Здравейте! Пише една адаки притеснена майка. Родих след инвитро, поради мъжки фактор- момиченце. Всичко се развиваше според месецитв си докато не забелязах ствриотипно за мен поведение. В момента е на 6 м, всичко започна около 5—ят месец. Бебето започна, в положение легнало по гръб, да си хваща ръцете пред очите, едновременно с това си повдига и кръатосва краката, и започва да се стиска и напъва зверски до почервеняване. Орави го главно като е останала без внимание. Похвата на ръцете е различен: един път ги стиска една в деуга, друг път с едната стиска китката на другата, трети пут със сключени пръсти. Това може да го прави около 20-30 пъти на ден и видимо го прави с яд, прилича ми и на автоагресия. По същия начин си навира одеяшото или играчка в лицето, с много силно стискане и притискане. Детето ми следи с поглед, обръща се на звуци, премята играчки от една ръка в деуга, дъежи едновременно две играчки и следи трета с поглед. Няма проблеми със съня или с изхождания( не го прави поради запек). Наблюдавам, че понякога като я вдигна, докато го прави, св орига мощно, но не всеки път е така. Все още не се обръща, но тук вината е може би наша, защото мразеше да сведи по корем, ставаше ни жал и не сме я слагали често. Водих я на ортопед- всипко е наред. Водих я на дерски невролог, но той някак с насмешка го прие, нормално било, хубав знак за развитието й било. Заключи, че е здрава... Водих я на трансфонтанелна ехография, показах движенията на лекарката- за нея е повик за внимание. Само личната ни каза, че й се вижда странно. Не било и детски онанизъм, невролога лаза, че със сигурност не е епилепсия. Само че аз вече не издържам психически, чета като луда из интернет и се опасявам от аутизъм или Синдром на Рет. Нищо друго не ме тревожи в детето ми осееб тези напъни, придружени с тая еднотипна поза на тялото. Имаме час при дриг невролог в края на март. Не спурам да се тревожа, защото имам първа братовчедка с тежък аутизъм, живяли сме заедно и стериотипите й са ми се запечатали дълбоко в съзнанието. Вчера ми стана и по - зле, когато видях, че и в седнало положение го направи. Моля Ви, споделете ми, ако някое детенце ви е правило така и го е надраснало. Може ли да е от растеж на зъби? Знам, че аутизма се диагностицира с наблюдение към 3 г възраст, но търся и други причини. Също забелязвам, че мнохо рядко лапа играчка. Пръстите са й редовно в устата.
- Публикувана: 2 март 2023, 11:41 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2023, 23:17 ч.
Неврологичен проблем, странно поведение при бебе
Ох, мила прекрасно те разбирам! И мен ме е страх, постоянно следя своето, защото не кой да е, а братът на мъжа ми страда от шизофрения. Бебето може да се опитва да се изправи, затова да се напъва. Щом се развива нормално не се притенявай, но за успокоение потърси второ, трето мнение. Може би си опознава ръчичките и моето го правеше, спря към 11ти месец. Сега е на 1г и 8м, лекарите казват, че всичко е нормално и няма място за притеснение. Сега пък се е научила да си съиска очите, всеки ден е страх....
Здравей! Твовто как точно си е опознавало ръцете, стееиотипно ли? Аз бих казала, че като прави това, погледа й е блуждаещ на всякакви страни, не су гледа в ръцете. Концентрирана е в стискането и напъването. Но и това не е, защито днес и в седнало положение го направи... Товя е агония да не знам какво става, а и нищо не намирам от съфорумци подобно.
Значи няколко специалисти Ви казват, че проблем няма, но Вие упорито търсите такъв?
Това с притискането на играчка в лицето го правят много бебета, другото- Вие сама сте си отговорили, прави го, когато е останало без внимание, вид занимавка. Аз не виждам и не намирам нищо странно в това. Гаранция, че скоро след като си намери други интересни занимания ще отшуми
Това с притискането на играчка в лицето го правят много бебета, другото- Вие сама сте си отговорили, прави го, когато е останало без внимание, вид занимавка. Аз не виждам и не намирам нищо странно в това. Гаранция, че скоро след като си намери други интересни занимания ще отшуми
Ами просто не смятам, че й е занимателно, защото не го прави с удоволствие, а плаче. А и наблюденията ми започват да се изменят, защото свекърва ми дпйде, започна да я занимава, но въпреки компанията й отново започна да го прави. Следователно от няколко часа е тук и тя е доста притеснена. Колко са“ специалисти“, това не е много ясно. Преглеса при невролога беше удар с чукчето на 4 места през дрехите и малко разгояор. А детето ми при непознати е една мълчалива и стъписана. Нищо й няма, вижте какво спокойно дете и дотам. Само че вкъщи изобщо не е такава, какъвто той я видя там за 10 минути. Всеки ден се будя с надеждата, че от днес няма да го прави, но когато го видя отново и отново, мисля за всичко друго, само не и че е нормално.
Направете клипчета и ги покажете на детски невролог. Това е моят съвет, а и за ваше успокоение.
Имам клипчета и с тях отидохме при детски невролог, но той с насмвшка, даже не ги изгледа докрай, и заключи: абе глупости, някви стериотипчета- голяма работа. Питам го за ЕЕГ ли е, и той пак така с насмешка: ееее, айде да ги понаправи още няколло месеца, пък може да пуснем едно ЕЕГ. Ще видим, ще идем на друго мнение. Взех направление за Литвененко, надявам се поне той да не си води монолог през цялото време и да ми изслуша историята.
Майката е най-добрия диагностик на детето си, защото е с него 24/7 и само тя може да забележи стереотипно или необичайно поведение. Вярвай на инстинкта си!
Мисля, че разпознавам случая от една ФБ група, в която участвам, децата ни са родени един месец. Имаше и клипче. Не мога да кажа какво е, но - покрай съвършено друг здравословен проблем при моето бебе - научих, че лутането по пътя към някаква диагноза е най-неприятно.
Заведи детенцето при най-добрите специалисти. При нас първите, при които бяхме, си бяха чиста загуба на време.
Не искам обаче постът ми да те плаши, все пак детенцето тепърва ще започне да пълзи, да се изправя, да ходи - напълно възможно е всичко да отшуми, когато открие тези интересни дейности ❤ кураж и успех!
Мисля, че разпознавам случая от една ФБ група, в която участвам, децата ни са родени един месец. Имаше и клипче. Не мога да кажа какво е, но - покрай съвършено друг здравословен проблем при моето бебе - научих, че лутането по пътя към някаква диагноза е най-неприятно.
Заведи детенцето при най-добрите специалисти. При нас първите, при които бяхме, си бяха чиста загуба на време.
Не искам обаче постът ми да те плаши, все пак детенцето тепърва ще започне да пълзи, да се изправя, да ходи - напълно възможно е всичко да отшуми, когато открие тези интересни дейности ❤ кураж и успех!
Да, качила съм клипа и във ФБ групата ни. Повярвайте ми, че аз не бих повдигнала и въпроса, ако поведението й не беше натрапчиво. То е нещо като обсесия, като ритуал. Как да вярвам на лекари? Педиатъеа казва: досега трябваше вече да се обръща, в същият ден ортопеда казва: бебетата изобщо не е задължително да се обръщат, както и да лазят. На 100 лекаря да ида, ще чуя 100 различни коментара. За съжаление, усещам, че само времето ще покаже.
И двете ми деца правят така ако ги оставя на земята и трябва да свърша нещо, в момента, в който ги взема спират. Лежането по гръб в голяма част от времето за деца, които виждат повече и откриват тепърва света, се приема с голяма неохота. Като го носите на ръце и му показвате различни неща от дома (кухнята, изложени снимки, пердета за хващане, и така до безкрай), как реагира детето, опитва ли се да ги “докопа”?
Препоръчани теми