Осиновителки отглеждащи сами децата си.

  • 152 266
  • 255
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 1 325
А за детето с починал родител има ли подоходен критерий? Ако няма - къде е логиката?

# 241
  • Мнения: 320
 И аз това се питам.  И кой измисли това " тълкование" на закона?И защо в социалните служби не  казват нищо?Това е България! Снощи съмсем случайно попаднах на една песен на Санремо2010г.
http://vbox7.com/play:8099fdf2&al=2&vid=6080074 Слушайте я!Не ми остана нищо друго освен да се разплача!!!!!

# 242
  • Мнения: 320
Слушайте песета със субтитри!

# 243
  • Мнения: 84
Преди 8 месеца осинових момиченце, което сега е на 3 г. и 4 м. Все си мисля как един ден ще й кажа за осиновяването, за произхода й. Опитвам се да давам засега някакви откъслечни и детски обяснения по този повод, за да свиква и да е подготвена за момента на по-сериозния ни разговор по-нататък. С една дума вниманието ми е насочено към това. Обаче, малката изобщо не се вълнува от  тези мои обяснения. Затова път живо се интересува от факта, че няма баща… Май не бях подготвена за това, на тази й възраст да давам такива обяснения. Опитах, като й казах, че някои хора си нямат майки, други бащи, трети си нямат нито майка, нито баща и т.н., че си има мама и баба, които много я обичат. Замълча, помислих, че обясненията ми са я удовлетворили. Но онзи ден с нескрита завист гледаше как един баща носи на рамене детето си. Посочи ги, а аз й казах, че също така понякога я нося, но тя отговори, че аз съм й майка, а не баща. А тази вечер, попитала баба си, дали като е била малка е имала баща. Тя отговорила, че е имала, но вече е звездичка в небето. И последвал въпросът: "А моят татко къде е?". Иначе имаме приятели и роднини мъже, които си поиграват с нея, т. е. не е лишена от мъжко присъствие. Моля ви, давайте съвети какво да обяснявам… Едно е бащата да работи или живее на друго място, да има друго семейство или да е звездичка в небето, друго е изобщо да го няма...

# 244
  • Мнения: 106
Здравейте, аз също ще бъда сама осиновителка.Виждам, че във форума има много такива Мами, ами справили са се те, защо да не се справя и аз.А относно липсата на баща, ами замисляли ли сте се за дете с роден баща, който с години не се е появявал и не се е интересувал от него, при разведени родители.Нашите деца поне ще знаят, че такъв не съществува.Знаете ли какво е да чакаш татко да дойде на рождения ти ден, а той не идва, татко да дойде на Коледа,а той не идва,в най-студения ден да стоиш на спирката, а татко да мине с колата покрай теб и да не те познае, да не дойде на бала ти, а ти да го чакаш.Е, това дете бях аз, не ме е направила липсата на баща по-лоша, по-некадърна.Напротив, поради липса на средства, започнах по-рано работа, разбрах че мързела не е добродетел, завърших две магистратури, реализирах се успешно в живота и обичам много, много майка си.При баща си вече също ходя,възрастен е вече,но чувствата са други, да с каквото мога помагам, но не е същото като с майка.Това е : исках да кажа, че това се преживява от децата и не оставя последствия в живота.Много, много щастие пожелавам на всички.

# 245
  • Мнения: 1 807
Здравейте,
Искам да попитам майките осиновителки без партньор, какво се записва в удостоверението за раждане на детето в графата баща?

# 246
  • Мнения: 84
Баща - неизвестен.
Хм... зачудих се, ако мъж осиновява сам /чувала съм за такива случаи/, дали в графа "майка" пише "неизвестна"...

# 247
  • Мнения: 1 807
Благодаря за отговора, ann_ .
А пак ли е така в случаите, когато бащата на майката осиновителка (т.е. дядото на детето) подпише нотариално заверена декларация, че е съгласен детето да носи неговите имена?

# 248
  • Мнения: 54 328
Баща - неизвестен.
Хм... зачудих се, ако мъж осиновява сам /чувала съм за такива случаи/, дали в графа "майка" пише "неизвестна"...

Доколкото знам, може нищо да не се пише, само чертички.

# 249
  • Мнения: 106
Преди време беше прието с някакво постановление да не се пише неизвестен, а точно така само, че мисля с кръстчета, и сега наистина не се пише неизвестен.Незная само дали се спазва в отделните общини и доколко са запознати.

# 250
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
Интересно събитие, организирано от Анимус
Екипът на Комплекс за социални услуги за деца и семейства към Фондация „Асоциация
Анимус”
има удоволствието да Ви покани на Ден на отворените врати, посветен на
осиновяването – 26.09.2014г.
В рамките на събитието ще се проведе литературно четене на новоиздадените книги
„ОсиновяРването” и „ОсиновяРването или как осиновиха точно мен” на Десислава Божкова, след
което имате възможност да се включите в дискусия със специалисти по отношение на различни
аспекти, свързани с осиновяването.
Всички заинтересовани по темата са добре дошли!
Дата: 26.09.2014г.
Начало: 18.30ч.
Адрес: София, кв. Банишора, ул. Враня 8
Телефон: 02/ 813 02 50

# 251
  • Колибите
  • Мнения: 357
Преди време беше прието с някакво постановление да не се пише неизвестен, а точно така само, че мисля с кръстчета, и сега наистина не се пише неизвестен.Незная само дали се спазва в отделните общини и доколко са запознати.

При нас е с кръстчета. Спазва се.

# 252
  • Колибите
  • Мнения: 357
Преди 8 месеца осинових момиченце, което сега е на 3 г. и 4 м. Все си мисля как един ден ще й кажа за осиновяването, за произхода й. Опитвам се да давам засега някакви откъслечни и детски обяснения по този повод, за да свиква и да е подготвена за момента на по-сериозния ни разговор по-нататък. С една дума вниманието ми е насочено към това. Обаче, малката изобщо не се вълнува от  тези мои обяснения. Затова път живо се интересува от факта, че няма баща… Май не бях подготвена за това, на тази й възраст да давам такива обяснения. Опитах, като й казах, че някои хора си нямат майки, други бащи, трети си нямат нито майка, нито баща и т.н., че си има мама и баба, които много я обичат. Замълча, помислих, че обясненията ми са я удовлетворили. Но онзи ден с нескрита завист гледаше как един баща носи на рамене детето си. Посочи ги, а аз й казах, че също така понякога я нося, но тя отговори, че аз съм й майка, а не баща. А тази вечер, попитала баба си, дали като е била малка е имала баща. Тя отговорила, че е имала, но вече е звездичка в небето. И последвал въпросът: "А моят татко къде е?". Иначе имаме приятели и роднини мъже, които си поиграват с нея, т. е. не е лишена от мъжко присъствие. Моля ви, давайте съвети какво да обяснявам… Едно е бащата да работи или живее на друго място, да има друго семейство или да е звездичка в небето, друго е изобщо да го няма...

При нас е същото.
Аз съм казала, че тати е далече, много далече, и като порасне, след като намерим първата й майка, която я е родила, ще търсим и таткото.
Споко newsm10

# 253
  • Мнения: 6
Здравейте на всички дами във форума!
Много ми е интересна темата и съм изчел всичко тука.
Бих искал да Ви попитам, какво мислите за сам мъж осиновител? Ще се справи ли, какви са предизвикателствата пред него?....

# 254
  • Мнения: 11 903
Garri, не знам дали още очакваш отговор и дали вече си действал, но нищо не ти пречи да опиташ. Преди време гледах някаква история за мъж, на когото бе отказано вписване в регистрите. Може би ще ти бъде по-лесно, ако има жена около теб, например майка ти е на близо и активно ти помага в отглеждането на детето. Контактът с другия пол е важен, синът ми компенсира липсата на баща и дядо с един комшия и неговото семейство. Друг въпрос е как ще погледнат социалните на ситуацията ти. В живота всичко се случва, но осиновителите ги гледат под лупа. Пиши какво е станало.

Общи условия

Активация на акаунт