One way street

  • 2 100
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 211
Искам да ви разкажа две забавни (не целя да се подигравам на някой, защото почти всички сме изпадали в такива ситуации в чужбина, особено в началота Grinning ) случки с българи в САЩ, първата от които описана в местния бг вестник, втората видях в Нет-а. Може и вие да разкажете нещо Wink
Не съм добър разказвач, но целта ми е само доброто ви настроение.

1. Българка, живееща от години тук, разказва, че много новопристигнали българи я търсят за помощ и тя им помага, разбира се. Поредните, които (незнайно как са се сдобили с телефона и) звънят и казват, че са се загубили и молят да им помогне. Тя ги пита: "Каде сте?" - "Не знаем".
"Кажете поне на коя улица сте да дойда да ви взема." - "Не знаем".
"Добре, поне се огледайте, вижте табелата и ми кажете".
(след малко) "Да, видяхме: На One way street сме" Grinning
Та оттогава останало "понятието" "Българите от One way street".
п.п. Забравих да поясня, че в САЩ има много еднопосочни улици, знакът за тях е черно-бяла стрелка, в която пише One way.

2. Младо момче, дошло в САЩ искаше идеи за някаква работа като начало, за да си помага докато учи, като уверяваше, че няма проблеми с английския.
Друго момче му подхвърли идеята за пица delivery.
Последва: "Тя къде е тази пица деливъри? Дайте ми адреса да отида да питам". rotfImbo

# 1
  • Мнения: 2 452
Всеки е имал вероятно такива моменти - аз например като дойдох в Канада се впечатлих от липсата на лампи на тавана, та първата вечер седях на пода в "трапезарията" да пиша (защото още нямах мебели, а имах да попълвам някакви формуляри спешно) и на другия ден първата ми работа бе да си купя настолна лампа от някакъв съседен магазин. Донесох си лапмата и я включих- няма никой. Въртях копчето наляво, надясно - пак никой. Отидох обратно в магазина и заявих, че лампата е дефектна, а продавачът ме попита - а вие включихте ли контакта (тук има ключ точно като за нормална лампа, но той включва и изключва контакта, в който е пъхната настолната лампа). Та се оказа, че не лампата е дефектна, а контакта не бил включен. Добре че сега всичките ни лампи са на тавана.

# 2
Май смешното идва от това че хората просто не са знаели езика.
 #Crazy

# 3
  • Мнения: 2 452
Цитат на: Кремчето
Май смешното идва от това че хората просто не са знаели езика.
 #Crazy


Не, не само от това, а от културните различия. Особено като се има предвид, че поне аз отдавна свързвам имената на улиците в Щатите с цифри (т.е. 5-то авеню, 3-та улица и т.н.), всички главни улици са "мейн стрейт" или "хай стрийт", та защо и еднопосочната улица да не се нарича "Еднопосочна"? Изобщо няма да се учудя.

# 4
  • Мнения: 676
Цитат на: Laura
улиците в Щатите с цифри (т.е. 5-то авеню, 3-та улица и т.н.), всички главни улици са "мейн стрейт" или "хай стрийт", та защо и еднопосочната улица да не се нарича "Еднопосочна"? Изобщо няма да се учудя.


И аз то4но това си помислих, докато 4етях за Еднопосо4ната улица.

Аз пък като дойдох в Канада ми беше много кофти да съм пешеходец, защото колите ме 4акаха да премина и съответно и аз ги 4аках да преминат та и аз да си пресека Laughing и така доста време се из4аквахме докато един от нас не се осети 4е трябва да тръгне /в много неловки ситуации може 4овек да попадне, но не защото незнае езика, а правилата в Държавата/.

# 5
  • Мнения: 2 452
Цитат на: Sisi
Имената на улиците са друга тема Grinning , но само да кажа, че до нас има Normal street, Wolf street, виждала съм Hi, Betty street и още много други странни имена Grinning


Ние в нашето градче имаме само една еднопосочна улица; я да се загледам утре как се казва??? Със 100% сигурност ще мина оттам, защото съм на шофьорски изпит и това е една от "уловките".  Laughing

# 6
  • Мнения: 1 581
И аз много се притеснявах, че ми правят път колите - невиждано чудо  Shocked  
Един българин в Лондон ходил да си търси работа, те го питат какъв е по народност, той казва, че е българин и ония му викат: Ааа, не може, много си бял за българин?!

По Коледа много продаваха по магазините mince pies, дълго време си мислех, че са с кайма и ги подминавах, щото като си го помисля на вкус ми ставаше гадно.  Grinning Пък те не били лоши.

От време на време правя изцепки, ама сега не се сещам.

# 7
  • Мнения: 1 581
Лаура,
Успех на изпита!  Flowers Four Leaf Clover

# 8
  • Мнения: 1 278
Цитат на: Laura
Всеки е имал вероятно такива моменти ...


Да! Аз пък дълго гледах "наводнената и запушена" тоалетна за първи път в Щатите, преди да се реша да я използвам.  Laughing  Laughing  Laughing Всъщност основната ми чуденка беше, как може, хем, да е запушена, хем, да е толкова чиста  Laughing  Laughing  Laughing Накрая възмутено заявих на мъжа ми, че "Джорджтаун суитс" е много скапан хотел и да поиска да ни сменят стаята! Е, той добре ми се посмя, де!

# 9
  • Мнения: 211
Цитат на: Demetra
Цитат на: Laura
Всеки е имал вероятно такива моменти ...


Да! Аз пък дълго гледах "наводнената и запушена" тоалетна за първи път в Щатите, преди да се реша да я използвам.  Laughing  Laughing  Laughing Всъщност основната ми чуденка беше, как може, хем, да е запушена, хем, да е толкова чиста  Laughing  Laughing  Laughing Накрая възмутено заявих на мъжа ми, че "Джорджтаун суитс" е много скапан хотел и да поиска да ни сменят стаята! Е, той добре ми се посмя, де!


 rotfImbo Сега се сещам за това и аз. Само, че бях на летището още Grinning Влизам в една тоалетна - ужас, запушена Grinning Бутвам вратата на друга - поглеждам, също Simple Smile Чак на третата стоплих, че не е запушена, а тоалетните им чинии се пълнят с много повече вода.

# 10
Странности, колкото искаш. Аз, когато дойдох в Канада и по някой път трябваше да ходя с рейса на училище. Първото нещо, което мъжът ми ме предупреди беше, че трябва да се наредя на опашка за да се кача. До последно си мислех, че той си прави майтап с мен. Но това излезе самата истина

# 11
  • Мнения: 734
Аз. 1997 година незнайно как с много късмет на курмуването и силна воля да превключвам смело и последователно на 4та, успях да взема шофиорска книжка. Стажът ми зад волана се състоеше в няколко курса до морето и обратно по време на летните месеци. Случи се така че 99та заминах да уча и работя в Белгия. Там нямах кола, градския транспорт и такситата ми вършеха идеална работа.

Минаха няколко години. Хората казват че карането и то като еб..ето дори и да не се практукува, никога не се забравя. Озовахме се със съпруга в Щатите. За съвместния ни няколкомесечен семеен живот преди голямото преселване, човекът няколко пъти се опита да ме сложи зад волана, но аз-булката, беше ми по интересно другото занимание отколкото шофирането.

Кацнахме в Лос Анджелес на 27ми Май 2003. Уверена във възможностите си веднага принудих свекъра ми да ми запише час за шофиорски изпит след 2 седмици. Първата седмица спях и се настройвах за часовата разлика. Втората седмица изчетох листовките - нищо трудно, фасулска история. Останаха 2 дни до теста.
Със свито сърце и сълзи в очите мъжа ми ми връчи ключовете от новото си Порше, купено 1 месец преди да се запознаем с надеждата това да му е ергенската кола един ден като се върне у дома си. Уви...по стар български закон - каквото е твое става мое. Спаси ме факта, че другата свободна кола бе един камион с огромна карусерия който Любимия използва за работа. 1 ден преди изпита свекъра ми ме заведе до паркинга на съседната църква и започна да ми дава съвети за маневрите при паркиране.

Оказа се че шофирането не било като еб..ето!
Не само бях забравила кой педал за какво е, а при смяната на скорости постоянно отпусках съединителя бързо в резултат на което колата придърпваше. Беше чудо да се вмъкна в свободно пространство на паркинг между две коли, а какво остава да шофирам по магистрала и да сменям платна. Късно вечерта на 4ри очи мъжа ми подпитал баща си как съм с карането и човека тактично отговорил че няма да е зле да ме запишат за курсове за абсолютно начинаещи.

Мъжа ми естествено си призна всичко от разговора и аз се мотивирах още повече да докажа как за една нощ си спомням всичко от преди 6 години назад. Сутринта баща му беше този който трябваше да ме придружи до DMV. Качих се на магистралата, и лека по лека се добрах ме до Районното. БЕЗ произшествия! Казват че който се научи да кара в Калифорния, може да кара по целия свят ( изключвам Обединеното Кралство) и дупките по пътя от Павликени до Полски Тръмбеш - за там ти трябва танк)

Застанах на линията за чакащи изпита си. По едно време пристига един тъмноок младок, провери кой ме придружава и започна изпита. Преди да се качи в колата ми обясни че изпита ще е само на градско и на магистрала няма да се качваме. Накара да ме натисна клаксона, да натисна спирачките, ляв сигнал, десен сигнал...до тук добре - вече започнах да се узмихвам и се чудех защо човека е с ледена физиономия, обикновено казват че имам заразителна усмивка...
Бутона за размръзяване скрежа по стъклата!
Какво по дяволите е това? Нали в Южна Калифорния няма зима!
Огледах внимателно таблото, мислено теглих една майна на мъжа си, че не ми показа кое копче за какво е и реших да залагам на късмета си.
Натиснах едно - гюрука започна да се вдига.
Ахххххх имах наглостта да кажа че съм се объркала вместо да си призная че не знам. Натиснах второ  - отвори се багажника.
Младока започна да се подхилква и прехвърли ледената си физиономия на мен.

Показа ми правилното решение и каза да приберя гюрука...Ами сега? Откъде да знам аз как точно...мина ми бърза мисъл през главата да изляза от колата и да го дръпна някакси, но бързо я отхвърлих. Пак казах - не знам и за пореден път ми се сви корема като видях полицайчето да си пише нещо съсредоточено в папката...
Мислех да му кажа - леко да не те удари някое буква в носа, ама щяха да ме пратят на курсове по Anger Management.

Покажи аварийните! По дяволите! Аз тук да карам ли съм дошла или да щтракам копчета по таблото...И това го показах грешно. Смутолевих нещо, че колата току що съм я придобила, но коментар не получих.

Качи се изпитващия до мен, и подкарахме по най тихите и безлюдни улици. Ограничението за скорост беше 40 км в час. Бавно и приятно, права улица без никакви завои или светофари, а наоколо поляни и ранчо за конеразвъд. По едно време - знак СТОП. От ляво на него остър завой без видимост...отдясно - храсталаци и евкалиптови дървета. Тръгвам да минавам, и отнякъде незнайно откъде излиза един кон...зад него на друг - язди някъв чичка.
Заковах спирачки по средата на платното, гледам с периферното си зрение - тоя до мене нито се намесва нито казва нещо. Мълчи като пукал! Хубаво, щом си трае , значи съм с предимство. Аз напред, и коня напред. Аз настрани и коня настрани...Ааааа - отворих прозореца и се провикнах - Ей чичка не виждаш ли че съм с предимство....ГРУБА грешка! Трай си Пенке, кой ли те пита, защо се проявяваш като блондинка на чужда територия? Отварям само една скоба че уважавам блондинките , да не с еобиди някой!

Мислите ми се движат светкавично...защо съм в тази пустош? Защо мъжа ми избра най провинциалното районно за шофиорския ми изпит и най - високия връх в Италианските Алпи за да ме учи да карам ски? Дали не се опитва да се оттърве от мен??  

Полицайчето изтреля едно - "Завой наляво" и аз се озовах на сравнително busy улица с 5 платна.
Нали нямаше "магистрала" по време на изпита?
Не, това било градско...

Карам уверено, макар и колите около мен да летят като оси, аз поддържам приличната скорост от 60 км/час. Бибиткат ми нещо, не ги разбирам...докато се усетя че знаците показват, че това е минималната позволена скорост, вече се бяхме върнали в изходната точка на маршрута.

Отдъхнах си, добре че тоя не ме накара да сменям много платна, че тогава трябваше да се оглеждам на 18о градуса кой как и откъде може да ме отнесе.

Подава ми инструктора един лист с едно голямо Ф в горния десен ъгъл. Без да чета подробности, решавам че оценката е за зрението ми и започвам да му обяснвам че на листовките рано тази сутрин са ми казали "zrenie P" което значи Пърфект!
Шокиран от изпълнението полицая пак пише нещо и ме къса! Дава ми право на шофиране само с придружител над 21 г възраст и да си назнача дата в следващата една година.

Годината отдавна изтече! Сменихме си местожителството. Вече карам и Господ ми е на помощ че съм още жива и че не са ме спирали въпреки превишената скорост.

Книжката ми е международна, издадена в БГ, отдавна невалидна за американските стандарти. Живея безотговорно и не правя нищо по въпроса да се явя на изпит. Отново - груба грешка! След раждането на детето ми, няма да има повече кръшкане и ще трябва да се прежаля...чудя се само дали да не се върна в старото районно с конските ферми наоколо? Сигурно още ме помнят;)

# 12
Твоя опит за вземане на книжка е бил голямо преживяване. Stuck Out Tongue

# 13
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Хи хи хи хи,ох Джънгъл със сълзи съм се смяла  car003    rotfImbo  rotfImao rotfImbo  rotfImao
А по темата : аз като дойдох в на4алото тук и веднъж отиваме с мъжа ми на ресторант, вси4ко хубаво и то4но ама по едно време ми се допиШка и му викам " Аз отивам до двете нули" Влизам, свърШвам си работата и тръгвам да си мия ръцете. Като гледам на 4еШмата само 4у4ур има а кран4ета ....тц. Въртях се , оглеждах се, после срам не срам си викам " Я да скивам в мъжката 4аст как е". Из4аках да видя ,4е няма никой вътре и надзърнах: майка му стара и там така ! Ами сега  Confused:  ooooh!
По едно време пристига моя 4овек ( явно дълго време ме е нямало та се притеснил) , тропа на вратата и вика " Вси4ко наред ли е ". Аз отвътре " Наред ,друг път" Imp Та той ме светна 4е водата тръгва стига да си сложиШ ръцете отдолу Щото е с фотоклетка Embarassed  а пък на други места под мивката има педал за натискане с крак и тогава поти4а. Голям срам и смях едновременно  Embarassed  Grinning

# 14
  • Мнения: 211
Ей, Jungle и аз се смях със сълзи Grinning Добър разказвач си Sign Exclamation
На този изпит и аз имах някои приключения - накара ме да мина на десен завой на червено и после по една малка уличка, където имаше училище с ограничение 15. Намалявам аз, карам бавно, няма никой в уличката, но аз съм желязна - 15. По едно време ме пита: "Абе, защо караш толкова бавно, днес е събота и няма ученици" (знакът се отнася само за учебни дни). Станах  #Splat

Общи условия

Активация на акаунт