Здравейте, добри хорицаа!
Пиша тук, защото преживявам тежка раздяла. 2 месеца бяхме в положение “времето ще покаже”, но не издържах повече да чакам и вчера го потърсих, накарах го да се видим и да се изясним. Видяхме се- каза ми, че моята демотивация за иЗвършване на нормалните дейности от живота и ежедневието като цяло, са му повлияли и на него демотивиращо. ИЗгубил се е сам, изпаднал е в дупка, не се чувства щастлив и иска да продължи живота си от нулата и наново. Връзката ни е почти 9 години, през които не сме имали раздели. Имахме силна връзка, всички са ни завиждали на това, което имаме, което постигаме заедно и че за толкова години все още се гледаме със искра в очите и толкова обич.
При мен, нещото което ми подейства демотивиращо беше нервна криза, която ми се случи преди 2 години. След кризата, изпаднах в депресии, плач, затваряне вкъщи и тн и тн. След време потърсих лекарска помощ и си стъпих на краката. Но пак едно такова ми се губеше желанието за живот понякога.
Та сега се чувствам ужасно, срината. Мисля, че няма да мога да продължа да живея, че не мога да намеря себе си. Обвзеха ме и страховете свързани с нервната криза която получих. И сега постоянно си мисля, че нещо ще ми се случи и няма кой да ми помогне. А всъщност преди той беше човека, който ми помагаше да се справя с паниката или каквото неразположение имам. Сега просто съм САМА и въпроса ми е точно- Как да намеря сили да живея нормално живота си и да не се самосъжалявам? Как да повярвам в себе си и че няма да ми стане нищо, като съм сама в нас примерно?
Благодаря ви, знам, че тук има много хора, който могат да дадът съвет!
Пиша тук, защото преживявам тежка раздяла. 2 месеца бяхме в положение “времето ще покаже”, но не издържах повече да чакам и вчера го потърсих, накарах го да се видим и да се изясним. Видяхме се- каза ми, че моята демотивация за иЗвършване на нормалните дейности от живота и ежедневието като цяло, са му повлияли и на него демотивиращо. ИЗгубил се е сам, изпаднал е в дупка, не се чувства щастлив и иска да продължи живота си от нулата и наново. Връзката ни е почти 9 години, през които не сме имали раздели. Имахме силна връзка, всички са ни завиждали на това, което имаме, което постигаме заедно и че за толкова години все още се гледаме със искра в очите и толкова обич.
При мен, нещото което ми подейства демотивиращо беше нервна криза, която ми се случи преди 2 години. След кризата, изпаднах в депресии, плач, затваряне вкъщи и тн и тн. След време потърсих лекарска помощ и си стъпих на краката. Но пак едно такова ми се губеше желанието за живот понякога.
Та сега се чувствам ужасно, срината. Мисля, че няма да мога да продължа да живея, че не мога да намеря себе си. Обвзеха ме и страховете свързани с нервната криза която получих. И сега постоянно си мисля, че нещо ще ми се случи и няма кой да ми помогне. А всъщност преди той беше човека, който ми помагаше да се справя с паниката или каквото неразположение имам. Сега просто съм САМА и въпроса ми е точно- Как да намеря сили да живея нормално живота си и да не се самосъжалявам? Как да повярвам в себе си и че няма да ми стане нищо, като съм сама в нас примерно?
Благодаря ви, знам, че тук има много хора, който могат да дадът съвет!
