Какво всъщност е раждането?

  • 2 374
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 722
Мили мами, много четох за това колко време продължава раждането, имало ли е разкъсвания, с упойка или не ... но така и не открих какво мислите за психологическата страна на този процес. Как се чувствахте, възприемахте го като необходимото зло или като прекрасно тайнство? Не говоря за момента когато сте държали в прегръдките си бебето и всичко е свършило, а за онези часове, които предхождат този момент.

# 1
  • Мнения: 3 334
Цитат на: Anita_79
Мили мами, много четох за това колко време продължава раждането, имало ли е разкъсвания, с упойка или не ... но така и не открих какво мислите за психологическата страна на този процес. Как се чувствахте, възприемахте го като необходимото зло или като прекрасно тайнство? Не говоря за момента когато сте държали в прегръдките си бебето и всичко е свършило, а за онези часове, които предхождат този момент.


едно болезнено прекрасно тайнство Laughing  Laughing  Laughing !!!Това е според моето раждане!

# 2
  • Мнения: 6 315
Ами моята нагласа беше, че това ще е един прекрасен върховен момент в живота ми. Отидох да раждам позитивно настроена. Паника и страх нямаше.

Раждах без упойка и мислите, които се въртяха в главата ми бяха, че искам да се свършва колкото се може по-бързо, защото боли много. Беше ми и притеснено дали всичко ще е наред, защото бебето беше голямо.... Добре, че беше татито да ми помага през цялото време и да ми държи ръката Simple Smile.

# 3
  • София
  • Мнения: 10 291
Ами аз да си призная ли, че за мен беше някакъв ад... а хич не се страхувах... имах много лека бременност и бях абсолютно убедена, че и раждането ще е такова.
Една нощ се събудих, с изтекли води... мъж ми се шашна, аз щастлива... оправих се с една такава тръпка.... мъж ми се разбързал, а аз пей сърце... всичко беше добре, докато не ме сложиха на магарето и... 4часа и половина... няма излизане... какво ли не правиха... кой ли не ми скача отгоре... какви ли не още нови техники не прилагаха, а аз напъвам, като за световно, но ефект никакъв....  Да ви призная 1 час шиене след това за мен беше райска почивка...

# 4
  • София
  • Мнения: 625
Според мен много зависи колко те  е боляло или както други казват какъв е прага на болката при теб!
Аз честно казано не можах особено да се зарадвам като се роди Вики! Автоматично се надигнах и я погледнах! И единствената ми мисъл беше! Божеее спря да ме боли!
Е след час нещата стояха вече по съвсем различен начин! Бях щастлива и благородно завиждах на таткото събрал тайфата у нас по случай повода!!!

# 5
  • Мнения: 426
представите ми за раждането не се оправдаха.представях си го като нещо непознато  страшно и болезнено. смятам че при самото раждане психиката ти е тилкова силна(ангажирана в самият акт ) че не остава много време за страх и колебание ."Страшен е самият страх"

# 6
Цитат на: Anita_79
Мили мами, много четох за това колко време продължава раждането, имало ли е разкъсвания, с упойка или не ... но така и не открих какво мислите за психологическата страна на този процес. Как се чувствахте, възприемахте го като необходимото зло или като прекрасно тайнство? Не говоря за момента когато сте държали в прегръдките си бебето и всичко е свършило, а за онези часове, които предхождат този момент.


Мила Анита,

За мен , първото ми раждане беше кошмарно, не бих казала, че е тайнство да се мъчиш като животно...и в крайна сметка никой не може да ти помогне. Слава богу, че бебето беше наред и аз също!! За това сега много ме е страх, дано да бъде по-лесно!!

Само знам, че всичко е АБСОЛЮТНО ИНДИВИДУАЛНО, едни ги боли други не !! Представяш ли си, че има хора, който раждат в тоалетна... Ох, може би малко прекалих...

И все пак раждането на дете е супер геройство за мен!

# 7
  • Мнения: 1 077
Честно казано, приемах го като работа, която трябва да се свърши по най-добрия начин. Щеше ми се възможно най-много да се отдалеча от представата за "тайнство", за което нищо не знам и от мен нищо да не зависи. Напротив, исках да съм наясно със всичко, което се случва и да участвам активно.
Така че изчетох ВСИЧКО, до което се докопах, а гинекологът ми ме обяви за всезнайко, и каза, че ако лекарите разчитали на майките....А когато дойде момнта, се вслушвах в тялото си. То си знае... Силната емоция при мен дойде по-късно....Когато се прибрах у дома с Ида, баща и и майка ми и разбрах, че всичко е минало добре.

# 8
  • София
  • Мнения: 625
Цитат на: nad_tab
....  Да ви призная 1 час шиене след това за мен беше райска почивка...


Напълно те подкрепям! Предпочитах 3 пъти да ме зашият, но да няма повече контракции!!!

# 9
  • Мнения: 4 414
Цитат на: Anita_79
Как се чувствахте, възприемахте го като необходимото зло или като прекрасно тайнство? Не говоря за момента когато сте държали в прегръдките си бебето и всичко е свършило, а за онези часове, които предхождат този момент.


Честно казано, това което предхождаше проплакването на беба го забравих в секундата, в която я видях...не вярвах, че става така, но това е абсолютната истина:) но аз имах много леко раждане...
когато започнаха да ми изтичат водите, се сетихме, че нямам снимки като бременна и таткото ми направи снимки по гол тумбак...на път за болницата си пеех в колата...раждането не беше нито "необходимо зло", нито някакво тайнство...то си е естествен процес, който предхожда "доставката" на най-хубавия подарък на света:)

# 10
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
ох....какво ти тайнство...Simple Smile
добре, че има УПОЙКИ!!!:))))))))))
та поне накрая , малко преди излизането на бебетата имах по-добро настроение:)
...не мисля, че самия процес е приятен за някой.

# 11
  • София
  • Мнения: 13 200
За мен беше тайнство! Никога не съм се страхувала от раждането, ама наистина никога... нито от физическата болка, нито от манипулациите. Било ме е страх дали бебето е добре развито примерно, дали няма някакви аномалии... Освен това аз имах идеално раждане, без особено силни болки до 8 см. разкритие и после ми сложиха спинална. Когато родих изпаднах в такава еуфория, че не мога да я опиша с думи. Направо бях готова да скоча от стола. Обаче най-интересното е, че любовта ми към детето в началото не беше кой знае каква. Не мога да кажа, че е било любов, а някакво много странно усещане... като опознаване, докосвах я, вдъхвах миризната й и постепенно ме връхлетя направо задушаваща любов. Това стана обаче доста след раждането. Това беше малко встрани от темата, ама заговорихме за чувства... Mr. Green

# 12
  • Spain
  • Мнения: 3 750
аз го 4уствах като нещо нормално . все пак 8 месеца се подготвях за този момент . даже ве4е когато бяха само две седмици до термина всяка сутрин си казвах 4е може да е днес и ве4ерта си лягах разо4арована . незнам защо но имах усещането 4е ще раждам в събота ?! еи така преди това си мислех и то4но в събота запо4на вси4ко . малката избърза с 3 дни . бях много доволна и щастлива. аз в болницата постъпих без контракции(изтекоха ми водите и затова отидох) та през цялото време се смеех Simple Smile после малко по малко (като по4наха контракциите ) по4нах да псувам и се гър4а ,но беше поносимо пък и през цялото време мъжа ми  и едни приятели ме разсмиваха . после настана една коми4на ситуация - казват ми 4е ще ме смъкват в родилното и аз викам на мъжо - аиде след един 4ас ще се видим 3-ма Simple Smile - и така 8 4аса след това наистина бяхме трима.
при мен 4уството по скоро беше нетърпение  - толкова много исках да видя ве4е буба и  притеснение за нея , дали вси4ко ше бъде на ред по време на  раждането и такива неща..... онова със ска4ането по корема , 6иенета , ..като 4е бяха само мигове които ве4е по4ти съм забравила Simple Smile

# 13
  • Мнения: 4 965
Неприятни физически усещания, примесени с най-прекрасното, трепетно и нетърпеливо очакване, че скоро ще се случи най-великото чудо на света.

# 14
  • Мнения: 114
За мен беше голямо облекчение, когато водите ми започнаха да изтичат, казах си "най-после", далеч бях от паника, страх, може би като за първо раждане неизвестността помага доста.
На шега казвам понякога, че ако раждането се свеждаше до ония 15 минути на стола, когато родих Бобо, бих родила още сто пъти...но като се имат в предвид 2 часа в предродилно, където си мислех,че тоя "ужас" няма край, ръцете ми бяха придобили формата на куки от стискане на тръбите на леглото и едно денонощие преди това, когато си мислех, че едва ли има лекар в болницата, който не ме е бърникал...

Сега отдалече нещата изглеждат по съвсем друг начин Grinning

Общи условия

Активация на акаунт