Искам да ви питам - страхувате ли се за сигурността на децата си до степен, че не можете да се отпуснете когато са на училище, навън, или самички в къщи....Всеки ден гледам как пред едно училище близо до офиса родители чакат децата си и не само мънички, а и 5-6 клас....Едно време си ходех сама на училище, на курсове и уроци....Наивни ли са били родителите ми или просто времената се промениха....
Всъщност ще станат ли самостоятелни тези дечица, които не могат да направят и една крачка самички? Има ли право родителят да подтиска развитито на детето си преследван от страховете си? Къде минава границата на естествения родителски страх и параноята....И всъщност понякога си мисля, че родителското око може да покрие само един много малък периметър....и не може да осуети почти нищо....