за НЕперфектните майки, за "невъзпитаните" деца.

  • 4 375
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 267
Здравейте! Пускам темата, за да си помрънкаме заедно. Нека пишат майки с проблемни деца, "перфектните" да задържат мнението си, за себе си! Моето е от "тръшкащите се", от "ревливите". Не издържам! Искам да избягам, боса по чорапи без да поглеждам назад. Спи до 12-13:00ч после стои по цели нощи, а е на 1г и 7м... Да не споменавам постоянното тръшкане, защо чашата е на масата, а не на пода до вратата например. Незнам как да възпитавам детето, признавам си, първо ми е. Не ме слуша за нищо, понякога съм на предела на силите си, но знам, че разчита на мен и стискам зъби, повтарям си да е живо и здраво другото ще го търпим. Напосредък не иска и да яде, реши си, че ще яде само супа и това е всичко друго се плюе, аз не се отказвам, предлагам. Но съм толкова изморена и отчаяна, че вече незнам... Разкажете и за вашите пакостници, да ми олекне малко, да знам че не съм сама.....

# 1
  • Мнения: 5 004
Не става по - добре.
1во дете, момиче, вече на 3.
От ден едно си е на въпреки и това си е. Адски ревливо и неспящо бебе, а сега си е такова дете. Като бебе спеше по 15-20 минути, след едночасово приспиване. До година и половина докато спи лежах до нея, защото се будеше през15 минути. Махна си дневната дрянка на няма 2 години, с кански усилия я върнах, в момента в градината повечето пъти спи, вкъщи сакън да не я накараш. Пищи, тръшка се все още. Не разбира от "не", не разбира от "не може". Каквото си е наумила - това е. Всичко трябва да стане веднага, иначе бива повторено около милярд пъти и следва пищене. С обличането има огромен проблем - всичко й убива и дразни, пищи се, крещи се, изкарвала съм я по гащи пред блока,крещяща.
Говори като голям човек, откакто беше на 2 и 2-3 месеца, уви, с нищо не ми помага това. Нощния терор, който търпяхме половин година май не го споменах.
Идва ми на моменти да си хвана пътя и да не се връщам.

# 2
  • Мнения: 718
И мойто е от ревливите почти за всичко. Но няма как да я оставя да спи до един на обяд и после да вилнее цяла нощ.Тук проблема сте вие . При мен работи когато се затръшка се правя че не я виждам така няколко пъти и тръшканията намаляха.

# 3
  • Мнения: 375
Въобще не си сама ,моя малкия до първи клас беше ужасен, всички му казваха че е като кисела краставица . В градината имаше даже и специално килимче за него на което се тръшкаше 😀.  Сега е в трети клас , по-добре са нещата ,но на моменти се сърди , плаче ,даже и определя по колко месеца няма да ни вдига на телефона ако му звъним.  В първи клас се прибра сам ,така си е решил 😀.  Започнахме да му викаме ,, Тити"  , ако не спечели някоя игра рев , ако не получи нещо пак рев . Онзи ден гледаме Котаракът в чизми 2 е като ревна, че не иска да си ляга , всички бяхме в шок . Аз мисля ,че това си е характер ,аз съм същото мрънкало. Но пък до сега никой не ми е правил забележка ,че детето ми е невъзпитано, даже обратното всички го хвалят ,че е добър и възпитан. Но вкъщи понякога е непоносим, желая ви търпение и просто бъдете по- спокойна,  като направи 18 пак ще ви пиша 😀, тогава може да има промяна.

# 4
  • София
  • Мнения: 38 202
Купуваш една кутия бяло вино и ползваш по предназначение...
Възпитанието е процес. Мозъкът на малките се развива и тръшкане може да има до към петата година.

# 5
  • Мнения: 3 214
На английски му казват terrible twos.
Аз съм от перфектните майки (шегувам се); но имам много благо и “послушно” дете; вече е голяма дъщеря ми и досега си е такава, лесна за гледане си беше, но дори и тя се тръшкаше на тази възраст. Съвсем нормален етап от развитието е. Не умеят да изразяват чувствата и емоциите си, затова реагират по този начин. И това ще мине…
Моето е лягало в магазин, в мола, на улицата. Хубавото е, че околните не критикуват и не се месят.

Четях книги, говорех с други родители, за да обменям опит и “трикове”. Казваш, че не си перфектна майка - ами то такива няма! Ако смяташ, че имаш нужда от помощ, потърси я. Чети книги, питай   по-опитните. Никой не се е родил научен. Както казах, на мен ми се “падна” лесно за гледане дете, но е имало моменти на отчаяние, дали правя най-доброто? Да не греша някъде? Нормално е да имаме съмнения. Имам докторат по медицина, но не съм “учила за майка”. Имаме инстинкт, имаме някакви принципи и пасивен опит от нашите родители, учим се и от детето четем и така постепенно нещата се напасват, стига да имаме желание и време да отделяме на децата си.

# 6
  • Мнения: 11 737
Първо променете режима на детето. Като тръгне на ясла или градина какво ще правите.
Второто и по-трудното е поставянето на граници. Това и аз не го усвоих, признавам си. Моето проблемното е на 12г, и на психолог ходи, и на семейна терапия ходихме, ама граници спазва, ако иска/ си реши. От друга страна отговорно си ходи на уроци, училище, води и везма брат си от училище в първи клас миналата година, пазарува, ако я изпратя...
Трето, детето Ви е още малко и не може да се изразява, което води до повече тръшкания. То и емоциите си не владее още, нито може да ги назовава. Като проговори и започне да се обяснява и осъзнава ще намалее тръшкането.

# 7
  • София
  • Мнения: 38 202
Тръшкането намалява с възрастта. В един момент се стига до един алъш-вериш 😁, уговаряте се, детето отстъпва, родителят отстъпва и започвате да се разбирате.

# 8
  • Мнения: 6 131
Напосредък не иска и да яде, реши си, че ще яде само супа и това е всичко друго се плюе, аз не се отказвам, предлагам.
Моята като беше на същата възраст и бяхме на море, записана на кухня, но реши ей така от нищото, че ще яде 10 дена само корички хляб /+ мляко/. Ми добре, аз инати с едногодишни не боря. Искаш хляб, ето ...
Тегави ми бяха тия години до към 5, въпреки че при мен не минават тръшканици и лиготии.

# 9
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
И ние имахме такива периоди с дъщеря ми.Опитваше се да се налага..
Тръшна се няколко пъти на детската площадка-всеки път я прибирах.
Много бързо спря да го прави,защото знаеше какво следва-прибираме се.
Не искаше да яде плодове.
Не съм я молила.
Напълних една купа с различни плодове седнах да гледам филм и си похапвах без да и предлагам...Ами сама си поиска..
Супа от броколи обаче и днес на 13г е вече, не яде.

За спането нямаше проблеми,но спазвахме режим и беше свикнала да заспива в определено време.




# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 23 537
Е, почакайте да дойде пубертета Simple Smile Гореспоменатите деца са само на 2-3 години. Тогава хем ще правят същите изпълнения, хем ще са по-едри от вас.

# 11
  • Мнения: 267
Ами, радвам се, че не съм само аз🤣🤣! Около нас, всички дават ръчичка, всички разбират "не", всички слушат какво им казват, а ние сме "самодиви". Хукваме където си искаме, правим каквото си искаме, накрая следва пищене + сополи и тръшкане. Немога да събудя детето сутрин, невъзможно е, опитвала съм десетки пъти поне в 09:00 да става, следва един-два часова истерия пищене + рев и тръшкане и си ляга отново. Забравих да спомена, че от скоро и хапе😀. Когато я изнервим, забележете причината: "Не даваме, да ни бърка в очите." 😂😂 Реве, пищи и хапе, ама толкова "яко", че чак пищя и аз 😀. И не пуска, едва и отварям устата..... Брутално е.

# 12
  • Мнения: 325
И моята дъщеря е почти на 20 мес. и започвам да забелязвам как тръшканията се увеличават. Не напразно на английски съществува термина “the terrible twos”, или иначе казано бебешкия пубертет. Явно всички деца минават през такива периоди по един или друг начин. Започват да осъзнават, че са отделни индивиди от нас, че могат да казват не, че могат да контролират, да ни въздействат и т.н. Май при някои минава по-леко, но при други е много гадно и трудно. И въпреки, че дъщеря ми е от по- кротките, и тя се тръшка понякога и много се изтощавам. Но ще го изкарам някакси.
Моите методи са следните, за някои неща преговаряме и правя компромис (примерно когато каже, че иска да си сложи панталоните сама, демек за един час Laughing ), може да си поговорим и да я оставя, ако не бързаме за някъде. Ако бързаме и няма как, и казвам, хайде дай мама да ги сложи и после ще направим едикакво си (нещо, което тя обича). Примерно, ще и покажа картинка с куче на телефона, или ще рисуваме, нещо такова. В повечето случаи при нея действа, но понякога не действа.
Ако много силно се тръшка за нещо, което не мога да обясня или няма как да направим компромис, просто я игнорирам и спира. Примерно, иска телефона, а аз не и го давам освен в някакви по-екстремни моменти (ваксина, самолет, болка и т.н.). Игнорирам я докато не спре и и казвам, че не може. Ако трябва отивам в коридора за малко или не я гледам докато не спре. И после я гушкам и си говорим. Работи безотказно.
Ако пък иска нещо добро, но по неправилен начин (вика или е груба, или дърпа, блъска и т.н.), се опитвам да и обясня, че трябва да е мила, внимателна, да казва моля и т.н. И и показвам, поправя се и тогава давам нещото.И така доста добре се научи да казва моля и мерси.
Ако не иска да яде нещо, или искам да и предложа нещо не толкова апетитно - тогава сядам на дивана и го ям. А тя идва при мен и си иска, и ядем двете. Или я качвам на стълбичката да ме гледа как го приготвям. Ако категорично отказва да яде нещо, не я насилвам. И така, проба грешка… И на мен ми е много трудно на моменти, дишам дълбоко и си казвам, че ще мине.

П.С. Сетих се за още нещо, което помогна при нас! Много плачеше когато се опитвах да я слагам на гърнето преди няколко месеца. Няколко пъти се изпишка и изака в него и я хвана страх, от акото май, знам ли Sweat Smile Та не искаше и не искаше, бяха драми. Докато не я заведохме в един детски център (като занималня за деца и родители) където видя другите дечица на нейната възраст как си сядат на бебешката тоалетна и после си бършат дупетата и веднага поиска и тя да го прави. Изобщо влиянието на другите деца се оказа голям фактор. Помогна, сега седи на гърнето и не я е страх. Според мен е полезно да има други деца наоколо, които да дават добър пример.

Последна редакция: нд, 29 яну 2023, 01:44 от bloombug

# 13
  • Мнения: 718
Режима е важен и то много. Изгражда се дълго и трудно.Започни да го будиш всеки ден с 30,40 минути по рано от обикновеното му събуждане.Всеки ден по малко докато достигне някакви приемливи часове за заспиване. Води детето всеки ден на вън в парка ,да изразходва енергия.Ти така го описваш сякаш е някакъв звяр. Или потърси професионална помощ. Педиатъра какво казва той може да ви насочи.С този режим кога обядва и вечеря това дете?

# 14
  • Мнения: 267
Режима е важен и то много. Изгражда се дълго и трудно.Започни да го будиш всеки ден с 30,40 минути по рано от обикновеното му събуждане.Всеки ден по малко докато достигне някакви приемливи часове за заспиване. Води детето всеки ден на вън в парка ,да изразходва енергия.Ти така го описваш сякаш е някакъв звяр. Или потърси професионална помощ. Педиатъра какво казва той може да ви насочи.С този режим кога обядва и вечеря това дете?

И това го опитахме. Всеки път е гореспоменатата истерия, и обратното заспиване. Педиатъра казва, че е напълно здрава, просто е от по-трудните характери и щяло да мине. Ами обикновенно става около 12-12:30, започваме направо с обяда тъй като сега е решила, както споменах, че ще яде само супа и ориз. 12:40 хапва, после към 16:30, 20:00, 22:30, давам толкова късно, защото стои до късно и и къркори тумбака. По между другото си хапва и банани, други плодове не иска. Опитвали сме загасена лампа, дори да излазаме от стаята- не става. Понякога става, когато се правим на заспали, но рядко, а и отбягвам да го правя, защото това се случва към 01-02-03:00ч и наистина заспивам, докато уж се правя. Вече съм отчаяна с това спане, да е бебе ок, ама.....

Общи условия

Активация на акаунт