Ето накратко моята история : Преди 5 години със съпругът ми решихме, че искаме бебе. До тогава пиех противозачатъчни. След няколко месеца отидохме при специалист по стерилитета, който направи спермограма на мъжа ми и каза нещо ужасно "Единични, слабоподвижни сперматозоиди" и много деликатно намекна за инсеминация от донор. Няма нужда да ви описвам как се чувствахме. Тогава нямахме компютър и не разполагахме с почети никаква информация. Просто не знаехме какво да правим. Преди малко повече от две години по съвет на моята лекарка мъжът ми си направи друга спермограма - 11 млн. Бяхме толкова щастливи. Не че е достатъчно, но не е и нищо. И така тръгнахме за София, твърдо убедени, че ще се върнем едва ли не с бебе. И пак поради липса на информация попаднахме на неподходящ лекар. Назначи хормони и спермограма. На спермограмата пишеше 0. Навсякъде. Последваха три ужасни месеца. Но наш приятел ни свърза с негови приятели, които след мъжки стерилитет си имали дете. До тогава не бях и чула за метода ИКСИ. Месец и половина след първото ни ходене във Варна бях бременна. Сега момичетата ми са на 1 г.
Сега пак съм бременна, но забременях нормално. Не сме се пазили - не вярвах, че мога да забременея. Но ето, че се случи.
Пожелавам го на всички ви - когато най-малко очакмате да ви споходи щастието.
Успех момичета.