрито фараонско съкровище, но дали е така...??? Пред нея има голям площад, препълнен с народ, всеки с фотоапарат, камера...възгласи...хора от половината свят, дошли да видят едно от новите 7 чудеса на света...Няколко 'местни' предлагат да се качиш на камила и да се снимаш, качен върху гърба и за фон - Съкровищницата! Е, ние и това направихме!
От там започва един голям град (голям за онова време, сега колкото едно по-голямо село), дълъг е 6км. Започва с улицата с фасадите на гробниците. В края й е римският амфитеатър, където още се играят представления от време на време. Манастирът (Ad Deir) e най-големият изсечен паметник в Петра - към него водят повече от 800 стъпала, олтари на върха на планината, малка църква, скални рисунки, гробници, храм, двореца, множество жилищни помещения и всичко това изсечено и издялано в скалите, само камък! След като стигнахме края на Петра, уморени от ходене и катерене цели 6 часа без да спираме и с обувки, от които извира розов пясък, решихме пак да се възползваме от ексцентричният превоз - яхнахме камили! И така на връщане спестихме няколко километра ходене, само се наслаждавахме на това което вече бяхме разгледали така подробно. Животинките са дружелюбни, имахме си и водач, които ги водеше. Накрая, като се върнахме пак пред Съкровищницата слязохме от камилите и пак се ориентирахме към някои от атрактивните превози - рикши с кончета! Все пак оставаше 1км. през каньона. Накратко: въползвахме се от всички видове превоз, който древният град Петра ни предложи! Абе, колкото и да пиша - не е същото трябва да се види, това е наистина едно вълшебно място!
Ето кратка история на Петра:
http://flirt4i.com/777/index.php?option=com_content&task=vie … =16&Itemid=30
Ето входа на каньона и по пътя в каньона:
Ето площада пред Съкровищницата, аз снимам между две нейни колони, отсреща в процепа свършва каньона:
Част от площада, Съкровищницата се вижда в ляво, снимка само на нея няма да пускам, всички я познават добре:
Сгради в града Петра:
Розовият пясъчник от близо и "част от превоза":
На излизане от Петра по залез:
Йордания и на мен ми е в списъка за желаните дестинации, а Петра е голяма красота 
След приключенията в Петра, уморени, гладни и мръсни се натоварихме в автобуса и поехме към гр.Акаба. Предстояха ни около 2 часа път и се очертаваше да стигнем там към 21.00ч.
гр.Акаба е единственият град на йорданците на Червено море. По простата причина, че Червено море е йорданско само 27км. и съответно на тази територия се простира само един град. Той е и курорт, и единственото пристанище в Йордания, затова е от огромно значение за страната. По-интерното е, че Акаба е икономически свободна зона, осовободен от данък печалба и някои други данъци. Оказа се, че се намираме в град "Free Zone" или "Duty free"...абе само за див шопинг, на който и се отдадохме, разбира се. Веднага посетихме търговкските улички и местните молове, в които имаше много 'местни' марки. Мен ме устройваше, особено за дрехи, защото те са предимно от лен и памук. Нормално е за тези географски ширини да се шият дрехи от такива материи, имаше и невероятни туники от ефирни прозрачни материи...Аз се възползвах максимално - като видях цените изпаднах в шопинг истерия
В този град се чувствах, точно като на морето - кипи неспирен нощен живот, много барове, дискотеки, улиците са препълнени с хора цялата нощ, магазините работят до сред нощ, но екзотиката идваше от множеството палми, от мириса на наргилета и дюнери и от типичната арабска гостоприемност и покана да си купиш нещо от усмихнатия арабин...Вечерите в Акаба прекарахме в разходки из града, последни покупки на сувенири и други подаръци за приятели, посетихме и един нощен бар, на покрива на един хотел. Пийнахме по един аператив, от наргиле се лишихме, бяхме опитвали преди...
През единият ден посетихме и морето, разбира се. Качихме се на прословутите лодки с прозрачно дъно или по-точно с прозорче на дъното на лодката с размер 1кв.м. Беше много приятно - хем разходка в Червено море, хем гледахме корали и шарени рибки, видяхме и потънал танк...Израелският курортен град Ейлат се вижда много добре, с ферибот е за 15-20мин., а Шарм-Ел-Шейх е на около час и половина. Плажа не ми хареса, има много йорданци, но хубавите места за плаж са около Акаба, извън града, както и няколкото училища за гмуркания и водни спортове. Има градски транспорт до всяко място за плаж, таксито е за предпочитане.
Снимки от Акаба:
Червено море и Ейлат през деня; Ейлат нощем:
гр.Акаба е единственият град на йорданците на Червено море. По простата причина, че Червено море е йорданско само 27км. и съответно на тази територия се простира само един град. Той е и курорт, и единственото пристанище в Йордания, затова е от огромно значение за страната. По-интерното е, че Акаба е икономически свободна зона, осовободен от данък печалба и някои други данъци. Оказа се, че се намираме в град "Free Zone" или "Duty free"...абе само за див шопинг, на който и се отдадохме, разбира се. Веднага посетихме търговкските улички и местните молове, в които имаше много 'местни' марки. Мен ме устройваше, особено за дрехи, защото те са предимно от лен и памук. Нормално е за тези географски ширини да се шият дрехи от такива материи, имаше и невероятни туники от ефирни прозрачни материи...Аз се възползвах максимално - като видях цените изпаднах в шопинг истерия
В този град се чувствах, точно като на морето - кипи неспирен нощен живот, много барове, дискотеки, улиците са препълнени с хора цялата нощ, магазините работят до сред нощ, но екзотиката идваше от множеството палми, от мириса на наргилета и дюнери и от типичната арабска гостоприемност и покана да си купиш нещо от усмихнатия арабин...Вечерите в Акаба прекарахме в разходки из града, последни покупки на сувенири и други подаръци за приятели, посетихме и един нощен бар, на покрива на един хотел. Пийнахме по един аператив, от наргиле се лишихме, бяхме опитвали преди...
През единият ден посетихме и морето, разбира се. Качихме се на прословутите лодки с прозрачно дъно или по-точно с прозорче на дъното на лодката с размер 1кв.м. Беше много приятно - хем разходка в Червено море, хем гледахме корали и шарени рибки, видяхме и потънал танк...Израелският курортен град Ейлат се вижда много добре, с ферибот е за 15-20мин., а Шарм-Ел-Шейх е на около час и половина. Плажа не ми хареса, има много йорданци, но хубавите места за плаж са около Акаба, извън града, както и няколкото училища за гмуркания и водни спортове. Има градски транспорт до всяко място за плаж, таксито е за предпочитане.
Снимки от Акаба:
Червено море и Ейлат през деня; Ейлат нощем:
Мили дами, здравейте!
С бъдещият ми съпруг планираме Йордания да е нашето сватбено пътешествие. Моля ви за информация, през коя туристическа агенция сте пътували? Планираме през ноември да посетим и реализираме тази наша мечта
Ще ви помоля и за информация за цените в Йордания, тъй като трябва и подаръчета да се носят на приятели и роднини
Моето мило най-се вълнува от биричката и курса на паричната им единица към българският лев
Много ви благодаря за чудесните пътеписи! Малко се притеснявах дали е правилен избора ни, особено за сватбено пътешествие, но след тях съм убедена, че ще изкараме чудесно!
С бъдещият ми съпруг планираме Йордания да е нашето сватбено пътешествие. Моля ви за информация, през коя туристическа агенция сте пътували? Планираме през ноември да посетим и реализираме тази наша мечта
Ще ви помоля и за информация за цените в Йордания, тъй като трябва и подаръчета да се носят на приятели и роднини
Моето мило най-се вълнува от биричката и курса
на паричната им единица към българският лев Много ви благодаря за чудесните пътеписи! Малко се притеснявах дали е правилен избора ни, особено за сватбено пътешествие, но след тях съм убедена, че ще изкараме чудесно!