Планиране на дете от сама жена

Ако се поставя на ваше място бих постъпила по същия начин! Това е похвална постъпка, в днешно време младите родители доста често се развеждат твърде рано и майки отглеждат сами децата си, така че защо вие да не можете да се справите.

Браво! Поздравявам те са смелото решение.
Опитай първо с ИНСЕ, може да направиш няколко опита и ако не се получи, макар че това е малко вероятно, тогава мисли за осиновяване ... мое мнение
Ще се справиш, давай смело
Има много момичета, взели подобно решение и лично аз, съм много горда, че ги познавам и то от години

Моят съвет като минала по този път е първо да минеш през репродуктивен специалист и да видиш дали всичко ти е наред - тръбите дали са проходими, разните му хормони и т.н, овулацията как е, лигавицата също. Репродуктивният специалист ще те следи кога е подходящият момент за инсеминацията, също така може да предпише стимулатор, за да направиш 2-3 фоликула за по-голяма сигурност.
Осиновяването е бавен процес, можеш паралелно да подадеш документи. Чака се около 18-20 след вписването + трите месеца проучване преди вписването. Т.е ще минат близо две години от момента, в който заявиш желание да бъдеш вписана в регистрите до първото предложение. За разлика от инсеминациите, то е безплатно. Плащат се стандартни такси за документите, които са под 100 лева общо, а за самото дело има нотариална такса и такса в съда, но те са минимални. В случай, че забременееш по всяко време можеш да поискаш заличаване от регистрите на кандидат осиновителите.
Плюсът на инсеминациите е, че в случай на успех бебето ще носи твоите гени и поне по твоя линия ще си наясно с произхода и възможните обременености и таланти. Осиновяването е 100% лотария, голяма част от децата идват от бедни или маргинализирани семейства, без значение на етническия произход, имат някакви заболявания или обременености.
Минах през три неуспешни инсеминации и едно неуспешно инвитро, след което осинових, затова съветвам да тръгнеш от репродуктивен специалист и да направиш 1-2 опита, след което да подадеш документи за осиновяване пък което стане.

Първо помисли кой ще ти помага с детето и изрично попитай дали подкрепят решението ти и поемат този ангажимент.
Детето не е кукла. Поне до 8 години със сигурност не можеш да го оставяш само (моето тази година става на 8 и затова дотук съм сигурна, за по-нататък ще видим кога ще може).
Ако боледува често, кой ще го гледа, докато ти изкарваш парите? Можеш ли да излизаш в болничен през седмица за пет години например? Една моя колежка например може, но не всеки работодател е ок с това.
Ако ти се разболееш, кой ще е до вас?
Вашите може принципно много да искат внуче, но въпросът е дали наистина смятат да запретнат ръкави и да го отглеждат наравно с теб. Моите искаха първото (детето), но не и второто (да го гледат те заедно с мен). Много бяха възмутени. Имали, представи си, свой живот. Тъй че питай, питай.

Ако имаш финанси и желание- действай, моя братовчедка роди на 38г от донор и е супер щастлива, тя е в чужбина и там си е напълно прието, и за България съм чувала за такива случаи, аз напълно подкрепям

Да , трябва да видиш дали има кой да помага , че сам е много трудно . За всичко си само ти .

Работя във фирма,  където да забременееш, родиш и имаш дете не е проблем. Осигуряват ме на тавана, отпуска 30 дни, болничен никога не е бил проблем, нито майчинство. Работим почти на 100% от вкъщи. Иначе родителите ми и брат ми живеят в същия град, майка ми е педиатър. Никога няма да ми откажат помощ. Разбира се знам че няма да е лесно, но знам че има жени с деца в много по-тежки ситуации.

За изследванията,  да те са задължителни преди самата процедура за да се реши дали трябва да има стимулация.

Имаш финанси, работиш онлайн и болнични не са проблем, родители в същия град, че и майка-педиатър, имаш всички шансове да отгледаш сама дете, дай си една година да го обмислиш и решиш желаеш ли го толкова много, но не отлагай много, щото 35 си е сериозна възраст за дете, имам приятелки дето се кумеха, все чакаха принца да дойде следващата година и после като наближиха 50 - Еми, вече ми е късно…аз имах съпруг, ама се разделихме и сама гледах детето си от двегодишно, майка ми много помагаше първата година, но почина, баща ми малко помагаше също, но после си намери нова половинка и си гледаше своя живот, имала съм големи трудности, но се справих, първите десетина години детето иска постоянни грижи, после - главно финансови…казвам ти от личен опит на жена, отгледала сама дете- желание и финанси трябват, а ако има малко помощ от близки - добре дошла, сега гледам братовчедка ми с детето от донор как добре се оправя, родителите й помагат, тя си работи и си гледа детето

Изчакайте още две години, дано срещнете подходящия за вас човек. Това е моето мнение. Отглеждането на дете въобще не е лесна работа. И с двама родители, страшно много деца не получават елементарния минимум - пълноценни храна, разходки, сън, достатъчно внимание. Трябват и сериозни пари, за да не е лишено детето от нещо. Ще сте сама и трябва да прецените всички  варианти, включително и ако останете без работа да можете да осигурите необходимото на детето. До 14-годишна възраст то е малолетно и под пълен и постоянен надзор от възрастен. Това са много години и 24/7 вие трябва да можете да осигурите физическа, емоционална и финансова грижа. Заедно. И след тях, естествено, да продължите, но този период, когато детето е малко е по-специфичен. Разбира се вашите нужди са отделно. Едно е малко помощ от роднини, съвсем друго е поемането на отговорността за живота, здравето и щастието на детето. Изборът между материалното и нематериалното не трябва да го има. Ако искате дете от чист егоизъм, само за да видите какво е, за да ви се случи тази емоция, няма да сте особено щастлива. Детето също. Затова и толкова семейства се разпадат, защото не осъзнават колко голяма е отговорността и като ги връхлетят трудностите, свързани с малкото човече… И най-вече, защото като деца, те самите са били отглеждани недобре и не е била изградена способността да обичат. Верига, така им е било оформено детството, това и те могат да дадат като родители после. Ако ще е заради това, по-добре си останете сама. Времето е такова, че нито градините стават, нито училищата, нито близките се ангажират, детето ще има огромна нужда от вас и то доста години, за да се чувства наистина добре.

Съвсем искрено казвам, че най-вероятно не бих се навила да направя това. Според мен ако сама жена иска да отгледа дете, по-добре е да осинови. Поне си спестяваш всичкото треперене през време на бременността, което според мен никак не е малко! Хиляди опасности са вече преминати, ако си осиновиш здраво дете (или дете с леко и лечимо заболяване).
Бих си родила и сама дете, но по-скоро бих родила от "неподходящ" мъж. В смисъл неподходящ за съпруг и родител, но да сме приятели и да имаме някакво разбирателство впоследствие.
Желая успех!

На мен например никога не ми е било проблем да осигурявам нужните финанси за детето ми. Работата ми е много добре платена.
Проблемът винаги е бил кой ще е с детето, докато аз съм в офиса, в съда, в командировка. Теоретично "Ще ходи на ясла.", на практика на никаква ясла не ходи, защото само да тръгнеше и веднага се разболяваше. И други такива организационни, не ми се впуска в подробности.

Абсолютно е ок. Имам приятелка на 40+, която забременя и роди инвитро с донор. Аз забременях от първи опит инсеминация от мъжа ми. На 41 бях като родих. На следващата година забременях спонтанно за втори път.
Пробвайте инсеминация поне 2-3 пъти. Не е толкова скъпо или натоварващо за организма.

Ясла и детска градина имам на съседната улица и при положение че работя от вкъщи (нямаме командировки, поне аз за 6 години не съм имала досега), вземането от там ако се случи нещо и е болно ще става за 5 минути , нямаме проблем да излизаме от работа за малко , че дори и за час/два ако се налага, или да си пускаме отпуска/болничен в последния момент.