Страх от раждане, игли, взимане на кръв

  • 1 370
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 68
Здравейте! Имам проблем, който започна със страх от игли при ваксини когато бях малка. Също страх от взимане на кръв, или дори говорене или гледане на видео за някаква инвазивна процедура, ме кара да припадам. После се появи и страха от гинекологични процедури, прегледи, който напоследък може би овладях, донякъде. Той може би се е появил защото първият ми преглед беше по спешност и последва с операция (спукана киста).  До ден днешен не мога да отида да ми вземат кръв, припадам на секундата, но не да загубя съзнание за малко и да се събудя, а тежък припадък, след който се чувствам сякаш умирам, и съм няколко часа като безсилна. За 30сек. Сякаш направо се рестартирам, и дори сънувам сънища докато съм припаднала и като се събудя всичко е като сън.
Вече съм на 26г имам сериозна връзка (1.5г) и въпреки че не съм изпитвала желание за деца досега, започвам да се замислям, защото годините минават а и имам чувството, че обществото ме притиска да раждам деца, но това е друга тема. Проблема е че, не мога дори да си помисля за това да раждам, че аз като усетя мирис на клиника и припадам. Не държа на болка, не мога да гледам кръв, а само при мисълта за секцио или за естествено раждане и как протича, ми причернява. Не съм се разбързала да забременявам и както казах дори не знам дали все още изобщо го искам, но се притеснявам че това влияе, и ще влияе повече занапред на живота и връзка/ите ми.
Има ли някоя със същия проблем?
Много пъти съм чувала- то когато прегърнеш бебето всичко минава, то като си с правилния човек няма да ти пука от болката, и тн. Но не, хора, това не е като да ме е страх от паяци, а много, много по-силно.
Опитвала съм психолози, лайф коуч, когнитивна терапия с дишане, която е единствената с някакъв временен, положителен ефект за тревожността, но не достатъчно да пребори този дълбоко вкоренен страх.
Моля за вашите мнения, идеи, опит

# 1
  • Мнения: 1 339
Честно да ти кажа и аз съм същата, като отивам да давам кръв, отивам все едно напазарувала. С айрянче, бонбонка, вафличка и т.н. Задължително след вземане на кръв съм полуприпаднала. Почвам да се потя, да ми се повръща и да ми се върти свят. Ужас е направо.

# 2
  • Мнения: 2 862
Всеки го е страх , убождането не е голяма болка , като се отпуснеш може и да не усетиш .
За мен и раждането не беше толкова болезнено .

# 3
  • Мнения: 46 434
Излекувах си страха от игли като станах кръводарител. Там са много опитни и всичко минава леко. Помага ми и мисълта, че не съм пациент, а помагам на човек в нужда.
За детето, гледах да мисля много. Когато мъжът ми предложи, веднага се съгласих. Добре че стана от раз и нямах време да разсъждавам. После е лесно, трябва да излезе, нямаш избор Trollface влязох за нормално раждане, стигнах почти до края без никакви болки, но се наложи секцио. Избрах си пълна упойка. После болеше първите часове, не е като разходка в парка, но като знаех, че всичко е минало, не ѝ обърнах особено внимание.
Абсолютно нищо не минава като си гушнеш бебето. Почти 19 г. по-късно си спомням всичко от забременяването, до изпосването. Но и не е толкова страшно.

Съветът ми е да не мислиш за нещата, които не са на дневен ред, но не ги избягвай. Например, прави си профилактично всяка година кръвни. Намери си онова, което те успокоява, при мен например е да гледам точно какво ми правят. Мъжът ми пък е обратното, той не гледа.

# 4
  • Мнения: 782
Бях почти по същия начин при взимането на кръв, до такава степен, че ходех с придружител. Само че не припадах по време, а около 5-10 минути по-късно. Не беше страх, а просто някак си реакция на организма. Когато отидох да раждам (беше по спешност), всичко стана толкова бързо и без никой да ми търпи глезотиите, че не можах изобщо да разбера кога какво правят, камо ли да ми стане лошо. По време на бременността също има много взимане на кръв за препоръчителни и задължителни изследвания. Към средата на бременността вече бях претръпнала, а сега след раждането, когато ходя за взимане на кръв, нямам никакъв проблем, ставам и си тръгвам даже без сладко. Тоест, всичко е до психика. Не мога да те посъветвам друго освен да бъдеш смела, страхът от игли/кръв не може да бъде причина да поставиш живота си на пауза.

# 5
  • Мнения: 12 626
Ходила ли си на лекар, да каже какви са тези припадъци? не си представям човек чак да изпадне в безсъзнателно състояние от страх.
Не е дълбоко вкоренен, той е след тази спукана киста, преди го е нямало. Не знам защо се е превърнало в травма чак, но според мен трябва да ходиш на психотерапевт, докато не се прекрати това безумно нещо.
И аз имам страх от игли, но не стига до такива крайности.

# 6
  • Мнения: 1 983
На мен от същите неща ми става лошо и ми пада кръвното. Като нищо мога да припадна.
Но не го мисли това за раждането. Начини си има, а и освен това в такъв момент не можеш просто да се откажеш. 😀

# 7
  • Мнения: 107
На мен ми става лошо при взимане на кръв,припадам.Но,като раждах хич не ме беше страх,само се притеснявах да не ми слагат системи за нещо 🤷

# 8
  • Мнения: 9 825
Към авторката - Писах ти на лично съобщение.

Действително, съгласна съм с момичетата, че жените като раждат - стават супер-жени. Wink Идват ти такива неподозирани сили, че всякакви припадъци отстъпват. Аз припаднах след като родих, по време на раждането нямах време за това. Освестиха ме със шамари. Следващите пъти не припадах.

# 9
  • Мнения: 68
Да, то болката е само част от страха ми- системите, рязането отдолу, кръвта, изобщооо едно чудо ли е 😃
Случвало ми се е да ставам от масата когато някоя разказва с подробности за раждането, просто си спестявам срама от припдък.

На мен ми става лошо при взимане на кръв,припадам.Но,като раждах хич не ме беше страх,само се притеснявах да не ми слагат системи за нещо 🤷

# 10
  • Мнения: 68
Ходила съм, казват ми че е от силен страх, тялото реагира така сякаш се “изключва”, защитен механизъм. И казват, че с годините ще мине и такива неща. Но не минава, не мога да ви го обясня понякога се надъхвам и съм убедена че не ме е страх, и че ще отнеме 30секунди да ми бият инжекцията. Отивам, слагат инжекцията, ставам да си ходя и след 2мин припадам на пътя. То просто е подсъзнателно. Радвам се да чуя че все пак има и други хора с този проблем.

Ходила ли си на лекар, да каже какви са тези припадъци? не си представям човек чак да изпадне в безсъзнателно състояние от страх.
Не е дълбоко вкоренен, той е след тази спукана киста, преди го е нямало. Не знам защо се е превърнало в травма чак, но според мен трябва да ходиш на психотерапевт, докато не се прекрати това безумно нещо.
И аз имам страх от игли, но не стига до такива крайности.

# 11
  • Мнения: 267
Като/ако забременееш ще се оправиш. Както казаха, това бебе все ще трябва да излезе. Немога да кажа нищо за нормално раждане, наложи ми се секцио по спешност, последните дни много го мислех и си докарах преждевременно раждане. Аз не търпя на болка, само да се ударя и вия на умряло 😂😂. Щом го изтърпях, няма страшно.

# 12
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
И мен ме беше страх от раждане,ама родих цели две-едното естествено,другото планово секцио (и от двете ме беше страх,ама нали бебетата трябваше да излязат),още малко ме е страх,но убеждавам ММ за трето дете.
От игли също ме е страх,с втората бременност трябваше да си бия няколко вида инжекции,при едната изпаднах в нервен срив,че не мога да я сложа,накрая си биех сама инсулин в корема,даже в болницата като бях ми се чудеха как в тоя голям корем имам този кураж(ми на бебето му трябва,иначе е в опасност),но в краката и ръцете не се научих да слагам.
Случвало се е да водя децата да им вземат кръв и лаборантките са ми казвали,че изглеждам тъй сякаш всеки момент ще припадна(за щастие не ми се е случвало,но съм виждала как голям 2 метра мъж припадна само при вида на иглата)...

# 13
  • au bout du monde
  • Мнения: 5 237
И мен ме е страх от игли. Дори ме беше страх от иглата на глюкомера😄 а трябваше по 4 пъти на ден да си мера глюкозата, направо цялата се разтрепервах и корема ми се обръщаше.
Като ми взимат кръв все си повтарям за бързо е не боли, ама пак ме е страх. След като забременях се наложи често да ми взимат кръв, после абокати, а бе неприятно е, мн гадно ми ставаше. Плакала съм дори, сестрите ме успокояваха, че няма страшно.
И епидурална имам два пъти. Беше ме шубе, но болката беше по-силна от страха 😁
Мен от всякакви гинекологични прегледи също не е страх. Не обичам да ми бъркат никъде 🫣

Не го мисли. Няма смисъл предварително.

# 14
  • Мнения: 486
Няма човек които да не го е страх 😄

Общи условия

Активация на акаунт