свобода във връзката

Вярно е, Балу, не е на добре много, но аз съм от позиция на много нисък старт в момента за да поставям крайни условия в смисъл много бяхме отчуждени и трябва да се погрижа най-напред за това. Дори да кажем, че не е имало   друга, хич не се разбирахме добре. Непрекъснато се карахме, защото като ме яхне емоцията това правя- поставям крайни искания, той си млъква,аз викам и това хич не действаше. Ако тръгнех да му вменявам вина веднага се дърпа и приключваме разговора. Това е краен подход, който не ми е помогнал.Не го онвеинявам, че и той от своя страна е занемарил отношението си към мен и не е търсел диалог. той самия казва, че преди не е можел изобщо да говори на тази тема с мен, защото следвал скандал. Лошото е че не си говорехме и на никакви други теми много, много Да изпадна и в другата крайност де го оставя съвсем свободен пак не става- предала съм се и съм загубила. Все си мисля, че някъде в златната среда би трябвало да е истината, нали всички така разправят. Трябва да изиграя играта някак си по-отначалото, да го върна пак към мен и после да видим как ще се развиваме. А пак си казвам, ако има друга със забрани няма да го спра, работата е отишла надалече, мога само да се боря да се обърне пак към нас.
Така че, ще го оставя още малко с цената на много разговори помежду ни, но без да му забранявам и без да го обвинявам. Знам, че ще кажете че това е грешна тактика, но другата не ми помогна, а не мога да измисля нищо по-умно. Явно не е честно той да иска да си живее точно в някакъв такъв момент, но като съм си намерила такъв мъж, ще си нося последствията, в негово оправдание-взе и той се държи по-добре и не сме съвсем загубени си мисля.
ProstoAz, дано си права- по твоя път съм тръгнала . со кротце, со благо, ако не...

Вярно е, Балу, не е на добре много, но аз съм от позиция на много нисък старт в момента за да поставям крайни условия в смисъл много бяхме отчуждени и трябва да се погрижа най-напред за това. Дори да кажем, че не е имало   друга, хич не се разбирахме добре. Непрекъснато се карахме, защото като ме яхне емоцията това правя- поставям крайни искания, той си млъква,аз викам и това хич не действаше. Ако тръгнех да му вменявам вина веднага се дърпа и приключваме разговора. Това е краен подход, който не ми е помогнал.Не го онвеинявам, че и той от своя страна е занемарил отношението си към мен и не е търсел диалог. той самия казва, че преди не е можел изобщо да говори на тази тема с мен, защото следвал скандал. Лошото е че не си говорехме и на никакви други теми много, много Да изпадна и в другата крайност де го оставя съвсем свободен пак не става- предала съм се и съм загубила. Все си мисля, че някъде в златната среда би трябвало да е истината, нали всички така разправят. Трябва да изиграя играта някак си по-отначалото, да го върна пак към мен и после да видим как ще се развиваме. А пак си казвам, ако има друга със забрани няма да го спра, работата е отишла надалече, мога само да се боря да се обърне пак към нас.
Така че, ще го оставя още малко с цената на много разговори помежду ни, но без да му забранявам и без да го обвинявам. Знам, че ще кажете че това е грешна тактика, но другата не ми помогна, а не мога да измисля нищо по-умно. Явно не е честно той да иска да си живее точно в някакъв такъв момент, но като съм си намерила такъв мъж, ще си нося последствията, в негово оправдание-взе и той се държи по-добре и не сме съвсем загубени си мисля.
ProstoAz, дано си права- по твоя път съм тръгнала . со кротце, со благо, ако не...

това е едно много добро решение

Не, не се изключват взаимно твърденията "Като му се живее,да не е създавал семейство" и "семейството не е затвор". Напротив. Това, че трябва да се съобразяваш с другия, не значи че трябва да си в затвор. Живей си, ама дай и на другия тази възможност. И не съм казала авторката да го притиска в ъгъла. А просто да му обясни, че ситуацията не я задоволява. Ако няма на кого да оставят детето, тя как да си грабне шапката на свой ред и да излезе? Знам много добре, че има жени, които от десетия ден се връщат на работа. Ама едва ли оставят бебето само да се гледа през деня, нали? Въпросът е могат ли двамата (авторката и мъжът и) да си позволят да оставят детето на някого, за да излязат, или е привилегия само на мъжа и да "живее". Защото на мен точно такова впечатление ми се оформи, след като прочетох темата. И хайде стига с тези щуротии, че на мъжете им трябвало време да се научат да бъдат бащи. Е как ще се научи, ако не се свърта вкъщи, а ходи да"живее"? И доколко разбираща трябва да е една жена в подобна ситуация? Оставам с впечатлението, като те чета, че мъжете не е необходимо да са разбиращи и толерантни. Отново двойния стандарт. Е сори, ама за мен е абсурдно.
[/quote]
Месечинке, засега е по-скоро негова привилегия, защото така са ни нещата-нямаме баби наблизо, така че като си излиза си излиза сам, а и последния път, когато написах темата се срещна с някакъв стар приятел, който аз почти не познавам, само съм чувала и дори и да имаше при кой пак нямаше как аз да отида.
Колкото до толерантността-напълно съм съгласна-трябва да са дори и по-разбиращи от нас. Не мисля, че и ProstoAz смята обратното. Проблема според мен е ,че жените ставаме по-толерантни притиснати от обстоятелствата. Имаме деца, които обикновено са много по-привързани към нас, защото ние си ги кърмим,гледаме, ние намираме по-близкия до тях език и т.н. Освен това като си седя вкъщи и контактите са ми ограничени до общо взето някоя друга мама на площадката аз се фокусирам изцяло върху нас четримата. Мисля, въртя, суча. Дразня се на мъжа ми, мисля варианти и накрая ме обхваща страха да не го хвана с някоя, да не го загубя и търсейки изход почвам да му търся и оправдания -и ето ти-толерантна и разбираща. А нашия си гледа кефа! Сигурна съм, че не всички са такива и съм сигурна, че много от тях са се променили под влияние на полвинките си.
И Mialexa и Балу и ProstoAz и много други са намерили правилния подход. Опитвам и аз, пък дано не е твърде късно.

Cantariny, преди около 3 месеца го постави въпроса за излизането с приятели. Като тук трябва да включа все пак и новогодишните излизания с колеги.