Публикувана: 22 ноем. 2022, 00:32 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2022, 00:21 ч.

Аз пиша, ти четеш...

22 ноем. 2022, 00:32 ч.

Tenerife
Мнения: 140

Виждам, че има много четящи хора във форума, а разбрах, че не липсват и творящи. Тъй като ми беше препоръчано да не подновявам толкова стара тема, реших да направя нова. Какво по- хубаво за мен от това първата ми тема във форума да е за нови, български творби? 😇
Ще се радвам тук да споделяме лично творчество, най- вече проза, и да получаваме обективно мнение от решилите се да ни прочетат. Вдъхновение на пишещите и приятно четене на всички! ❤😊

Давам тон с едно предизвикателство, което си отправих сама - много кратки разкази. Споделям, за начало, първата историйка:

155 ДУМИ: ПЕТЕЛЪТ

Неговият кокошарник беше най-многоброен и с най-разнообразните кокошки в селото. И в околните села. Той беше най-важният, най-напереният и най-глезеният петел на света. Единствената му работа беше да обича и защитава шестдесет и деветтте си кокошки и да кукурига когато дойдеше времето за кукуригане. Стриктно и с любов си изпълняваше задълженията най-красивият петел с най-мощен глас.
Есенните сутрини на топлия остров бяха студени, но това не спираше петелът да се качи на покрива и да огласи цялото село, приканвайки хората му да отметнат топлите завивки и да станат от удобните си легла. Дори в неделя.
Кукуригането спря по средата, защото петелът чу силен тътен. Последваха го взрив и земетресение. Хора и кокошки се разтичаха паникьосани навсякъде, но единственият им изход беше океана. Огнената и бърза лава се стече като постеля от върха на вулкана и обгърна острова. Вече не се усещаше сутрешният студ. Петелът остана сам, опърпан и нещастен. Нямаше за кого да кукурига сутрин.

# 1 22 ноем. 2022, 06:49 ч.

Мнения: 35 954

а можем ли да обсъждаме творчеството?

ако да, коментарът ми за текста в горния пост - нещо като нищо, началото привлече заспалото ми рано сутрин внимание, но края ме остави с въпроса "т'ва 'що го четох?!?"

# 2 22 ноем. 2022, 07:16 ч.

Мнения: 3 586

Цитат на: Kim29 в вт, 22 ное 2022, 00:32

Няма лошо, но форумите са по-удобни за кратки произведения. Вие представяте ли си как, примерно аз, да сложа тук книга от двеста и повече страници?

# 3 22 ноем. 2022, 09:04 ч.

Мнения: 25 572

Въпросът не е дали можеш да пишеш, а дали имаш интересна история за разказване. Трето и четвърто дали ще успееш да я разкажеш така, че да грабне читателите.
Това с петела е много никакво. „Есенните сутрини на топлия остров бяха студени“ звучи като дървено желязо. Оксиморон. Накрая петелът останал... къде? Целият остров залят с лава, само той останал да се рее къде? В небето? В морето?
И накрая баналният въпрос „Какво е искал да каже авторът?“. Губи ми се идеята, поуката или нещо друго, което да оправдае написването на този текст.
Съжалявам, но нито е интересен, нито има някакъв смисъл.

# 4 22 ноем. 2022, 10:55 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 239

Едно литературно произведвние трябва да носи преди всичко послание, както и тема за размисъл. Майсторството да боравиш с думи и литературни похвати дори не го коментирам.
Та, какво е посланието на този текст? Няма такова. Това са няколко съобщителни изречения, свързани по смисъл. Това е. Дори децата в шести клас могат да напишат нещо по- дълбоко.

# 5 22 ноем. 2022, 11:58 ч.

Tenerife
Мнения: 140

Цитат на: Аниш в вт, 22 ное 2022, 07:16

Цитат на: Kim29 в вт, 22 ное 2022, 00:32

Така е, тук ще се четат повече разкази и по- кратки творби. И все пак, дори роман може да бъде представен на части, мисля. 😉

Как' Сийка, авторите рядко се обясняват какво искат да кажат. Който разбрал-разбрал. 😊 Само ще уточня това: "Есенните сутрини на топлия остров бяха студени“. Кое не се разбира? Дори на остров, на който е винаги топло, като този на който живея, сутрините през есента могат да бъдат студени. А като цяло на тази кратка историйка има хора, които разбраха идеята и смисъла. 😇

Всички ме разкостихте /😁/, но аз и не очаквам само положителни коментари и уважавам мнението на всеки. Да, имам още доста истории, може пък в някоя от тях да намерите смисъл. 😇

# 6 22 ноем. 2022, 12:02 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 239

Ок.
Поредният неразбран "гений".

# 7 22 ноем. 2022, 12:06 ч.

Tenerife
Мнения: 140

Вики, къде видя да се смятам за гений?! Просто не виждам защо да влизам в обяснителен режим за написаното от мен. Нормално е да има нехаресващи творбите ми хора. 😊 Не ги пиша за да се харесвам на всички, а ги споделям за искрено мнение от четящите. 😊

# 8 22 ноем. 2022, 12:22 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 239

Виж, това не е творба. Нека започнем първо от там. Това не е нищо. Петел, кокошки, вулкан, край. Няма въведвние, няма изложение, няма интрига, няма сюжет, няма развръзка, няма заключение. Дори няма върху какво да се водят дискусии и полемики.
Може би първо трябва да се информираш как трябва да се построи един текст, за да е литературно издържан, да покрива поне санитарния минимум. После да прочетеш един вагон книги и чак тогава да се пробваш.

Последна редакция: вт, 22 ное 2022, 13:21 от VickyTaylor

# 9 22 ноем. 2022, 12:46 ч.

Tenerife
Мнения: 140

Хехе, интересно е да кажеш на непознат човек колко книги трябва да прочете! 😂 Полемиката започва да ме забавлява. Нищо градивно в критиките ти не виждам, но ги приемам с усмивка. Само да вметна, че тези много кратки разкази се наричат drabble, тоест, съществуват си, не съм ги измислила аз. 😊 Позволявам си да пусна още един мой опит за подобна творба, а по-нататък може и да споделя нещо по-обемно. 😇

......

155 Думи: Реката

Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обичаше слънчевите лъчи да се провират между клоните на дърветата и да се отразяват в косите ѝ. Обичаше усамотението сред красотата на природата.

Днес за първи път дойде тук, на своето любимо място с него. Нуждаеше се от кураж и да се чувства на своя територия, за да проведе най-сериозният разговор. Беше уморена от лъжите, от ревността му, от постоянното следене, от надничането в телефона ѝ, от недоверието и най-вече от шамарите и заплахите. Знаеше, че днес трябва да сложи край на всичко това, защото любов между тях отдавна нямаше.

Той наблюдаваше спокойно и усмихнато как тялото ѝ се носеше по течението, а очите ѝ бяха вперени невиждащо в безкрайното синьо небе. За двамата това беше краят.

# 10 22 ноем. 2022, 13:09 ч.

Мнения: 35 954

пробвай се на друго поприще, може да се справиш по-добре

същото, но по-хубаво

# 11 22 ноем. 2022, 15:05 ч.

Мнения: 3 586

Цитат на: Kim29 в вт, 22 ное 2022, 11:58

Така е, тук ще се четат повече разкази и по- кратки творби. И все пак, дори роман може да бъде представен на части, мисля. 😉

Губят се авторските права.

# 12 22 ноем. 2022, 18:56 ч.

Tenerife
Мнения: 140

Цитат на: Аниш в вт, 22 ное 2022, 15:05

Цитат на: Kim29 в вт, 22 ное 2022, 11:58

Губят се авторските права.

Права си. 😊 Значи, който иска да сподели нещо свое може и линк да пусне към блог, сайт за творчество, да препоръча своя книга, ако е написал такава. На мен ми е интересно да чета нови автори. 😊

# 13 23 ноем. 2022, 08:40 ч.

София
Мнения: 2 560

На мен и двете споделени неща ми харесаха. Литературата е изкуство. И като такова, може да съществува във всякакви форми. Какви са тея анализи и обобщения какво трябвало и не трябвало да носи едно произведение. Произведението носи това, което авторът е решил. Харесаха ми и двете разказчета, неочаквания край особено много.

# 14 23 ноем. 2022, 08:54 ч.

Мнения: 3 586

Цитат на: Kim29 в вт, 22 ное 2022, 18:56

Е, аз пиша леки фентъзи историйки с лек романтичен уклон като хоби. Не твърдя, че съм свестен писател, или че много ме бива в правописа, но помагат повече от Йога да се справям с ежедневния стрес от работата и всичко останало. Ако на някого е интересно: https://www.wattpad.com/user/SetyGenova

Препоръчани теми

Търся електронна книга - 47

Априлски книжен клуб - 2024

В момента чета ... 89

За тези, които четат любовни романи № 46

Причина:

Причина: