Пълен блокаж

  • 1 118
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте! Изпълнена съм с надежда, че тук ще намеря съмишленици и искрено се надявам да чуя " Ще се оправиш", "Временно е", "Често се случва"....

Ще бъда кратка, за да не ви отегчавам излишно, затова ще мина към днешна дата.

След 2 години у дома (майчинство), реших да се върна на работа. През майчинството и покрай пандемията се случиха доста неща. Тотална изолация, смяна на града по време на майчинството, почти никакви контакти с хора, паник атаки и какво ли още не.
След този труден период, реших да се върна на работа. Не знам какво се случва и как се нарича това състояние, но съм пълен, тотален блокаж.
Чувствам се разсеяна, глупава, чувствам, че не съм себе си. Не мога да завържа едно изречение. Основно, работата ми се състои в имейл комуникация. Там всичко е ОК. В момента, в който ми се наложи да проведа разговор очи в очи или по телефон - просто блокирам. Думите не идват, не изплуват, не излизат. Главата ми е празна, хах - давам си сметка колко нелепо звучи това.
Като се сетя каква бъбривка бях, колко бях уверена - сега се чувствам тотално смачкана. Не мога да изразя идеите си. Върти ми се нещо в главата, но не мога да го изкажа. Тотален блокаж.

В момента, в който усетих, че "нещо се случва", се обърнах към книгите - Как да се чувстваш добре, Как да преборим депресията, Подсъзнанието може всичко и още десетки заглавия - психология, психология, психология и нищо. Не съм аз, не съм себе си.

ЧУВСТВАМ СЕ ТЪПА, а НЕ бях!!

Болест ли е, състояние ли е, период ли е .. НЕ ЗНАМ! Не мога да завържа един разговор, чувствам тотално притеснение. Какво се случва с мен?

# 1
  • София
  • Мнения: 337
Само на работа ли блокираш, като говориш с хора, или и извън нея? Предполагам, че имаш достатъчно приятели и роднини, с които разговаряш на различни теми.

Анализирала ли си начина си на живот - как се храниш, спиш ли добре, спортуваш ли, почиваш ли си достатъчно? Всички тези неща влияят на кондицията на мозъка и настроението. Ако трябва, изследвай се за дефицити на важни витамини.

Скрит текст:
От личен опит - дълго време си мислех, че страдам от хронична депресия и се чувствах мега спряла. Оказа се хроничен дефицит на вит. Д. Влияе на тонуса. След седмица-две прием бях напълно нов човек. Не те диагностицирам със същия проблем, просто ти давам идея за още нещо, на което можеш да обърнеш внимание.

За книгите, може би е по-добре да четеш романи и да гледаш документални филми. Хем за развлечение, хем ще имаш самочувствие, че и ти имаш интереси и обща култура, което пък ти дава теми за разговор, ако това ти е проблем. Не забивай в популярна психология и не опитвай да се диагностицираш и лекуваш сама. Ако мислиш, че имаш клиничен проблем, по-добре отиди на терапевт.

С оглед на последните ти две години, както ги описваш, не е учудващо, че ти се е насъбрало. Сега си излязла на бял свят, така да се каже, и ти трябва време за адаптация. Ще се оправиш Simple Smile

# 2
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 15 521
Нормално е като комуникираш по-малко да възникнат такива ограничения във възможностите за комуникация. А и напоследък разни болести има дето допринасят за същото.  Smile Обикновено е временно. Вероятно много се вторачваш и вече притеснението че ще блокираш самото то предизвиква блокаж защото мислите ти са пренасочени към друго. Опитай да не го мислиш като някакъв огромен проблем, не всеки е бъбрив, нито на всеки се отдава словото и спонтанния разговор, хората просто няма да обърнат внимание че не си разговорлива. Пък ти си тренирай междувременно, намери си с кого да си приказваш повече, може и с радиото, ей така за тренинг, може и да си върнеш бъбривостта. А и да не я върнеш, вероятно околните ще са доволни и от това, и мълчанието е ценно качество Satisfied

# 3
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 118
Всички се чувстваме така след майчинство, прекарано вкъщи с бебето, вече тодлър, спокойно Joy
Освен всичко написано, започнах и да забравям важни неща.

# 4
  • Мнения: 12 626
И аз бях затъпяла по време на майчинството и ми се струваше, че вече мога да говоря само на бебешки. Нормално ми се струва. Според мен, започни в извънработно време да се срещаш повече с хора - възрастни, без гукащи малчугани. Така ще си възвърнеш усещането за нормален възрастен индивид и постепенно ще се отпуснеш.

# 5
  • Мнения: 1 522
Според мен е добра идея, когато се чувстваш притеснен като говориш с един човек, да му кажеш : извинявай ако не звуча уверено, но съм притеснен. Криенето, че си притеснен, засилва притеснението. Когато го споделиш, невидимият това пада.

Общи условия

Активация на акаунт