Здравейте,
Пиша донякъде да ми олекне и за някакъв съвет. Бебето ми е на 2 месеца. От както стана на 40 дни по цял ден реве и от ден на ден става все по-зле. В началото беше доста спокойна, не плачеше силно и спеше добре. Не е имала колики. Само на кърма е. През нощта спи много добре - 8-9 часа с 1 събуждане, но през деня е някакъв ад. Спи много неспокойно, буди се през няколко минути. Заспиването е винаги на ръце, защото ако я сложа в леглото будна, почва да реве. Когато е будна, не може да стои на активната гимнастика повече от 5 минути. Опитвам се да се правя на маймуна, но понякога дори не ме отразява…
Толкова много реве, чак се дере, ако не я взема, че почервенява, започва да се дави и да кашля. От сутрин до вечер е кисела, не мога да отида до тоалетна, защото ако я оставя легнала на земята или на дивана, започва да се дере. Общо взето мрази всяко място в хоризонтално положение - в кошарата, на спалнята, на дивана, на гимнастиката, повивалника. Някакъв ужас е, защото изнемогвам психически с този непрестанен рев, а няма как да я нося цял ден.
Не ме е срам да кажа, че се чувствам доста неудовлетворена, изобщо не съм щастлива и не разбирам какво имат предвид хората, които казват, че да си майка е най-прекрасното нещо. Мъжът ми страшно много ми помага, но въпреки това не издържам. Не си представях майчинството толкова неприятен период.
Кога ще свърши този ад?
Не ми казвайте, че спокойна майка = спокойно бебе, защото за мен е обратното.
Пиша донякъде да ми олекне и за някакъв съвет. Бебето ми е на 2 месеца. От както стана на 40 дни по цял ден реве и от ден на ден става все по-зле. В началото беше доста спокойна, не плачеше силно и спеше добре. Не е имала колики. Само на кърма е. През нощта спи много добре - 8-9 часа с 1 събуждане, но през деня е някакъв ад. Спи много неспокойно, буди се през няколко минути. Заспиването е винаги на ръце, защото ако я сложа в леглото будна, почва да реве. Когато е будна, не може да стои на активната гимнастика повече от 5 минути. Опитвам се да се правя на маймуна, но понякога дори не ме отразява…
Толкова много реве, чак се дере, ако не я взема, че почервенява, започва да се дави и да кашля. От сутрин до вечер е кисела, не мога да отида до тоалетна, защото ако я оставя легнала на земята или на дивана, започва да се дере. Общо взето мрази всяко място в хоризонтално положение - в кошарата, на спалнята, на дивана, на гимнастиката, повивалника. Някакъв ужас е, защото изнемогвам психически с този непрестанен рев, а няма как да я нося цял ден.
Не ме е срам да кажа, че се чувствам доста неудовлетворена, изобщо не съм щастлива и не разбирам какво имат предвид хората, които казват, че да си майка е най-прекрасното нещо. Мъжът ми страшно много ми помага, но въпреки това не издържам. Не си представях майчинството толкова неприятен период.
Кога ще свърши този ад?
Не ми казвайте, че спокойна майка = спокойно бебе, защото за мен е обратното.
