Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 382 986
  • 2 568
  •   1
Отговори
# 2 505
  • Мнения: 7
Здравейте мами и дечица...
Не зная дали е тук мястото да си задам въпроса, но нищо не открих и затова ще питам тук.
На новото Удостоверение, което са Ви издали на детенцето, датата откога е? т.е. каква е разликата между истинската дата на раждане и Удостоверението, при нас е някъде 7 месеца, така ли трябва да е?
Ще се радвам да пишете, поздрави

# 2 506
  • Мнения: 11 737
Отговорих и в другата тема - на дъщеря ми е 3г, 4м и 14 дни след датата на раждане. Актът за раждане е издаден на една дата с удостоверението за раждане, 6дена след влизане в сила на решението на съда.
На сина ми - 4м. 20 дни след датата на раждане. Също въз основа на нов акт за раждане и е издадено в същия ден, в който и актът, отново 6дена след влизане на решението в сила.
След осиновяването на детето общината по местоживеене на осиновителите издава нов акт за раждане, въз основа на него и ново удостоверение за раждане, в което осиновителите се вписват като рождени родители, на детето се издава ново ЕГН, а за рождено място се вписва мястото по постоянен адрес на осиновителите.
Осиновеното дете "изчезва" от системата и се появява "ново"  дете на ново място.
Общините имат запазени празни номера за ЕГН на осиновени деца. Служителят от ЕСГРАОН, който обработва документите вписва осиновеното дете като родено на съответната дата в съответната община от майка - осиновителката и издава съответните ново ЕГН, нов акт за раждане и ново удостоверение за раждане. Но няма как да сложи задна дата преди 3-5-7 години понякога, защото това дете се "появява" именно след като е било осиновено.
Ако детето е осиновено в същото населено място може би не се променя ЕГН, за там да кажат другите. Моите деца са от други области и ЕГНто им е сменено по служебен ред. А да, когато си получавах удостоверенията служителката каза, че всички вписвания на детето са направени служебно, в това число и адресната регистрация. Аз единствено избрах личен лекар и отидох в РЗОК да сменя синята книжка. След като служителката на гише му, че става въпрос за осиновяване просто се обади по телефона на съответната си колежка да вземе пакет документи, платих си таксата около 8лв (по памет) и ми издадоха нова синя книжка.
Не знам защо толкова Ви тревожи, че датата на удостоверението е 7м след раждането на детето. Така или иначе няма как и не е препоръчително да криете този факт. Няма нищо срамно или притеснително, че детето е осиновено.

# 2 507
  • Мнения: 335
Здравейте мами и дечица...
Не зная дали е тук мястото да си задам въпроса, но нищо не открих и затова ще питам тук.
На новото Удостоверение, което са Ви издали на детенцето, датата откога е? т.е. каква е разликата между истинската дата на раждане и Удостоверението, при нас е някъде 7 месеца, така ли трябва да е?
Ще се радвам да пишете, поздрави

Датата на удостоверението няма общо с "истинската дата на раждане". Обикновено първото удостоверение за раждане се издава 2-3 дни след раждането на детето, като в него се вписва датата му на раждане.
При осиновяване новото удостоверение за раждане се издава след осиновяването, така че колко време след раждането на детето ще се издаде новото удостоверение за раждане, зависи от това колко време след раждането му, е било осиновено. Няма как да се издаде със задна дата (т.е. преди осиновяването). Важно е в него да е вписана "истинската" дата на раждане, която би следвало да е еднаква във всички удостоверения за раждане, независимо по каква причина (загубване, прекалено захабяване, осиновяване и др.) и колко време след раждането се преиздават.
Новото удостоверение за раждане на сина ми е издадено приблизително 1 година след раждането му, тъй като го осиновихме приблизително 1 година, след като се е родил.

Във Вашия случай, в документа вписана ли е датата на раждане на детето, която по думите Ви е 7 месеца преди новото удостоверение? Какво Ви притеснява?

# 2 508
  • Мнения: 7
Да, датата е точно вписана, объркването ми дойде от коментар, в който се описваше, че няма разлика от същите на биологично родени деца...
Аз Ви благодаря от сърце за изчерпателните отговори, прави сте за едно, това са нашите страхотни деца, които не заменяме за нищо!
Бъдете здрави и щастливи !❤💕🍀

# 2 509
  • Мнения: 7
Отговорих и в другата тема - на дъщеря ми е 3г, 4м и 14 дни след датата на раждане. Актът за раждане е издаден на една дата с удостоверението за раждане, 6дена след влизане в сила на решението на съда.
На сина ми - 4м. 20 дни след датата на раждане. Също въз основа на нов акт за раждане и е издадено в същия ден, в който и актът, отново 6дена след влизане на решението в сила.
След осиновяването на детето общината по местоживеене на осиновителите издава нов акт за раждане, въз основа на него и ново удостоверение за раждане, в което осиновителите се вписват като рождени родители, на детето се издава ново ЕГН, а за рождено място се вписва мястото по постоянен адрес на осиновителите.
Осиновеното дете "изчезва" от системата и се появява "ново"  дете на ново място.
Общините имат запазени празни номера за ЕГН на осиновени деца. Служителят от ЕСГРАОН, който обработва документите вписва осиновеното дете като родено на съответната дата в съответната община от майка - осиновителката и издава съответните ново ЕГН, нов акт за раждане и ново удостоверение за раждане. Но няма как да сложи задна дата преди 3-5-7 години понякога, защото това дете се "появява" именно след като е било осиновено.
Ако детето е осиновено в същото населено място може би не се променя ЕГН, за там да кажат другите. Моите деца са от други области и ЕГНто им е сменено по служебен ред. А да, когато си получавах удостоверенията служителката каза, че всички вписвания на детето са направени служебно, в това число и адресната регистрация. Аз единствено избрах личен лекар и отидох в РЗОК да сменя синята книжка. След като служителката на гише му, че става въпрос за осиновяване просто се обади по телефона на съответната си колежка да вземе пакет документи, платих си таксата около 8лв (по памет) и ми издадоха нова синя книжка.
Не знам защо толкова Ви тревожи, че датата на удостоверението е 7м след раждането на детето. Така или иначе няма как и не е препоръчително да криете този факт. Няма нищо срамно или притеснително, че детето е осиновено.

Да, благодаря Ви и на Вас за изчерпателният отговор, права сте, няма нищо притеснително, той е нашето слънчево дете, което обожаваме!
Желая Ви здраве и много прекрасни и споделени моменти!💕

# 2 510
  • Мнения: 16
Lininiki, ето че след толкова време отново попаднала в дъното на емоциите си влизам тук и виждам Вашето 'писмо' и съм толкова благодарна! Не, че не знам, че правя всичко по силите си... Но просто е толкова необходимо понякога някой да ти каже - знам че ти е трудно. Истината е, че децата ми са прекрасни, развират се чудесно и отдавна вече съм приела, че са си мои...с ината си, с хитринките и с опитите си да ме зарадват или ядосат. Просто толкова съм се вкопчила във всичко, което трябва...че не ми остават сили да им се радвам. И голям проблем имам с доверието... Те вече дори без притеснение остават с баби и дядовци, но аз не мога да се доверя на тази помощ, която за щастие имам на разположение... И когато силите ми се изчерпат ставам ужасна и се чувствам безпомощна. Май това е депресия???
А таткото...горкия и той нагърбил се с хиляда неща и с моите хиляда претенции и отдушник на всички емоции...горкият...

Та отведена съм за всякакви още съвети и препоръки 😀


Здравейте,
Дълго обмислях дали си струва, отново да се регистрирам и да се включа в групите . Преди години бях регистрирана, но отношението на отделни лица ме отвратиха и реших,че четенето (избирателно и от време на време) ми е достатъчно. Все пак, както и първоначално и сега реших, че мога да бъда полезна с нещо на някого, така че отново се регистрирах.
Аз вече от близо две години съм мама на едно прекрасно момиченце. Simple Smile Как стигнах до момента да изживея подобно тежко, но прекрасно щастие е много дълга история. Мястото и не е тук, може би в темата на чакащите, ще изиграе  спомагателна роля за някого.
Тук, темата е друга. По същество за онези, които са получили вече най-големият дар за сърцето си и тепърва ще осъзнаят и ,че е благословия за душите им.
Когато нашата малка Баронеска( така я нарича баща и и до днес и аз напълно съм съгласна с прозвището Simple Smile )
вече беше у дома, минаха  близо 8 дена, докато излезе новото удостоверение за раждане. Но и ние, както някои мами, вече бяхме говорили с педиатъра, който искахме и нямаше проблеми след издаването на удостоверението да се издадат и новите документи. Лично при нас аз имах пълния набор от клинични,болнични и друг вид картони на детето за краткия период, в който е било настанено в приемното семейство. Странно ми е да я наричам" детето"...Ще си я наричам дъщеря ми или Баронеската. Simple Smile Та, нови документи, картони и синя книжка и изкараха наново от педиатъра. Отнема две-три седмици за пълния набор, плюс ако ви насрочат изследвания и/или имунизации.
Няма да пиша за пътя до идването и у дома, но макар да имаше ежедневни срещи и досег близо месец преди да влезе в дома си, дъщеря ни, още първата вечер не искаше да спи и плака два-три часа след времето за лягането и, като не ме пускаше и едва не ме удуши от стискане за врата, докато я разнасях, за да огледа новите си владения.
За мамата с двамата юнака: Честито! Имате двойна любов, но и двойна отговорност. Прекрасни чувства и много тревожност Ви предстои. Важното е смело напред и да не се предавате. Няма безгрешни родители, нито идеални деца и хора.
Та, дъщеричката ми е от тези дивачета(направо си е за две), твърде умни за възрастта си, но и страшно бързи и буйни( има си свое мнение за всичко от малка), така че и аз в периода от година и два месеца, до две години имах тези проблеми с инатите, скубането,ритането, хапането и още и още. Разбира се, тъй като почти изцяло си я гледам аз ( дядовците и бабите са по-възрастни и на тях се оставя само за час-два, най-много три( само, когато е много наложително) имах много трудности и страшно много нерви, тревоги и безпокойства, които да преглъщам и да вадя цялата артилерия от търпение , на което съм способна. Днес си имаме други оръжия , с които да лазим по нервите на мама и тати. А аз и до днес всеки ден подлагам на кръстосан огън способностите ми да бъда добър човек, разбиращ родител и личността, която е спойката в семейното гнездо. Напълно нормално е, когато детето е от по-буйните да не е "толкова лесно" за гледане, както ще Ви говорят някои майки. Вие с двамата юнака, си го умножете по три(не по две), защото в това число ще трябва да прибавите и моментите на умора от страна на таткото, който рано или късно ще усети лек дискомфорт, поради намаляването на вниманието ви към него. Simple Smile Това е нормално и то минава и даже в един момент ще се усетите как без да сте молили, гордият тати ще ви помага( вярно по негов начин, но все пак ще го прави). Та, няма правилен подход за това как ще си гледате децата и не обръщайте внимание на поискани и непоискани, но дадени съвети от "мами специалистки". Това са Вашите деца и повярвайте, Вие най-добре ще знаете какво е доброто за тях! Когато не сте сигурна, не се притеснявайте да поискате различни мнения, но нека са различни и то да си останат в графата мнения. Това го пиша, защото при мен имаше случай, една близка на мъжа ми, да ме окачестви като "лоша майка", защото не купувам и не давам джили бончета и шоколад на едногодишно дете. Simple Smile))) Та, всеки ,според мярата или най-точно според децата. Стана дълго. Има още много за казване, но да не досаждам. Просто имайте предвид, че децата Ви ще се напаснат към Вас , толкова дълго, колкото и Вие към тях. Разбира се, има и отклонение от някакъв период. Трудно ще Ви е и на Вас, като родители, и на тях, защото най-после на някакво психично ниво, те усещат ,че вие сте този житейски маяк, за който да се държат и опират в своето израстване.
Ако на някой му се четат други словоизлияния, ще пиша, в противен случай се надявам думите ми да се приемат, като начин да подам здраво приятелско рамо, за онези, които усещат нужда.
Бъдете здрави ! Желая на всички от сърце, да усетят трепета и тежестта на думата мама в сърцата си!

# 2 511
  • Мнения: 2 579
Довтасвам и аз тук с молба за съвет. Нашето дете, откакто го осиновихме си ни скубе и щипе. После спря да скубе за кратък период. Но пък започна да хапе.
Сега като сме по-често по детските площадки, започна да прави същото и с другите деца. Постоянно му обясняваме и показваме, че това не е приятно, че боли, че не може, но той към момента не приема "Не" за нищо. Всичко забранено му е много сладко и нарочно повтаря всяка една щуротия, която му е хрумнала. На 1г.и 4 месеца е.  Знам, че ще го израсте, но ми е неудобно от другите майки, които трябва да утешават разплаканите си деца. Като цяло хората проявяват разбиране, защото едва ли той е единственото дете, което прави така. Днес едни по-големи деца се държаха доста грубо с него на пързалката, защото и тях дърпаше и скубеше. Нарекоха го "лош" и " глезльо" и буквално го блъскаха. Чудех се как да бъда качествен арбитър в тази ситуация. И на големите обяснявах да бъдат по-толерантни и да дават добър пример, вместо да ръчкат с пръчка и да блъскат. Но и те спрямо него са големи, но реално още малки деца.  А той много иска да е в компанията на други деца, особено батковци и въпреки всичко се присламчва към тях и имитира всичко. Нарочно не го отделях настрана, за да се научи да комуникира. Но наистина не знам как да го науча като му се прави забележка, да слуша. Може би е твърде малък още. Все пак ще се радвам някой минал през това да сподели опит.

# 2 512
  • Мнения: 11 737
Моята дъщеря беше на 3г и 4м като я взех, но в развитието си далеч назад. На 3-4 ден започна да проявява агресия към мен и баба си, но навън просто не търпеше да има някой друг на площадката - влизаше само на площадки, на които няма други деца и се люлееше до откат. Агресия започна да проявява едва като голяма, явно се научи на клуба отношение.
При малките деца мисля, че агресията може да идва и от това, че не могат да се изразят, не са емоционално зрели...
Може да се консултирате и с детски психолог как да прекъснете това поведение. Детето наистина е малко и трудно би разбрало обяснения. Аз в един момент просто ухапах дъщеря ми, тя се разплака, но разбра, че боли и спря да ме хапе. Другото, което бих направила е да не водя детето на площадка при други деца за известно време. След това ще поставям условие, че ако ухапе или удари друго дете си тръгваме и ще го направя.

# 2 513
  • Мнения: 335
Повечето деца има такъв период, но определено си трябва намеса, за да се прекъсне.
Сина ни беше горе долу на същата възраст, когато започна да хапе. Веднъж го ухапах без да го щадя и го заболя. Това помогна да спре да ме хапе, но продължи да хапе баща си. Когато баща му започна да реагира на хапането с поставянето на определени граници, спря.

# 2 514
  • Мнения: 16
Здравейте, единият ни близнак също хапе, все по-малко, но брат му често е със следи. И аз в момент на безсилие го ухапах, но освен чувство за вина и спиране от негова страна за известно време...не постигнах много. Сега по препоръка на приятелка, която е учителка в детска градина го 'лекувам' с лют пипер. Жал ми е, но брат му е целият на 'часовници'. Блъскаше и събаряше децата по площадките, но явно разбра, че не е това начина и сега е по-внимателен. На две години е. Може би най-доброто, което можете да направите е да му показвате други начини да се изразява. Повтаряте, че се гали и го галите. Също при такава ситуация го наказвам да седи на пейката. Но всичко отнема много време и повторения и най-вече постоянство. Колкото и да мразя да го чувам...заредете се с търпение! Успех!

# 2 515
  • Мнения: 2 579
Оо, той и гали, и прегръща, точно както му показваме, но както уж само гали, хваща някое детенце за косата и дърпа с ехидна усмивка. Не всеки път мога да се кача на някоя пързалка, разбутвайки останалите деца, за да отърва жертвата. Викам отдолу " не така, недей, пусни, боли". Веднъж казах на едно момченце/ хем батко/ и то да го оскубе, за да спре и май помогна.
Но излизаме с едно приятелче - също осиновено дете на моя приятелка от така "безполезните" курсове за взаимопомощ, което е с годинка по- голямо момченце и вече доста разумно. И както уж се надявам да вижда от него добър пример, понякога нашия го подскоросва за разни щуротии. Grinning

# 2 516
  • Мнения: 11 737
Това, което мен ме.безпокои от написаното е "с ехидна усмивка", защото това означава, че много добре осъзнава какво прави и го прави, за да провокира родител или да види определен ефект (плач, болка), което пък доставя удоволствие. Ако е вярно това за усмивката. А това предвещава проблемно поведение и занапред.

# 2 517
  • Мнения: 16
Е, това че ние възрастните виждаме ехидна усмивка съвсем не значи нищо... Естествено, че го прави с идеята да предизвика ефект...да спечели внимание. Заговоря ли се с някой и моите момчета се чудят каква щуротия да измислят. Сега чета книгата 'Скъпи, провалих децата'. Препоръчвам, особено ефективни методи има за поведение търсещо внимание по негативен начин. Не че успявам да ги приложа толкова често, колкото ми се иска...но мисълта ми е, че надали е от лошотия

# 2 518
  • Мнения: 2 579
Това, което мен ме.безпокои от написаното е "с ехидна усмивка", защото това означава, че много добре осъзнава какво прави и го прави, за да провокира родител или да види определен ефект (плач, болка), което пък доставя удоволствие. Ако е вярно това за усмивката. А това предвещава проблемно поведение и занапред.
Ами да, в някои случаи се усмихва дяволито скубейки мен или някое дете и ме гледа в очите, докато му обяснявам, че така не е хубаво или направо казвам " пусни!". И тонът ми е съвсем, съвсем сериозен. От баща си повече се респектира. Той и за всички останали неща беше така до скоро. Но все пак има някакъв напредък. На 10 хвърляния на шишето на земята, един-два пъти се сеща да ми го подаде или да го остави на масата, както го уча. Но от съвсем малък доста добре се възползва от някои ситуации, за да се глези и често ни разиграва. Надявам се наистина да е период. Говоря често с родители и на техни биологични деца и някои споделят същия опит. И че примерно след време е преминало. Много често и никненето на зъбките посочват като причина за инатене и тръшкане.
Но както и да е. Аз в момента се чувствам като пъдар.
Стейси, благодаря. Ще потърся книгата Simple Smile

# 2 519
  • Мнения: 16
Хаха, ето това го разбирам! И аз понякога това казвам, че не съм родител, а звероукротител. Честно, в началото мислех, че правят всичко с едничката цел да ме дразнят...сега за някои неща съм сигурна, че е така 😉 ето днес например се държаха чудесно с едно момиченце, тяхна приятелка, която ни беше на гости цялата сутрин. Като дойде време за ядене и спане...адът слезна на земята...все едно трябваше да компенсират. Честно казано, сигурна съм, че нашите силно възмутени реакции много ги мотивират, затова в конфликтите между близнаците спрях да се бъркам, ако не стане опасно...оказа се, че добре се справят и без арбитраж. Най-забавно е като попитам
...това ли беше целта, да ме ядосаш и той ми каже невъзмутимо 'Даааа', кой знае какво ни чака още 🙂 успех

Общи условия

Активация на акаунт