Колко време страдаха децата ви при тръгване на детска?

  • 1 314
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 680
Предстои ни тази важна стъпка през април и като гледам дъщеричката ни колко се променя сред непознати, започвам сериозно да се притеснявам.
Сред близки е отракана, "перната през устата", бърборива и голяма командарка, сред непознати мълчи, крие се в мен, ръмжи и ги гледа лошо. Не обича да играе с деца - все търси нашата компания. Явно ще е голям зор. Sad

# 1
  • Мнения: 1 320
Не се притиснявай и баткото го възпитавам да не говори с непознати  Wink / в такива времена живеем Cry /  с детската градина не е имал никакъв проблем. Но той ходи и на ясла ... Grinning Там има и играчки не само хора Grinning .Може това да я привлече.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 958
Гласувах "По-малко от две седмици"/пиша за Жоро/.
Истината е ,че в края на първата седмица ,вече се чувстваше добре и имаше приятелчета.В началото много плачеше и не ме пускаше да си тръгна....и аз плачех ,вървейки към офиса...На втория ден го видях от далече -седи на една пейка и гледа в една точка...Всички други си играят,а той само гледа и клати крачета във въздуха.Толкова се разстроих....Но скоро  разбрах ,че не е трябва...Стана толкова палав и играеше с всички деца.Стана любимец на една от учителките си.Като премина този период на адаптиране,даже настояваше да остана малко в градината ,за да си доиграе/когато отивах да го взема/ Grinning

Всяко ново начало е трудно ,но се свиква.

# 3
  • Мнения: 1 250
Гласувах по-малко от седмица, защото не се тръшка и не реве.
Но не знам дали наистина през деня не страда от липсата на семейството.
Иначе тя просто си е едно мъжко момиче - първите 2 дена изобщо не плака, на третия вече и дойде много и се разплака.
На 4тия се законтри на вратата и я откъснаха от мен (за което и до сега не съм сигурна че беше правилно). На 5тия порева, но като видя че съм непреклонна влезе самичка.

От тогава ходиме без проблем. След боледуване обикновено сутрин си говорим защо не може да си остане в къщи, но мисля че е свикнала. Голямо значение имат и госпожите разбира се, и се радвам много че си допаднаха.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 352
Дъщеря ми тръгна на градина на 2г. и 9м. Мога да кажа, че нямаше почти никакви сътресения и драми. Няколко месеца преди това и обяснявахме, че през есента ще тръгне на детска градина, колко ще и бъде интересно там, колко много други дечица ще има. Тя беше подготвена и  прие всичко много спокойно. Още от началото я оставих за целия ден. Може би втората седмица се опита малко да плаче докато и обувах пантофките вътре, но тогава се появяваха госпожите, които тя много харесваше и успяваха с нежни думи и прегръдка да я отведат навътре. Така беше при нас.

# 5
  • Мнения: 3 211
Първите 10 дни, докато почна да ходи за по цял ден, наистина г-жите са много важни, при едната смяна, като я вземех весела, при другата направо ми се сърдеше и беше обидена къде съм я оставила.
Все пак мисля, че като е по-малка е по-лесно.
Успех

# 6
  • Варна
  • Мнения: 6 848
При Сиси нямаше ревове. Тя тръгна на ясла на 23 месеца. Само на втория ден беше плакала малко защото като ги извели на двора си видяла количката и се разплакала/водех я с количка и я оставях на двора на яслата на определено за това място/. Повече не я оставях там/количката/ и плач нямаше. Като я прехвърлих в градината също нямаше такъв проблем.

# 7
  • Мнения: 4 244
Щом влезе нямаше намерение да си тръгва.
Ревеше като ходех да я вземам.
Такъв чешит не бях виждала.
Ако имат ваканция в къщи е нон стоп рев - иска си детската градина.
А дойде ли петък, това понятия уикенд за нея е абслютно неразбираемо - хората нека да почиват, ама защо е затворена градината, така и не може да разбере

# 8
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
рев...месец и нещо.....всяка сутрин.....
сега е ОК..харесва и
много е важно да попадне на учителки с които се разбира!!!

# 9
  • sofia
  • Мнения: 125
Ния тръгна на ясла на 1г.8м. почти без проблем.Плачеше малко като я взимах- оплакваше ми се,но бързо мина.Кардам рева повече от месец,дори сега като му скимне се цупи понякога.Но вътре нямаше никакви проблеми.Така че почти всички преживяват някакъв период на адаптация-няма страшно!!!

# 10
  • Мнения: 265
Ние нямахме никакъв проблем, но при нас май не е критерий, защото го дадох доста мъничък на ясла (нямаше 1г)  Cry Той беше още доста малък за да разбере какво става. Така че адптирането мина като по вода. След 2м. обаче татито ни замина командировка и тогава малкия доста плака като го водехме  Cry Сигурна съм, че ако Samsara си твърда и спокойна и му показваш на детенце колко много го обичаш и че и ти нямаш търпение да идеш да го вземеш нещата бързо ще влязат в релси дето му се вика.

# 11
  • Мнения: 1 680
имате ли представа дали децата в началото реват вътре по цял ден, или лелките успяват да ги забаламосат?

# 12
  • plovdiv
  • Мнения: 350
месец-месец и половина, въпреки че от навършени година и два месеца ходеше редовно на ясла, където привикна за седмица. Просто правилата, отношението и броят на децата си казват думата. Simple Smile

# 13
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 10 311
Е при нас беше голям зор! af  Мина около половин година,докато Танти започна да спи на обяд и около една,докато спре да плаче сутрин.Сега понякога само мърмори,но не плаче. #Bad Talk Даже,като се разболее,плаче,че иска да ходи.Но и докато не беше свикнала,госпожите казваха,че е спокойна през деня.

# 14
  • Мнения: 29
Цитат на: Samsara
имате ли представа дали децата в началото реват вътре по цял ден, или лелките успяват да ги забаламосат?


мисля, че никого не оставят да реве - самите те са хора и не биха издържали на подобно натоварване
имам позната, която работи в детска градина и понякога споделя за трудностите с някои деца, мнението й е, че за всяко дете си има подход и начин да му отвлечеш вниманието
моята дъщеря свикна трудно, много плачеше, гласувах с "по-малко от 3 месеца", защото и аз не знам точно кога се случи паметното събитие да престане да хленчи или откровено да реве сутрин, но минаха поне два месеца
вече е напълно адаптирала се, казат ми че е станала дори палава, има си приятели и говори за тях в къщи, особено когато е болна и не ходи няколко дни
все още обаче (от септември ходим на градина, беше на 3г.5м.) е доволна когато дойде уикенда и все ме пита колко дни ще си бъде в къщи и кой ден сме днес и колко остава до понеделник
лошото при нас беше, че тръгването на градина съвпадна с периода на луда ревност заради новопоявилото се в дома ни бебе - тъкмо малко свикна с мисълта, че се налага да споделя времето и грижите на майка си с някой друг и се наложи да я откъсна от мен като я пратя на градина - дълго време ме питаше защо не може и тя да си остане в къщи с бебето и този, който ще го гледа него (майка ми или свекърва ми) защо да не може да я гледа и нея, тя щяла да бъде много полсушна
като гледам при вас нещата ще се поразминат във времето
но гласувам с две ръце за ходенето на градина - много благотворно влияние има в доста направления

Общи условия

Активация на акаунт