Пътя, който трябва да извървим помежду си

  • 184 268
  • 283
  •   1
Отговори
# 255
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
TendeR Hug

# 256
  • Мнения: 712
Тендър, и аз много благодаря!  Hug
Питах се, (знам, че ми е глупав въпроса... но съм още "новобранка" в тази област и съм чела твърде малко),... защо конфликтите са предимно с майките, а с татковците няма проблеми?... Самите майки допринасят ли с нещо за тези "сръдни"?...

# 257
  • Мнения: 2 123
май жените посто повече говорят за това  newsm78

а и вероятно при нас комлексите са по-силни. При мен комплекс, че не съм била бременна и че няма да родя категорично нямаше, но сериозна работа извърших по комплекса "не съм единствената майка"  Laughing

а сръдни на децата и на родителите винаги ще има и слава богу, ако не се караме няма да е интересно  Twisted Evil

# 258
  • Мнения: 13
Chandra - Конфликтите с майката са по изразени защото мама е най-близкия човек на едно дете, то е с мама по-цял ден, мама е целия му свят и когато си нещастен обикновено яда си го изкарваш пак на мама това от страна на детето. А от страна на родителите майката се обвинява за  това, че не е успяла да роди дето си при нея болката и страданията са по-големи, не, че бащите ни  не страдат но те крият по-добре страданията и емоциите си. Поне в моето семейство беше така.

# 259
  • Мнения: 712
 Hug
Да,... на мене понякога ми е мъчно от това, че не съм я родила аз...  Embarassed ...Не, че имам голям проблем с това, но... много е странно, трудно е за обяснение... просто темата някак присъства, поне засега... С другата майка нямам проблем... Wink Даже понякога, като гледам колко е красива дъщеря ни и си мисля, каква ли хубавица е БМ... Simple Smile 

Във всеки случай е ясно, че пътя, който трябва да извървим помежду си, е и път към нас самите...

# 260
  • Мнения: 256
  

Във всеки случай е ясно, че пътя, който трябва да извървим помежду си, е и път към нас самите...


Благодаря ти, Чандра Ден! Мъдра мисъл!

ТендеР, пиши тук, ще ни бъдеш много полезна. Като всички порастнали осиновени, добре дошла!
Аз имам две осиновени деца. Понякога ми е много, много трудно.

Последна редакция: вт, 13 сеп 2011, 22:25 от Румяна

# 261
  • Мнения: 75
... защо конфликтите са предимно с майките, а с татковците няма проблеми?... Самите майки допринасят ли с нещо за тези "сръдни"?...

Моят син е твърде малък за конфликти, но пък категорично и безапелационно заявява предпочитанията си към баща си! Sunglasses Аз съм с него по цял ден, и всичко е ок, НО в мига в който баща му се прибере от работа, ставам персона нон-грата чак се сърди ако реша да го целуна!!! Много ме е яд!!!Не че не искам да се обичат с тате, но ....... искам аз да съм му "любимката"  Sunglasses Sunglasses Sunglasses Така е и при децата на сестра ми и при децата на приятели.....

# 262
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036

Естествено, нали са само за по няколко часа с тати на ден, нормално е! Друг е въпросът ако са по цели дни заедно дали пак ще умират за татко Wink
 И при нас положението е такова още от бебе, но аз не се впрягам особено, а гледам да си почивам. Simple Smile

# 263
  • Мнения: 702
Все се каня да напиша нещо и все нещо става и не мога.
Относно чувството на трепкане като видиш детето - аз моето трепкане го получих някъде към 3-4ти месец на малката. Допреди това, колкото и тъпо да звучи имах чувството, че гледам един много сладък, малък зеленчук и се чудех кога аджаба ще почна да го обичам, както пише по книгите?!  newsm78
Е, вече е така, след 8 месеца, с всеки изминал ден я обичам все повече и повече.

Относно майка ми - много ми се промени отношението към живота като цяло. Продължавам да не споделям нищо с нея, защото е голямо дрънкало, но я обичам. Какво да се прави. И да ме беше разсиновила, сигурно пак щях да я обичам. Понякога ми е тъжно, че така се стекоха нещата, че не мога да й имам доверие, че станах тези грозни неща, но гледам да не мисля и да вадя скелети от гардероба.
Та, относно майка ми, конкретно, признавам си че сега разбирам, като родител някои от нейните притеснения. НО! не оправдавам и въпреки, че съм простила не съм забравила нито заплахите й, нито интригите, нито обидните думи, нито проклятията. Просто тайничко се надявам, аз като майка да не стигна дотам и да не принуждавам детето си да постъпва по същия начин като мен.

# 264
  • Мнения: 1 418

Естествено, нали са само за по няколко часа с тати на ден, нормално е! Друг е въпросът ако са по цели дни заедно дали пак ще умират за татко Wink
Споделям от личен опит.Аз от две седмици съм на работа,та се гледат двамата с баща си.Мога да кажа,че ВЕЧЕ съм номер 1.Преди беше все тате. Laughing

# 265
  • Мнения: 737
ТендеР Hug Hug

Форест - за преекспонирането  Hug Hug

Черноглав Врабчов кОмар - за майчинството, за новите чувства и настроения в теб - усещат се, желая ти много щастие, спокойствие, любов и доброта по твоя си път  Hug Hug

# 266
  • Мнения: 702
Благодаря мама-Ира Simple Smile

И на всички, които са били до мен в откачените ми периоди Simple Smile)))))) независимо дали сме били на едно мнение   bouquet

# 267
  • Мнения: 1
00.32 минути на 14.10.2012 година.
Събота срещу неделя
 Чудите се защо не спя ли?Ами правя питка за здравето на сина ми.Защо през нощта? Ами -импулс.Така- за да е жив и здрав.Ако стане хубава,утре призори ще изляза и ще я дам на всички мои познати и непознати приятели ,ако ще и по една трохичка , ей така- за да е жив и здрав!
 Много го обичам! И той мене много ме обича!И тате много ме обича, и сина ни много обича,и аз тате много обичам и…..всички много се обичаме! 
Та за това правя питка!
 Синът ми се казва Гошко. Кръстихме го на бащата на любимият ми мъж ,когото той не помни.Починал е преди да може да го помни.
 Та нашият Гошко  през  януари ще навърши 5. Не съм го родила.Не и по общо приетият начин.Не можех.Навсякъде питах- всички казаха-не можеш да станеш майка! Изпепелих се. Намразих се .За това ,че не мога да бъда майка.
Айде де- не мога.
Мога!
Помолихме се на Държавата да ни даде дете.И зачакахме.Много чакахме , защото бяхме претенциозни. Искахме дете , ама да е бяло. Много трудно се оказа да намерят бяло .Нямало бели , имало само циганчета ,пък ние не сме искали такова.Един ден се ядосах и вдигнах един телефон ,и се обадих на тези , които определят дали  са бели ,или са цветни и им казах ,че искам дете ,пък ако нямат – да ми дадат коте.Искам да бъда майка! На следващият ден ни извикаха да видим „едно”-разбира се неофициално. Видяхме го- едни огромни , красиви , жадни за обич очи!Друго нищо не помня! А , да , добре си спомням чувството-от първият миг - аз  вече БЯХ майка!
Та оттогава – 3 години .Обич ,обич , обич……
Онзи ден се усетих някак си … не мога да ви го опиша.Синът ми ме попита дали съм го родила.В колата към детската градина.Ей така , между другото.Не го излъгах.Казах – да.Родила съм го.В сърцето си.И когато зачаках втрещена следващият въпрос- „ама как точно” , моето слънце ми каза –„Да , мамо ,знам ,от там се раждат най- прекрасните деца! И затова толкова много те обичам!”
Аз съм щастлива !
Имам повече сметки  за плащане ,от колкото печеля на месец , живея бедно според стандартите , но съм щастлива!
И някак си се чувствам….а ,бе – не мога да ви го опиша……
Коя съм аз? Майката на Гошко.
А кой е Гошко?
Едно от многото деца , които чакат !
Този, който ми даде света с една усмивка!
И аз цял живот ще му връщам щастие.
Защо ви споделям всичко това?
Ами – импулс.

Питката стана вълшебна.
Защото е за Гошко!
01 .43 минути .14.10.2012 година .
Три години щастие!
Кой ти го дава!

# 268
  • Мнения: 40
 Hug Бъдете все така щастливи!

# 269
  • Мнения: 702
Ох...много трогателно  newsm45 newsm51
Майката на Гошко, да ви е жив и здрав и много да се гордеете със сина си!

Общи условия

Активация на акаунт