Смешни случки от раждането и изписването

  • 29 353
  • 84
  •   1
Отговори
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Открадвам идеята от дирския клуб, понеже много майки не влизат там.

Да започна аз:
Започват ми контракциите към 3,30 сутринта. Аз лежа, засичам и чакам да станат по-осезателни, че да будя мужа ми, иначе ще ме емне веднага в болницата, каквато е паника. Будя го аз, ама вече си ме боли повечко. Той засича (защото все на 40 секунди ми бяха), и като дойде време - аз търча в свински тръст и обикалям първия етаж (преходен) на къщата, че по-малко мисля как боли така... Изпокапа мъжът ми от смях, и досега се хилим, като разказваме на познати какви обиколки съм правила, а той ми е засичал време...

Отиваме в родилния дом, приемат ме, изваждам си аз нощницата, която преди това съм дала на шивачка да ми подкъси и да ми направи деколте за кърмене. Обличам (ама нали без гащи вече) - изненада! Нощницата толкова къса, като се опънала на корема, че задникът ми съвсем отвън! Срам! Как да прекося фоайето до предродилната зала... Дадоха ми болнична нощница.

"Дай си багажа" - торбата с лигнина демек. Аз обаче не съм намерила подходящ сак и си нося малък куфар, в който съм натъпкала дрехи, зарядно, книжки, списания... да не ми е скучно. Ошашавиха се в приемната тотално... Никой с такъв куфар не им беше идвал за раждане Simple Smile

Седя си в предродилна, контракции, едно-друго... Реших да се поразходя (изнудих доктора). Вижда ме мъжът ми, ужасно уплашен и стресиран като всички нови татковци, как си, вика. Аз - гладна съм, жадна съм, омръзна ми вече, искам да си ходя вкъщи вече! Той онемя... след като родих, най-напред едно гигантско меню си поръчах Simple Smile  eat

Докторката решава да ми спука мехура - плич!!! Така я опличка водата... много неудобно ми стана!   sport027

Раждам. Докторицата ми натисна корема повечко и бебка така изхвърча, че се наложиха два шева. Докато ме хване местната упойка, докторката ме заши - ама така болеше! Аз плещя глупости как това е причината да не си правя коло-маска баш отдолу... И като свърши я питам, да не би да ме е направила по-тясна от оригинала  Wink

На изписването съм дала изрични указания - еди-коя си риза с тези и тези дънки. носят ми ги - дънките са с широка талия, но аз определено съм се подценила... Никак не успявам да ги закопчея, нито на йота... И с разкопчан дюкян под ризата си излязох. Продавачките в бебешкия магазин се бяха възползвали, че нищо не отбирам от бебешки дрехи и ми бяха продали размер като за 4-месечно бебе... Като подарени му се влачеха на горкото Simple Smile

Имах много хубави емоции с първото си раждане, дано и с другите да е така!

# 1
  • Мнения: 307
А аз като раждах и ....ве4е лежа и 4акам да стане пълно разкритие, от 4 -5  4аса сме в болницата и мъжа ми обикаля и прави снимки.....по едно време се поглежда....тои си обул два разли4ни 4ехъла:))) Stuck Out Tongue  Shocked  Stuck Out Tongue  Stuck Out Tongue  и си направи снимка даже, а да не казвам сестрите и лекарите как паднаха от смях:)))))) даже исках да изкарам снимката, ама тои не даде....Simple Smile)))))

# 2
  • Мнения: 3 611
Копвам си го от дира, че ме мърzи да го пиша пак  Embarassed



Родих на 29ти дек., а това което ще раzкажа става на следващия ден.
В стаята сме две - 16 годишна сръбкиня и аz. Лежим си ние по легалата и си гушкаме бебчетата, когато нахлува родата й. Ама най-малко 20 човека ви каzвам. Опънаха на zемята един софри-то меса, то салати, то коzунаци, сладкиши и пр. от тоя род и почнаха да пируват. Хапват те, че ушите им пращят; говорят шумно, мляскат и се веселят, а аz се опитвам да спя до бебето си. Мисията невъzможна...надигам се леко аz и сядам на леглото..."Хеееей момиче, ела хапни и ти" "Неее благодаря" смутолеввам аz и се опитвам да не обръщам внимание на мириzмите, които се раzнасят иz силно отоплената ни стая...А и едвам можех да се обръщам в леглото си. Такава мускулна треска имах от раждането...
...хапнаха, пийнаха, вzеха родилката с бебето и си тръгнаха, след като докторът им раzреши да напуснат, че "таткото" пристигал същата вечер от Сърбия.
Ехх, останах си аz самичка с бебчето ми в стаята, ама дали от следродилната депресия, дали от това, че нямаше никой до мене, с който да си говоря, като почнах да лея едни горчиви сълzи и да притискам бебчето до себе си...а и беше 30ти дек все пак.
Сутринта на 31ви дек. пристига докторът ми на виzитация. Ама аz тогава нали не zнаех немски, та ми говори човекът на английски. Говори той нещо, обяснява, а на мен само ми минава покрай ушите и нищо не вдявам...чакам да каже нещо zа иzписване ама той....
...иzведнъж чувам..."Утре ще видим дали си добре и ще те иzпишем"...
...почват да ми текат сълzи "Ама утре е 1ви януарииии, не искам да карам Нова Година тук. Искам у домаааа"
Докторът се шашна.
"Искам у домааааа, не искам да оставам повече тук"- хълцам аz.
"Ама аz тъкмо ти бях предложил, ако има кой да дойде да те вzеме, да дойде, че да си посрещнеш Нова Година у вас."
Божкееее, а аz бях раzбрала точно обратното.Сраааам ooooh!

Звъннах на мъжо и той и родителите ми пристигнаха веднага. Та така Grinning

# 3
  • Мнения: 218
Ехе готини спомени.Темичката е готина.
Та при мен контракциите започнаха някъде към 4 сутринта.Будя се аз и си викам нещо коремче ме боли и кръста, май преядох снощи Laughing (беше никулден и се насфиних като прасе)Да ама не раждането започнало doh Чакам да стане по човешко време и да зачестят контракциите и да събудя половинката.Стана 6 и аз си викам време е бутам го леко и му казвам , че днес май ще раждам.той се съгласи с мен и ми завъртя гръп.2 сек. след което #Shocked  като скокна тоя човек и като се защура из къщи не е за разправяне скъсах се от смях. Laughing  Laughing  Laughing Не можа да си намери дрехите , разля си кафето, спъна се поне 10 пъти абе цирк.

А раждането протече като малка война между мен и докторите.Те викат давай напъвай, а аз им викам само да почина сек.Скъсаха ме от бъзик после.Седна да ме шие доктора и се почнаха кандърми да сложи един шеф повече от долу че да зарадваме мъжа Wink .От там като се почнаха едни майтапи цялото отделение се скъса от смях. Laughing

# 4
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Хихихи, fifi, ти ме сети - тогава живеехме при нашите. Почвам аз да се стягам за болницата, баща ми трябва да докара акушерката, а майка ми да дойде с нас. Влизам им аз в спалнята, бутам майка и й казвам, 'айде, че почнах да раждам'. И тя сънена - 'и какво сега, да ставам ли?'

# 5
  • Мнения: 218
Цитат на: boo
Хихихи, fifi, ти ме сети - тогава живеехме при нашите. Почвам аз да се стягам за болницата, баща ми трябва да докара акушерката, а майка ми да дойде с нас. Влизам им аз в спалнята, бутам майка и й казвам, 'айде, че почнах да раждам'. И тя сънена - 'и какво сега, да ставам ли?'


newsm62  newsm62  newsm62 много точно мога да си представя случката.

# 6
  • Мнения: 6 315
Когато ми изтекоха водите (около 22:30) моят мъж пушеше на балкона и като отидох при него го подръпнах и му казах: "Хайде!" Той очудено ме погледна и ми отговори: "Ама аз не искам да си лягам!"  Laughing  После аз се защурах из нас да си досъбера багажа и възмутено се развиках: "Ей, тия води не спират да текат - така ли ще си ходя - като мокра кокошка?!"

В родилното казаха на мъжа ми да се прибира, защото сигурно чак сутринта ще започне раждането. Прибра си се той и си легнал да спи.

100 часа преди това се мъчихме да събудим майка ми, за да й кажем, че бебо идва, ама нейсе: тя спи като пън. В 2:30 получих 6-7 см разкритие и звъннах на мъжа ми да дойде. Той успял да събуди мама, която чинно застанала пред вратата и казала: "Ита (аз) защо се бави? Къде е?" Той й се изхили и й казал, че от три часа и нещо съм в родилното Wink.

Та така. После родителите ни изчакаха всичко да мине, мъж ми си видя бебенцето и му се радва ужасно много. Докато ме шиха го питаха за поръчка - по-тясна или по-широка ме иска  Laughing .

# 7
  • Мнения: 3 550
Еха, страшна си boo! Много добра идея! Ама и твойта история си я бива. Смяла съм се със сълзи. Прочетох и на съпруга ми, и той се смя страшно. Дано и моето раждане да мине така весело!
Аз още си нямам смешна история, но ще разкажа тази на една приятелка: Отишла тя да ражда, лежи, охка, търпи, но към края като зачестили контракциите и се увеличили болките, казала: "А, не! Аз се отказвам!"

# 8
  • Мнения: 6 314
Много весела темичка.
Да поразкажа и аз.

1-во раждане

Случи се така, че 2 седмици преди термина ни изби водопровода и канализацията и наводнихме съседите отдолу.
Съответно - дойдоха майстори, избушиха стените и пода, смениха тръбите и си тръгнаха. Майка ми като видя какво е останало от банята ми каза "Моля те, не влизай и не гледай, че ще родиш". Е, нямаше как - влязох, видах и не родих веднага.
Последващите 2 седмици бяха върха - с мъжа ми бяхме в сесия, през ден на изпити, през останалото време - слагахме плочки в банята (нямахме пари за майстори), а докато си почивахме - учехме. Купонът беше пълен - без вода в банята и без тоалетна - само с една тръба. Познайте как се цели една тръба от бременна в деветия месец - нищо не виждаш от корема.
Идва денят на термина ми. Още не сме довършили съвсем банята, остава да се фугират плочките, но поне има вода и тоалетна. Мъжът на изпит - аз фугирам, като се местя седнала с едно детско столче, защото не мога да клекна.
Е, вечерта вече всичко беше на 6, даже отворихме една бутилка шампанско и си позволих 2 глътки.
На следващия ден мъж ми на работа, а аз решавам да позаредя хладилника и отидох на пазар... Мдамм, гладна бременна на пазар - познайте колко нещо може да купи. Помъкнах се аз с торбите на обратно към вкъщи, завлякох ги до входа, качих ги до 3-тия етаж (живеем на 5-тия и няма асансьор)... и дотам. Сряза ме първата истинска контракция... ама бая силничка беше. И аз като се ошашках - и ни напред, ни назад. Седя с торбите по средата на стълбите и не смея да мръдна.
След малко ме настига един съсед (лека му пръст на дядото!). Вижда ме той и решава да ми помогне с торбите, ама той милия се движеше с един катетър и с торбичката вече няколко години и колкото пъти го видех, толкова пъти ми ставаше лошо. Иначе дядото беше много добронамерен, ама гледката с катетъра и торбичката не ми понасяше.
Та иска дядото да ми помогне, аз се дърпам и казвам, че ще се оправя, ама ммммм следващата контракция и... се навих да ми помогне. Та така - докатерихме дружно до 5-тия етаж - аз, дядото, катетъра и торбите - трагикомична картинка.

Качвам се аз и зачаквам мъжа да се прибере (все още мобилните телефони не бяха масово разпространени).
Идва си той и като разбра, че са ми започнали контракциите, вика "айде към болницата", а аз се пъна като магаре на мост и заявих, че преди да станат през 5 мин или не ми изтекат водите - не тръгвам.
Настана вечер, месец изгря, аз... в същото положение. Контракции редовни, но през 7-8 мин. В 22 ч. реших, че съм уморена и мога да легна. Аз се опитвах да спя, будейки се при всяка контракция, а мъж ми - седи буден на леглото до мен и засича с един часовник. В 3 ч. ме бута и вика "Айде - станаха през 5 мин, да тръгваме".
Да тръгваме, ама 3 часа посред нощ, той няма книжка, т.е. не може да ме закара. Пожелах аз да се самозакарам, но предизвиках доста буйна реакция от страна на мъжа и последва категорична забрана от негова страна и тръгна да се обажда на майка ми, за да дойде да ме закара. На свой ред го обвиних, че е луд да буди майка ми посред нощите и казах, че ще или аз ще се закарам, или ще чакам да стане сутрин. Направих си кафе (еххх, откъде да знам, че не трябва нищо да ям и да пия), влезнах в банята, изкъпах се, избръснах се и т.н.
Стана 6 ч., обадих се на майка ми и ме закараха до болницата.
И тъй като аз съм човек израснал по болници, бях си приготвила багаж като за евакуиране - можех с този багаж да изкарам под обсада поне 1 месец. Като ме видяха тъпанарките от Шейново и като се разкрещяха - не е за разправяне. Отвориха ми сака и изхвърлиха... всичко мое. Оставиха само нещата, които задължително те искаха - тогава трябваше да си носим всичко - от памук и лигнин, до спринцовки и хирургически ръкавици.
Дотук се свърши с веселата част.

За изписването бях дала пълни указания какво да ми се донесе за обличане - дрехи, обувки и т.н.
Идва мъжа, носи ми дрехите - оказва се, че е забравил обувките ми. Тича обратно до вкъщи. Аз вече готова, акушерките нервничат, ама нямам обувки - не мога да си тръгна по чехли.
Донесе ми най-накрая обувките, а те - мокри. Като приготвял багажа, решил че трябва да ги изпере (бяха текстилни обувки) и ги изпрал, ама не се съобразил, че няма как да изсъхнат за 24 часа и така мокри си ги обух, на босо... лелееее какви мехурчета ми станаха по краката - ужас.


2-ро раждане

Беше ясно, че ще раждам със секцио и ми беше насрочено планово секцио за 10 февруари (точно 2 седмици преди термина). Съответно, аз бях спокойна... донякъде де, защото като не знаеш датата си притеснен, ама просто чакаш да тръгне, а така - като знаеш точно финалната дата и колкото повече приближава, толкова повече ти се свива сърцето.
Получих всички инструкции от лекарката си - да мина на по-лека диета на 8-ми и на 9-ти, ако мога - да пия само течности.
И решавам аз на 7-ми да си направя последно угощение - една ОГРОМНА пица, спагети, салати и всякакви други чудеса. Направо щях да се пръсна. Ядох до 12 вечерта - все едно наистина за последно през живота си ям.
Легнахме си и в 8.30 ч. сутринта се събудих от плисналите води.
Ей така си плиснаха както спях - няма болки, няма контракции - нищо.
Сръгах Татти и заявих "ставай, почна се", звъннах на лекарката ми, започнах да се стягам за болницата и през цялото време в главата ми се върти количеството поета храна преди няколко часа. За добре известната процедура в болницата, която засяга поетата от мен храна няма да пиша, че ще ме изгонят от форумите - дори и за клюкарника е прекалено.

Отидохме в болницата, а аз през цялото време тека обилно - опитвах се да спра теча с превръзки, ама то това няма спиране. Аз - умирам от срам, все едно ходя и пишкам непрекъснато.
В болницата ме сложиха на монитор, започнаха да ми вливат разни системи, а на мен ми се пишка зверски. По едно време докторката дойде и вика "Ставай - отиваме в операционната", а аз почти ревейки "Пишка ми сеееееее". Лекарката прихна да се смее и вика "Ми - пишкай си - то без това така течеш, никой няма да забележи."
Това беше на майтап, разбира се. Пътьом към операционната минах през тоалетната, нищо че 5 мин. по-късно вече ми бяха сложили катетъра.

Операцията беше изключително забавна.
Анестезиологът ми застана над главата с думите "Виж какво - напрежението е голямо - и за теб, и за мен. Давай да си разказваме вицове, за да мине по-бързо времето. Аз ще започна, пък ти ако се сетиш за някой - включвай се."
Реших, че или аз съм се побъркала, или докторът.... да, ама той наистина започна да разказва вицове, а и му се отдаваше.
Съответно мен ме тресе нервата и ме напушва нервен смях и се кикотя. По едно време докторката се обади "Петров - престани с тия вицове, че ми се тресе коремната стена и не мога да оперирам".
Та така в шеги и закачки премина операцията.
След като извадиха Мони, анестезиологът връчи кислородната маска на Татти и го инструктира като види, че започна да бера душа или ако иска просто да млъкна - да ми я слага.

Толкова леко, приятно и весело мина цялата операция - направо не можех да повярвам.

Преведоха ме в реанимация и ни оставиха с Татти. Тогава решихме, че е време да известим родата за появата на бебето.
Обажда се Татти на майка ми и и казва "Честито внуче", а майка ми отговаря с "Ти се бъзикаш, нали?" и е готова да му затвори телефона - все пак, насрочената дата за секциото беше за след 2 дни. Е, убедихме я, че наистина всичко е минало вече, аз съм добре и че си имаме вече бебе. Тогава майка ми въздъхна с облекчение "Благодаря, че ми спестихте всичко" (само да вметна, че и двете мои бременности майка ми изкара по-тежко от мен и повече преживяваше раждането, отколкото аз самата).

Лелееееее.... много дълго стана.

И като за финал само, за тези, които са имали нерви да изчетат всичко това.
На изписването идват бабите и дядовците и моята баба. Бабет е много отракана, много наперена, изключителна жена, но лишена от всякакво чувство за тактичност - направо ме е просълзявала понякога. Та идват те, излизаме с бебето и баба ми възкликва" Аууууу, какво хубаво бебе. Пу-пу-пу. Само дето на баща си ушите е взел"  #Splat
Още се чудя какво имаше предвид тази жена - гледам го Татти - с две уши е, не са му щръкнали, не са пеленгатори... ама щом е рекла баба ми - значи все пак има нещо.

# 9
  • София
  • Мнения: 39 715
при всяко раждане май има интересни моменти Wink
Ми ние ... какво да кажа ... предистория от предния ден ... мъж ми бачкаше по това време в Министерски. Та аз с големия корем, мяткам се на едно такси и отивам да го взема от работа, отиваме при една приятелка (тя по това време работеше в Халите) и тя се облещва и ми казва: "ама какво става с теб?" ... а то какво Дияна беше буйно бебе и корема ми приемаше всячески пирамидални структури и корема ми щтръкнал като за световно. И аз "ми какво, бременна съм" Wink Разбрахме се за билярд на следващия ден, най-вероятно да сме пили сокче и се понасяме в тръс към Надежда. Не знам какво толкова се мотахме, но си легнахме в 3. По едно време (някъде към 5)решавам, че ми се пишка, и докато стигнах до 00 си казах "бре подмокрих се" и като се почна едно размотаване на тоалетна хартия, няма край. По едно време реших, че все пак има нещо гнило Wink Отивам аз в хола и почвам да будя мъж ми, и го будя, и го будя, по едно време отваря едно око и му казвам "айде, че щерка ти се ражда". (Мъж ми звъннал на въпросната приятелка през деня и казал "няма да играем билярд, ще ставам тати).
Звъня на майка ми, добре че тя се събуди по-бързо от мъж ми. "Боли ли те?", а аз "О, не, нищо ми няма", но докато дойде с таксито от Надежда 2 до 3 взе, че ме болеше, доста Wink
Натоварихме се на същото такси и към болницата. Кой знае какво съм говорила в таксито, но бакшиша каза "Ще стигнем навреме", може и в таксито да съм искала да раждам. Wink
пристигаме в родилното и почват да ме мотаят, подстрижка, преглед, доизтичане на водите и т.н. Една от акушерките казала на майка ми "Щом е първескиня до обяд няма да роди" и леко ги поизпратила, а тя Дияна се роди ... може би докато мъж и тъща са си пили кафето Wink
Слагат ме в предродилна, ще мерят пулс на детенце и контракции. Пристига една акушерка и "ау, апарата не работи, не отчита контракции". Пристига цялото отделение да гледа апарата, нищо не измислиха и акушерката каза "засичай си ги по часовника на стената". Ама пусто нали съм спала 2 часа ... дойде контракция, аз погледна часовника, той вземе, че ми се размаже, минава контракцията, аз се опитвам да подремна, дойде нова и аз почвам да смятам колко е траела предната Wink
Пристига акушерката и казва "клизмата ти са я забравили" и ми пъха маркучето, казва "о, хапвала си царевичка", а аз рекох "не искам да раждамммм", "щом си стигнала до тук връщане няма".
Мимоходом притичва един доктор и решава да ме прегледа и вика "о, ама тя е готова бе". И се изсипва цялото отделение в родилна зала. После една колежка ме питаше при кой съм родила ... ми, че откъде да знам като всички бяха там. Шефа на отделението, якичък д-р ми скочи на ребрата и готово. После дълго се чудех "защо аджаба ме болят ребрата". Един ме шие, другите се смеят "глей да не я направиш много тясна, но пък мъж й може да е доволен".
Слагат ме в стаята, да поспя малко. Пристигат по едно време две санитарки, будят ме, "мъж ти дойде", "седни на леглото", "стъпи на земята", "ела в банята да те измия", започнах да протестирам като решиха да ме решат "да не каже после мъж ти - повредихте ми жената". Излизам аз, мъж ми с един приятел стоят и ме чакат, мъж ми казва "позна ме, щом ме видя и ревна", а аз им казах "на това бебе му има нещо, видяхте ли го какво е лилаво" Wink А тя като всяко новородено, но и очите й бяха лилави Wink
Идва време за кърмене, кърмата ми не избива, направо ще полудея и ми казват "ела на машината", там разбрах как се чувстват кравите Wink
Престоя беше нормален, нямаше нищо интересно, само един санитар пристига с яденето и казва "моля те, хапни нещо", а аз "не иска, та не искам".
Идва деня на изписването. Мъж ми знае какво да ми донесе, като дрехи, носи ги. Акушерката облича бебка, аз обличам себе си, и се обличам, и се обличам, но обувки нямам. И мъж ми рече "ау, забравил съм ги, ама ти не ми каза да ти ги взема" Wink Намотаха ми някакви шушони, найлони, нахлузих аз джапанките и бам в таксито. Прибираме се у нас, още не бяхме купили легло за бебка, мъж ми изфръкна да взима, а аз съм седнала да рева, че Дияна гладна, а аз не съм готова Wink Добре, че мама беше наблизо Wink
И така, от нас: мама, тати и Дияна Wink

# 10
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Буу, супер идея! Много се посмяхме с мъжа ми!
Хайде и аз да разкажа за моето раждане:
На 29-ти март вечерта се лепнах пред компютъра и цяла нощ киснах пред него. Изобщо не ми се спеше. В 3 часа посред нощ мъжа ми звъни от другата стая с GSM-а и затваря - демек - "Айде, лягай си вече!". Аз обаче се правя, че не чувам. И той дойде наживо да ми каже, че е крайно време да се паркирам в леглото с думите: "Хайде, че утре може и да не можеш да спиш!". Аз обаче, отворена, му отговарям: "Да, ама утре може и да не мога да съм на компютъра!". Той си легна отново, а аз го последвах чак в 5.30 сутринта. Все едно че затворих очи и веднага се събудих. Погледнах часовника - 7.30 и контракциите ми през 2 минути. Толкова ми се спеше!!! Бутам мъжа ми и му казвам: "Хайде, май ще трябва да ходим!". И той като скочи! Защура се насам-натам, вика "Давай да се обаждаме на акушерката, тя нали каза като станат на 5 мин. и да тръгваме към болницата!". Аз обаче бях спокойна - нали първото раждане отнемало повече време. Влязох да се къпя, той през минута отваря вратата на банята: "Хайде!". Тикнах си свещичка, свърших работата (в Бургас не правят клизми), направихме с общи усилия тоалета ми. И аз казвам: "Чакай! Нямам снимка за деветия месец!" (всеки месец от бременността си правих снимка в профил, за да ми се вижда корема). Облякох си банския, мъжът ми ме снима и потеглихме към болницата. Дотам той почти беше изпаднал в нервна криза... Приеха ме в 9.30 часа.
Около два часа се разхождах насам-натам из отделението, че така по-малко ме болеше. В 11.30 ми включиха система. И на мен ми се допишка - ходих със системата до тоалетна. Тя пък по-висока от вратата на тоалетната - не мога да я наклоня, че да вляза. За малко да се изпусна пред вратата...
По време на раждането пък - аз дишах, както ни бяха учили на курса за безболезнено раждане. Акушерката като се притесни: "Какво ти е лошо ли ти е? Защо дишаш така тежко!" Щях да падна! Тя явно не беше виждала такова дишане (аз ли не го правех като хората, не знам!?)...
Та така - в 13.10 се роди съкровището ми...

# 11
  • Мнения: 343
Много весела тема!
И аз да разкажа  Simple Smile
Терминът ми на 01.01 и аз на 31 все още не родила си правих сметки как ще купонясваме на новата година (той мъжа има рожден ден на 1) А той като заяви, че не можело така може всеки момент да родя, вкъщи ще си стоим. Така се разфучах, какви ли не стойки правих ама пак никъде не ме заведе ( е до родилното ходихме  Wink ) Та си легнах сърдита и към 4 и нещо ми се пишка (това ми беше най-големия кошмар през цялата бременност, че трябваше да ставам посред нощ) лягам си и пак същото и си мисля уффф не съм се изпишкала като хората давай пак да ставам. И през акъла не ми минава, че ще раждам. И така 3 пъти докато последния докато стигна до тоалетната, то като се изляха едни води, едно чудо. Будя мъжа, че е време и той после ми разказва как съм почнала да си приготвям багажа: търча и се суетя насам натам и само съм го успокоявала "Спокойно, спокойно, всичко е наред, няма проблем" с леко разтреперен глас и нищо не пипвам, нищо не приготвям, а той спокоен, хладнокръвен, събра ми багажа, натовари ме на колата, остави ме в болницата и се прибрал и си легнал да си доспи. Звъня вкъщи развълнувана да му кажа, че си имаме момиченце, той супер сънлив отговаря " Ааа, така ли, много добре, хаиде чао, че аз спя"  #Shocked

# 12
  • Мнения: 433
Цитат на: boo
Хихихи, fifi, ти ме сети - тогава живеехме при нашите. Почвам аз да се стягам за болницата, баща ми трябва да докара акушерката, а майка ми да дойде с нас. Влизам им аз в спалнята, бутам майка и й казвам, 'айде, че почнах да раждам'. И тя сънена - 'и какво сега, да ставам ли?'

boo, ще падна от смях направо. Във връзка с това и аз се сетих за нещо смешно около раждането на братовчедка ми. Започнали й контракциите към 3 ч. сутринта, по точно тя не разбрала, че това са контракции защото я хванало яко разстройство. Цяла нощ дежурила в тоалетната, а мъжа й спял като пън и хъркал като планински лъв. На сутринта тя вече разбрала накъде отиват нещата и го събудила: "Ствай, че ще раждам", а той се опулил като съсел: "Ко?"

# 13
  • Мнения: 3 611
Цитат на: AnMary_
Пристига акушерката и казва "клизмата ти са я забравили" и ми пъха маркучето, казва "о, хапвала си царевичка", а аз рекох "не искам да раждамммм", "щом си стигнала до тук връщане няма".


Е те това  "о, хапвала си царевичка" ми скри шайбите  15

# 14
  • София
  • Мнения: 13 200
Цитат на: Mamma
Тогава майка ми въздъхна с облекчение "Благодаря, че ми спестихте всичко" (само да вметна, че и двете мои бременности майка ми изкара по-тежко от мен и повече преживяваше раждането, отколкото аз самата).


Само да кажа, че моята майка каза, че ако не й се обадя като тръгна да раждам хич нямало да дойде да види бебето и мен  #Puppy dog  Mr. Green  Mr. Green  Mr. Green . Е, обадих й се в 4 посред нощ и я предупредих да не идва да трамбова пред родилното. Което обаче, не й попречи да издири телефоните в родилна зала и да зазвъни в 8:30. Акушерките много усмихнати идваха да ми съобщят, че тя се е обадила  Mr. Green , а тя не се обади един път.

Смешното в моето раждане беше, че когато родих започна яко да ме тресе от упойката. Все едно ме бяха опънали гола на метална маса. Доктора започна да ме шие като обясняваше на една стажантка как се прави естетичен шев. Аз по едно време треперейки се надигнах и го попитах "Преча ли Ви?" Лелеее, тоя човек си умря от смях

Общи условия

Активация на акаунт