Пътя, който трябва да извървим помежду си

  • 184 274
  • 283
  •   1
Отговори
# 225
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Маймуна,  Hug

Теичка, обещали сме да говорим сериозно за среща когато му пораснат мустаци. Пълнолетието все още е много неразбираемо понятие.
От сърце ти пожелавам да успееш да стигнеш до края на пътя който си поела - подреждане мозайката на живота ти.   bouquet Hug

# 226
  • Мнения: X
Благодаря   bouquet

# 227
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Това, че си осиновен не се забравя, разбира се, но това да ти е фикс идея, за да станеш цялостна личност ми се вижда нездраво. Просто не съм такъв човек и аз от 17 годишна не се интересувам от този факт. Не ме интересува кой и защо ме е създал/ дали е бил излъган или просто не е използвал презерватив/, важното е, че съществувам. Не виждам място за тревога в думите на детето, всичко е въпрос на гледна точка. Звуча егоистично може би, но така го чувствам.Егоист е и съществото, което ме е зарязало на няколко дни и никога не бих нарекла майка дори после да е отгледала 5 деца. Тя може да е майка на тях, но на мен не ми е никаква... Има и такава гледна точка Wink

# 228
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Елито, не звучиш егоистично. Hug

Последна редакция: нд, 17 апр 2011, 16:30 от Форест Гъмп

# 229
  • Мнения: X
Всичко е въпрос на възпитание и праг на толерантност. Аз също съм много сурова спрямо жение, които са оставили децата си и продължават да го правят, но някак си не съм така настроена към биологичната си майка. Никога не бих я оправдала, даже бих й дръпнала една строга и поучителна лекция, но може би накрая бих разбрала. Не бих съжалила за мига даже, че не ме е отгледала тя. Може би е била принудена, може би е била егоистка, може би е била простовата и самотна жена. И в друга една тема писах, че ако я срещна ще й благодаря на първо място. Аз попаднах на чудесни родители, но не всички деца са като мен. Има и осиновители, които постоянно натякват, че са дали всичко и се држат така сякаш благодарността трябва да се изразява постоянно. Имам познат, чиито родители са именно такива. Той не се чувства добре и от доста години живее сам и почти не поддържа връзка с тях. Родители всякакви и не всеки всъщност е пригоден да бъде родител. И на това съм свидетел всекидневно.
Ели, мила, надявам се не съм те засегнала. Разбирам твоята гледна точка. Просто си различна от мен, и думите ти съвсем не звучат егоистично, а просто различно  Peace

# 230
  • Мнения: 4 138
аз разбирам детето на маймуна по същия начин, по който тя тълкува думите му.

теичка, имаш много мъдра нагласа спрямо биологичните си роднини. Hug
колкото до благодарностите, и моите родители очакваха от мен да съм им благодарна. баба ми непрекъснато ми повтаряше как се е пенсионирала на 50, за да ме отгледа. брат ми е починал и аз съм била следващото дете, за мен се даваше всичко и ми трепереха...
навремето считах, е не са прави, сега си мисля, е са прави за себе си. може да не съм длъжна, но искам да направя всичко, което мога за майка ми, защото я обичам.
осиновено или не, върху дадено дете проектираме нашите очаквания. еднакво глупаво е да искаш и от едно биологично, и от едно осиновено дете да са ти благодарни за това, че са дошли на този свят и са те направили щастлив. аз съм благодарна например на моето дете.
а се надявам то да ми е благодарно за безграничната обич, която изпитвам към него. но само се надявам, а не го считам за длъжно на това.

# 231
  • Мнения: 737
Един малък подарък от моя почти пораснал син: "Реших вече да не съм осиновен". Делово и без драми. Колко дълъг път наистина трябва да се измине, преди да стигнем дотук...



Маймуна, браво на вас! Звучи като да е поел съдбата в свои ръце - искрено му го желая  Hug

# 232
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Не, Теичка, не си ме засегнала. Просто обясних на Ганката, че няма нищо притеснително един млад човек да има чувство за принадлежност към своето семейство и да не е обсебен от случилото се преди години. А относно очакването за благодарност - от 80 % от моите съученици се очакваше да бъдат благодарни на родителите си, а те си бяха чисто биологични и май просто това е въпрос на манталитет и разбиране/ както и на времето, в което живеехме тогава/.
П.П. Теичка, възхищавам се на благородството ти Hug Аз бих и счупила врата, но това е друг въпрос Twisted Evil Между другото, когато бях в 8 клас тя дойде да ме търси в училище и точно мен попита за мен/каза имената ми/ и аз излъгах, че не познавам това момиче. Това беше един от малкото пъти, когато съм лъгала и изобщо не се чувствам виновна Grinning

# 233
  • Мнения: X
Лелее чак е идвала да те търси? Ужас, то това е незаконно бре ! Ти може би и заради това си така зле настроена. И тук вече повече те разбирам.   bouquet

# 234
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Тя не ми се представи, но едва ли непозната от друг град ще дойде да разпитва в училище, без да говори с учителите за определено дете, без причина...и аз съм сигурна, че ме беше познала/ но така разсъждавам днес/ тогава си умрях от страх честно казано. Когато ме заговори бяхме с още две момичата в парка и тя попита точно мен за мен. После другите много ми се радваха, че съм се сетила в момента какво да и отговоря. Едната ми приятелка каза, че едва ли би се сетила ако я беше попитала нея да не ме посочи. Тогава бяха спокойни времена - 1984г. и беше съвсем нормално да упътиш някого, да му отговориш честно. Дори се е случвало да се качим в кола,за да покажем пътя на шофьора и после се връщахме пеша/ в рамките на градчето де/. Така че за мен съм извървяла пътя към себе си, а при дъщеря ми...ще видим какво ще стане. То детето само си диктува как да се постъпи в дадена ситуация. Интересното е, че уважавам биологичните родители на моята дъщеря, защото можеше да я метнат в контейнер например или да не дадат отказ и да си виси по домовете/ в работата си съм се сблъсквала с такива деца, подхвърляни от дом на дом, вземани и връщани от биото им-тъжна работа/. Малко дълго стана, но това е... Hug

# 235
  • Мнения: X
Ели  Hug Hug Hug Hug Не знаех, че и дъщеря ти е осиновена. Искам да те поздравя от сърце   bouquet

# 236
  • Мнения: 955
Искам да споделя с вас нещо, която една американка, която лично познаавм, написа на рожденния си ден:
"Днес съм благодарна на майка ми, която ме е износила 9 месеца и родила здрава, и на Мама и Татко, които ме отгледаха и ме подкрепят и до днес. Раста на раменете на хора с красиви души." 

# 237
  • Мнения: X
Искам да споделя с вас нещо, която една американка, която лично познаавм, написа на рожденния си ден:
"Днес съм благодарна на майка ми, която ме е износила 9 месеца и родила здрава, и на Мама и Татко, които ме отгледаха и ме подкрепят и до днес. Раста на раменете на хора с красиви души." 

Абсолютната истина.

# 238
  • Мнения: 955
По повод на една тема по-долу: видях, че има мами, които се чувстват лично засегнати, когато пораснало осиновено дете критикува осиновителите си.  Никога не ми беше минавало през ум  newsm78 Големи ли са ни страховете, че ще ни отхвърлят, забравят, намразят някой ден? Понеже у нас деца всякакви, не виждам разлика, с всичките сме се карали и сдобрявали. Или не е так? Чудя се...

# 239
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Хм, не са само страхове, може би. За някои е действителност.

В главата ми се върти една нова и много важна, но и много деликатна тема - темата за преекспонирането на начина, по който децата са се появили в едно семейство когато има сериозни проблеми в отношенията родител - дете. Изведнъж всички осиновени (респ. осиновители) се поставят под общ знаменател в съзнанието, а който не споделя за същите проблеми - просто не си признава, няма как да е по друг начин.


Общи условия

Активация на акаунт