Е, вече наистина започнах да се притеснявам...

  • 1 894
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 238
Момичета, търпението ми вече се изчерпа!
След 3 месеца Оливия ще стане на цели 2 години, а още не казва нищо. Нито една думичка! Дори и мама не казва Sad  Sad
Все си мислих, че децата са различни и се развиват с различни темпове, но какво е това нашето...
А оня ден говорих с една жена, чието внуче е с 10 дена по малко от Оли. То говори с цели изречения! Та Оли е със светлинни години назад...
Иначе разбира и двата езика без проблем. Татко и и говори на датски, а аз само на български. Разбира ме отлично и прави това, за което я помоля. Но пустото му говорене...няма ли най-сетне да каже нещо бе! Само онова досадното ЪЪЪЪЪЪЪ и това е. И към мене се обръща с Ъ. Иначе като и покажа някоя снимка с много хора, където съм и аз и я попитам "къде е мама", ме посочва. Значи знае как се казвам аз. Вече ми ПИСНА да слушам всеки да ми казва и да ми напомня това че Оливия не говори. Едва ли не хората хвърлят вината върху мен! Даже някои ми дават съвети да не и говоря на български! А аз не мога да и говоря на друг език- така я чувствам някакси чужда...Оф много е трудно...Като че вече ме хваща депресия... Cry  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry Някой от вас познава ли деца на 2 години, които не казват нищо, ама наистина нищо?

# 1
  • Мнения: 351
Привет,
само да те успокоя - моят брат е проговорил на 3 годинки  Laughing  от инат, после направо все едно 4е години се е упражнявал. Не се притесняваи излишно според мен !

# 2
  • Мнения: 1 194
Казват че при децата от смесени бракове това не е нещо необичайно. Защо не потърсите специализирана помощ от логопед? Може да направи оценка на положението и да ви предложи някаква помощ, ако има нужда от такава. Познавам логопеди, които работят с малки дечица, но мисля, че вашето момиче е още малко все пак. Питай педиатърът ви да ви упъти.

# 3
  • Мнения: 4 244
Мила - не си единствена
Моя син е след месец ще направи 2.
Няма по добър пантомим от него - то не е кършене на ръце, физиономии, цялото тяло се движи и вика само Аха, хм, иха и толкова
Няма Мама, няма Папа, нищоооооо!
А дяволчето малко разбира всички, ама всичко и да 2 езика.
Даже се изненадвам понякога колко много неща знае.
Обаче световен мързел #Puppy dog

# 4
  • Мнения: 1 238
Ти само на български ли му говориш или вкарваш и по малко немски?
А при дъщеричката ти как беше?


Цитат на: debelanata
Мила - не си единствена
Моя син е след месец ще направи 2.
Няма по добър пантомим от него - то не е кършене на ръце, физиономии, цялото тяло се движи и вика само Аха, хм, иха и толкова
Няма Мама, няма Папа, нищоооооо!
А дяволчето малко разбира всички, ама всичко и да 2 езика.
Даже се изненадвам понякога колко много неща знае.
Обаче световен мързел #Puppy dog

# 5
  • Мнения: 1 238
На 5 години! Ти ме уби! Е сега вече се успокоих Laughing  Laughing  Laughing  Laughing

Цитат на: Eli===
Моя братовчедка проговори на 4,5 - 5 годишна възраст Rolling Eyes

# 6
  • Мнения: 4 244
Цитат на: tornerosse
Ти само на български ли му говориш или вкарваш и по малко немски?
А при дъщеричката ти как беше?

Аз му говоря само на български, тате само на немски
При щерката беше същото. Тя проговори на български и като тръгна на градина не знаеше немски, ама за половин година навакса. Сега не и млъква устата #Crazy

# 7
  • Мнения: 3 611
На село едно комшийско дете беше минало 2 годинки и пак така думичка не обелваше. Майката и бащата обаче се скараха и майката си zамина с детето при техните , та не zнам дали вече говори.
Не се притеснявай, де, не е чак толкова необичайно. Виж колко майки ти дават примери с други деца. Щом чува и раzбира ... няма начин да не проговори  Wink

# 8
  • Мнения: 2 452
Бях споменавала и преди за дъщеря ми - на 18 месеца не говореше въобще (казваше отделни думи, но не ги свързваше по две). Затова накарах съпруга си да я заведе на специалист (аз в този момент бях в България за по-дълго време, затова само движеш въпроса от расцтояние Laughing ). Тук, в Отава има такава програма и през лятото логопеди ходят в различните квартали за да се срещнат с деца при които има наченки на проблем. Оттам му дали едни дълги формуляри за попълване (които попълнихме и изпратихме за всеки случай), но го успокоили да изчака докъм 2.6 г, защото на дъщеря ми и е говорено на 2 езика и затова е нормално да поизостане с проговарянето. Тя проговори малко след втората си година, но в рамките на  седмица вече бе започнала да прави изречения. На 2 години и половина ни повикаха на "родителска среща" преди самата консултация със специалист, к. трае половин ден. Там ни разпитваха подробно за говора на децата и се оказа, че Изабела е на ниво 3-4 години, а не на 2.5 на каквато възраст бе. В крайна сметка не ходихме повече никъде, защото се оказа, че проблем няма. Това, което ми направи впечатление бе, че родителите, к. бяха извикани на тази "среща" бяха доста образовани и децата им практически нямаха проблем. Просто ставаше въпрос за по-наблюдателни родители, които искат да предотвратят проблема вместо да го решават впоследствие.
В момента (на 3 години и половина) дъщеря ми говори отлично и изговаря погрешно само няколко звука (л, р и в), което е съвсем нормално за нейната възраст. На всичко отгоре сега не знаем как да я накараме да спре да говори!
Така че ако се притесняваш си заведи детето на специалист и ако е нужно те ще ти препоръчат специализирани упражнения. Виж и ето това:
http://www.parents.com/articles/ages_and_stages/3153.jsp?page=2

# 9
  • usa
  • Мнения: 2 113
скоро писах по този въпрос в друга тема и за да не пиша пак, копирам направо мнението си от там:

"моят даниел е на 2г и почти 3м и още не говори членоразделно. говори много, но на негов си език. разбираемите му думи са общо 4(четири) - мама(когато нещо го е закъсал и има нужда от помощ), бу!(плаши сестрите си когато се гонят из стаите), не(отговор на иска ли нещо, независимо дали наистина го иска или не) и нани(това май е неговото име - дани, но не съм сигурна). в различни периоди е имало още 2-3 думи, но са излезли вече от употреба...
педиатърката ни от консултацията на 18месечна възраст се е заела да ме паникьосва, но почнах да и се връзвам едва след втория рожден ден. та изводите до които стигнах след ровене и четене - нямаш причина да се притесняваш ако си сигурна, че детето няма проблеми със слуха; усмихва се; ако не страни от другите деца; ако се опитва да комуникира с теб и околните със знаци - сочи с пръст, установява зрителен контакт и други такива; ако изпълнява прости команди - донеси си чорапите, ела да ядеш, лягай в леглото(това последното май почти никое дете не го изпълнява  ) и подобни; ако посочва картинките в книжката след като им кажеш имената; ако издава разнообразни звуци. май това са основните маркери...
аз даниел го водих и на специалист по настояване на педиатърката му - прегледаха му слуха и обсъдихме говора. стигнаха до извода, че изостава в говора(все едно не го знам...). предложиха подробен преглед за установяване на нивото на говора и евентуална терапия, но първо, излизаше ми мероприятието доста над джобните ни възможности, и второ, терапията би била на чужд за него език и появата му в момента според мен би забавил още повече проговарянето. та реших да го почакам до две години и половина да проговори безплатно, пък после ще търся друг специалист, чиято терапия застраховката ни покрива по-пълно, пък бил той и без препоръката на педиатърката ни. "

това го писах преди месец, сега разликата е, че е на 2г. и 4м. и има още 2-3 думи в речника му, но нито една от думите не употребява постоянно. всички в къщи му говорим на български, само сестрите му от време на време разговарят по между си на английски. ще излъжа ако кажа, че няма никакво притеснение в душата ми, но общо взето не го разглеждам все още като проблем при положение, че виждам че иначе се развива нормално и не е малоумен.

# 10
  • Мнения: 1 220
Аз като другите ще кажа, 4е няма за какво да се тревожи6! Това е от двата езика, един колега на мъжа ми води детето на консултация с психолог, който даде това обяснение, явно е 4есто срещано в двуези4на среда!

# 11
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
Здраvей,моя позната ми разказа един слу4ай за нейно сьсед4е.
Детето на 3 годинки казvало само ^ьььь^,оба4е v един момент се отпуснало и по4нало да гоvори изvедньж.Даже v  пьрvият момент никой не поvярvал.
Дано и при vас скоро се опраvят неЩата

# 12
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
и аз познавам такова дете - моето ! Simple Smile
за разлика от сестра си дето на нейната възраст пееше песни вече ,малкото глупаче знае само:
мамооо
мама,което означава маги
на -дай
бу- кола,количка
тате
нани и това е.иначе ме разбира чудесно ,изпълнява прости команди,носи ми предмети,за които съм я помолила....
ще стане скоро на 19 месеца,ама аз не се притеснявам.чувала съм за много такива случаи,а и педиатърката не намери нищо обезпокояващо .
не се притеснявай !:wink:

# 13
  • Мнения: 1 072
Само да ти кажа: Дани на 2 годинки казваше само "мама" и "та"(това). Сега прави изречения с по 3-4 думи, и повтаря всичко, което чуе на българси и холандски. Започна да говори много последните 2-3 месеца! Така че не се притеснявай. Ако виждаш, че те разбира, няма проблем. Иначе може да се посъветваш дали например чува добре детето.
Успех! И всичко ще е наред, споко!

# 14
Дъщеря ми!
Комуникацията от нейна страна се изразяваше само с ъъъъъ.
Имаше един период малко след годинката, когато "започна" да говори, но там си и остана.
Нито мама, нито тати... само едно мъцане.
Успокоявах се, че бях чувала и за други деца, а пък и имам първи братовчед който до три не е казал нищо, ама нищо!
Още повече, че тя зяпаше буквално по цял ден ТВ, а там говорят на английски, ние й говорим на български...
Някъде около две научи азбуката да казва, числата до 20 да брои, но ни мама, ни тати, а като знам колко съм "мамосвала".
Това ни успокои допълнително, че виж, щом това знае значи не е нещо повредено.
През това време беше живата пантонима - "разказваше" цели филми и всички познати занемяваха щом я видят.
Но пък дори не си е посочвала с пръст към устата, че й се пие или яде - обикновено за това отиваше да отваря хладилника.
Между две и две и половина, се появи другата й "станност" - цели изречения, НО запомнени от ТВто.
Признавам си, че "не съм я учила да говори", просто не знам как да я науча на това - повтарям, повтарям но от нея никакъв мерак да мъцне.
В един момент разбрахме, че проявава предпочитания към английския, една дума казана на него я запомняше дето се казва от раз, а на български и хиляда да кажа нищо. на мен не ми е естествено да й говоря на английски, с изключение когато сме навън с други деца и се налага да й направя забележка, и то само с цел да разберат другите майки, че не я оставям да си развява коня и да се бута например.
Някъде в този момент се появи мама и тати - толкова измъчено .... всъщност първо беше тати.
Също по това време се започна "да събира" и да разбира по-голямо, по-малко. Не си мислете, че съм я обучавала - просто гледа много ТВ а там има такива предавания.
Тогава се шегувахме, макар и със свито сърце, че ще почне да чете, пък после ще проговори.
Някъде малко преди да направи три решихме да ходим на евалюейшън, защото се притесних да не е аутистка - какво са я "изпитвали" не знам, защото родителите не присъстват, но преводачката (трябваше да си заведем преводач със сертификат) каза, че нищичко от това дето я е карала психоложката не е правила когато е искала да направи определено нещо - в момента в който са спирали да я карат да го направи, тя го е правела.
Логопедката пък ни "изненада" с думи, които ние дори и не бяхме чували да казва (вече казваше по някоя дума на БГ и малко повече на английски).
Получихме 15 листа бла-бла, забавяне на говора (все едно че ние го не знаем) и препоръка за специални занимания, които се състоят в посещаване на градина заедно с други проблемни деца, където ще й се обръща специално внимание.
В началото малко се притесних от тези препоръки, но като поговорихме у нас, и с наши близки приятели, които я познават добре решихме да не го правим (не заради парите, защото това е програма, която се поема от щата).
Направи 3, като продължаваше да не комуникира с нас със думи, макар че речника й се увеличи значително (на английски обаче), като през това време и не проявяваше желание да повтори нито една дума след нас например.
Да подчертая, че говоря за разбираеми думи, а не такива на бебешки, които да трябва да дешифрирам какво значат!
Думите които тя започна да използва още от самото начало бяха напълно разбираеми, иначе на бръщолевеше непрекъснато на неин си език.
Сега е на 3 и 3м. Все още е далече от "нормалният" за тази възраст говор, но пък вече проявява интерес към езика, към изразяването. Контактува с нас, иска си неща - е не са свършили моментите с ъъъъъъъъъ, има ги и тях. На етапа сме "какво е това", но все още не мога да кажа, че е научила много от думите за които е питала.
Успоредно с това си продължаваме зяпането на ТВ и виждам, че не стига че научава от там думите, но не ги пее наизуст а прави връзка. Все още преобладават думите които научава от него. Може и да е грешка, но както споменах, не ми е естествено да говоря с нея на английски и тя пита на английски, аз на български .. По някой път ми писва, да повтарям една дума на бг и взема та я кажа на английски и етооо ... научава е.
Може някой да каже, че трябва да й говоря на английски, за да не я забавям допълнително с този български, но това не мога да направя!
Понякога се чуда да се смея ли, да плача ли? Та тя знае повече думи на руски и на испански отколкото на български (от филмчета съответно) - е не мога да й ги спра, има си любими и си ги търси.
Нито съм повече притеснена, нито съм по-малко успокоена, но пък виждам, че желанието в нея го има вече.
Когато иска нещо, когато е виновна се подмазва с говорене - всяко мое изречение (дори и с повече от 5 думи) е повторено прилежно от нея! накарам ли я да повтори нещо, не става - НЕ ЩЕ! Прави се на разсеяна, врътва се на другата страна и това е, ако настоявам се сърди и аз съответно я оставям да й дойде настроението.
Много е упорита, своенравна, капризна (мога да ги редя все такива още дълго време) и е изключително голям инат, който определено с добро не мога да преборя, а не мога да я насиля или да я пребия че да говори.
В тази връзка да спомена че тя също така не се храни с "нормална" храна - почти до 3 основното й бяха бебешки пюрета - от нормалната храна хляб, мекици, пържени картофи, торта (ако й дадеш), бисквити, никакви плодове.
Какво ли не съм пробвала, какви ли не циркове съм правила, и гладна съм я държала и не , и не. за разлика от майка си тя "мрази" да яде.
Малко след 3 започна да се съгласява да яде от нашата храна, но все още много неща ги отказва категорично, и то неща, които са нужни като плодове , сурови зеленчуци - тя не знае какво е краставица, или домат.
Вчера с нея имахме жесток конфликт, в който се стигна да използвам и силови методи.
Направила съм супа топчета, малки кюфтенца с картофено пюре и съвсем леко на пара плодове.
Категорично отказа сумата - бърка си с пръст в устата и вади парченцата зеленчук.
Предложик пюрето с кювтенца, във формата на усмихнато лице. щом го видя се врътна и каза не. Е нямах нерви да се занимавам с нея, сутринта още ме беше докарала до лудост мониторът с плазмен екран го беше издраскала с една фиба, ама така го надрала, че едвам чета от резки.
Хванах лъжицата и насила в устата. видя, че не било лошо и започна да яде. Кюфтетата дето бяхя малко по-големи от лешник й бях направила на 4, но тя не ги ще. Поканих я, отново не, врътване на глава, скачане от стола ...
Е причерня ми, да не казвам какво точно си мислех да ум, и като я хванах и насила, то не беше борба, то не беше чудо, ухапа ме, започна да плюва, но в крайна сметка остана в устата и започна да яде. След което откри, че това съвсем не било лошо и си ги изяде и трите. Могло било, ама насила!
Вечерта сядаме да вечеряме и ги бях извадила за нас - тя си търси вилицата и като започна .. изяде 8 и баща й ме накара да ги скрия. Днес си отваря хладилника и не иска кисело мляко или крийм чийз както обикновено, а купата с кюфтетата.
Е в потрес съм с това дете и изобщо не знам какво да го правя.
Не е по темата, но за да добиеш представа що за инат е тя.
Сега се сещам че четох добри отзиви за една книга Синдромът на Айнщан (леле колко скромно звуча) и в превюто имаше описание на такива деца, което съвпада с нея едно към едно.
Още се чудя дали да я взема, защото на мен това ми звучи плашещо (все пак той е доказан аутист), но пък от друга страна може да ни помогне да я разберем що за дете е.

Стана много дълго, ама нашето чудо не може да се опише с две думи.

Връщам се да добавя, че сега се сетих - голяма част от думичките й на български научи докато Цар Лъв й беше любим, другите които имам на български не са й интересни.

Общи условия

Активация на акаунт