Здравейте. Много мои познати, които учиха в чужбина, след първата година се прехвърлиха в бг университет. Някои бяха в Холандия, други в Германия или даже във Франция. Никой не казва защо като ги питаш, викат едно и също, че било скъпо или че много се учело. А аз ги познавам, повечето са заможни и бяха отличници. Ако имах възможност и аз щях да ида в чужбина, тука нивото е много ниско. Не ги разбирам какво не им е харесало там. Каква мислите е реалната причина?
- Публикувана: 27 дек. 2022, 00:22 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2023, 20:37 ч.
Защо толкова много студенти в чужбина се прехвърлят в България?
Че е скъпо, скъпо е.
Че е трудно, трудно е.
Обаче покрай Ковид обучението в университетите на Запад се промени много - широко застъпено онлайн продаване, без упражнения и събирания в групите... Това според мен разочарова много студенти - хем плащаш както преди, хем не те обучават както преди. То ако ще е все онлайн и тук може.
Че е трудно, трудно е.
Обаче покрай Ковид обучението в университетите на Запад се промени много - широко застъпено онлайн продаване, без упражнения и събирания в групите... Това според мен разочарова много студенти - хем плащаш както преди, хем не те обучават както преди. То ако ще е все онлайн и тук може.
По моите наблюдения над бивши съученици и колеги, вписващи се в описанието - точно тия заможните от уж добри семейства са свикнали мама и тати да се грижат за всичко. Дали с пари, дали с връзки, дали просто да го правят вместо тях. Но в чужбина връзките ги няма, а парите с които минават за заможни в България там са бая под средното. И съответно се получава едно сблъскване с реалността и нуждата да се оправяш сам, което ако се случва за пръв път на 18-19 годишна възраст е твърде късно.
С две думи - разглезени са.
Имах съученици от гимназията, които като отидоха да учат в Англия тепърва се учиха как сами да си пуснат пералнята, как се размразява хладилника, как да си опържат яйца и т.н. Звъняха по 5-6 пъти на ден на родителите си да питат елементарни неща. Някои се оправиха, други не издържаха и се върнаха при мама и тати.
С две думи - разглезени са.
Имах съученици от гимназията, които като отидоха да учат в Англия тепърва се учиха как сами да си пуснат пералнята, как се размразява хладилника, как да си опържат яйца и т.н. Звъняха по 5-6 пъти на ден на родителите си да питат елементарни неща. Някои се оправиха, други не издържаха и се върнаха при мама и тати.
Защото в чужбина трябва да ти е яко дупето!
Освен това в чужбина е в пъти по-леко от България, но при едно условие, ако си кадърен. Важи и за работа и за учене.
Мамините синчета бързо разбират, че никой 5 пари не дава за тях и това не им харесва.
После четем платени статии или гледаме нагласени репортажи по телевизията за еди кой си, как се върнал от чужбина и избрал България. Ама как искал да се развива, ама как ще оправя родината, зер на тая държава и трябват хора със самочувствие.
И са прави, цял живот са ги тикали, защо да си развалят рахата.
Освен това в чужбина е в пъти по-леко от България, но при едно условие, ако си кадърен. Важи и за работа и за учене.
Мамините синчета бързо разбират, че никой 5 пари не дава за тях и това не им харесва.
После четем платени статии или гледаме нагласени репортажи по телевизията за еди кой си, как се върнал от чужбина и избрал България. Ама как искал да се развива, ама как ще оправя родината, зер на тая държава и трябват хора със самочувствие.
И са прави, цял живот са ги тикали, защо да си развалят рахата.
Появява се носталгия и трудност да издържат при някои млади хора. Освен това е възможно да се получи срив, бърнаут от учене, нова среда, невъзможност да се приспособиш. Невзети изпити са повод за отчаяние, а са и реален проблем. В България може да отложиш, явиш се пак и т.н. Много фактори са.
Също е изключително важна вътрешната мотивация. Някои деца отиват там, защото родителите така са решили / намерили за добре / платили. Не е тяхното, не им е по сърце, направили си го за някой друг. Ако самото дете иска и силно желае да учи и да се реализира в чужбина, трудностите не го плашат и то не желае да се връща в България по никакъв начин.
Също е изключително важна вътрешната мотивация. Някои деца отиват там, защото родителите така са решили / намерили за добре / платили. Не е тяхното, не им е по сърце, направили си го за някой друг. Ако самото дете иска и силно желае да учи и да се реализира в чужбина, трудностите не го плашат и то не желае да се връща в България по никакъв начин.
По моите наблюдения над бивши съученици и колеги, вписващи се в описанието - точно тия заможните от уж добри семейства са свикнали мама и тати да се грижат за всичко. Дали с пари, дали с връзки, дали просто да го правят вместо тях. Но в чужбина връзките ги няма, а парите с които минават за заможни в България там са бая под средното. И съответно се получава едно сблъскване с реалността и нуждата да се оправяш сам, което ако се случва за пръв път на 18-19 годишна възраст е твърде късно.
С две думи - разглезени са.
Имах съученици от гимназията, които като отидоха да учат в Англия тепърва се учиха как сами да си пуснат пералнята, как се размразява хладилника, как да си опържат яйца и т.н. Звъняха по 5-6 пъти на ден на родителите си да питат елементарни неща. Някои се оправиха, други не издържаха и се върнаха при мама и тати.
С две думи - разглезени са.
Имах съученици от гимназията, които като отидоха да учат в Англия тепърва се учиха как сами да си пуснат пералнята, как се размразява хладилника, как да си опържат яйца и т.н. Звъняха по 5-6 пъти на ден на родителите си да питат елементарни неща. Някои се оправиха, други не издържаха и се върнаха при мама и тати.
Напротив. В чужбина се записваха най-мотивираните и най-амбициозни. Не случайно казах, че са били отличници. Именно затова не схващам точно каква е причината да се връщат.
На някои не им харесва, че там са никой и са един измежду многото, все добри, кадърни и амбициозни. Другото е, ако имат тук гадже, понякога решават, че той/тя не е за изпускане и се връщат. Възможно е там да живеят по-трудно от битова гледна точка - ако вкъщи тате носи, мама меси, там трябва да се оправят сами с всичко.... Има я и носталгията.
Защото не им харесва. В България всеки може да завърши, някои без много усилия. Също така е важна средата.
Много от младежите са насърчавани от родителите си да запишат в чужбина, но това не е по собствено желание. Издържат година, осъзнават, че не искат и се връщат.
Преди години чужбина беше много по-привлекателна за тогавашните млади. Сега пътуването е по-лесно и достъпно и днешните младежи не го приемат като нещо уау.
Много от младежите са насърчавани от родителите си да запишат в чужбина, но това не е по собствено желание. Издържат година, осъзнават, че не искат и се връщат.
Преди години чужбина беше много по-привлекателна за тогавашните млади. Сега пътуването е по-лесно и достъпно и днешните младежи не го приемат като нещо уау.
Напротив. В чужбина се записваха най-мотивираните и най-амбициозни. Не случайно казах, че са били отличници. Именно затова не схващам точно каква е причината да се връщат.
Причината са ти я формулирали много ясно и откровено – скъпо е и е трудно.
Човек, който е живял нашироко тук, трудно ще свикне да си брои стотинки и да мизерства, да се обслужва сам и да е Никой, защото ако тук самочувствието му се е градяло на това кои са майка му и баща му и си е вярвал, че е голямата работа, там балонът се пука и истината лъсва.
А това, че са били отличници тук, а там им е трудно, е просто поредното доказателство за срива в образователната ни система. Там се учи много и изпити не се взимат с преписване, както масово се прави тук.
Днешните отличници само преди едно 30-40 години едва щяха да закърпват тройките и четворките с реалното си ниво на знания.
В чужбина се записваха най-мотивираните и най-амбициозни. Не случайно казах, че са били отличници.
Живота и хората навън са други. На някои им понася добре, други само чакат да си вземат дипломата и бягат с 300 обратно насам след няколко години стискане на зъби. Особено тези, които бяха там по време на масовата ковид истерия.
Най-вероятно сериозни разминавания между очаквания и реалност, независимо от сферата. Дали образователни, социални или икономически спънките, които са срещнали тези млади хора, са ги върнали назад към родното и познатото. Препъникамък може да се окаже всяко от изброените. Не са те приели и си социално изолиран, носталгия, образователната летва е прекалено висока, нищо че тук си бил отличник, или обратното това, което си очаквал като ниво е доста по-ниско... В повечето случаи младия човек е с нереална представа за нещата от живота, което е характерно за младостта. Изградената представа или по скоро непрекъснатото повтаряне, че всичко е пред теб и няма невъзможни неща, докато си млад води до това...
Защото например:
1. С интернетния достъп до най-съвременните публикации във всеки университет, преподаватели в западните университети завършили от Индия до САЩ, възможност за смес между онлайн и лекционна посещаемост, Еразъм и прочие възможности, е ясно че навсякъде има обмен на информация и уеднаквяване на материала, който се изучава. Тези, които отиват да учат заради средата само, предпочитат престижни университети, който иска предимно знания - почти навсякъде може да ги получи.
2. Необходимост едновременно да се научи перфектно чужд език на ниво четене и разбиране на техническа/научна и прочие литература, процес обикновено изискващ десетилетия. Това означава, че младежите трябва да работят на тежки обороти - едновременно усъвършенстване на език и придобиване на специалност. Това не е за всеки, защото на много езиците не се удават.
3. Освен в България, малко от западните работодатели се интересуват от къде някой си си е карал бакалавъра. Това е видно в огромната бройка индийци, пакистанци, бразилци и др, които в момента си правят магистратурите по западна Европа, с цел оставане и намиране на работа. Има такъв глад за специалисти, че наистина малко значение се отдава на откъде ти е образованието.
4. Останалите са чисто емиграционни проблеми, за които има доста теми - по-скъп живот, липса на среда и родителска подкрепа и т.н …
1. С интернетния достъп до най-съвременните публикации във всеки университет, преподаватели в западните университети завършили от Индия до САЩ, възможност за смес между онлайн и лекционна посещаемост, Еразъм и прочие възможности, е ясно че навсякъде има обмен на информация и уеднаквяване на материала, който се изучава. Тези, които отиват да учат заради средата само, предпочитат престижни университети, който иска предимно знания - почти навсякъде може да ги получи.
2. Необходимост едновременно да се научи перфектно чужд език на ниво четене и разбиране на техническа/научна и прочие литература, процес обикновено изискващ десетилетия. Това означава, че младежите трябва да работят на тежки обороти - едновременно усъвършенстване на език и придобиване на специалност. Това не е за всеки, защото на много езиците не се удават.
3. Освен в България, малко от западните работодатели се интересуват от къде някой си си е карал бакалавъра. Това е видно в огромната бройка индийци, пакистанци, бразилци и др, които в момента си правят магистратурите по западна Европа, с цел оставане и намиране на работа. Има такъв глад за специалисти, че наистина малко значение се отдава на откъде ти е образованието.
4. Останалите са чисто емиграционни проблеми, за които има доста теми - по-скъп живот, липса на среда и родителска подкрепа и т.н …