- Публикувана: 31 дек. 2022, 01:21 ч.
- Последно мнение: 3 март 2023, 18:11 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 83
Разбира се, винаги е риск, но човек трябва да е без очаквания. Да не очаква, че ще е цветя и рози, нито да мисли, че отива от трън, та на глог.
И аз съм попадала на неприятни места, но това е част от живота. Без риск, няма после и успех. Понякога мястото може да е кофти, но да е тръмплин към по-добра работа.
И аз съм попадала на неприятни места, но това е част от живота. Без риск, няма после и успех. Понякога мястото може да е кофти, но да е тръмплин към по-добра работа.
Аз лично мисля по различен начин, не приемай позицията ми като да искам да те убеждавам в нея, просто ще я споделя.
За мен познатото зло не е по-малко зло. И най-добрата фирма да е, ако например заплатата не ми е достатъчна вече, ще търся нови възможности. С идеята, че мога да имам повече задължения, по-малко свободно време, да нямам някои удобства или да не ми хареса атмосферата. Ако работя в кофти колектив, няма да издържа дълго, но и няма да е нужно, особено ако знам, че това работи за моето CV. С времето съм създала професионални контакти и разчитам на вътрешна информация, както и на referrals.
Мен лично, не ме притеснява да започвам на нови места, защото наистина ги приемам като предизвикателство. Всяко излизане от зоната на комфорт е интересно за мен и съм наясно с рисковете, готова съм да ги приема. Създавам нови познанства, научавам нови неща.
Масово хората ги е страх от неизвестното и съответно мислят, че могат да отидат на по-лошо място. А дали е по-лошо, или просто си знаят какво е на старото и понеже им е по-познато, са по-склонни да стоят?
Смяната на работното място е изморително и трудоемко, ако става дума за хора, които просто работят нещо там, колкото да има, тогава напълно разбирам, че не искат да се местят никъде.
За мен работата е приоритет. Колкото е изтощаваща, толкова е и зареждаща.
За мен познатото зло не е по-малко зло. И най-добрата фирма да е, ако например заплатата не ми е достатъчна вече, ще търся нови възможности. С идеята, че мога да имам повече задължения, по-малко свободно време, да нямам някои удобства или да не ми хареса атмосферата. Ако работя в кофти колектив, няма да издържа дълго, но и няма да е нужно, особено ако знам, че това работи за моето CV. С времето съм създала професионални контакти и разчитам на вътрешна информация, както и на referrals.
Мен лично, не ме притеснява да започвам на нови места, защото наистина ги приемам като предизвикателство. Всяко излизане от зоната на комфорт е интересно за мен и съм наясно с рисковете, готова съм да ги приема. Създавам нови познанства, научавам нови неща.
Масово хората ги е страх от неизвестното и съответно мислят, че могат да отидат на по-лошо място. А дали е по-лошо, или просто си знаят какво е на старото и понеже им е по-познато, са по-склонни да стоят?
Смяната на работното място е изморително и трудоемко, ако става дума за хора, които просто работят нещо там, колкото да има, тогава напълно разбирам, че не искат да се местят никъде.
За мен работата е приоритет. Колкото е изтощаваща, толкова е и зареждаща.
Аз мисля, че много хора се притесняват от нова крачка, но не бива. Разбира се, няма как да знаете какво ще е на новото място, но и без да опитате , няма да има никаква промяна.
Но за някои хора е трудно да предприемат крачка. Надявам се да намерите хубави фирми и да попаднете на читав колектив.
Но за някои хора е трудно да предприемат крачка. Надявам се да намерите хубави фирми и да попаднете на читав колектив.
Ако по-рано бях предприела тази стъпка съм убедена, че към момента щях да съм на много по-добра позиция и това ще е едно от нещата, които ще обясня на дъщерите си, за да го имат предвид един ден, когато и те се включат в пазара на труда.
Но пък и в отровна среда не се живее.Приятелка си съсипа нервите с една работа,буквално на хапчета беше последните месеци.Премести се на по спокойна,с малко повече пари,единствен минус пътува по половин час в посока.Но сега се усмихва,спокойна е.Преди това с месеци търсеше работа,не става веднага.И аз съм сменяла работа преди след два три дена/седмица.На интервюто едно,като се сблъскаш челно е друго.Късмет съм имала до сега,за 15 години трудов стаж 4 работодателя,като само последния беше ненормалник и съответно колектива луд да се върти на пръсти около него.Мъжът ми пък 20 години е в един и същи сектор и ръководство още от университета.
Хората по принцип се страхуват от промените и затова основно се получава феномена новите хора да взимат повече от старите. Проста психология е.
Отпуската мисля, че не се пише в трудовата книжка или поне на мен никога не ми е писана. Пише се в заповедта за прекратяване колко неизползвани дни трябва да се изплатят. Там ако я пише точно ще ѝ я платят за да излезе сметката накрая. Ако пише 0, тогава вече може да се жалва и бързо ще ги хванат.
Но тя отпуската е пропорционална на отработената част от годината, тоест ако няма прехвърлена от миналата година трябва да има 2 или 3 дни според точната дата на прекратяване.
Стаж за пенсия мисля че може да си откупи определен брой години, ако има навършена възраст и отговаря на дадени условия, трябва да си питате в НОИ. Не е добър този подход да не ти се занимава да си търсиш правата, ама да си готов да вършиш измами за компенсация.
Здравейте.Идвам да споделя за края на казуса на леля ми.Документите и са върнати днес,като всъщност е само трудовата книжка,в нея е отбелязано чл.325 т.1 ал.1.Отпуската обаче не и е нанесена,нито ще бъде платена,казано и е че не и се полага,което е абсурдно за мен,но тя отказва да се разправя за нея,радва се че си е взела тк и си чака последната заплата.
Но тя отпуската е пропорционална на отработената част от годината, тоест ако няма прехвърлена от миналата година трябва да има 2 или 3 дни според точната дата на прекратяване.
Стаж за пенсия мисля че може да си откупи определен брой години, ако има навършена възраст и отговаря на дадени условия, трябва да си питате в НОИ. Не е добър този подход да не ти се занимава да си търсиш правата, ама да си готов да вършиш измами за компенсация.
лещичка, aila, вие даже сте с доста по-голям трудов стаж от мен. Аз съм работила на повече места, но съзнателно съм сменяла работни места.
И тук бойко е прав, така се получава, че новите взимат повече пари от старите.
Намирането на работа вече зависи и много от личностните качества, дори оформянето на СВ. Някои хора не умеят да се продават, притесняват се, не знаят как да говорят, да се представят.
И тук бойко е прав, така се получава, че новите взимат повече пари от старите.
Намирането на работа вече зависи и много от личностните качества, дори оформянето на СВ. Някои хора не умеят да се продават, притесняват се, не знаят как да говорят, да се представят.
лещичка, aila, вие даже сте с доста по-голям трудов стаж от мен. Аз съм работила на повече места, но съзнателно съм сменяла работни места.
И тук бойко е прав, така се получава, че новите взимат повече пари от старите.
Намирането на работа вече зависи и много от личностните качества, дори оформянето на СВ. Някои хора не умеят да се продават, притесняват се, не знаят как да говорят, да се представят.
И тук бойко е прав, така се получава, че новите взимат повече пари от старите.
Намирането на работа вече зависи и много от личностните качества, дори оформянето на СВ. Някои хора не умеят да се продават, притесняват се, не знаят как да говорят, да се представят.
Напълно съм съгласна, аз си поисках дори по-малко пари на новата работа, отколкото взимах на старата, но защото яко се издъних на интервюто от притеснение. Веднага след него можеше без проблеми да реша задачата, но по време на интервюто блокирах. Реално съм била на интервю преди 15 години и това си оказа влияние. Вече заплатата ми е компенсирана и не е по-ниска от предишната, а там нямаше да има такива увеличения, така че и затова не съжалявам, но дори и на по-ниската заплата бях ок да работя на новото място, заради нормалното натоварване и отличната атмосфера.
Благодаря за мненията, ще го имам предвид за следващото работно място.
Днес се "конфронтирах" 2 пъти. И двата пъти ми скочиха хората пак да искат неща, не съм аз инициирала. И цял следобяд се чувствам като парцал.
Единият е този от горните постове, като му зададох най- любезно въпроса за мотивацията зад определени молби, все сочещи към мен, а не към други - отби всичко и вмъкна, че е понеделник сутрин и било като гръм от ясно небе.
Днес се "конфронтирах" 2 пъти. И двата пъти ми скочиха хората пак да искат неща, не съм аз инициирала. И цял следобяд се чувствам като парцал.
Единият е този от горните постове, като му зададох най- любезно въпроса за мотивацията зад определени молби, все сочещи към мен, а не към други - отби всичко и вмъкна, че е понеделник сутрин и било като гръм от ясно небе.
Очевидно така си ги свикнала и те муфтят открито и нагло, като ще го правят докато могат. Ако те са от друго звено и нещата, които искат, не са част от задълженията на твоето, можеш просто да ги препратиш към твоя мениджър, който би следвало да ги отбие.
А имам колежка от бившия екип, която приключва темата с "виж си менюъла". И никой не й търси сметка.
Именно така и трябва - ако съответният процес е разписан подробно някъде, резонно е да се задават единствено конкретни уточняващи въпроси, но не и да се иска дундуркане. В банките е по този начин - процедурите са много подробни и в 99% от случаите звънящите от фронт офисите в централата получават именно този отговор.
Винаги съм сменяла старата работа с нова без да ми мигне окото. Разбира се, премислям и отчитам плюсове и минуси, но те са били винаги в посока къде се намира офисът, позиция и т.н. Важен фактор и мотиватор ми е било по-високо възнаграждение и щом то е налично, не съм имала притеснения дали ще се сработя с екипа. Екипи всякакви и навсякъде има откачалки, това не е причина да си стоя на едно място.
Имам няколко познати и бивши колеги - от преди 15 години когато работихме заедно мрънкаха, че са недоволни и че ще си търсят ново място, но так и не се престрашиха. Още са си на старото място с ниски заплати. Бих се побъркала, ако бях на тяхното място. Не ми е било хич лесно през това време, но имам много по-голямо удовлетворение и професионална реализация.
Имам няколко познати и бивши колеги - от преди 15 години когато работихме заедно мрънкаха, че са недоволни и че ще си търсят ново място, но так и не се престрашиха. Още са си на старото място с ниски заплати. Бих се побъркала, ако бях на тяхното място. Не ми е било хич лесно през това време, но имам много по-голямо удовлетворение и професионална реализация.
