Здравейте, нова съм тук, за първи път пиша в такъв тип страница. Бих искала съвет или просто някакво мнение по моят проблем, защото имах нужда да споделя, моята история.
Аз съм на 17 години и имам приятел, който скоро става на 20. Разликата в годините ни е 2. Във връзка сме от 3 години и си имаме своите проблеми още от началото на връзката ни. Аз съм още в училище, а той е в университет, двамата сме заети личности - аз спортувам и спорта е неразделна част от живота ми, уча в училище, което ме влече и имам интерес към него, той работи, спортува ходи на университет. Отделно не споменах, че сме в двата края на София(доста далеч един от друг).Миналата година ни беше лесно да се виждаме, сравнение с тази, което според мен е огромен проблем.(вижда ме се по 1-2 пъти в седмицата понякога и пропускаме, спим заедно понякога някой уикенд , но и това става рядко). Имам чувството, че не сме във връзка всеки си прави своите неща, пишем си, но няма какво да си кажем освен това какво сме правили през деня, според мен това се дължи на липсата на контакт.Чувствам го отдалечен искам да сме заедно, да се виждаме, липсва ми, той твърди същото, че иска да се виждаме да сме заедно, но не става. Искам да имаме някакъв общ личен живот, но не се случва, дали е заради това, че още не може да живеем заедно или за нещо друго не знам. От месеци му повтарям и му се тръшкам, сърдя се, че не се виждаме, че искам да имаме връзка, в която да сме щастливи да се забавляваме, да ходим насам натам, заедно, с приятели. Правя драми поради тези причини, а той вместо да направи нещо ми отговаря(защо постоянно и всеки ден правя драми за това нещо и се сърдя , казва ми, че така се отдалечава от мен и не се чувства добре ). Аз не се чувствам окей, в това положение, дори не сме си говорили за секс от много време, правим го когато се видим, ако имаме възможност. Аз, както и той все още живеем с родителите ни и може би и това допринася някакъв минус в това да се виждаме и да ходим един в друг, да преспиваме заедно , а сме от 3 години заедно. Винаги съм си казвала, че като заживеем заедно ще потръгнат нещата🤷🏼♀
Наистина ще съм благодарна на някое друго мнение и съвет какво да правя!😞
Аз съм на 17 години и имам приятел, който скоро става на 20. Разликата в годините ни е 2. Във връзка сме от 3 години и си имаме своите проблеми още от началото на връзката ни. Аз съм още в училище, а той е в университет, двамата сме заети личности - аз спортувам и спорта е неразделна част от живота ми, уча в училище, което ме влече и имам интерес към него, той работи, спортува ходи на университет. Отделно не споменах, че сме в двата края на София(доста далеч един от друг).Миналата година ни беше лесно да се виждаме, сравнение с тази, което според мен е огромен проблем.(вижда ме се по 1-2 пъти в седмицата понякога и пропускаме, спим заедно понякога някой уикенд , но и това става рядко). Имам чувството, че не сме във връзка всеки си прави своите неща, пишем си, но няма какво да си кажем освен това какво сме правили през деня, според мен това се дължи на липсата на контакт.Чувствам го отдалечен искам да сме заедно, да се виждаме, липсва ми, той твърди същото, че иска да се виждаме да сме заедно, но не става. Искам да имаме някакъв общ личен живот, но не се случва, дали е заради това, че още не може да живеем заедно или за нещо друго не знам. От месеци му повтарям и му се тръшкам, сърдя се, че не се виждаме, че искам да имаме връзка, в която да сме щастливи да се забавляваме, да ходим насам натам, заедно, с приятели. Правя драми поради тези причини, а той вместо да направи нещо ми отговаря(защо постоянно и всеки ден правя драми за това нещо и се сърдя , казва ми, че така се отдалечава от мен и не се чувства добре ). Аз не се чувствам окей, в това положение, дори не сме си говорили за секс от много време, правим го когато се видим, ако имаме възможност. Аз, както и той все още живеем с родителите ни и може би и това допринася някакъв минус в това да се виждаме и да ходим един в друг, да преспиваме заедно , а сме от 3 години заедно. Винаги съм си казвала, че като заживеем заедно ще потръгнат нещата🤷🏼♀
Наистина ще съм благодарна на някое друго мнение и съвет какво да правя!😞
