Рядко иска точно определена играчка, обикновено е тип играчка, като избираме по-евтин вариант. Избягваме най-евтините, защото се чупят по-бързо, както и най-скъпите, при които се плаща много, защото са франчайз продукт. Като къщичката на Пепа Пиг. Опитваме се да му обясним защо тези варианти не са добри.
От скоро започна много да се заиграва с Лего и там за сега не ограничаваме, понеже и двамата с ММ смятаме, че е по-добър вариант от поредните колички и всякакви глупости. Малко прекаляваме като цяло с угаждането за играчки, но се опитваме да да променим това.
Това, за което много го ограничаваме са разни бонбони, дъвки и всякакви цветни боклучета по касите в магазина. Нямам скрупули да го изкарам ревящ от магазина, ако се е заинатил, че иска нещо такова. Яде шоколад рядко, сладолед доста, не е като да не позволяваме никакви лакомства, но не и тези най-боклучавите. Смятаме за голямо постижение, че когато поиска нещо сладко, приема плод. Винаги има купа, пълна с плодове на масата и често си взима. Освен това никога не му отказваме ако посегне към някакъв плод в магазина, колкото и да е странен. След като има желание, опитва.
В парка обича да скача на надуваем замък и често, когато поиска нещо безмислено, му обясняваме, че за тези пари може да скача 1 час на замъка. Все по-често се съгласява.
Глезим го, но се опитваме да го научим на стойността на нещата. Както и сам да си подбира вещите. Дрехи купуваме задължително с него и той си избира.
Избягвам да му казвам, че нямаме пари, защото аз го чувах постоянно в детството си и си имам комплекси от това. От ученичка работя като луда, за да мога да си позволя сама да си купувам каквото поискам, без да ми обяснява някой как за моите маловажни желания пари няма. Освен това изпитвам неистов ужас да не остана без доходи, до степен да си съсипвам здравето на гадна работа с години. Едва на 30 донякъде ги преодолях тези неща, най-вече с помощта на ММ.