Ежедневието, "затъпяването",

  • 7 982
  • 33
  •   1
Отговори
Мили  мами,
Как се чувствате, след като "животът ви се обърна на  180 градуса"? Всички ние сме имали един начин на живот преди да родим бебетата си, а сега вече ежедневието ни е съвсем различно.  Случвало ли ви се е да нямате какво  да си кажете с приятелите от старата тайфа, просто защото вече сте на съвсем  друга планета? Случвало ли ви се е да ви обявят за "страшно затъпяла откакто  роди бебето си, каква е тази промяна?" А как ви  се отразява липсата на общуване с различни хора /все пак по цял ден общуваме единствено  с бебетата си/? Спомняте ли си с носталгия забързаните дни, работата до късно в офиса, срещите с толкова много хора, че понякога искате едиствено да се затворите вкъщи на тишина?  Усещате ли промяна в отношението  на таткото /съпруг  или приятел/ към вас? Все още ли сте "страхотна жена, изключително интересна и енергична, най-красивата, най-изобретателната, най-...,най-...,най-...".  
Питам  ви, защото при мен всичко коренно се  промени. Има моменти, в които ме обземат адски черни настроения, приятелите от едно  време са делече, а и ако се видим, въпросът е един: "Как е бебето?" Отговарям им. И до тук.  Липсата на професионален ангажимент,  на нещо, което да ме държи в час със социалния живот, със създаването на контакти  - също ме праща в трета глуха. И така си минават дните, заети изцяло с най-прекрасното същество - детенцето ми. И си го прегръщам и му говоря как има един кон с капаци за  майка, която е позволила да се отпусне и да се превърне в едно анти- на всичко, което е била преди. Та така си водим разговори, докато таткото за пореден път е до късно на работа, докато се рови в интернет след работа, докато не забелязва коренната промяна в прическата ми, докато се чуди къде да изчезне през съботите и неделите, или докато заспива "зверски изморен" .

Това, ще кажете, се дължи на рутината. Ще кажете да чета книги и да използвам времето, което имам, докато го имам. Да се радвам на детенцето  си, докато е време. Правя го. Детенцето е моето щастие. Но въпреки това....
Вие  как се справяте?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 322
Какво да ти кажа..... подобни мисли, предполагам, вълнуват всяка една жена тук. В една или друга степен.
И мисля, че е нормално. Идеалното семейство не съществува. Няма го идеалния съпруг. И аз, определено, не съм идеалната майка. И детенцето (най-скъпото ми същество) също не идеално....
В друг момент това не прави впечатление. Но, когато си изтощена до припадък от безсънните нощи. От грижата са бебето и пораснолото вече, но все още дете (разбирай съпруг  dazzler1 ) сме доста по-изнервени и чувствителни. Нарича се депресия.
И май просто трябва да се вземем в ръце.
Аз не смятам, че затъпявам. Напротив. Правя нещо, за което съм се подготвяла дълго време. Нещо което не може да се замени с каквато и да било кариера! Възпитавам дете ! Опитвам се да го направя достоен член на нашето общество.
Не знам дали ще се справя. Трудно е. Не споря. На моменти се чудя как да запазя спокойствие. Да не викам....
Какво друго да ти кажа? Излизай повече. Това, че имаш дете, не пречи да се виждаш с приятели. Сигурно имаш и такива с деца, които по-лесно биха разбрали проблемите ти. А с тези, които нямат - ще имаш рядката възможност да говориш за нещо друго освен смяната на памперси, цените на пюретата и т.н. и т.н. Innocent
И говори със съпруга си. Няма по-добър начин за разрешаване и предотвратяване на конфликти от спокойния разговор. Може би той просто не знае точно как се чувстваш. Обясни му. Сигурна съм, че ще те разбере!
И горе главата.
Свиква се Embarassed

# 2
Много , много сложно положение и аз съм изпадала в него
особено докато гледах голамата дъщеря до 3 г.
давам ти съвет които сега ми хрумна т.е. какво бих правила аз ако имахвъзможността сега да си стоя в къщи  и да се занимавам по- активно със малката ми дъщеря - /1.6 м./
- чети списания- по 30 мин сутрин и 1 час след обяд или вечер
-гледай по един интересен видео филм - може всеки ден , може през ден
- гримирай се всеки ден
- прави си прическа - експериментирай - на ролки , права , със шноли и др.
- сменяй цвета на косата веднъж на три месеца , но не драстично , че ще побъркаш детето
- винаги бъди с лак на ноктите
-слагай си обици с камъчета/ от тези дребните - не висящи/ и само за специални случай нещо екстравагантно
- ходи по- често с дънки и фланелка - това сега е френска мода
- никога не допускай косата ти да стане мазна
-смени парфюма - нещо по тежичко / моето предложение е -ШАФАЛИ  на Ив Роше
Вземи си да четеш някякво хубаво криминале или фантастика или трилър - нещо , кето ще те разтърси , но не любовен роман - не е нужно да изпадаш в по - голяма меланхолия.

Купи си нова пижама - сатен
или нощница / което предпочиташ/ ефекта е доказан / не да въздействаш на съпруга/ просто ти ще се почувстваш готино.

И ако след като успееш да се справиш със себе си сега е време за детето.
- твойте списания = прочети приказка за него / нея
-твоя филм = гледаите детска анимация
- всеки ден когато излизате отделяй време да се приготвите с най- хубавите си дрешки / за детето/ все едно отивате на празник
- избирайте нови и нови площадки


И ако на теб и детенце в този забързан ден  ви остане време
 - пусни пералнята
- подреди набързо
- купи си книга с рецепти  и от там екпериментираи



Е , аз лично се уморих   и дори не ми остана време за да му мисля многа много, а ти ?

Още нещо - в кварталните градинки  трудно можеш да чуеш много интелектуални теми , за това сменяй градинките и се запознавай с колкото се може повече мами в бърз разговор.

Поздрави

# 3
  • Мнения: 364
Хрис вече ти е дала решението на проблемите - ИЗЛИЗАЙ без детето , с приятелки поне веднъж седмично.  Grinning  Аз оставях малкия с тати да се опознават и изчезвах с някоя приятелка за 4-5 часа по магазините , на кафе или просто да се помотаем. След това се чувствах мноооого по-добре. Е , дечко ми липсваше и периодично звънях на проверка , но тези часове си бяха само мои и след това се чувствах много добре и по-спокойна най-вече. Grinning И друго много важно нещо- не се занемарявай !

# 4
  • Мнения: 4 965
Момичетата вече са дали страхотни идеи, но и аз да споделя малко опит (без да натрапвам мнение). Моите бебоци все още не са се появили, но вече доста време съм вкъщи. В началото изглеждаше като почивка, но след известно време имах чувство, че затъпявам от ден на ден, затворена между 4 стени и пред телевизора. По принцип работата ми е много динамична и страшно ми липсваше, с приятелите винаги сме били на "високи обороти", а до този момент не бях спирала и да уча. Имах усещането, че ми обеднява речникът и не знам какво да говоря дори, когато някой ми звънне по телефона. В един момент даже умирах от ужас да не стана скучна на съпруга ми (с него сме колеги и той си продължаваше с работата и университета, само дето заряза купоните и пое цялата домакинска работа, за да почивам).  Постепенно обаче се мобилизирах: започнах да си опреснявам английския; реших да се грижа повече за външния си вид (въпреки натрупаните килограми); почнах да пазарувам за бебоците и т.н. Скоро се оказа, че някои приятели са последвали нашия пример и част от компанията също имат или чакат бебе и намерихме отново теми за разговор. Вярно е, че всичко е различно от преди, но сега съм доволна - знам, че съм се лишила от стария начин на живот за нещо далеч по-добро (моите деца). Дори разбрах кои са истинските ми приятелки. Пример -  двете ми "най-добри": едната беше до мен през цялото време и ме подкрепяше през депресарското настроение и поне веднъж в седмицата ме "отмъкваше" някъде "по женски", което ще продължи и след раждането (дори не й прави впечатление, че й плямпам само за бебета, а тя разказва за работа и забавления); другата пък е омъжена, но е на етап правене на кариера, за което децата са пречка и преди няколко месеца ми заяви, че съм станала "банална" и като съм била бременна, съм си мислела, че коремът ми е центърът на света (от този ден повече не сме се и чували). За сметка на това, се запознах с една мама от чата, която се оказа моя комшийка и сега сме всеки ден заедно. Стана дълго, съжалявам, но моят извод е, че просто не бива да се затваряш вкъщи с детенце, а да намериш нова среда. Ще видиш колко бързо ще се върнеш към социалния живот (разбира се, в по-различна форма), но най-важното е, че всички около теб ще са "затъпели" по същия начин. Може даже да ти хареса и като се върнеш на работа да ти липсва. Успех.

# 5
  • Мнения: 8 769
Не,Stormy, изобщо не се чувствам по този начин, който си описала. Родих сравнително късно, и се бях наслушала на точно същите приказки-за затъпяването, липсата на социални контакти и прочие. Година и 4 месеца след раждането на дъщеря си не мога да се съглася с нито една дума от такава една теза. Намирам време за себе си, за съпруга си и за приятели. Мога да разговарям на всякаква тематика, която ми е интересна, стига и събеседника ми да е интересен. Прочетох няколко книги. Поддържах си формата с малко спорт, поглезвах се от време на време с козметик и фризьор. Детето не ми пречи да извършвам нито една дейност. Да, работя от два месеца, но не от липса на социални контакти и не от липса на нещото, което да ме държи на върха на вълната. Това, което ме държи там (на върха на вълната), е семейството ми. Не, не се смятам за ограничена, защото гледането на детето ме научи на някои нови неща, открих и нови страни у себе си.
Така че всичко е въпрос на нагласа и мироглед.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Моите настроики са като на Туфи Simple Smile
С което разбира се нямам намерение да омаловажа проблема ти, той е на хиляди жени.
Колкото до мен - състоянието ми е резултат на няколко фактора. Най вече факта, че децата ми се появиха на такъв етап от жизненият път в който имах въпиюща нужда от глобална промяна. Бях се наситила на живота без отговорности и на високо темпо. Момента в който започнах да се чувствам отегчена всъщност вече беше един идеален момент за деца - от възрастова гледна точка. Нито прекалено рано, нито прекалено късно.
Сега се радвам на новото си положение. Радвам се и не мога да се нарадвам.
За да чувствам така нещата ми помага мисълта, че да си родител също е професия и то професия в нова сфера, където тепърва ще трябвада трупам умени. Т.е. това е вид предизвикателство. Също така си мисля колко преходен е този етап. Децата израстват неимоверно бързо. Днес са бебета, утре са изхвръкнали и са поели свой с път. За това искам максимално пълноценно да изживея ббешкия период, да му се наситя, да го почувствам с всяка своя частица. Така, че да се запечати в съзнанието ми и никога да не забравя всеки един дребен детайл. А един ден, когато вече ще бъде късно да имам още деца ще ме греят спомените, а няма да ме изяжда усещането за празнота и изтървани мигове.
Може би всъщност искам да имам едно идеално семйство, като по филмите.  Embarassed С много шумни и весели деца, които се тълпят около масата, с бързащят, но доволен съпруг и аз - една удовлетворена жена. Картинка, която винаги съм си  представяла, но никога не съм изживявала/родителите ми са се развели твърде рано - била съм на 2 годинки и никога не съм имала истинско, голямо и весело семейство/.
Не скучая Grinning
Намирам си свои нещица, които да ми доставят удоволствие. Чета списания, трупам познания в нови съвсем различни от професията ми сфери - ей така от интерес, сея и разсаждам цветя на балкона, кеф ми еда подреждам / влудявам се от разхвърляна къща/...

Мисля, че за да е удовлетворен и щастлив един човек той трябва първо да се обърне навътре към самият себе си и да открие там своята истина. Какво иска, как да го постигне и кое какво ще му донесене. Да си поставя така да се каже кратксрочни цели. И всяка една постигната цел да приема като своя малка победа, която да го стимулира и дава начален отскок към следващият връх който трябва да покори.
Тогава всичко което ни се случва придобива подреден вид, а реда винаги действа успокояващо. За разлика от хаоса, който всява паника и тревога. Simple Smile

# 7
  • Мнения: 8 769
Не е за вярване, но като че за пръв път сме на едно мнение с Додо-додо!  Grinning Хайде, приятен ден, отивам "на тръстиката" Rolling Eyes  Rolling Eyes  Rolling Eyes

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Цитат на: Туфи
Не е за вярване, но като че за пръв път сме на едно мнение с Додо-додо!  Grinning Хайде, приятен ден, отивам "на тръстиката" Rolling Eyes  Rolling Eyes  Rolling Eyes


Ааа, не е така! Grinning
И в "Татковци" ти писах сутринта, че съм съгласна с теб по едно становище Laughing
Аз когато съм съгласна нямам проблем да изразя съгласието,както и обратното Grinning
Поздрави

# 9
  • Варна, морето и сините вълни!
  • Мнения: 2 618
Здравейте! Нека и аз ви разкажа , без да се натрапвам .

Много исках да се появи това малко палаво слънчице . Даже не исках да е послушно , исках НЕПОСЛУШКО (и е непослушко).
Не мога да кажа че скучаем у дома . Винаги има нещо ново , някоя нова щуротия .
Отначало ми беше много трудно и страшно . Тати пътуваше и ние останахме сами когато бебо беше на 3 месеца . Бабите не помагаха , само идваха да се порадват за малко . Нямах време за депресия . Трябваше мама да пазари , готви , хвърля боклука .... обичайното . По цял ден бяхме по разходки .
Приятелите ми липсваха , те не искаха да са заедно с една мама . А тези от приятелите , които имаха бебета не искаха мама с много пари Wink И така си бяхме само бебо , аз и тати там далеч Wink
После тати слезе на брега когато бяхме на 1 годинка и от тогава си е у дома . Но когато имаше вече кой да помага аз изпаднах в депресия . Имах чувството че затъпях . Не можех да говоря за нищо друго освен памперси и хранене на малко мече .
Тогава милия тати рече че ме записва на един курс (специализиран компютърен) , нещо което ми беше много чуждо и непознато . Лекциите от които се подготвях са на английски . О ужас . Първия път бях готова да се откажа . Това не е за мен . Но той успя да ми вдъхне кураж и ме накара да остана . Сега съм му мног балгодарна . Научих мног неща , ,оже и работа да почна свързана с тоя курс . Срещнах се с мног нови и млади хора Wink
Беше трудно с гледането на малкия . Тати бягаше от работа по - рано за да може мама да иде на училище . Бабите пак не помогнаха . Е случваше се и да пропусна занятие но не беше пагубно .
За нашия тати , за моя най - голяма радост аз все още съм най - най .... (или поне така казва)
Стана мног дълго дано не съм ви досадила .

Пожелавам ви приятен ден !
Ояертава се хубав и слънчев ден за разходка и пълнене на сандалите с пясък в морската Wink

# 10
  • Мнения: 1 289
Не знам защо се чувстваш откъсната от приятелите си и от света, може би това се дължи на възрастта. Аз родих през март тази година на 35 и те уверявам че контактите с приятелите ми станаха още по-интензивни, дори и с тези които не са семейни. Страшно им е кеф да дундуркат Ради, а една моя дружка ми подари карта за Тае Бо и двете ходим всяка събота, тогава татко гледа щерката и пие кафе с други татковци. Моето впечатление за мъжете, които стават бещи сега е че не се срамуват да покажат колко много обичат отрочето си, независимо дали е син или дъщеря, да го хранят, да сменят памперси и т.н. Затова когато твоя съпруг се върне от работане го оставяй да седне пред компютъра, а му връчи в ръцете неговото ангелче и му кажи че то много го обича. Включвай го по-често в отглеждането на бебо, позволявай си да ги оставяш по няколко часа заедно в почивните дни и използвай това време за себе си.Аз поне така правя и те уверявам, че откакто се е родила Ради преди 2 месеца и половина, татко не е включил компютъра в къщи.Преди му гледах само гърба цяла събота и неделя. Дори двамата сега си гледат заедно Формула 1 и шампионската лига.
А след интензивната и натоварваща обстановка на работа, стоенето в къщи ми се вижда като дългоочаквана отпуска. 55

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 2 449
Аз никога не съм се чуствала по този начин - в смисъл не разбирам как можеш да затъпееш от това, че гледаш дете - за мен отглеждането на Мартин е невероятно интересно занимание - всеки ден е нов, различен. а чуството да откриваш света през детските очи наново е невероятно и ми действа някак пречистващо - откриваш колко прекрасни са дребните неща.

 Имам пълната подкрепа на приятелите си - повечето от тях не са женени, никой няма дете( очакваме второто попълнение в компанията скоро Laughing ), но всички те обожават малкия, продължаваме да излизаме, да ходим по гости  - винаги сме с детето, понеже няма на кого да го оставим, но от това поканите не са намалели. Мога винаги да изляза по женски за пазарен маратон или ей така - на клюки Wink

 Междувременно завършвам - мноого за четене Imp  - сега съм в лятна почивка до държавните изпити - и ми е страшен кеф, че имам време само за дребното Grinning  Sunglasses

 Друго което правим е всяка събота и неделя се натоварваме в колата и тръгваме на някъде - язовир, манастир - където ни хрумне... и така. Възможности за разнообразие колкото искаш - само да имаш подходящата нагласа. Grinning

# 12
Много благодаря за отговорите.
Явно проблемът е в мен Embarassed . Опитвам се  да мисля позитивно в случая, радвам   се  на бебчето , знам  колко  важна  съм за него - виждам го в усмихнатите  му очички. Не съм се занемарила в  никакъв случай -  слава  Богу, за четири  месеца почти възвърнах формата си  от  преди раждането. Сутрин задължително се  гримирам, старая се да изглеждам приятно. Списания чета,  но пък  те само  ме карат да се  чувствам още по-откъсната от  света. И единствената ми  мисъл е :"Ето, хората се развиват, светът се движи, нещата   се  случват, аз пропускам". Когато  оставим бебето  на баба му, незнайно защо мъжът   ми заявява, че  не му се  ходи  никъде, а иска  да седи  вкъщи на тишина/не беше  такъв  човек/. И аз започвам да  си мисля, че той не иска  да излиза с МЕН. Имало е случаи, в които когато аз съм възпрепятствана, той с  кеф   излиза. Сещате се това как  влияе  на самочувствието ми.
Понякога си казвам - от утре ще променя  нещата, ще мисля позитивно, ще извличам само ползи от ситуацията. И се  случва, но...най много  за три дни. После  изведнъж отново се сгромолясвам. И затова реших  да ви попитам. Вече  съм  убедена, че проблемът е един и  същ за всички  майки, но  е възприеман индивидуално и всеки  се справя по различен начин. Ще трябва  да поработя  над себе си. Нещо куца при мен ... Wink

# 13
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Нищо не куца при теб, Сторми!  Grinning Всичко е съвсем нормално, може да си сигурна, че го е изживявала всяка майка, независимо дали го признава или не!  Wink Проблемът е особено силен за онези жени, които преди бебето са имали интересна и непрегната работа и кариера, развлечения с приятели и съпруга и свободно време само за себе си. Знам какво е. Няма спасение от това, но не е толкова трагично, бебчо ще поотрасне, ще тръгне на детска градина, ще започнеш пак работа, отново ще бъдеш интересна на себе си и ще имаш време за всичко, което ти липсва в момента. Но тогава ще ти липсва ужасно времето, което си прекарвала самичка вкъщи с малкото човече... Така че наслаждавай му се в момента!  Grinning  Wink
И не чети, както те съветват, само списания, а наблегни на книгите, не познавам някой да е поумнял от списания! Това в кръга на шегата, разбира се!!!

# 14
Точно така, Зъхи! Чудех се къде е  ключа от палатката, а той бил в   това да бъда интересна на себе си. Тогава, разбира се, ще имам самочувствието  и достатъчно широкия мироглед, за да предложа нещо на заобикалящата ме социална среда и да бъда интересна на останалите  Sign Exclamation Да, но напоследък  не съм интересна на себе си. Никога не съм била тип "домакиня", така, че парцалът и тенджерите не ме привличат  особено - съответно не се справям особено добре. И, разбира се, след като ежедневието ми включва основно такива занимания, а  резултатите понякога са плачевни Shocked , се самообвинявам  и се изнервям. Относно книгите -  реших да обърна  внимание на класическата литература/нещо, което досега бях пропуснала/. Наистина, страхотно - намира  се време и е изключително  интересно. И отново се сблъсквам с  проблем - няма на кого да разкажа за това. С майките в парка  не мога  да си говоря за "Война и мир". Гледат ме като извънземно Neutral FaceНали в това  се крие половината от удоволствието - да го споделиш с някого. В такъв смисъл, се получава някакъв затворен омагьосан кръг и излизането от него май е много трудно. Засега, поне се утешавам с  това, че тази ситуация ми тежи. Значи, има вероятност да се справя. Представяте ли си за какво ще бъде показател  фактът, че въобще не ми пука  Simple Smile  Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт