Защо искате да родите и отгледате децата си в България?

  • 4 424
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 655
Още когато пуснах предложението за нов форум, написах подробно какво бих желала да се обсъжда в него.
Изброих ги като въпроси и сега започвам с първия.

Защо искате да родите и отгледате децата си в България?
До сега винаги съм харесвала младите семейства и майки с деца. Когато се сблъсках с неволите на адвокатската професия разбрах, че бремеността, раждането и отглеждането на децата е съпътствано с ежедневни трудности, изключително много неуредици и не малко грижи.
Поставена от обстоятелствата сега съм в една от страните, в която се полагат неописуеми грижи за бременната жена и децата. Виждам разликите на практика.
Но в България продължават да се създават семейства и да се раждат деца.
 Confused: Какво Ви накара да изберете България?

# 1
  • Мнения: 285
Признавам си , това е много сложен въпрос лично за мен. Ако трябва да бъда откровена съвсем до край, не зная до кога ще успея да бъда себе си. Винаги съм отстоявала желанието си да живея, да се развивам и да отглеждам детето си в България. Пътувала съм много, имам възможност и в момента да напусна страната, но / с риск някой да ме обявят за неразбираема/ не съм го сторила. Отговорът - надеждата! Надеждата за промяна, за проява на истинската ни същност. Не съм спряла да вярвам в доброто на което сме способни и носим в себе си като народ. И за да не звуча прекалено с наивен патриотизъм, искам да кажа, че съм живяла в държава в която всичко е така уредено, че проблеми като нашите тук са отдавна немислими. Кое ме връща постоянно в България? Сигурно имам трески за дялкане Simple Smile но продължавам след всички проблеми които са ми минали през главата да виждам и да откривам корена си именно тук, в България. Не бих могла да променя манталитета си, нито разбиранията си. Не мога да живея само с мисълта за часовниковия механизъм на успеха и материалното благополучие. Не мога да накарам сърцето си да бъде безразлично към приятелските така обикновени на пръв поглед срещи,  а всъщност толкова липсващи в подредените и точни държави...Не мога да се надпреварвам и да бъда оценявана по цената на колата си, по квалитетните дрехи, по това къде ходя на почивка...и всичко това да бъде кретерий за моята човешка същност! Искам разбира се да дам на детето си максимално добрия старт и ще го направя, но и не мога с лека ръка да замахна и да очаквам че там, в онази "подредена" и "точна" държава детето ми забравяйки, заравяйки корена си ще си остане част от мен...
Истината е, че сега очаквайки втората си рожба, има много моменти в които се замислям, но все пак още не съм спряла да вярвам и да откривам основанията за тази си същност.

# 2
Аз лично искам, защото тук съм родена, защото обичам родния си край и защото тук са всичките ми близки и приятели Grinning

# 3
  • Варна, морето и сините вълни!
  • Мнения: 2 618
Аз също съм тук защото имам надежда Wink
Хубаво е човек да иам надежда . Виждам я в градинката където играе моето дете . Виждам я в очите на другите деца и на майките Wink

Понякога основна тема на разговорите са детските , майчинските и спънките със социалния работник. Но по често разговорите са за това как растат децата и как играят . Коя мама сие намерила работа и какви са надеждите и очакванията за малките палваници .

Тук съм защото тук съм си дърво с корен . Тук е рода ми и този на мъжа ми . Израснала съм в семейство в което много се почитат традициите . Ще се опитам така да възпитам и моето дете дай боже след време и още едно , а защо не и още две .

Тук ми е добре тук са  приятелите и роднините . Мъжа ми работи в чудна частна фирма . Искат много работа но им дават добра заплата на точната дата . Надявам се и аз да успея да си намеря работа , за да мога да осигуря добър живот на моето слънчице . Защото парите не са всичко , но без тях не може . Те са необходимото зло .

Не искам да заминавам никъде . Тук е домът ни , който изградихме с любов , тук са приятелите и роднините . А там ..... там няма никой . Само парите и работата . Така мисля аз . Другите имат прво на друго мнение !!

Надявам се и моето дете да порасне и остане край мен Wink

# 4
аз съм тук, защото не ми стиска да изляза.
Преди една година все още се надявах, че нещата в Бг. ще се оправят, но сега започнах да губя надежда.
Отдаде ли ми се възможност , изчезвам на момента.

# 5
  • Мнения: 466
Този гост съм аз, не знам защо ме писа като гост.

# 6
  • Мнения: 2 693
ЗАЩОТО СЪМ БЪЛГАРКА!

# 7
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Защото прародителите ми са избягали    car003  от техните родни места   #Crazy и са дошли в България -"за по-добро"!!!    bigdance2
Не мога да ги "предам"    People No Good
Обичам България   bg
И съм БЪЛГАРКА!  Laughing   Laughing   Laughing (вече 3-то поколение)!
Смятам, че ако "навън" живееш като преуспяваш човек, то това оправдава "бягството" ти    friendship    Hands Clap  .
Всякакъв друг начин на съществуване зад граница е безсмислен за мен!   33uu
 cheers -- за България!

# 8
  • Мнения: 2 693
Цитат на: Шани
Защото прародителите ми са избягали    car003  от техните родни места   #Crazy и са дошли в България -"за по-добро"!!!    bigdance2
Не мога да ги "предам"    People No Good
Обичам България   bg
И съм БЪЛГАРКА!  Laughing   Laughing   Laughing (вече 3-то поколение)!
Смятам, че ако "навън" живееш като преуспяваш човек, то това оправдава "бягството" ти    friendship    Hands Clap  .
Всякакъв друг начин на съществуване зад граница е безсмислен за мен!   33uu
 cheers -- за България!


Ееееее, браво   Hands Clap  Drunk   Hands Clap  Drunk   Hands Clap !!!

Аз съм първо поколение българка и пак така се чувствам! bg  box  bg  box  bg

# 9
  • Мнения: 3 634
Цитат на: Шани
Защото прародителите ми са избягали    car003  от техните родни места   #Crazy и са дошли в България -"за по-добро"!!!    bigdance2
Не мога да ги "предам"    People No Good
Обичам България   bg
И съм БЪЛГАРКА!  Laughing   Laughing   Laughing (вече 3-то поколение)!
Смятам, че ако "навън" живееш като преуспяваш човек, то това оправдава "бягството" ти    friendship    Hands Clap  .
Всякакъв друг начин на съществуване зад граница е безсмислен за мен!   33uu
 cheers -- за България!


Sorry, но да си кажа аз хич не съм преуспяла (в смисъл фрашкана с пари) та това какво ще каже? Че "бягството" ми е неоправдано ли? Ми да взема да се върна в България, да видите пък там как ще "преуспея"...

# 10
  • Мнения: 6 315
Защото обичам родината си и вярвам, че нещата ще се оправят. За да стане това трябва мнооого здраво да работим, но искрено вярвам, че нещата ще се наредят  Simple Smile . Освен това мисля, че тук има на какво да науча децата си.....

# 11
  • Мнения: 2 051
За мен този въпрос не е никак лесен.
За първата му част - защо да родя децата си тук, нямах съмнения. Преди години останах в България заради уникалната възможност да участвам в промените, които тогава набираха скорост. Това, което си представях тогава беше повече свобода-гражданска, лична; повече справедливост, повече възможности за учене, работа и развитие на човека; въобще - доста идеализъм. Напълно естествено беше да искам да имам деца тук и те да живеят в този по-добър живот.
Не съжалявам за избора си, колкото и да е било трудно през изминалите години.
Това, което ме измъчва сега обаче, е въпроса дали като отглеждам децата си тук сега, правя най-доброто за тях. Нали не решавам само за себе си и не става дума за моите убеждения, а за подготовката на техния живот.  Защо си задавам този въпрос? Най-вече заради деградиращата образователна система. И тук не става дума за новите опасности пред децата, смятам, че едно дете може да бъде подготвено за тях и да се отнася трезво и разумно към наркотиците, например. Става дума за много по-стари и по-всеобхватни проблеми, които са толкова банализирани, че се смятат за норма в средното училище. Натрупах доста наблюдения върху това, което се случва в различни градове у нас и в различни училища. Ако трябва да го обобщя - корупция, некомпетентност, тиранично и тоталитално мислене, лицемерие, бюрокрация и НАСИЛИЕ. Говоря за доминираща нагласа - сред директори, учители и експерти от всякакви нива, не включвам малкото светли и свободомислещи личности сред тях, които не се оставят на деградацията. Говоря и за повечето учебници, налагани на децата ни заради нечии материални интереси. Говоря за всеобщото дебелооко самодоволство, че видите ли, системата ни е много добра, само дето заплатите са ниски. Сигурно едно закостеняло мислене и една архаична система се оправят тутакси, ако заплатата там от днес е 1000 евро.

Всеки ден децата ми се връщат от училище с много разкази за това, с какво кого заплашила госпожата, с поредното папагалско наизустяване за домашно, с поредната случка на грубо или нетолерантно отношение към нечие мнение. Много е трудно човек да коментира с тях такива неща, без да накърни доверието им в училището и вярата им в знанието.
Някой сега сигурно си мисли, е, тая що не си премести децата в частно училище. Повечето хора мислят, че там няма тези проблеми. Мислят го защото от една страна частните училища много по-трудно се контролират, а от друга страна, този който ги е избрал е вече ЗАСЛЕПЕН от илюзията, че след като е платил, всичко ще му бъде осигурено ( и изобщо човек е склонен да се самозалъгва, че е направил "добрия избор на най-доброто място, където "такива неща" няма).  Също винаги ще се намери някой, който да му поддържа тези илюзии.  За съжаление само ако си вътре в системата можеш да видиш как "такива неща" има навсякъде. Познавам учителки в частни училища, които пушат марихуана с ученичките си, за да "поддържали по-тесен контакт с тях". Познавам учители с фалшиви дипломи в частни и държавни гимназии (и в т. нар. нови университети ) и такива, които правят секс с учениците  за да им пишат добра оценка. Помежду си те не го крият много-много, смятат го за част от играта и за нещо, което ВСИЧКИ ПРАВЯТ.  Това далеч не са най-драстични случаи, а част от ежедневното зло, което възпитава децата ни в продължение на 6-7-8 часа на ден. Най-драстичните случаи просто не излизат наяве, човек може само да се досеща за тях.

Е, казвам си, скоро европейските директиви ще опрат и до българското образование и тогава щат-не-щат в министерството, което създава много от проблемите ще трябва да реформират много неща, да се отворят, да се научат на диалог, да се освободят от някои от некадърниците си. Това е неизбежно. Само че една реформа трае 5-10 години, а децата ми искат и трябва да учат сега, а не да някой да имитира заетост като им кове по главите клишета, излезли от употреба по света преди един век, да ги учи на нечестност и омраза. Който сега чака деца има шансове да ги види в по-добри училища.
Но аз нямам време за това.
Затова нямам и ясен отговор, само много, много мъчителни въпроси. Не съм сигурна дали ще остана тук. Не знам и ще трябва да го реша скоро.

# 12
  • Мнения: 704
Родих и отглеждаме дъщеря ни в България, защото не сме имали друга възможност. Въпреки че със съпруга ми имаме добри професии и ги практикуваме, считам че има още много какво да се желае в съотношението работа - заплащане /в България/. Ако имам възможност ще продължа отглеждането на детето си в друга страна. Мисля, че там ще има по-добра възможност за образование, медицински грижи, реализация.
Мисля, че детето ми заслужва много повече от действителността, която му се предлага в България.

Дори в семейството да създадем "идеална среда", то има обществени фактори, които не подлежат на родителски контрол.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 686
Аз виждам с очите си какво правят за децата тук "тъпите американци". Племеникът ми е на 5 години и ходи всеки ден на предучилищна детска градина, която тук е задължителна. Виждам как изглежда самата детска градина, виждам отношението на учителките, виждам как племеникът ми всеки ден носи най-различни неща, направени там... и благородно му завиждам...
Тук всичко се прави в името на децата. Само ако видите проектите, които правят в училище, ще разберете за какво говоря. Това са все неща, които ги учат на нещо, едновременно с това ги забавляват, а никак не са трудни за изпълнение. Една приятелка в България, като и разказах, отишла на другия ден в детската градина на сина си, разказала всичко и казала, че ще занесе материали, само и само да ги занимават с нещо нистина полезно.
Вярно е, че някъде в средата на средното училище тук американците са позагубили малко нишката и пътя, по който са тръгнали от детската градина. Говорили сме със сестра ми по този въпрос и може би тя е права. За това си има причина. Държавата няма нужда от хора, разбиращи от всичко и можещи всичко. А нашата система в България е, или поне беше точно такава.
Доколкото чувам, нещата в българските училища са се влошили драстично. Като се вземе предвид и обстановката в цялата държава, всичко ми изглежда наистина черно. И не виждам надежда да се оправи нито за мен, нито за моите деца. Да, знам, че ако искам нещата да се оправят трябва и аз нещо да направя. Ами аз съм направила всичко по възможностите си за тази държава - завършила съм елитна гимназия и университет. Работя откакто съм завършила училище и едновременно с това съм следвала. Само работа, работа и работа... Само за себе си ли работя? Не мисля. И какво ми е дала държавата в замяна? Нищо! Само мизерия и нищо повече. И студуване през зимата. При положение, че и двамата с мъжа ми работиме.
Неее, и ние сме хора. Може и да е егоистично, но все пак ни се живее нормално. Виждала съм на много места по света какво значи нормално. И ние сме далеч от това.
Ако имах възможност никога не бих родила дете на тази държава.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 6 848
Тук са всичко и всички което обичам. Трудности, неуредици ... с малко хумор това ме поддържа будна 24 часа в денонощието, всеки ден. Аз също вярвам, че можем да живеем в Бг добре, можем да направим така, че максимума хора в Бг да живеят добре. Има толкова предизвикателства пред нас, това е интересно, дори мотивиращо.
По Гергьовден ходихме малко из Балкана...този въздух, тишина и красота не искам да заменя с други. Морето ни е част от мен...

Цитат
Когато се сблъсках с неволите на адвокатската професия разбрах, че бремеността, раждането и отглеждането на децата е съпътствано с ежедневни трудности, изключително много неуредици и не малко грижи.

В моя живот и през моите очи - това не е истина. Но това няма как да стигне до адвокат...просто не съм в контингента му. Та логично е, като адвокат да се сблъскваш само с проблемите на хората. Но има толкова много чудесни, истински неща...защо тях все приемаме като даденост и обезценяваме?!

Общи условия

Активация на акаунт