Да се върна ли в България?

  • 22 751
  • 516
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Здравейте! Живея от вече почти 12 год в чужбина, където завърших университет и след това останах да работя (по специалността си - маркетинг и реклама). Работя на добра позиция, взимам прилични пари, но в момента парите са единственото нещо, което все още ме задържа тук и от месеци се чудя и не знам как да процедирам.

В офиса нещата вървят, но извън него се чувствам ужасно - нямам социална среда (освен колегите), нямам енергия или време за културни събития или социализация вечер след поредния дълъг ден в офиса.

Всеки път като се прибирам в България, отлагам максимално купуването на билет за връщане, защото ако знам кога се връщам в чужбина, почвам да броя дните, които ми остават в България, и да се мъча.
 
Завиждам на българските си приятели, които живеят много по-балансиран живот от мен - отделят време за хобита, ходят по концерти, имат енергия и време за излизане на вечеря или неделно кафе с приятелка.

Но не мога и да се реша окончателно да се върна, знаейки че в България би ми се наложило да работя с месеци за заплатата, която изкарвам в чужбина. Почти всички български колеги от университета (освен тези, които едва-едва завършиха) останаха в чужбина. Ядосвам се, че ето на - те успяха, защо аз не мога. Мисля си: ако в крайна сметка ще се връщам, какъв беше смисълът от целия този зор с образованието в чужбина (защото и тогава не бях ок с живота си там, но стисках зъби и броях семестри)?

А в същото време виждам, че психическото ми състояние се влошава - рева постоянно, нямам желание за нищо, отлагам (неработните) задачи със седмици…желанието ми за живот бавно се губи - дори хобитата ми вече не ми носят радост.

И все пак ми е трудно да реша какво да правя - и при двете алтернативи печеля нещо, но губя друго. Какво бихте ме посъветвали?

Мерси!

# 1
  • Мнения: 594
Burn out. В това състояние си за болнични. В коя държава си? Отиваш на личен лекар и тръгваш по пътеката. Излизаш в болнични. Като се съвземеш ще си дадеш сметка кое те тежи толкова и защо не намираш баланс. Може и да смениш работата/работното място.

# 2
  • Мнения: 31
Здравей, Malinka!
След образование и работа по специалността в чужбина, със сигурност ще си намериш бързо хубава работа в България. Да, най-вероятно няма да работиш за същите пари, но с време и старание, изграждане на нови умения и т.н,  може да достигнеш нивото си там, че и да го задминеш.
Просто трябва да решиш за себе си, дали ти се връща, това никой не може да го направи вместо теб. Направи си списък с pros & cons, претегли ситуацията. Разбирам, че имаш приятели в България - това е огромен плюс, обсъди и с тях.
Преди години и аз бях в подобна ситуация, само, че бях живяла в чужбина по-кратко време от теб. Избрах България и до момента не съжалявам и за секунда.
Знай, че каквото и да решиш, винаги ще можеш да се върнеш обратно в чужбина или БГ. Хората не сме дървета. Направи това, което ще те накара да се почувстваш щастлива, спокойна и на място.
Поздрави!

# 3
  • Мнения: 594
Почти никой от местните в чужбина не работи на пълно работно време, не се издържа. За това имат време за други дейности. И това може да преосмислиш

# 4
  • Мнения: 8 785
Казваш, че другите ти познати българи, които са останали в чужбина са се адаптирали. Какво ти правиш различно и защо при теб не се получава?
Имай предвид, че много хора в България също основно ходят на работа и нямат особен социален живот. Това е до както си го направиш и каква ти е нагласата, а и често тревата изглежда по-зелена от другата страна.

# 5
  • Мнения: X
Здравей! Аз мисля, че може да си в бърн аут. Ако е така потърси помощ от лекар, може да ти дадат болничен за няколко месеца и като се успокоиш вече да решиш какво да правиш!

С добро образование и опит и тук можеш да живееш добре. Не гледай само парите, ясно е, че ако там взимаш примерно 5 000€ тук няма да взимаш толкова, но и стандарта, разходите са различни. Не искам да измествам темата, а просто казвам, че ако се устроиш добре и тук може да взимаш нелоша заплата.


В същото време помисли дали не идеализираш прекалено много България. Ти идваш тук на почивка, тогава се виждаш с приятелите си, излизате, забавлявате се. Ако човек взима малко пари в България и той ще е от вкъщи на работа, от работа вкъщи. И много хора са действително така. Естествено, ако тук си с добър доход, ще си позволяваш повече неща.

Аз те съветвам да направиш един експеримент: направи си СВ и пусни на няколко места в България. Като ти се обадят обясняваш, че си все още в друга държава, но ще се прибираш. Поискай онлайн интервю. Виж какво ще ти предложат, дори да не се съгласяваш. Виж какви са заплатите за твоя бранш и опит и ще прецениш дали със заплата Х ще ти е добре да живееш тук. Защото иначе, ще се депресираш от българското безпаричие.

# 6
  • Мнения: 782
Кое е по-важно - да си щастлива и да водиш балансиран живот или да продължаваш да се чувстваш длъжна да поддържаш ритъм, който не ти допада и чувстваш като задължение?
Именно, защото знам от познати и приятели как протича ежедневието в чужбина (говоря конкретно за държави като Германия, Англия, Холандия), реших да не заминавам, въпреки че имам добро образование и знам езици. За мен е по-важно да свърша работа в 17 или 18 часа (през последните 3 години дори работя само от вкъщи) и да имам време за семейството и себе си. Не гоня амбиции да изкарвам луди пари, но и все пак се старая и заплатата ми е достатъчна за задоволителен живот.
Според мен вземи си отпуска, почини си, огледай се, допитай се до близък или приятел, решението е много важно и не може да го взимаш под афект, особено ако си преуморена. Ако не виждаш опция да забавиш темпото в чужбина, да намериш хоби и приятели, тогава според мен се прибери в България.

# 7
  • София
  • Мнения: 15 913
От една страна - връщай се. Пиша го като майка на дете в чужбина. У дома и стените помагат, ще се устроиш бързо.
От друга - не бъркай туризма/отпуската в Бг/ с емиграцията.
И тук доста хора са от работа - в къщи и обратно. Средата - едно е да се видите като си тук за дни. Но не очаквай постоянно виждане като заживееш за постоянно.
Добра идея е да пробваш да пуснеш СВ и да видиш какво се предлага.

# 8
  • Мнения: 1 257
Ако ще се връщаш само заради приятелите, които имаш тук, имай предвид, че рано или късно живота ни звърта всички и вижданията с приятели се разреждат с времето. Сега си идваш за малко и за това ти обръщат повече внимание, но ако си тук на дали ще имат време да излизате всеки ден, пък дори и всяка седмица. И тук повечето хора основно ходят на работа и се прибират в къщи. Излизанията са обикновено в почивните дни, и то не всеки път, защото всички имаме и други задачи.
Ако се чувстваш преуморена от работата си, потърси начин да работиш на по-малко часове или просто смени работата, както вече са те посъветвали. Използвай почивните си дни за социализация, тръгни на някакъв спорт, изкуство или каквото там те влече и може пък да си намериш приятелски кръг и там. Смени и държавата ако трябва.

# 9
  • Мнения: X
За приятелите не съм съгласна. Зависи от компанията и от хората. Като гледам хора си излизат и през седмицата, не е като да са празни моловете, ресторантите, баровете и кината. Има си културен живот, даже билет за кино вече не знма колко по-рано трябва да купиш, за да има. Аз също имам приятели в чужбина и като си идват им обръщам повече внимание. И все пак с тукашните ми приятели също се виждаме. Не бих казала, че е редно да се заклеймява кой кога излиза.

# 10
  • София
  • Мнения: 1 604
Аз подкрепям казаното от Aisha, като се върнеш в родината, няма всеки ден/ вечер да се виждаш и излизаш с приятели/ роднини. Сивото ежедневие ще те застигне и тук. Всеки си има свои дела и дори да се виждате от време на време, няма да е достатъчно често както е по време на твоето "гостуване в родината".
 Но пък финансовата страна ще ти тежи, поне в началото, защото няма да имаш стандарта на живот който си имала.
Подкрепям идеята за СВ, поне ще си свериш часовника и ще знаеш каква робата се предлага и каква заплата да очакваш. Знае ли човек, може да се появи нещо привлекателно което да те устройва.

За социализацията в чужбина: има държави където това е трудно, аз съм живяла и учила по програма Еразъм в Германия и Холандия. Не се приемам за интроверт, но ми беше трудно да се впиша в друга общност освен с колегите. Това ми тежеше и прекарвах много време в дълги разговори с приятели, роднини уж да притъпя гадното чувство на самота. Живеех за мига когато ще се прибера у дома.
Години по-късно заминах с ММ, беше много, много различно. Не бях сама, не ми пукаше дали ще се впиша в някаква общност и точна затова ми се получаваше. Когато трябваше да се прибираме обратно, не ми тръгваше. 

# 11
  • Мнения: 1 685
Ето ти мнение от 25г емигрантка. Тези, които тръгват да се връщат, попадат в България на неща, особено в междуличностните и всекидневните отношения, които са трудни за разбиране. Номер (make or break) едно на мен ми е Бг негативизмът. И ми е основна причина да съм нямала желание за връщане обратно. Просто нямам нужда от вечния песимизъм, случайната грубост и “каквото ми мине през главата, да излиза директно през устата”. За други, може да е нещо друго, нещото, с което на искат да правят компромис в ежедневието си. Примерно семейство, познати и приятели, лесна работа в България и т.н. - в обратния случай на моя.

Зависи къде си, всъщност, защото местните са различни из Европа и света, но преди месец се запознах с българка, която се е върнала 2019 в България, и след 3 години - ето я тук отново - емигрантка.

Първо идентифицирай защо се чувстваш както се чувстваш - липса на социални контакти, близки в България, служебен стрес, културен шок и т.н. Само когато ясно знаеш какво те тормози, ще имаш идея какво да направиш.

# 12
  • София
  • Мнения: 15 913
За мене момичето е самотно там, където е.
А и натиска за осигуряване на ежемесечни разходи - квартира, режийни. Това оказва влияние.
Ако в Бг има къде да живее защо да не опита да се върне? Поне наема ще спести. Ако може да се върне с болничен за burn out ще е идеално.
Винаги има и път обратно натам или за друга държава.
Вече не кандидатстваме за изходна виза, лесно е.
Това бих казала и на моето дете.

# 13
  • Мнения: 325
Много са трудни такива решения, съчувствам на авторката.
И в България е трудно, но и в чужбина е трудно и най-вече ако си сама. И според зависи в коя държава си.

Аз мисля, че България е прекрасно място за живеене за хора, които са млади, здрави, образовани и с възможности за добре платена работа. София е хубав град, има много прекрасни природни забележителности на близо - планини и минерални бани да искаш, морето ти е близо също.
Не е хубаво за живеене ако имаш проблеми и трябва да прибягваш до помощ от лекари, полиция, съдии, адвокати, държавни и социални услуги. Колкото са по-сериозни проблемите ти, толкова по-гадно и трудно се живее в България. Много хора просто са зарязани на произвола и изцяло разчитат на семейство и приятели (и други връзки) да им помагат през всякакви кошмарни ситуации. Има изключения разбира се (и дано да са повече), но като цяло моите наблюдения са били такива. Вземи тези неща в предвид.

Моя съвет е да не взимаш необратими решения базирани на емоции, в които не си сигурна. Дали наистина се чувстваш така, защото не си в България? Или това се дължи на някаква комбинация от интровертност и работохолизъм? Ако е така, може би този начин на живот ще те последва където и да живееш.

Ако бях на твое място бих потърсила компромисен или експериментален вариант, който да ми подскаже защо се чувствам така. Примерно, маркеринга обикновено позволява дистанционна работа, уговори си да работиш от България за два-три месеца и виж как ще се чувстваш. Но си остави вратичка за връщане за това време. Успех!

# 14
  • Мнения: 1 685
Аз специално съжаление към авторката не изпитвам. Тези, които емигрираха след 2007, получиха всичко наготово - нито визи им трябваха, Бг образование се признаваше, университет и работа лесно се уреждат като четвърт България се изнесе и с познати или семейство минали през този път, не е кой знае колко трудно. Преди четвърт век беше бюрокрация, доучвате, непризнаване на образование, подозрителност ако си от бивша соц страна, години драпаш да се утвърдиш. Бг среда няма, създаваш си друга. Описаното ми звучи като богаташки проблем и sorry не ми докосва сърцето. Животът не е лесен.

Момичето явно е умно, като хиляди днешни образовани 30г+. Ми всички минаваме през такива моменти. Спри се, направи оценка къде си, какво ти липсва и си направи план как да промениш, това, което те подтиска. Без да потърсиш отговор на тези въпроси, ще затъваш в бърн аут или някакви др извинения да не действаш. Животът е твой.

Общи условия

Активация на акаунт