Къща на село

Абсолютно съгласен. Чудя се за какви "социални контакти" става въобще въпрос в един стандартен ж.к.? Ами че по-големите ми деца ми имаха някакви приятелчета покрай майките си като са ги извеждали като бебета и оттогава нищо. Тия деца просто ги няма навън. От 6-7 годишна възраст би трябвало да са навън сами с приятелите си да играят и да се научават на самостоятелност. Да ама не - и досега те си пускат децата веднъж дваж седмично за по час пред блока и толкоз. Ами че тогава дори и децата ми да са навън с кого да играят всъщност. Като контрапункт - преди 4 г. купихме парцел в едно село до София и преди година почнахме строежа. Още 2 г. преди това водех сина ми всеки път с мен. Тогава още 6 годишен си намери бързо приятели и по цял ден е навън, аз дори не знам къде са в даден момент. На 7 вече обикаляше с тайфата из цялото село с колелото си. Сега е на 9 и може и сам да ходи с автобуса дотам... А по улиците е пълно до късно вечер с деца, точно както беше в нашето детство...
Що се отнася до "социалните контакти" на нас възрастните, аз лично съседите от входа не мога да ги гледам камо ли да си пия ракията с тях. А с приятели се виждам периодично както дойде, да не би да са длъжни да живеят точно в моя квартал? Къде какви кръчми имало и как готвели спря да ме интересува като минах 30. Предпочитам спокойствието на собствения двор и качествената домашно приготвена храна, хеле ако има и домашно вино...

Българските села са бедни,мръсни и тъжни.Да не ги бъркаме с Драгалевци и италианските предградия.В българските села живеят само стари хора,с малки изключения.Освен това с деца в училищна възраст е неудобно да живееш на село.До Варна има едно симпатично селце Приселци.Наши приятели си построиха къща и дори толкова близо до града им е адски неудобно заради децата.Дори когато остарея не искам да живея на село.Но все пак,аз никога не съм имала село.Може и да греша.

Dembi , в темата става дума за това, дали бихме зарязали апартамент в ЦЕНТЪРА на София, а не в Младост или Люлин. Удобствата на центъра не бих заменила за никакъв чист въздух, който ще дишам по няколко часа през нощта. Не можеш да ме убедиш, че стигаш по-бързо до жълтите павета от мен - аз взимам това разстояние за 10 мин. пеша, без да се редя на безкрайни опашки в задръстванията. А ти? Приятелите ми също живеят в центъра /тези, които се изнесоха извън града, виждам два-три пъти годишно, защото те все бързат, а на мен не ми се ходи на екскурзия, за да ги посетя/, добрите училища и детски градини са също в центъра - децата ми ходят до училището за 5 мин. и спокойно мога да ги пускам сами след година, две.
Сърбала съм попарата на крайградската къща - бях тийнейджър и гаджето ме изостави, защото не му се разкраваше до края на света, за да ме изпрати чинно до вкъщи, а после да се прибира пеша посред нощ /защото последният автобус вече е минал/.
И да, ако се подложа на безсънен режим, бих могла да се наслаждавам и на звездите, но на практика, когато има двама работещи родители и две учещи деца в едно семейство, то денят им започва по изгрев слънце /за да имат време да се придвижат до службата и до училището/ и се прибират след 8 часа вечер /дъщеря ми ходи на балет и занятията са до 19 часа - през това време, докато чакам да й свърши часът, аз имам време да напазарувам, да метна покупките вкъщи, да приготвя вечеря, а после, когато я взема, се прибираме за 10тина минути и вече всичко е готово. Не мога да си представя как я завеждам на балет, мятам се в колата, бясно форсирам по задръстените кръстовища, прибирам се вкъщи за около 40 мин. /никой не може да ме убеди, че от село на 10 км. от София до центъра на града се стига за по-малко време в натоварения трафик/, правя всичко, което правя и сега, и след 1 час съм отново пред балетната школа, за да поема същия път наобратно до дома.
И не на последно място - не бих си записала децата в селското училище.

Ако става дума да избирам между краен квартал и къща на село, то бих предпочела къща на село, разбира се!

Сложила съм снимки на къщите - имат абсолютно всички съвременни удобства.
Ама Вакарел си е Вакарел, а София си е София...


Е, аз не съм на жълтите павета, но съм точно да Арена-Запад - до "центъра" стигам за 15-20 мин. пеша и за по-малко от 5 мин. с метрото.
Вечер се прибирам пеша (от работата ми до вкъщи е 40 мин. пеша, минавайки през всички магазини, книжарници и т.н. по Витошка, Графа и Пиротска).
Децата ми ходят в добра градина и имам намерение да учат в конкретно училище ("елитно" - на 3 мин. с метрото от вкъщи).
Ходят на няколко извънкласни занимания (завеждаме ги и се прибираме вкъщи, а после пак отиваме да ги вземем), което от "село" няма как да стане физически...

Да вляза и аз да се 'оправдая' .

Моята извънградска къща май е най-близо, за сметка на това обаче се нуждае от много сериозен ремонт и преустройство.
Дори да изключим това, ежедневието ни (моето и на любимия) е такова, че допълнително ще си усложним живота, ако се преместим да живеем там. Ежедневието ни е свързано с кръстосване на града във всички посоки по няколко пъти на ден - той се занимава с внос на специфични материали за строителството, аз работя за няколко организации, което предполага ранно излизане и късно (след 9 ч. вечерта) прибиране. Отделно от това имаме всекидневен ангажимент с двамата му сина - тренировките им продължават понякога и до по-късно, само докато ги закарам до тях вече е станало 10 вечерта, ако трябва след това да драпам и към Панчарево и тепърва да сядам да работя по поръчката за следващия ден, за какви луни и звезди става дума изобщо?
Иска ми се, но на този етап просто е невъзможно .

Моят мъж го е прихванало да си продадем апартамента и да си купим къща на село.Само идеята ме стряска.Тишината ще ме побърка.Съгласна съм,че въздуха е чист и е по спокойно,но не бих издържала повече от 2 дни.Мен ме кефи енергичният живот в града.

Както вече казаха, обслужването на децата е най-кофти в цялата история........ако имаш здрава баба пенсионерка на разположение....ама пак си не е работа.
Аз даже не правя сравнение с центъра, а с Младост 1 (примерно). Аз живея в Герман и работя на Плиска, т.е. пак ми е близко, нямам задръствания по пътя и пак е егати зора........от сега се чудя къде да ходи на училище и как да стане гимнастиката с водене, взимане и т.н.

Aко работиш на Плиска и живееш в Западен Парк например, тази гимнастика няма ли я? Моето решение е просто - гледам училището да е близо до офиса. Така мога да взема децата сравнително рано и да реагирам ако се случи нещо през деня.

Е да, ама офиса не е константа и по принцип вече 3-4 клас спокойно може само да ходи на у-ще, ако то е близо до дома.............пътуването (дългото такова) до у-ще ми е било кошмар и на мен и на сестра ми (от Овча купел до центъра) точно по схемата по месторабота на родител.

Боби и Демби, подозирам че задоволството ви от извънградските ви къщи в немалка степен се дължи на факта, че сами сте ги построили.
Иначе Azaf, CTramell и baibibi са казали всичко по темата, практично и по женски.

Ами да, има нещо вярно.
Аз снощи си мислих за тази тема и за нашата вила, която е на 40 км. от София.
В близкото село няма канализация, все още имат само хлебарница и магазин за всичко. А и 3-4 асфалтирани улици. Това е.
Социалистическа България е била тоооолкова развита, че не е докарала за 50 години канализация на час път от града.
Но си мисля, че сега динамиката е друга и  след 10 г, едно село на 10 км. ще бъде част от града и ще се присъедини, както бяха присъединени села, като Лозенец ( в миналото), а сега и тези отвъд Околовръсния път.
В преспектива съм 99 % сигурна, че дори Вакарел ще е в градоустройствения план. Разни Горни Малини и пр. също.
Мисля, че има смисъл в такава инвестиция.

Не си е работа едно малко дете да прекарва толкова време в път, вместо да се прибере и да има време да почине, преди да започне да учи уроците. Ние затова, въпреки че детето е едва 4 г., избрахме училище и купихме апартамент до него.

Дори селото да е много близо, пътищата са ужасни, а трафикът целодневно е натоварен. Получава се така, че висиш по задръствания и най - краткото разстояние отнема доста време.

Добре де, в селата няма ли у4илиЩа?   

Някъде има, но нивото е плачевно. То и в града не всички училища са добри, та какво остава за селата.