Дъщеря ми е на година и три месеца. Преди няколко месеца се върнах на работа и я гледа баба й.
От самото начало, веднага след като се върна от работа се лепва за мене и не ме оставя да отида дори до тоалетната сама. Реших, че е така защото е свикнала с мене и се страхува да не изляза пак някъде. Добре, но вече е свикнала с баба си и знае, че през деня ме няма, но щом ме види да се прибирам и няма откачане от мене. Не признава нито баща си, нито баба си, нито никой. Единствено може да си играе с друго дете (ако имаме гости), но и аз трябва да съм наоколо. Напоследък не само, че трябва да съм около нея, но трябва постоянно да се занимавам с нея, да си играем и т.н. Ако не й обръщам внимание дори за кратко почва да нервничи, понякога реве, и на мене ми става жално и я гушкам и успокоявам. Да се занимава с нещо сама е просто абсурдно.
А баба й казва, че през деня е спокойна, не се нерви, занимава си се сама с разни неща.
Не мога да разбера, това първата фаза на лигавщината ли е? Какво мога да направя, за да не се вкопчва в мене когато съм там?