Как продължават песничките

  • 2 785
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 241
Моля ви ако някой от вас знае как продължава песничката за котето да я напише Arrow  Praynig
Коте бяло се е свряло
на дивана под юргана
хърка мърка недоволно
прави се на болно

От 1 месец се опитвам да се сетя целия текст,но без успех,стигам само до тук  ooooh! Embarassed
А другата е  Arrow
Търльо мърльо писанче
с червено герданче
синитети очички
светят като звездички

Но за съжаление и тази не се сещам как продължаваше  Rolling Eyes

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Само за първата се сещам:

Но до него аз заставам,
аспиринче му подавам,
то подскочи и избяга,
оздравя веднага.
Ах, ти коте, котаранче,
знам на моето диванче
много сладичко се спи,
но те моля, запомни,
че без мое разрешение
няма ти да лягаш тук
(само за този ред не съм сигурна)
Мяу

# 2
  • Мнения: 272
и аз имам подобен проблем но не е песничка- с тази приказка се храним, но не си я спомням и повтарям като откачена. моля за помощ ако се сетите:

Живели някога  в къщурка
ниска ниска като кустенурка
Мързелан и Мързелана.
имали си те козица
с бяла пухкава брадица
и на кривите рогчета
с две пиринчени звънчета.
????
и си хапвали попара
в гаванката си стара.
всяка сутрин мързелан
дръпвал тежкия юрган и викал:
ставаи пиле стига нанка
и събуждал мързеланка...

и понатам как беше??? ния се храним около час и тази част вече я казвам с такава дикция, че биха ми завидяли в натФисс Simple Smile

# 3
  • Мнения: 6 314
Цитат на: Radina

Търльо мърльо писанче
с червено герданче
сините ти очички
светят като звездички



Хей писанче, танцувай, танцувай
до насита лудувай, лудувай
и (я) писанчо тогава, тогава
тази песен запява(й), запява(й)

и се повтаря първия куплет


поне така го чувам от песничката...

# 4
  • Мнения: 6 314
Край речица на полянка
Мързелан и Мързеланка
си живеели в къщурка
ниска като костенурка.

Ала дъжд ли се извие,
къщичката ще ги скрие.
Зимна буря ли завей -
вкъщи ален огън грей.

Имали си те козица
с бяла пухкава брадица
 и на кривите рогчета
с две пиринчени звънчета.

Крехко в трема тя врещяла,
с ясен звън ги веселяла
и ги хранела с попара
щом тревицата покара.

Късно сутрин Мързелан
дръпвал вехтия юрган
и побутвал Мързеланка:
- Ставай, пиле! Стига нанка!

Но невястата кротува
и се прави, че не чува.
- Ставай, мари Мързелано!
- Луд ли си, бре, толкоз рано!

Най-подире къмто пладне
те надигали се гладни
и си хапвали попара
във гаванката си стара.

После със въже в ръката
той отивал във гората
и събраните дърва
сам отнасял във града.

А невеста Мързеланка
тежко сядала на сянка
с почнатата от неделя -
чужда прежда и къделя.

Тъй минавали им дните,
тъй живели те честити.

Но се случило веднъж,
че козицата им бяла,
що свободно си пасяла,
в къра там на шир и длъж,
се объркала в тъмата
и изчезнала в гората.

- Бре, къде ли е, ваджишка!
– рекла булката с въздишка.
– Потърси я, Мързелане!
- Нищо няма да й стане!

Ти ще видиш, че самичка
ще си дойде таз козичка!
- Ще й видиш ти рогата
на полянката в гората!

- Я недей ми вдига врява!
– кипнал Мързелан тогава.
– Щом ти трябва, прав ти път!
Хе полето, хе лесът!

- Браво! Тъй, ами че как
аз ще тръгна в тоя мрак
да лудея по гората,
ти пък скрий си тук главата
и очаквай под юргана
за попарата зарана!

И разсърдени тогаз
легнали си те завчас
и сънували на сън,
как се гонят с меден звън
две стада кози навън.

А в далечен пущинак,
де не стъпва кози крак,
Вълчо срещнал сам-самичка
просълзената козичка,
па любезно се засмял
и за вчас си я изял.

Дигнали се пак по пладне
нашите ленивци гладни.
Но не яли веч попара
във гаванката си стара.

- Ех – въздъхнал примирен
 Мързелан след някой ден, –
като имаме къщурка,
въженце и пъстра хурка
криво-ляво ще прекара
на света и без попара!

А занизали се дните,
вечерите и нощите.
И семейството лениво
заживяло пак щастливо.

Но веднъж над божи свят
рукнал едър дъжд и град:
изпочупил класовете,
смачкал всеки плод и цвете
и на къщицата крива
счупил керемида сива.

- Слушай, мъжо, Мързелане,
няма то така да стане –
рекла грижната съпруга –
трябва да поставиш друга!
На, отново падна капка
на съдраната ти шапка!

- Не – съпругът й отвръща, -
грижата за всяка къща
на стопанката се пада!
Я скочи ти като млада
и доде те видя аз,
всичко поправи завчас!

- Боже – рекла Мързеланка, -
станала съм вече сянка!
Делник, празник, сряда, петък
шетай пусти женски шетък,
а сега за Мързелана
и зидарка ли да стана!

Никой труд си не направил
и вредата не поправил.
А дъждовната вода
текла, текла за беда.

Гнили ден из ден гредите
и рушили се стените.
И когато над света
долетяла есента
и един намръщен ден
ревнал вятърът студен,
в миг къщурката прогнила
до основи се срутила.

Изпод купището жалко
се измъкнал подир малко,
цял във прах и пот облян
злополучни Мързелан.

А с оскубана глава
изпълзяла след това
и нещастната стопанка -
пъргавица Мързеланка.

И приседнали тогава
те на жълтата морава,
поспогледали се криво,
па заплакали горчиво,
че си няма ни козица
с рогчета и брадица,
ни въже, ни  хурка,
нито нисичка къщурка.

# 5
  • Мнения: 5 241
Благодаря ви  Heart Eyes
А знаете ли дали мога да ги изтегля от някъде  Praynig

# 6
  • Мнения: 4 406
не , ама аз си купих книжката за 1,70 лв , само за Мързеланковците

# 7
  • Мнения: 6 314
Цитат на: Radina
дали мога да ги изтегля от някъде


Много детски песнички има ТУК и ТУК

# 8
  • Мнения: 5 241
Цитат на: Mamma
Цитат на: Radina

Търльо мърльо писанче
с червено герданче
сините ти очички
светят като звездички



Хей писанче, танцувай, танцувай
до насита лудувай, лудувай
и (я) писанчо тогава, тогава
тази песен запява(й), запява(й)

и се повтаря първия куплет

поне така го чувам от песничката...



Мамма благодаря за линковете  Heart Eyes
Би ли ми казала тази песен как се казва Praynig

# 9
  • Мнения: 272
eeeeeeee mnogo mersi

Общи условия

Активация на акаунт