Прекарахме една отвратителна седмица в болницата. В събота вечер Спас получи спазъм и отидохме в спешното отделение на ВМИ. В неделя ни приеха и така до днес. Инхалации в болницата, купихме си и наш инхалатор и продължаваме вкъщи. Диагнозата ни е обструктивен бронхит, не е много обнадеждаващо, защото хъркаме като локомотиви. Хубавото е, че от събота не сме имали спазъм, въпреки че се задъхва.
Липсвахте ни, иначе в болницата поне за мен беше отчайващо, мръсно, уж ремонтирано, но мръсно, пълно с представители на малцинствата. Стаите са с големи прозорци и виждаш какво става по другите стаи, от едната ми страна беше едно петмесечно сираче с пневмония, което никой не поглеждаше, а то си беше най-сладкото и мило дете, късаше ми се сърцето как се гушкаше. От другата страна едно момиче туркиня с много сериозно заболяване на малката /генетично някакво/ и колко зор виждаха и малката и майката, ежедневно на системи, душички милички. Въобще много подтискаща ситуация, некомфортно, направо ми светна като ни пуснаха днес.
Във вторник сме пак там, дано не ни вземат обратно.