Здравейте!
Имам нужда да прочета чужди мнения и съвети относно моята болка.
Става дума за моето семейство - мен и съпруга ми.
Заедно сме от близо 20 години, с две деца, едното вече тийнеджър, другото - на 4 и половина.
''Взехме се'' млади, студенти още, рано станахме родители, рано ни стана тясно около врата с учене, работа, гледане на малко дете (големият се роди като бяхме студенти).
Скромно сме живели, с обичайните разпри за едно семейство- единият не се разбирал с родителите на другия, другият пък много ревнувал и тн и тн. Но си бяхме щастливи и се подкрепяхме.
През годините той все напираше за второ дете, аз бях предпазливата, имахме други неща по реда си.
Случи се и второто дете. Сбъдна му се мечтата на моя съпруг. И само 4 месеца след раждането, каруцата се обърна и така 4 години по-късно все още имам нуждата да разбера какво стана, за да мога да продължа напред с живота си.
Ето и какво се случи след раждането на второто дете:
1. Рязка негативна промяна към мен - била съм го дразнела, нервна съм била, не съм се била оправяла добре с деца и домакинство (дототгава никога една дума забележка не е имало за това), другите жени как си гледали добре децата, аз какво все съм се оплаквала (бебето беше кошмарно ревливо с всички колики, рефлукси и други екстри).
Скандали, игнориране, седене с цъкане само на телефона, докато аз въртя бебе, домакинство и голямо дете на ръцете. При въпроси- какво става, защо само цъкаш на този телефон- раздразнение, нов скандал, без логично обяснение.
2. Сексът спря. Все едно ме няма. Питах го- защо? Страх го било след раждането да не ми направи нещо- обясних стотици пъти, че аз съм в добро здравословно състояние. В същото време на няколко пъти ''хванах'' на телефона докато на мен ми е отказвал, да гледа супер извратено порно с мъже, примерно, мъже, които им прежлегдат простата и тн...
3. Забрани ми се да го търся в обедна почивка, докато работи и тн- била съм му се оплаквала само от бебето, имал си работа, обучавал се и тн.
4. След като толкова години ходеше пълен и нищо не правеше заради своите килограми, извендъж захвана една 3-месечна диета, която спазваше стриктно, тегли се по 100 пъти на ден, брои си крачките за движение и свали 20 кг, промени си коренно външния вид. Пка казвам- за нашата сватба не направи подобно нещо. И до ден днешен си пази диетата през определено време и много си следи фигурата. Било му за здравето...
5. Вечно е нещастен, вечно е намръщен вкъщи, все го дразним, все му се излиза, живее и тн. Започна да си прави равносметки как не е живял като хората през 20те ни години, как другите били излизали, той не можел заради детето и тн. Чуденката ми е- защо след като години натискаш другия човек за второ дете, което предполага животът да стане още по-затегнат, се сещаш как ти се живее и как си искаш личната свобода?
и тн тн
Отношението към мен е отвратително. Обиди, раздразнение, заплахи как ще ни напусне. Не го задържам насила, казала съм му. Апартаментът е мой, според мен не му стиска да излезе на квартира. Стоял от обич към децата. То пък голямата обич да тормозиш и обиждаш майка им пред очите им...
Въпросът е- има друга, нали? Не, не ме съветвайте на честен разговор с него. Във всички тези ''спокойни и честни разговори'' аз съм лудата, скача, става бесен, била съм ненормалница, въобразявала съм си. Пълно отрицание и все аз съм виновна.
и все пак- това са признаци, че има друга, нали? Било то нереализирана тръпка, някоя на работа, за да продължава толкова време. И не, не отсъства от вкъщи безпричинно или често, но пък времето му на работа и с колеги му е свещено, държи на него по някакъв странен начин (например, когато ги викат да работят от офиса, няма сила на света, която да го накара да остане вкъщи с мен- болен, аз болна и тн и тн).
Имам нужда да прочета вашите мнения, за да затворя тази ужасна страница.
Имам нужда да прочета чужди мнения и съвети относно моята болка.
Става дума за моето семейство - мен и съпруга ми.
Заедно сме от близо 20 години, с две деца, едното вече тийнеджър, другото - на 4 и половина.
''Взехме се'' млади, студенти още, рано станахме родители, рано ни стана тясно около врата с учене, работа, гледане на малко дете (големият се роди като бяхме студенти).
Скромно сме живели, с обичайните разпри за едно семейство- единият не се разбирал с родителите на другия, другият пък много ревнувал и тн и тн. Но си бяхме щастливи и се подкрепяхме.
През годините той все напираше за второ дете, аз бях предпазливата, имахме други неща по реда си.
Случи се и второто дете. Сбъдна му се мечтата на моя съпруг. И само 4 месеца след раждането, каруцата се обърна и така 4 години по-късно все още имам нуждата да разбера какво стана, за да мога да продължа напред с живота си.
Ето и какво се случи след раждането на второто дете:
1. Рязка негативна промяна към мен - била съм го дразнела, нервна съм била, не съм се била оправяла добре с деца и домакинство (дототгава никога една дума забележка не е имало за това), другите жени как си гледали добре децата, аз какво все съм се оплаквала (бебето беше кошмарно ревливо с всички колики, рефлукси и други екстри).
Скандали, игнориране, седене с цъкане само на телефона, докато аз въртя бебе, домакинство и голямо дете на ръцете. При въпроси- какво става, защо само цъкаш на този телефон- раздразнение, нов скандал, без логично обяснение.
2. Сексът спря. Все едно ме няма. Питах го- защо? Страх го било след раждането да не ми направи нещо- обясних стотици пъти, че аз съм в добро здравословно състояние. В същото време на няколко пъти ''хванах'' на телефона докато на мен ми е отказвал, да гледа супер извратено порно с мъже, примерно, мъже, които им прежлегдат простата и тн...
3. Забрани ми се да го търся в обедна почивка, докато работи и тн- била съм му се оплаквала само от бебето, имал си работа, обучавал се и тн.
4. След като толкова години ходеше пълен и нищо не правеше заради своите килограми, извендъж захвана една 3-месечна диета, която спазваше стриктно, тегли се по 100 пъти на ден, брои си крачките за движение и свали 20 кг, промени си коренно външния вид. Пка казвам- за нашата сватба не направи подобно нещо. И до ден днешен си пази диетата през определено време и много си следи фигурата. Било му за здравето...
5. Вечно е нещастен, вечно е намръщен вкъщи, все го дразним, все му се излиза, живее и тн. Започна да си прави равносметки как не е живял като хората през 20те ни години, как другите били излизали, той не можел заради детето и тн. Чуденката ми е- защо след като години натискаш другия човек за второ дете, което предполага животът да стане още по-затегнат, се сещаш как ти се живее и как си искаш личната свобода?
и тн тн
Отношението към мен е отвратително. Обиди, раздразнение, заплахи как ще ни напусне. Не го задържам насила, казала съм му. Апартаментът е мой, според мен не му стиска да излезе на квартира. Стоял от обич към децата. То пък голямата обич да тормозиш и обиждаш майка им пред очите им...
Въпросът е- има друга, нали? Не, не ме съветвайте на честен разговор с него. Във всички тези ''спокойни и честни разговори'' аз съм лудата, скача, става бесен, била съм ненормалница, въобразявала съм си. Пълно отрицание и все аз съм виновна.
и все пак- това са признаци, че има друга, нали? Било то нереализирана тръпка, някоя на работа, за да продължава толкова време. И не, не отсъства от вкъщи безпричинно или често, но пък времето му на работа и с колеги му е свещено, държи на него по някакъв странен начин (например, когато ги викат да работят от офиса, няма сила на света, която да го накара да остане вкъщи с мен- болен, аз болна и тн и тн).
Имам нужда да прочета вашите мнения, за да затворя тази ужасна страница.
).