Голямо куче??????????

  • 15 267
  • 43
  •   1
Отговори
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Имам малко куче (9месеца),но на килограми и ръст е бая голямо-50кг,старонемска овчарка.Бременна съм в 5-месец и не мога да го махна от нас,много съм свикнала с него,а и той е добър и умен.Има ли някой с голямо куче и да ми кайе дали се справя в къщи с бебе и куче?!

# 1
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Здрасти,  тук всички са с големи кучета /че и по няколко/+ котки и се справят отлично= Ако кучето ти е ваксинирано- няма проблем да си се гледате с него и бебока. Е, в България  се гледа малко по-други на въпроса, но аз се надявам, че ти си от по-разумното поколение.
  Успех!

# 2
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Притеснявам се че 6месеца няма да мога да го опазя да не влиза при бебето(четах че така трябва).Или  да не изнеса бебето около кучето.Вепреки че той спи на балкона.Но не мога да го мъча да е постоянно там,а аз по цял ден в къщи.Всички врати си ги отваря сам,до тогава може да ги е избил и да сме минали на завеси Wink

# 3
  • Мнения: 2 693
Повечко хигиена, задължително ваксиниране и обезпаразитяване редовно и това е. Все пак като се роди бебчето не ти препоръчвам да ги държиш в една стая, поне първите 2-3 месеца. Не само поради хигиенни причини, но и от мерки за сигурност.

Успех, и не махай кучето, освен ако не се налага! Ще ти е нужно и повечко търпение с дългите косми. Нашата кучка е с къс косъм, но пак ми избива баланса като почне да сменя козина... Но пък си е хубаво с детенце и кученце...

# 4
  • Мнения: 6 315
Цитат на: biliana333
Имам малко куче (9месеца),но на килограми и ръст е бая голямо-50кг,старонемска овчарка.Бременна съм в 5-месец и не мога да го махна от нас,много съм свикнала с него,а и той е добър и умен.Има ли някой с голямо куче и да ми кайе дали се справя в къщи с бебе и куче?!


Здравей!

Аз имах две кучета - едното почина преди 2 месеца и нещо  Cry та сега сме само с едно, но и през ум не ми е минавала мисълта да ги/го махам. Просто бебо няма да има контакти с кучето поне в началото. Дай Боже кученцето ни да поживее достатъчно за да може бебчо да му се порадва  Simple Smile. Малките деца израстнали с животни нямат страх от тях, което е доста добре а и се учат да бъдат по-отговорни  Simple Smile ...

Моят съвет е просто в началото да не позволяваш на кучето да контактува с бебето, защото така като гледам точно тогава то ще е в един от най-лудите си и щури периоди  Laughing (като възраст имам предвид - тогава кучетата карат пубертета си). Повечето кучета обичат малки деца и свикнат ли с тях започват да ги пазят Simple Smile.

Поздрави и леко бременеене!

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 336
Цитат на: biliana333
Имам малко куче (9месеца),но на килограми и ръст е бая голямо-50кг,старонемска овчарка.Бременна съм в 5-месец и не мога да го махна от нас,много съм свикнала с него,а и той е добър и умен.Има ли някой с голямо куче и да ми кайе дали се справя в къщи с бебе и куче?!

споко - гледаме бебка с питбул
като влизахме от родилното първо на него му я показахме, да е спокоен -
кофти е сега, защото девойката с проходилката само го гони да го щипе и той се чуди къде да се завре

# 6
Ние имаме ротвайлер,който не съм и помисляла да махам заради бебето. Исках поне да не спи при нас, защото бяхме в една стая с бебето в началото преди да се преместим в по-голям апартамент, но не ми се отдаде да отделя кучето. То продължи да спи при нас(в леглото), както преди. Може да имате проблем с това,че кучето е малко на възраст, моето беше на 5г тогава. Не разрешавай на бебето да го тормози и най-вероятно няма да има неудобства,като изключим чистенето в къщи поне веднъж дневно и задължителното миене след разходка.Ако преди сте си позволявали да не го измивате, когато не е кално, сега трябва. Все едно му събувате обувките.

# 7
  • София
  • Мнения: 13 200
И ние имаме немска овчарка и детенце (вече не е бебе). Ще ти кажа аз какво направих. Ясно е, че трябва да е обезпаразитено. Не допускам кучето до мястото, където лази и си играе детето. Когато още е бебе (детето), е по-лесно, защото стои повече в една стая и не лази по пода. После трябва повечко миене на пода, ама не мисля, че трябва да се прекалява. Дъщеря ми лапа какво ли не и колкото и да се старая не мога да го предотвратиш напълно. Така, че кучето е най-малкия проблем.

# 8
  • Мнения: 2 693
Цитат на: Gloria
споко - гледаме бебка с питбул
като влизахме от родилното първо на него му я показахме, да е спокоен -
кофти е сега, защото девойката с проходилката само го гони да го щипе и той се чуди къде да се завре


Браво! Значи не съм само аз! Само дето нашата е питбулка.
Но и тя изживя истински кошмар от проходилката...

# 9
  • София
  • Мнения: 13 200
Цитат на: Gloria

кофти е сега, защото девойката с проходилката само го гони да го щипе и той се чуди къде да се завре
.
А нашият пък ходи и дърпа на детето от ръцете разни клечки. Притеснявам се да не я захапе, защото оня ден мен ме ухапа погрешка, докато му хвърлях една пръчка. Горкичкия има перде и май не вижда много...

# 10
  • Мнения: 343
Охххх, направо ви завиждам за кучетата!
Аз от 1 година живея с мъжа ми в отделен апартамент и кучето ми понеже вече е доста старичко ( овчарка на 10 г.) така и не свикна с новото жилище. Все стоеше неспокоен, скимтеше, много лаеше, а сам да го оставим в къщи - абсурд! Затова сега той живее при нашите, а като отидем на гости е много смешен, защото бебето като заплаче той почва да се суети около нея, гледа я едно много очудено, понякога почва да лае, от което тя започва да плаче още повече и то става една  Grinning
Сега навивам таткото да си вземем едно куче, ама ми трябва още малко време, за да го склоня  Stuck Out Tongue
Мисля че е хубаво децата да отраснат с животни, учат се на отговорност, грижейки се за тях.

# 11
  • Мнения: 2 529
И аз имам куче на почти три години и вече се наслушах на всички възможни простотии от бабичките в нашата кооперация, но и за миг не ми идва наум да си изхвърля кучето Sign Exclamation След като съм поела отговорността за него ще си я нося, планирала съм нещата с бебето, така че смятам, че съм постъпила като разумен човек.
Ние живеем в мезонет и спалните ни са на горния етаж, а кучето си живее долу (и без това не обича да изкачва стъпала Laughing ) и само в долната баня го мия след разходка. Бебето ще живее горе при нас, а като съм долу пак има как да ги отделям (поне докато е малко детето). Съобразили сме всички настилки, дивани и т.н. да са лесни за почистване и последно - ветеринарят на кучето идва редовно вкъщи да го преглежда и обезпаразитява.
Надявам се, че полагам грижи максимално и всичко ще бъде наред  Grinning

# 12
  • София
  • Мнения: 13 200
Цитат на: kiki27
И аз имам куче на почти три години и вече се наслушах на всички възможни простотии от бабичките в нашата кооперация, но и за миг не ми идва наум да си изхвърля кучето



Аз пък много мразя зад гърба ми да коментират "Ей това не го разбирам... бебе и куче!!!!" Май ги е страх да ми го кажат в очите, че кучето хич не е малко Grinning

# 13
На мен пък винаги ми се радват като ме видят с детето и кучето. Преди, напротив, викаха "вместо да гледа деца- кучета" тогава бяха две.

# 14
  • Мнения: 3 146
А за мен какви ги говорят - още по-лошо е като имаш котка.Побъркваха ме от съвети и тревожни погледи още докато бях бременна.А сега когато котката спи в спалнята, където е и Меденката - ужас ужасен.

Общи условия

Активация на акаунт