Германската Нова Медицина на д-р Хамер

  • 127 484
  • 884
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 392
За левкемията



В Новата Медицина (Така нарича д- р Р. Г. Хамер цялостната наука, която развива, базирана на 5- те биологични закона (забележете: не теории, а закони), валидни както за хората, така и за животните и  в голяма степен и за растенията.- бел. прев.),  левкемията не  е болест, а лечебна фаза след заболяване на костния мозък, който отговаря за образуването на кръв.
 
По принцип съществуват две възможности  за увреждане на костния мозък : едната е да има цялостно токсично заразяване, а другата е радиоактивно облъчване (Чернобил). Оздравителната реакция на костния  мозък се нарича левкемична реакция: При този процес костният  мозък произвежда голям брой незрели клетки,както червени, така и бели, т.е. незрели еритроцити и левкоцити. Най- незрелите от левкоцитите се наричат (левко)бласти.

В традиционнатa медицина се е наложила налудничавата идея, че тези бласти са злокачествени, тъй като се произвеждат  големи количества от тях. Tе обаче в никакъв случай не са злокачествени и никой досега не е наблюдавал делене при тях. Напротив: след няколко дни те биват разградени в черния дроб, така че на практика са "еднодневки", които биват  "спирани от движение", следователно не могат да нанесат никакви вреди.

Преди време дори погрешно се смяташе, че тези бласти, които са по- големи от еритроцитите, могат да запушат кръвните пътища, но това също е налудничаво схващане, тъй като в левкемичната ваготонична оздравителна фаза вътрешният диаметър на кръвоносните съдове се разширява 3 до 4 пъти, така че в този аспект не съществува абсолютно никаква опасност.
Освен това досега нито един хисто-патолог не е наблюдавал под микроскоп такова запушване с бласти.

Също и схващането, че в левкемичната фаза има прекалено малко нормални левкоцити, не отговаря на истината: защо независимо от броя на незрелите  нормални левкоцити или бласти, които намираме, пациентът винаги има  от 5 000  до 10 000 "нормални" левкоцити, които, от гледна точка на разреждането, е дори много повече от достатъчно.

При оздравителната фаза след токсично или радиоактивно облъчване се регулира броят на левкоцитите, който може да достигне близо един милион  след известно време, което зависи от размера на увреждането. Този вид увреждане на практика никога не се случва.  То обаче не се различава в кръвната картина от това, за което ще стане дума после, а именно от това, което е настъпило в следствие на  вътрешен конфликт на обезценяване на Аз-а.
И тук левкемичната фаза  е оздравителна.

Фазата на увреждане е предхождащата я - т. нар.активна фаза на конфликта.
Активната фаза на конфликта същевременно е и раковата фаза. В тази фаза се образуват остеолизи, т.е. дупки в костната тъкан чрез атрофия на костните клетки . В тази фаза организмът  произвежда по- малко червени и бели кръвни клетки. Това наричаме анемия.

Анемията (малокръвие), ракът на костите и активната фаза на биологичното обезценяване на Аз-а са на практика едно и също нещо. В мозъка по време на активната фаза на конфликта  се конфигурират т. нар.  концентрични кръгове в отговарящата за това част от мозъка (по- точно от бялото мозъчно вещество).

Част от тези конфликти на обезценяване на Аз-а, които са може би най- честите конфликти при хората  и животните, реално не могат да бъдат решени. Индивидът умира от анемия и атрофия на костните клетки.
Ако конфликтът е продължил  прекалено дълго, но в крайна сметка е решен, левкемичната фаза се характеризира с висок брой на левкоцитите.  Оздравителният оток в мозъка съответно също е голям и може да предизвика усложнения (опасност от мозъчна кома), ако не им се обърне внимание, както става почти винаги в традиционната медицина и ако не се предприеме медикаментозно лечение.

Симптомите на левкемията са типични, както при всички оздравителни фази  след раково заболяване. Пациентът е отпуснат и уморен, често с висока температура, има апетит  и през първата фаза на лечението  има доказуем спад на броя на еритроцитите и левкоцитите, чрез разширяване на  техните съдове (типично за ваготоничната оздравителна фаза )и разреждането на  кръвта с кръвен серум.
Същевременно пациентът има силни болки, породени от разтягането на периоста (костната обвивка) на мястото, на което под костната обвивка са възникнали костни остеолизи, които сега започват да се рекалцифицират.

С тази фаза на умора и болки майката- природа има съвсем разумна цел:
Индивидът- човек или животно- трябва да си почива възможно най- спокойно, защото поради повдигането на периоста  от костта, предизвикано от едема (отока) вътре, през тази фаза костта няма почти никаква стабилност, докато преди това е получавала допълнително опора и стабилност, именно защото периоста и е служил като своеобразен бандаж. Поради тази причина в тази фаза има опасност от счупвания на кости ,особено при възрастни и особено при остеолизи на шийката на бедрената кост.

При малките деца намаляването на костната маса в повечето случаи е генерализирано, тъй като те са преживели и генерализиран конфликт на обезценяване на Аз-а. ("Мама не ме обича вече. Тя се интересува само от братчето ми. ") Затова при малките деца почти никога не съществува опасност от счупвания.

Официалната  медицина не се интересува нито от мозъка, нито от душата на пациентите си. (Професор Нийтхамер: " Деца, особено кърмачета, нямат още никакви конфликти.")
Традиционните лекари изхождат от абсурдната мисъл, че трябва да нормализират по изкуствен начин  повишения брой левкоцити и то веднага- нещо, което  майката- природа така или иначе прави, но чак едва след като костните остеолизи отново са се рекалцифицирали, т. е. оздравели са.
Разбира се, това върви ръка за ръка с факта, че в същото време и психиката трябва да оздравее, както и мозъкът.

Когато лекарите от официалната медицина открият костна остеолиза, която се смята за оздравяване в тази левкемична фаза, тогава те говорят за остеосарком. Всяка левкемична оздравителна фаза практически отговаря на малък, голям или на няколко остеосаркома.
За щастие на пациента обаче те в повечето случаи не се диагностицират.
Различните видове левкемия са: миелична,  лимфоцитна и моноцитна.
Преди те биваха строго разграничавани една от друга. Но откакто знаем, че се сменят често в рамките на една и съща оздравителна фаза, вече не се обръща  голямо внимание на тези разграничения както преди.

За най- безобидна преди беше смятана т. нар. хронична или старческа левкемия и лимфоцитната левкемия при малки деца.
Двата вида в повечето случаи не бяха смятани за истинска левкемия. В цялата голяма заблуда това бяха две малки искрици истина. За нещастие днес биват диагностицирани  около 30- 40 пъти повече случаи на левкемия  от преди. (Въпреки, че на практика те даже са много повече.)
По принцип всяко лумбаго е малка левкемия.  Преди на никой педиатър не би му хрумнало , да прави пункция на костния мозък при лимфатична детска левкемия. Правеше се контролен преглед след 3 и после след още 3 месеца и се установяваше, че е изчезнала.

 
Острата и хроничната левкемия се различават по това, че и протичането на конфликта е настъпило еднократно или се е случило няколко пъти. След като знаем всички тези неща, никой не би трябвало вече да умира от левкемия, особено пък дете.
Наричаме левкемията късмет, дори когато пациентът  временно има болки и е отпуснат и уморен. Както химиотерапията, така и морфинът против болки в костите са пълна глупост и противоречат на всичко, което майката- природа е измислила при тези  разумни симптоми.
Глупостта на сегашната официална медицина се състои в това, че чрез химиотерапия допълнително и многократно се уврежда вече увреденият костен мозък така ужасно, че той въобще не може да си почине от това.

Върхът на лудостта е т.нар. трансплантация на костен мозък.
При нея костният мозък на пациента се разрушава напълно чрез химио- "терапия" и лъче- "терапия". После се инжектират в кръвния поток на пациента клетки от костен мозък на чужд донор, а  при възможност и от собствения костен мозък от т. нар. пълна ремисионна фаза ( с надеждата, че клетките ще поникнат в предишния, сега разрушен костен, мозък, като репички в почва.)

Досега нито един учен  не е успял да установи, че радиоактивно маркирана клетка от костен мозък  действително е достигнала от кръвта до костния мозък и е израснала там.  Напротив, чуждите клетки се разграждат светкавично и скоро след това не могат да бъдат открити. Оживява само минимална част от пациентите, при които облъчването на костния мозък не е било пълно, поради някаква причина, така че успява да се регенерира.

Ако разберете истинската важност на тези неща, тогава ще знаете, защо нито един професор не смее да се изправи срещу д-р Хамер и почти няма професор, който да подложи свои близки на тази глупост.
 
 Оригинален глас на традиционната медицина:
Проф. Винклер от центъра по левкемия в Мюнстер:
" Още след 4 седмици химиотерапия с микроскопски изследвания се установява липсата на ракови клетки." "Въпреки това  ние трябва  да практикуваме още 5 месеца терор на сляпо", казва онкологът Винклер.
Това интензивно лечение е част от 18- месечна лекарствена фаза.
(сп." Шпигел" , 47/ 1991, С. 336 (?))
 
Помогнете ми , да спра тази лудост!
Copyright by Dr. med. Ryke Geerd Hamer
Забележка:
Хронична  миелична (?) левкемия
-------------------------------------
Етиология и патогенеза: Етиологията е неизвестна.
Терапия: в хроничната фаза на ХМЛ- лечение с цитостатици  от лекуващия специалист. Трансплантацията на костен мозък представлява единственият в момента начин на лечение.
Прогноза: Пациентите живеят още средно  3- 4  години.
------------------------------------
"Учебник по обща медицина"- В. Крусе и Г. Шетлер ( 1994г. )


Преведено от тук: http://www.pilhar.com/Hamer/NeuMed/Sonderpr/Leukaemi.htm

още инфо:
http://www.newmedicine.ca/

Последна редакция: пн, 27 авг 2007, 17:21 от Amarena

# 1
  • Мнения: 4 414
благодаря  bouquet Heart Eyes
не зная немски и този превод изключително ме зарадва  bouquet

# 2
  • Мнения: 1 404
Amarena,благодаря за превода  bouquet

# 3
  • София
  • Мнения: 4 423
Много благодаря и аз, но не мога още да разбера статията, може би, трябва да прочета няколко пъти. Embarassed
Оказва се, че левкемията не е опасно заболяване и от него не се умира, а защо тогава умират хора Confused Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 4 392

Оказва се, че левкемията не е опасно заболяване и от него не се умира, а защо тогава умират хора Confused Rolling Eyes

Буболина, най- общо казано: съблюдаването на 5- те закона на Хамер и познанието за желязното правило на рака, биха обезсмислили задаването на тези въпроси. Peace
Christian е дал отговорите.  bouquet

# 5
  • Мнения: 1 586
Много благодаря и аз за материалите!  Hug

Няма ли да е добре да се отвори една нова тема "Новата германска медицина" и в нея да се събират всички преводи на материали по темата за по-лесно намиране? Там да се включи и преводът на МариаСт. от другата тема на буболина например и всичко ново, което се превежда по темата.

Кристиян, имам следните 2 въпроса:
-Според НГМ остеопороза и левкемия са по същество едно и също?
-НГМ използва ли някакви средства за обезболяване на фазата на излекуване? Все пак в някои случаи става въпрос за  нетърпими болки, колкото  и естествено нещо да е болката.

# 6
  • Мнения: 4 392
Andrea$ ,промених заглавието.

Може да слагате всякакви материали по темата тук. Hug

# 7
  • София
  • Мнения: 4 423
Amarena , порчетох внимателно  bouquet Hug, извинявам се за глупавия въпрос Embarassed

# 8
  • Мнения: 1 586
Andrea$ ,промених заглавието.

Може да слагате всякакви материали по темата тук. Hug

ОК.   bouquet

# 9
  • Мнения: 4 150
Сега само да не ме помислите,че сьм специалист по ГНМ... Naughty

Анди,
1.Не са едно и сьЩо неЩо,но имат подобни конфликти,които ги предиzвикват.
2.Не се полzват аналгетици,но има обеzболяваЩи техники,които не премахват болката 100%,но пьк не пре4ат на оzдравителният процес.При такива ситуации е нужен специалист да те придружи.

# 10
  • Мнения: 4 414
Не се полzват аналгетици,но има обеzболяваЩи техники,които не премахват болката 100%,но пьк не пре4ат на оzдравителният процес.При такива ситуации е нужен специалист да те придружи.
може ли малко повече за тези техники да разкажеш Praynig
и къде има такива специалисти?
много благодаря  bouquet

# 11
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Amarena
 
Цитат
За Левкемията............................

 - От казаното се разбира че са открити две групи истини:

   -  Едната, че Болеста като такава, е защитна реакция на на Организма, в хомеопатията използваме определението Динамис или Жизнена Сила
 
  - и другата е за "Често срещаните лекарски грешки" - бих добавил - които никак не са случайни...

 Без да омаловажавам, бих казал че и двете групи истини отдавна са известни, като приносът на хомеопатията е в това, че е открила че:
  Жизнената Сила се стреми да изтласка, пренесе борбата с болеста от жизненоважни органи и системи - към по-маловажни, към крайниците и накрая в кожата, след което следва пълното излекуване.

# 12
  • Мнения: 1 753
Страшно интересно............  Thinking За втори път срещам материали за ГНМ. Ще съм много благодарна ако имате време и разкажете още неща.  Hug

# 13
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 040
Малко по- късно ще се заема с четенето на материала  Hug

# 14
  • Мнения: 3 506
Абонирам се за темата.

Благодаря на всички участници за преводите и линковете bouquet


Ето го моя превод на Желязното правило:

Желязното правило на рака

Първи критерий

Всеки рак или болест, еквивалентна на рака, произхожда от ДХС (Дирк Хамер Синдром), който представлява сериозно, много остро, драматично и изолиращо събитие, което сварва човек напълно неподготвен. Шокът от конфликта се проявява едновременно в душата, мозъка и съответния орган. ДХС може да бъде причинен например от неочакваната загуба на любим човек, непредвидена раздяла, диагноза или прогноза, за която човек е неподготвен, внезапен страх за живота, неочакван яд или тревога, неочаквано съкращение, неочакване усещане, че човек е изоставен (емоционално, умствено или физически), неочакван страх или заплаха.

Шокът от конфликта незабавно прекъсва нормалните биологични функции на организма. За да се справи с неочакваното събитие, мозъкът незабавно активира „специална обмислена биологична програма”, създадена да се справи с конкретната ситуация. В момента, в който се появи ДХС, целият организъм се ангажира.

Психологическо (душевно) ниво: изпитваме емоционален и ментален стрес

Церебрално ниво: точно в момента на ДХС, шокът от конфликта засяга специфична област в мозъка, която е видима ясно на компютърна томография (КТ) като група концентрични окръжности с резки граници. Тази група се нарича Фокус на Хамер. Преди Др. Хамер да идентифицра тези кръгли белези в мозъка, радиолозите са ги считали за находки, дължащи се на дефект в машината. Сименс, прозводител на оборудване за компютърна томография, доказва, че това не може да са такива находки, защото дори когато томографията се повтори, направена под различни ъгли, една и съща находка се появява на едно и също място.

Точното място на Фокуса на Хамер се определя от природата на конфликта. Конфликт от раздяла например винаги засяга сензорния кортекс (?). Размерът на засегната област се определя от интензитета и продължителността на конфликта.

Защо специфични конфликти винаги засягат определена област в мозъка. В процеса на еволюция на мозъка всяка област е била програмирана със специална програма за биологичен отговор, даваща на организма възможност да се справя с неочаквани спешни ситуации. Можем да си представим тези връзки с мозъка като област от мозъчни клетки, които са едновременно рецептори и трансмитери. В момента, в който настъпи шок от конфликт, мозъчните клетки получават информацията за съдържанието на конфликта, за който те са програмирани и предават биохимичен сигнал на съответните клетки от тялото. Връзката между шока от конфликта, областта в мозъка и органа никога не подлежи на съмнение.

Органно ниво: дали органът ще отговори на шокът от конфликта с размножаване на клетки (растеж на тумор), намаляване броя на клетките (остеолиза, некроза, разязвяване) или функционално разстройство (така наречените болести, еквивалентни на рака, като диабет, двигателни парализи, нарушения на зрението и слуха) зависи от това кой слой от мозъка ще „получи” шока вида на тъканта, която участва (ендодерма, мезодерма, ектодерма). За всеки тип конфликт има специфично заболяване и конкретна област в мозъка, където се контролират процесите.

Втори критерий

В момента на ДХС съдържанието на конфликта определя мястото на Фокуса на Хамер в мозъка и мястото на рака или еквилентната на рак болест в органа.

Съдържанието на конфликта се определя в момента, в който настъпва шокът от конфликта. В самия момент на инцидента нашето подсъзнание асоциира събитието с определена тема на конфликт като „територия”, „глад” или „смъртна опасност”. Ето защо нашето субективно усещане за конфликта определя коя част от мозъка ще го приеме, а в следствие на това и кой орган или тъкан ще бъдат засегнати. Това, което един човек преживява като „конфликт от раздяла”, може да бъде усетено доста по-различно от друг човек. За трети – същото събитие може изобщо да не е от значение. Още нещо – един единствен ДХС може да  засегне повече от една област в мозъка, което да доведе до множество проявления на болестта със съответватстващите им находки в съответните части на мозъка (метастази). Например: ако човек неочаквано загуби бизнеса си и банката вземе всичките му активи, може да развие ангина пекторис (като резултат от „конфликт от загуба на територия), рак на черния дроб (като резултат от конфликт от „липса на храна”) и рак на костите (като резултат от конфликт от „загуба на самочуствието”), всичко едновременно.

Биологичните конфликти се различават много от психологичните въпроси или ежедневни стресови ситуации. Психологични проблеми, за които сме имали време да се подготвим, дори само за няколко секунди, не оставят белег в мозъка, респективно не причиняват болест. Определен психологичен проблем обаче може да предразположи човек да е по-податлив на определен тип шок от конфликт.

Трети критерий

Развитието на конфликта определя точното развитие на Фокуса на Хамер в мозъка, както и точното развитие на рак или еквивалентна на рака болест в органа.

Развитието на три нива – психика, мозък и орган – винаги става паралелно. С напредването на конфликта, както находката в мозъка, така и растежът на тумора, прогресират. В момента, в който има стагнация на едно от нивата, развитието на другите две нива също се забавя.

Лява/дясна страна

Тъй като мозъкът играе такава важна роля в оценяването на всяка ситуация, винаги трябва да се взима предвид дали сме левичари или десничари (така ли се казваше). Това определя върху коя страна на мозъка ще рефлектира конфликтът и коя страна на тялото ще бъде засегната.

Човек, отдаващ предпочитания на дясната ръка, ще отговори на конфликт със своята майка или дете с лявата страна на тялото си, а на конфликт с партньор (всеки друг, освен майката и детето) – с дясната. При левичарите е обратно. Например: ако една десничарка внезапно се обезпокои за здравето на детето си, ще бъде засегната лявата и гърда. На томография на мозъка, находката (Фокуса на Хамер) ще бъде в дясното полукълбо, което контролира жлезистата гръдна тъкан на лявата гърда.

Винаги има размяна на страната между органа и мозъка.

Тези правила важат за церебелума (?) и церебрума. В мозъчния ствол (най-старата част на мозъка) страната не е от значение.

---


Готова съм да се включа с още преводи (и сигурно ще го направя по някое време), но ще съм още по-мотивирана, ако някой може да даде линкове на английски с малко по-практична насоченост. Например какъв вид конфликт до какво води, има ли начини да се противодейства и т.н. Например тази вечер Никола падна от високо и си удари главата. Настана голяма суматоха, две баби, татко му, отгоре на това и аз не издържах и се разревах, та се наложи той милият да ме утешава. Надявам се да няма сериозна травма, но седя и се чудя какъв ли конфликт е преживял и какво да очаквам. Ако някой е попадал на такива линкове (с по-практическа насоченост), давайте да превеждам.

Общи условия

Активация на акаунт