Методът Войта

  • 20 414
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 414
мили мами, пускам една статия за Войта терапията...след като я преведох, установих, че май не е най-добрата възможна, но все пак реших, че може да е от полза.
ИСТОРИЯ
През 50-те години в Чехословакия, Вацлав Войта - невролог, интересуващ се от двигателна рехаболитация,започва първите си опити за създаване на цялостна терапевтична концепция. През 1968, емигрира в Германия, където продължава работата си.
Изследването, което професор Войта провежда винаги е било в 2 насоки:
*неврологично изследване, водещо до разработването на методология, с която да се оценява развитието на детето, динамиката на това развитие и да се отбележат отколненията.
* В.Войта винаги е гледал на нервната система като на отворена система, надарена с основна филогенетична организация, но също и със способност да поддава на различни стимули, да влияе на собствената си функционалност и дори на собственото си съзряване.
Теорията за "рефлекторното движение" е плод на тези търсения и схващания на Войта. С течение на годините, благодарение на теоретични предположение и практическото им потвърждение, теорията се развива и методът се превръща в един от основните начини за лечение и рехабилитация на смущения на периферната и централната нервна система.
ЦЕЛИ
Методът Войта е ценен способ за оценка на двигателното развитие на детето още от неговото раждане и надежден начин за диагностика. За физиотерапевтите е ефикасна глобална терапия, която може да бъде прилагана още от първия ден на раждането, като профикактика или като лечение.
Терапията, основана на рефлекторното движение допринася за:
*модифицирането на рефлексите на детето и ориентирането на нервнно-моторното развитие в правилна посока. Това става чрез индуциране на активност от страна на централната нервна система/ЦНС/, която от своя страна въздейства в/у мускулите.
* модифицирането на спиналния автоматизъм при лезии на гръбначния мозък.
* контрол на дишането, за да се подобри виталността.
* контрол на спонтанните реакции и спомага за хармоничното развитие на двигателната система.
* предотвратява ортопедичната деградация, често срещана при тежки патологични случаи.

# 1
  • Мнения: 4 414
ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА
A- МЕДИЦИНСКАТА ГЛЕДНА ТОЧКА
Войта предлага методология в 3 части за клинична оценка на развитието:
1 -Изследване на автоматичните позиционни реакции:
Тестът на реакциите при внезапна промяна на позицията на тялото в пространството/тестват се от 7 до 11 реакции/ позволява да се установи наличие на смущения в действието на ЦНС. Постепенната трансформация на тези реакции през първата година от разивитието на детето е перфектно систематизирана. Проверката на тези реакции позволява не само да се открият аномалии, но и да се установи и нивото на двигателно развитие, достигнато до момента на прегледа.
Тестовете представляват внезапна промяна на тялото в пространството, което предизвикава реакция в гръбначния стълб и крайниците. Нормалната реакция се променя по определен алгоритъм през първата година. Това позволява да се установи дали реакцията е нормална за възрастта, дали има забавяне, или пък има грешна реакция, показваща централно координационно смущение.
2- Кинезиологичен анализ на спонтанните моторни функции:
Всяка степен от нормалното развитие се характеризира със съответното двигателно поведение/ориентация, движение.../. Методологията на Войта ясно очертава движенията, характеризиращи основните етапи на оптималното развитие. Двигателното поведение/стабилно държане на главата,обръщане, пълзене.../ се анализира най-общо, като се вземат предвид индивидуалните особености на пациента. Разликата между индивидуална особеност и патологично отклонение е ясно очертана.
3 - Рефлексология:
Тестват се набор от рефлекси, чието присъствие, отсъствие или изменение, помага да се направи оценка на развитието, а също и да се даде прогноза.
Проследяването на много деца е показало, присъствието или отсъствието на тези рефлекси, качеството им, времето, за което са действали има отношение към развитието на детето.

ЦКС е преходно състояние, което показва наличие на функционални отклонения на централната нервна система.Тежестта на ЦКС се определя от броя на абнормните позиционни реакции и връзката им с отклоненията в рефлексите/наличие на примитивни рефлекси, качествено грешни отговори.../.
Съпоставката на резултатите от анализа на позиционните реакции, двигателното поведение и рефлексите позволява класификацията на ЦКС в няколко категории.
При тежка/4-та/ или средна/3-та/ степен ЦКС има висок риск за инвалидация, развитие на церебрална парализа или друга болест и се препоръчва ранна терапия.
Леката форма на ЦКС може да е знак за различни сензорни или психомоторни отклонения и в този случай се препоръчва внимателно наблюдение и честа оценка на състоянието и терапия, като профилактика.
B - ФИЗИОТЕРАПИЯ
Физиотерапията на Войта се основава на концепцията за рефлекторното движение и "нервните" пътища
През 1954 Войта описва моделите на двигателно поведение на спастични пациенти:предизвиква движение, чрез оказване на натиск в определени части на тялото/трупа, главата, бедрото, рамото/. Моделът на движение се променя според началната позиция на тялото. Анализите на тази мускулна активност показали, че тя е част от елементите на движението.
Наблюденията върху движенията, извършвани като противодействие на фиксираната позиция, са в основата на така наречените "рефлекторно пълзене" и "рефлекторно търкаляне". От 1959 рефлекторното движение се използва като лечение при деца с двигателни проблеми, а по-късно започва неговото използване като профилактика при бебета за предотвратяване на двигателни разстройства.
Моделите на рефлекторно движение/пълзене и търкаляне/ са цялостни модели; при извършването на тези движения се активира цялата мускулатура, като това става координирано. В това активиране вземат участие различни нива на ЦНС.По този начин мозъкът "се тренира" да управлява правилно.

1)моделите на поведение, които се активират по време на Войта терапията са автоматични и естествени; терапията е от полза, дори когато пациентът не участва/при сън/
2)възможността да се провокира точната мускулна реакция и да се влияе на точно определени зони от тялото прави терапията приложима за лечение на разтройства на периферната и централната нервна система.
3)продължителното прилагане на терапията влияе добре на кръвообращението, дишането, а също и на сензорната система; в дългосрочен план, оказва положително влияние върху развитието на костите и ставите. Мускулните групи, които се активират при терапията включват коремните мускули и диафрагмата, мускулите на гърба и трупа. Това подобрява дишането, урологичното състояние и способността за дефекация.
4)при малки деца се наблюдава значително подобрение не само в двигателно отношение, но и в цялостното състояние на пациента.
C - ИНДИКАЦИИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДЪТ ВОЙТА
*тежка и средна степен ЦКС
*лека степен ЦКС, но с асиметрично развитие
*церебрална парализа
*ревматични болки на вратните мускули
*периферни парализи/при деца и възрастни/
*спина бифида
*вродени миопатии - вродени деформации
*Синдром на Даун и други синдроми с двигателно изоставане
*дисплазии
и много други
ПРАКТИЧНИ СЪВЕТИ
Доказано е, че ефектът върху мозъка продължава известно време след процедурите. По тази причина е добре терапията да се повтаря няколко пъти дневно, за да се увеличи ефикасността и.
Препоръчва се терапия 3-4 пъти на ден по 15-20 минути; оптималното количество е рехабилитация по 90 мин. на ден, разделена средно на по 20 мин. на сесия. Добре е с бебе да се работи в ай-благоприятните части от деня, съобразявайки се с неговия биологичен ритъм.

# 2
  • The new Earth
  • Мнения: 1 941
С голям интерес прочетох това,което си написала.
Ето още малко за Войта-терапията:

Ранната диагностика и Войта-терапия  - решаваща стъпка в лечението на децата рискови за церебрална парализа


д-р Ив. Чавдаров, Д-р К.Радославова

   От казаното до тук безспорно ясна е значимостта на проблема церебрална парализа – проблем медицински, социален, проблем – съдба за нашите пациенти и семействата им. Ето защо е толкова важен въпросът за ранната диагностика  и произтичаща от това своевреманна терапия на засегнатите деца.
Правилният подход изисква разглеждане на заболяването като потенциално състояние, даващо възможност за разнообразна терапевтична намеса. И тази намеса е толкова по-успешна, колкото по-рано е приложена, колкото по-рано е установено заболяването.
Ранната диагностика на церебралната парализа не е лесен процес, защото няма универсален диагностичен тест, който сам по себе си да е доствоверен. Не е достатъчно присъствието на единични симптоми, а на цял един комплекс, включващ изяви на спонтанната моторика в различни телесни позиции, постурална реактивност, динамика на рефлексните отговори. Не представляват особен диагностичен проблем тежките форми, но при деца с умерена или лека форма на засягане поставянето на диагнозата може да се забави до прохождането. Това са случаите, при които е особено важна ефективната ранна диагностика и терапия, които са единствения шанс на засегнатото дете да ограничи максимално инвалидността си или изобщо да излезе от рамките на церебрално – паретичната застрашеност.

   Какво разбираме под ранна диагностика?

   Това е диагностика в първо , най-късно второ тримесечие. Тогава когато т.нар. “пластичност” или способност “за алтернативна организация” на развиващия се мозък са най-големи. Обект на този ранен скрининг са преди всичко рисковите деца, тези с усложнена анамнеза на бременността (травми, кървене, хипертония, пушене, алкохолизъм и други), раждането (недоносеност, ниско за възрастта тегло, асфиксия, седалищно, мозъчен оток и/или кръвоизлив, респираторен дистрес синдром, гърчове) и послеродовия период (тежка жълтеница, травми, възпалителни заболявания), а и всички при които се забелязва отклонение от адекватното за календарната възраст психо-моторно развитие.
   Понятието за диагностика на развитието е придобило значение от десетилетия. Налице са много трудове, върху различните рафлекси, реакции, автоматизми, но всички те не дават отговор на въпроса при едно абнормно новородено или кърмаче ще се нормализира ли то, бавно развиващо  ли е .
   Касае ли се за ретардация на развитието, която в истинския смисъл на думата забавяне може да се навакса, или тази ретардация подсказва окончателна увреда, която ще има за последствие патологично двигателно или ментално развитие.
   Рехабилитационната концепция на Войта дава отговор на тези въпроси.
Основните пунктовe на ранната диагностика в тази концепция са:
•   СПОНТАННА МОТОРИКА,
•   ПОСТУРАЛНА (ПОЗИЦИОННА) РЕАКТИВНОСТ,
•   РЕФЛЕКСНА ДЕЙНОСТ.

СПОНТАННА МОТОРИКА:

   Определя се посредством мотоскопия на базата на определени възрастови маркери. Двигателният възрастов маркер е понятие, въведено от Войта и представлява психо-моторното умение , което се проявявва в определено календарно време, по определен начин. Маркерът е харак-теристика на двигателната възраст. Спонтанната моторика се обследва от коремно и гръбно положение, като се проследява развитието на двигателните маркери при тези положения. Например от коремен лег - симетричната лакетна опора е маркер за навършен трети двигателен месец; единичната лакетна опора – за 4,5 месаца; дланната опора узрява на 6 месеца; четириопорния стоеж на 8 месеца, лазенето – на 10 месеца.
   Поради това, че двигетелните маркери имат твърде широк диапазон на проява, например - първите свободни крачки детето прави между 10 и 18 месеца, Войта въвежда втори индикатор на онтогенезата, който представлява и втория опорен пункт на ранната диагностика, а именно постуралната реактивност.

# 3
  • The new Earth
  • Мнения: 1 941
ПОСТУРАЛНА (ПОЗИЦИОННА) РЕАКТИВНОСТ

   Постуралната (позиционна) реактивност представлява измерване автоматичната регулация на стойката посредством реакциите на положение. Автоматичната регулация отразява процесите на съзряване на мозъка в моторно и ментално направление. Предпоставка за правилно психо-моторно развитие е нормалната постурална функция на централната нервна система, съдържаща постоянното автоматично запазване и превключване на заеманото от тялото положение в пространството. Тази регулация на стойката е вродена и предствалява основния фон на всички двигателни изяви на детето от раждането до свободното прохождане.Реакциите на положение са провокирани рефлексни стойки и движения при промяна на телесното положение в пространството.
Войта разработва и развива седем реакции, една част от които са известни , но малко се знае за абнормните им форми:   
•   Тракционна,
•   Ландау,
•   Аксиларен вис,
•   Войта,
•   Колис хоризонталис,
•   Пайпер-исберт,
•   Колис вертикалис.

Той описва реакциите в тяхната нормална форма, като ги разпределя по време ( на отделни фази ) , отнасяйки ги до отделните тримесечия. По този начин се съпоставя посту-ралната реактивност и спонтанната моторика, търсят се допирни точки между двата пункта на ранната диагностика. Например : ако едно дете в края на второ тримесечие е достигнало съответстващата постурална зрялост, тогава то притежава  и следните способности : по корем е завършена дланната опора, по гръб може да посяга радиално. Предпоставка за това са пронационното движение на предмишницата и на пълното отваряне на дланта. Всичко това ни показва рекцията хоризонтален колис в този период.
   Войта описва и патологичните прояви на реакциите. От тяхното представяне могат да се направят заключения, за заплашващо абнормно развитие. Смутена е приспособителната способност на централната нервна система към промяна на телесното положение, възможността да приема и преработва аферентните импулси и да предлага съответия изготвен шаблон.

РЕФЛЕКСНА ДЕЙНОСТ:  

    Картината на прецизна ранна диагностика се допълва и от третия не по-малко важен пункт , а имено рефлексната дейност, като при новороденото и малкото кърмаче с по- голяма диагностична стойност са примитивните рефлекси. Всеки един  от тях има определено време на поява и персистиране. Патология е както липсата на един рефлекс, така и наличието му извън определеното време. Разбирането на примитивните рефлекси е в съпоставка отново с другите звена на диагностиката и най-вече с достигнатото ниво на постуралната онтогенеза. При напредване на позиционното развитие, рефлексите се разграждат, развива се адекватната за възрастта спонтанна моторика. Ако позиционната реактивност е смутена , примитивните рефлекси се фиксират. Те са първите белези на заплашващо церебрално-паретично развитие. Кърмачето задължително се подлага на Войта – терапия.

ВОЙТА ТЕРАПИЯ:

   Рефлексната локомоция е нов рехабилитационен принцип , развит от Войта. Тя представлява една трасираща система на рефлексната локомоция.
   Рефлексната локомоция е точно дефинируем двигателeн процес в областта на аксиса и крайниците, който може да бъде рефлексогенно повлиян от определени пускови зони , при запазване на определено изходно положение.
   Войта описва два вида рефлексна локомоция:
 – рефлексно обръщане
  - рефлексно пълзене

   Най-важното различие между рефлексната локомоция и автоматичното спонтанно придвижване се състои в това, че първата е освободима още в неонаталния период, докато спонтаното двигателно развитие е постепенно в продължение на една година.
Терапията на Войта се прилага ежедневно, като терапевтичният сеанс е около 30-45 минути. Майката е задължителен участник в терапевтичния екип. Тя преминава през съответната подготовка и провежда терапията при домашни условия 3 – 4 пъти дневно. Войта терапията е лесна в техническо отношение. Необходимо е преодоляване на емоционалния проблем от плача на детето. Любовта към него не винаги означава удоволствие и радост . Любовта към детето означава и оптимално стимулиране, което е невъзможно без изисквания към него. Тази любов е и нашия стимул за ранна диагностика и терапия на церебралната парализа, което е най-ефикасната профилактика на заболяването.

# 4
  • Мнения: 4 414
давам няколко линка за позиционните реакции...мисля да ги преведа, когато ми остане малко време...надявам се да е скоро, а дотогава ето:
Войта
Тракционна
Пайпър-Ибсерт
Колис-вертикален
Колис-хоризонтален
Ландау
Аксиларен вис

Общи условия

Активация на акаунт