За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

Подкрепям. Никъде не видях презрение към професиите на работниците и обслужващия персонал. Съжалявам, Ру, не мога да приема патетични обвинения, че тези, които се радваме на напредъка и амбициите на децата си, презираме обикновените работещи. Дай да се откажем от постиженията и амбициите им, за да не накърним нежните чувства на тези, които не са способни на постижения и нямат амбиции. Та нима, ако твоите деца искаха и можеха да учат и да напредват ти нямаше да им се радваш и да ги подкрепяш? Съмнявам се.

Ами да кажем тогава, че не сме се разбрали. Не си писала конкретно за учителската професия, беше се споменавало в някоя от всичките страници като пример. Учителските заплати не са особено високи. Но и с такова образование и насоченост, ако човек има мотивация и план, може да се опита да развие проект, който да му носи дивиденти в бъдеще. И учител е много далеч от дъно като образование, заплата или потенциал. Но както в почти всяка професия и с почти всяко образование, човек може да е успешен. Напук на родители, които не са съгласни с изборите му.

ПП: като написах ти да определяш нещо като безперспективно, имах предвид коя да е насоченост, която е такава според теб, не конкретния пример. Не беше прецизно формулирано изказването ми.

Малко си противоречат изказванията тип романтичка съм и всякак ще си намери мястото под слънцето с желанието всичко да съгласува и решава заедно с родителите, което излиза извън техния личен финансов ангажимент. Аз лично останах с впечатление, че ти държиш да одобряваш избора на децата и не допускаш нещо, което според теб не е подходящо.

С грешно впечатление си останала. Бях достатъчно ясна - това, което си избраха като учене им приляга. Ние сме говорили с тях много по въпроса за ученето, знаем им силните страни и интереси. Това не е разговор, който се води веднъж и се решава. През години доста пъти е ставало въпрос, те знаят нашата история с нашия личен опит на тяхната възраст, какво сме си мислили, как сме решавали, дали съжаляваме за нещо, дали сме доволни. Не знам как си го представяш разговора и одобрението.  Като казвам, че им приляга не означава "аз одобрих това и не одобрих онова". По-скоро при нас беше доста лежерно, защото не сме имали някакви предпочитания за определени професии, нямаме фамилен бизнес или фамилна професия, на която трябва наследникът да отговори, така че бяха свободни да изберат. За нас е важно човек да учи това, които харесва и иска, защото така върви по-леко.  Те имат разностранни интереси, доста неща им се удават. Признавам, че  в някаква степен си отдъхнах, че никой от тях не избра медицина. Щяха да се справят, в това не се съмнявам, но това е много трудна и дори неблагодарна, натоварваща професия. Случвало се е  хора да питат защо не кандидатстват медицина, но по реакциите на децата си личеше, че нямат особен интерес.

Колкото до държането на родителите да одобряват изборите - всички родители в някаква степен държат да одобрят избора на децата си. Тези, които казват, че никак не държат, или се самозаблуждават, или откровено лъжат. Винаги си личи кога родителите одобряват, колкото и да се опитват да го скрият. По-лесно е за всички, ако изборът допада на родителите, по-склонни са да помогнат или поне да не пречат, да не подхвърлят реплики или да са резервирани и да не споделят ентусиазма.

Абе, по- лесно се живее, като слушаш мама.
Ако слушаш - дава, ако не слушаш - оправяй се.

Ако детето ви иска да стане учител, медицинска сестра, лаборант, фармацевт, фризьор, готвач, шофьор на тир, пожарникар, счетоводител, библиотекар, екскурзовод ще го подкрепите ли?
Ако амбицията на детето е да има студио за красота, книжарница, кафене, магазин за играчки ще го подкрепите ли?

Всичко подкрепям аз. Обаче в училище как ги учат за някои неща Дъщеря ми беше на около 14, когато в училище трябваше да представят проект за собствен бизнес, имаше и въпрос как ще го финансират в началото (не е майтап). Дъщеря ми дойде да ме попита, понеже нейните съученици всички казвали, че родителите ще финансират началото, тя какво да пише. Казах й да напише, че първо ще поработи в тази сфера, ще събере някакви свои пари и после с малка помощ от родителите и кредит ще финансира самостоятелното си въображаемо начинание, при вече изготвен проект.

Моето дете се оказало единственото, въображемо нефинансирано само от родители На мен пък не ми се вярва, че след 10 години всички родители ще са годни и дееспособни да спонсорират въображаем бизнес на детето (те изобщо имат ли идея колко струва това), ама иначе са първи в обещанията. И детето нормално ще си очаква и да го направят, нали?

Така зададен въпросът звучи много общо. Аз ще подкрепя децата си за всяко тяхно решение, стига то да не е записано в Наказателния кодекс. Но каква подкрепа се очаква конкретно? Морална? Материална? Финансова?
Всяка от изброените опции може да е много печеливша, ако е подхваната от умен и предприемчив човек, така че защо не? Моята подкрепа би била дотолкова, че не бих пречила на детето ми да опита, щом иска именно това. Държа само да е наясно с плюсовете, минусите и рисковете на начинанието. Ако имам възможност и виждам, че детето ми работи сериозно за избраното от него начинание, бих помогнала с финансова инжекция. Ако начинанието се провали, пак бих помогнала, но за ограничен период, максимум година, след което ще го оставя да се оправя както може. Добре е децата да знаят, че имат подкрепата на родителите си, но също така е добре за тях да са наясно, че тази подкрепа не е безгранична, така че да имат стимул да влагат и собствени усилия за живота си. В противен случай, ще си мислят, че мама и тате вечно ще замитат след тях и ще им изравняват условията.

Уиш, имам предвид, ако детето иска да учи за учител и медицинска сестра, ще го оставиш ли да учи това, което то иска? Мисля, че ако това е желанието на едно 19-годишно момиче/ момче, то то е наясно и, че заплащането не е 3000 на месец. И също мисля, че не би очаквало мама адвокат да го издържа след като завърши и започне работа.
Ако детето ти иска да има салон за красота, влекат го прически/ гримове/ козметика и иска да започне в това направление ще го подкрепиш ли? Морално и може би леко финансово, ако можеш да си го позволиш, за да започне и докато събира клиентела и излезе на печалба?

Не съм Уиш, но да, аз бих.

Да, да, да, да и да.
Специално за екскурзовод, аз съм работила това и е много интересно и приятно.
Има едно не - пожарникар. Никога не бих подкрепила нещо, което може да застраши здравето на детето ми. Бих направила всичко да го разубедя.

Ру, аз на няколко пъти написах, че не бих натискала мое дете да учи или да не учи нещо. Просто ще му дам ясно да разбере плюсовете, минусите и рисковете на избора му и границите на моята помощ, което може да очаква.

Давам пример. Детето ми иска да стане учител. ОК. Има една година (грубо казано) подкрепа от мен, за да намери начин да развие някакво начинание, което ще му помогне да получава по-добри от учителска заплата пари. Уроци, школа, проекти...След това ще живее от това, което си изкара. Ако са добри пари, ОК. Ако ще кара само на учителска заплата, пак ОК - негов избор, да си го ползва, но аз определено няма да инжектирам финансово.

И аз бих подкрепила. Само шофьор на тир ако иска да стане, бих помолила някой от нашите шофьори да го вземе на една кирия до някоя дестинация в крайните точки на Европа и да види дали наистина иска да води такъв кучешки начин на живот въпреки съблазнителната на пръв поглед заплата. Даже няма да кара камиона, само да се вози, да виси по границите, да чака за разтоварване и евентуално обратен курс със стока, да монтира вечер чинията на Булсатком на камиона, сутрин да я прибира, да се къпе от време на време където намери.
Ако след един такъв трип все още иска - ок, да действа.

Икономиката на една държава противно на разбиранията се крепи на дребния частен бизнес, а не на едрия, и затова бг е най-бедната държава в европа, защото практически дребен бизнес почти не съществува (какви са причините всеки е наясно. Защото Андариел за пореден път е права относно финансиранията.

Големи сте специалисти по финансиранията всички.

Понеже непряко работата ми дава поглед - дребен частен бизнис има, даже в изобилие и във всякакви области. Огледай се.