Октомврийски книжен клуб

  • 3 516
  • 58
  •   1
Отговори

Анкета

Книга на месец ноември и разказ за края на октомври?

Опции:

* Гласуването приключено: пт, 21 окт 2022, 19:27
* Може да изберете максимум 2 опции.

# 45
  • Мнения: 5 083
И на мен ми прави впечатление, че тази тема върви доста по-тихо от предната. Може да е просто от самата книга.
Идеята ми по-скоро беше всеки да коментира, когато приключи, а тези, които не са, да четат на своя отговорност от спойлери. Съответно всеки, който е стигнал до някъде също може да изрази впечатление и някакви предположения за по-натам.

# 46
  • Мнения: 537
И книгите са различни, и начина на обсъждане. Според мен е по малко и от двете причината за по-малкото коментари.
Но все тая, важното е, че не спираме да четем. Relieved

# 47
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 38 932
Скрит текст:
И книгите са различни, и начина на обсъждане. Според мен е по малко и от двете причината за по-малкото коментари.
Но все тая, важното е, че не спираме да четем. Relieved

точно!
Simple Smile Благодаря за приема в темата.

# 48
  • Мнения: 5 083
Ок, относително лесно решение - има общо 5 гласа за "Убийствен ум", 3 от които за обсъждане накуп. Това ще бъде нашата книга за месец ноемрви. Подгласникът "Тайният живот на пчелите" ще участва и в следващата анкета Simple Smile

Мога да съдействам с намирането на английски. Моля, който има нужда, да ми пише дирекно на лично с мейл - така е по-лесно за мен. Надявам се да успея да я намеря и на български, ще пиша допълнително, ако ми се получи Simple Smile Имаме 9 дни до следващата тема, поне за първи впечателния, надявам се, ще стигнат. Update: Имам "Убийствен ум" и на български Simple Smile

За разказ на октомври избрахме "Не съм от тях", можете да го намерите тук https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&WorkID=11385&Level=1 Има го и на други места, но ако някой има проблеми с намирането отново може да ми пише Simple Smile Обсъждането на разказа може да стартира веднага, мисля, че имаме достатъчно време до края на месеца. Чете се за няколко минути Simple Smile

"Даровете на влъхвите" може да е първият ни разказ за месец ноември, поради близките резултати. Можете да го намерите тук https://www.hera.bg/s.php?n=5294 Както и в Читанка и на други места.

Последна редакция: сб, 22 окт 2022, 12:50 от Inferiya

# 49
  • София
  • Мнения: 575
Включвам се с мнение по разказа за Октомври “НЕ СЪМ ОТ ТЯХ”.

Много ми напомня на БГ действителността, особено в по-малките населени места, където хората се познават по-добре и имат повече клюки за обсъждане от големите градове, в които често човек познава бегло и съседите в блока си.

Не ми хареса главната героиня. Прилича ми на тесногръда жена, която се смята за повече от останалите и търси кусури на цялото село. Същевременно явно смята себе си за авторитет и пример, че даже се оплаква и от сина си (който тя е възпитавала). Грозна постъпка и злоба личи от думите й, които привидно звучат като жалби и вайкане. Не бих изтърпяла подобна жена и за 5 минути. Дразнеща и натоварваща, всезнаеща и вряща се в чуждите работи.

Преди години, живеех за кратко в по-малък град под наем и асоциирам ситуацията с подобна жена, съседка от блока, която реши да разпитва подробно за нас, къде работим и прочее. Гледаха с част от другите съседки и какво сме купили и какви кашони изхвърляхме. Тотално отвратена бях от това любопитство, което изобщо не беше желано!

Последна редакция: сб, 22 окт 2022, 15:18 от Илития

# 50
  • Мнения: 5 083
Сдобих се с "Убийствен ум" и на български в електронен вариант Simple Smile Ако някой има нужда да казва Simple Smile

# 51
  • Мнения: 189
Хах, тъкмо прочетох разказа. Аз мислех, че е този, за който мисля (я, как умно се изразявам Bowtie), ама не бях сигурна.
Като бях в 5 кл, няколко съученика го правиха на сценка това. Бяха страшен хит, всяко междучасие някой ги канеше да го представят. Естествено и по всички концерти и прегледи на худ. самодейност бяха в програмата. Много му се забавлявах и тогава, и сега пак. И да - и аз като Илития не съм фенка на тези характери. (То, ако се замисля, кой ли пък ще е фен.) Като бях студентка първата ми квартира беше у една баба и, ох, братче... Имаше пред къщата една пейка, седяха там съседките от цялата улица и всеки детайл трябваше да го узнаят, да го обсъдят, да дадат акъл. Аз бях доста експлозивна тогава, още доста буйна, та... не мога да се похваля с добри отношения, чак ме е срам като си спомня. Ама и сега не изтрайвам, просто мога да си позволя да не попадам на такива места и при такива хора или ако попадна, бързо да се отдалеча. Даже си спомням, че едната година като си търсех квартира, се отказах от едното място, защото хазяйката каза "Всички тук си знаем всичко, като едно семейство сме." Scream

Този разказ е от страхотните картини на обществото там и тогава, пък и сега и тук също. Много ми харесва това, че е само реч. Няма описание, няма авторови мисли, няма погледи, въздишки... Всичкото само реплика - за толкова кратко време и както супер много бърза, жената успява да одума 7-8 души, че даже и кака Сийка Laughing

Всяка малка общност (в големия град това е входът на блока) си има поне по 1 такава баба или лелка-към-баба. И всяка култура ги има, така че явно е непреходна човешка черта, устойчива, така да се каже. Smiling Imp

# 52
  • Мнения: 537
Аз прочетох разказа още като видях предложенията. Толкова актуално звучи и днес.
Има много такива хора - аз не съм такава, ама да си кажа клюката и мнението за всички. И собственото си семейство не пожали, като има за какво да ги одума.
Такъв тип хора определено не ми харесват, да не кажа, че зверски ме дразнят.

# 53
  • Мнения: 755
Това е един от любимите ми разкази. Винаги успява да ме разсмее. Наистина представя определен вид хора добре, но е карикатура, така че преувеличен. Езикът е автентичен и допринася към хумора. Представям си какво значи да си носиш шапката "като фантазия" или къщата на кьошето с прозорците и загорелите манджи. Целият сборник е много добър!

Моите спомени от бабите пред къщите са мили. Сигурно е имало и такива образи сред тях, но нито един сега не изпъква точно с такива качества.

Такива прояви днес човек може да види и по социалните мрежи. Съседите не надничат и не се критикуват през плета, но някой тип може да викне по Facebook и да порицае провинен съсед как си разхождал кучето  или как паркирал Simple Smile 

# 54
  • Мнения: 9 911
С интерес препрочетох “Не съм от тях”. Първият ми прочит на разказа на Чудомир в спомените ми е свързан с едно отминало време, когато селцата бяха много по-оживени и бабите се събираха вечер, насядали на оградата на съседната къща да разискват местните и народни новини (тогава имаше два-три вестника, за които хората в селото бяха абонирани и местната седянка успешно заместваше липсващото медийно присъствие, а международните събития не бяха толкова в полезрението на хората, че да имат желание да бъдат обсъждани).
Трябва да си призная, че в спомените ми този разказ присъстваше с весело настроение. Прочита му днес ми донесе по-скоро тъга. Не по отминалите времена и опустялото вече село с празни къщи. А това, че нравите, макар и лексикално преоблечени, си остават същите, поне при някои представители, така добре обрисувани от автора. С нови думи и скрити зад красиви фрази, някои от тях днес размахват пръстче чрез медии, социални мрежи и всякаква достъпна форма на популярно самоизлагане.
Но си давам сметка, че това са поведение и черта, които винаги е имало, и за съжаление - ще има.
Още от библейски времена има такива хора, не случайна е известната фраза  - “Който е невинен, нека пръв хвърли камък”.  
Трудно е да се възпрем да съдим другите, но си струва поне да се опитаме. Зависи от всеки нас.

Последна редакция: пн, 24 окт 2022, 11:59 от fenyx

# 55
  • Мнения: 189
Аз да кажа за книгата, щото не съм сигурна, че ще успея да я дочета преди ноември.
Тааа, лелеееее... Мога да бъда много застреляна Simple Smile В някакъв момент разбрах, че действието се развива през 2014! Ами, какво да кажа, напълно шашардисана останах. Е, не съм очаквала да се развива в средновековието, но си мислех, че е по-към 70-те или 80-те. И след това се сетих, че в началото споменаха Боко Харам и се плеснах по челото. Rolling Eyes
Това, което се описва в селото като бит, през 2014 година... "откъде ще вземаме вода да мием съдовете"...  Това как живеят толкова много хора, колко е безстойностен животът, как личното достойнство и чест са напълно изхвърлени от картинката, е много тъжно и отвратително. Докато в същото време развитите страни се чудят кой по-голямо перо да си окичи. Разбира се, нищо ново не казвам, нито съм първата, която се възмущава. А образът на тоалетната при онази възрастна дама Ия (сестрата на мистър Кола) е чудесно обрисуван, направо сякаш бях там. Mask Майсторка на гнусотията е тази авторка, това ѝ го признавам Bowtie

Когато Мистър Кола тръгна да "ѝ помага", се стреснах, че може би ще става проститутка, макар че от вашите коментари не помня да е имало нещо шокиращо. В тази поредица от събития също много ми хареса тази илюстрация на случай, в който човек уж има избор, ама няма какво да избере. Честичко, както си живеем добре и спокойно, обичаме да поучаваме други хора - "Човек винаги има избор", пък, видиш ли, другият се е изложил в избора си и айде сега да си чука главата... (А не като нас, дето винаги трезво ще изберем по-прясната сьомга, по-био продукта...) Е, сигурно и Адуни има избор, ама аз избирам да ми е мъчно за съчетанието на всички тези обстоятелства, които превръщат живота ѝ в тъп наниз от горчиви дни.
А спасението? Поединично.

Прочетох във вашите коментари, че има надежда, затова и аз имам надежда за нея.

# 56
  • Мнения: 189
Предложение за книга: "Приказка за Стоедин" на Никола Русев
 Има я в читанка.

# 57
  • Мнения: 9 911
Това ми даде идея пък за предложение от мен - “Да пробудиш драконче”, Николай Теллалов.

# 58
  • Мнения: 5 083
Честит празник, четящи хора!

Ето я и новата ни тема https://www.bg-mamma.com/?topic=1496137.msg45517816#msg45517816
Както винаги, ако нещо някъде съм пропуснала, не съм догледала, много моля - пишете ми.

Общи условия

Активация на акаунт