По-голямото дете

  • 3 153
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 229
Здравейте, от както се родиха дъщерите ми имам малък проблем с баткото  Sad  . Той вече е на 3 години и беше започнал да се храни сам, да се облича и т.н. Мога да кажа, че имаше желание да е самостоятелен, чувстваше се голям.... Но това се промени, когато се прибрах от болницата с малките. Изведнъж той вече искаше да го храня, да го обличам, та дори да спи в кошара и да го возя в количка. Знам, че това е начин да привлича вниманието ми и израз на ревността му към сестрите му. Стремя се да му отделям специално внимание, но не помага много при стремежа ми отново да го направя по-самостоятелен. Ще бъда благодарна на идеи от ваша страна как по-бързо да израстем този период. Надявах се да мине с времето, но вече 10 месеца няма голам напредък  Confused

# 1
  • Мнения: 7 831
Здравей,
и аз имах подобен проблем с баткото, той даже започна да се напикава  Sad  в гащите.
Аз го реших по следния начин: Като се държиш като бебе и аз се държа с теб като с бебе. Не му отказвам да е бебе, нооооо - бебетата не ядат бонбони, бебетата не гледат анимация, бебетата спят по цял ден в леглото, бебетата носят памперс, не играят в пясъка, не ядат солети, не им четат книжки, ядат мляко и каша.
Не се конфронтирам с него просто обяснявам спокойно, че е така и толкоз. При нас това даде отлични резултати, само след два три дни Вики сам ми каза, че не иска повече да е бебе. Обръщам му много внимание и то показно (Дани мрънка, но аз не тичам да видя защо, знам си защо, дочитам книжката на Вики, е съкратено  Grinning , ноя дочитам). Само едно нещо ме мъчи непрестанно имам чувството, че не си гушкам достатъчно бебето  Sad  и , че от цялата ситуация всъщност каквото и да си мисли баткото ощетен е малкия. Аз самата съм по-голямото дете и винаги съм си мислила, че майка ми обича повече сестра ми, чак сега разбирам колко не съм била права и колко и е било трудно на жената да намери някаква златна среда.
За сега нямам проблем с ревността, но ме страх от момента като пусна след някой месец малкия да щъка из къщи и територията ще се преразпределя  Grinning .

# 2
  • Мнения: 229
Благодаря ти, Ellypr  Flowers Rose
Все по-друго си е да знаеш, че  друг е оцелял в борба,  която ти в момента водиш  Simple Smile  Още от днес ще изпробвам твоя метод и дано има ефект...

# 3
  • Мнения: 7 831
Успех и да разказваш после как се справя голямото бебе  Grinning .

# 4
  • Мнения: 364
Цитат на: Ellypr
Здравей,
и аз имах подобен проблем с баткото, той даже започна да се напикава  Sad  в гащите.
Аз го реших по следния начин: Като се държиш като бебе и аз се държа с теб като с бебе. Не му отказвам да е бебе, нооооо - бебетата не ядат бонбони, бебетата не гледат анимация, бебетата спят по цял ден в леглото, бебетата носят памперс, не играят в пясъка, не ядат солети, не им четат книжки, ядат мляко и каша.
Не се конфронтирам с него просто обяснявам спокойно, че е така и толкоз. При нас това даде отлични резултати, само след два три дни Вики сам ми каза, че не иска повече да е бебе. Обръщам му много внимание и то показно (Дани мрънка, но аз не тичам да видя защо, знам си защо, дочитам книжката на Вики, е съкратено  Grinning , ноя дочитам). Само едно нещо ме мъчи непрестанно имам чувството, че не си гушкам достатъчно бебето  Sad  и , че от цялата ситуация всъщност каквото и да си мисли баткото ощетен е малкия. Аз самата съм по-голямото дете и винаги съм си мислила, че майка ми обича повече сестра ми, чак сега разбирам колко не съм била права и колко и е било трудно на жената да намери някаква златна среда.
За сега нямам проблем с ревността, но ме страх от момента като пусна след някой месец малкия да щъка из къщи и територията ще се преразпределя  Grinning .

При нас беше по абсолютно същото! Grinning Все едно аз съм го писала ! Grinning  Хриси обаче започна вече да пълзи из къщи и започнаха разправии за играчки! Дани тича и прибира всичко и не и дава на нея да пипне нищо. Общо взето сега е в периода "МОЙТО Е !!!" Laughing  С малко повече търпение и обяснения успявам да разпределя играчките и терена. Grinning Е , случва се от време на време да я дрънне по главата с нещо, но му казах, че ако я удари още веднъж и аз ще го плесна. Не знам дали постъпих правилно като го заплаших, но от тогава не я е удрял дори да е ядосан.
Успех с баткото ! Дано му мине мерака да е бебе скоро!

# 5
  • Мнения: 7 831
Знам си аз че скоро ме чака проблема "Мое е, дай ми го"  Grinning , знаех че ще дойде и преди да забременея! Дано само бързо да отмине! Но ако имам много проблеми ще се допитвам, няма как.

# 6
  • Мнения: 3 478
ние все още нямаме второ Grinning но съм чела някъде, че е важно също така да се направи съпричастно по-голямото дете в отглеждането на по-малкото. В смисъл например да му се каже, виж ти можеш да ходиш, да пиеш само водичка и т.н. , а бебето не може, искаш ли да му помагаме. Също така да се раздават щедро похвали, да се насърчава по-голямото да пази и защитава по-малкото и т.н.

# 7
Много хубава тема
Аз имам две дъщери - неизбежно се сблъсквам с проблема "по голямото дете", " второто дете" т.е
Каката понякога страда , че не й обръщам достатъчно внимание, понякога е доста своенрамна и палава и за да ми привлича вниманието върши какви ли не щуротии - аз все и казвам -"ти си от беля на беля - празно няма Laughing ", но по отнощение на това дали ми помага за малката - много съм доволна - винаги мога да разчитам на нея да ми донесе шишето , да смени памперса ,да занимава сестра си за малко , да й показва книшката с картинки , да я съблече за банята - е понякога мърмори , но... дори вчера ми каза " мамо стига вече съм ти правила услуги за Валентинката - донеси това , донеси онова - ако ме нямаше мен какво щеше да правиш , - щеше сама да се трудиш"- много се смях..., защото не го каза все едно й е писнало , а в смисъл , че тя има такива големи ангажименти и е толкова важна за отглеждането на сестра си, че дори повече от мен.
А пък малката ми дъщеря слуша кака си  и дори ми се вижда прекалено- каката я е дресирала като кученце - ако каже - сядай- тя сяда , вдигни си крачето - , отвори уста , танцувай и т.н .
Е не всичко е розово , защото имаме и моменти на "дай си ми това , онова , няма да ми влизаш в стаята ,искам да спя в леглото на Валентина , искам да пия от шишето й ....."
 разбира се трудно е с две или повече деца , но най- важното е да се установят добри взаимоотношения между децата , а неизбежно понякога едното дете е по -ощетено в едно или друго отношение , колкото и родителите да се стараят , понякога пропускат нещо дребно , но пък важно за детето.
Дано пропуснатите неща от наша страна обаче да са все по- малко, за да отгледаме добри и успешни хора

# 8
  • Мнения: 229
Цитат на: amana
 разбира се трудно е с две или повече деца , но най- важното е да се установят добри взаимоотношения между децата , а неизбежно понякога едното дете е по -ощетено в едно или друго отношение , колкото и родителите да се стараят , понякога пропускат нещо дребно , но пък важно за детето.
Дано пропуснатите неща от наша страна обаче да са все по- малко, за да отгледаме добри и успешни хора

  202uu    Hands Clap
Старая се да "огрея" навсякъде и да няма пренебрегнати от децата ми, но това наистина е невъзможно Neutral Face  Надявам се наистина да успея да възпитам "добри и успешни хора"  thumbsup

# 9
  • Мнения: 2 051
Дъщеря ми стана кака когато беше на година и 5 месеца. Отначало не обръщаше никакво внимание на бебето, после видя, че тук става нещо интересно, о-хо то можело да мърда и да прави неща, и се започна - непрекъснато се опитваше да се включи дейно в отглеждането му - да люлее коша, да му дава през 5 минути още вода (т.е. да го полива), да му дрънчи с нещо на главата. Трябваше да и пренасоча малко интереса, че положението ставаше неудържимо. Успяхме да се успокоим когато тя откри, че също може да има малко бебе (беше една играчка от неясен животински вид), да го носи и кърми, завива, да му пее, изобщо с всеки изминал ден да го учи (и да се учи) на нови работи. И така я карахме до яслите..
Не зная как е с батковците,  но с малките каки определено се намира общ език.

Общи условия

Активация на акаунт