С годеника ми се запознахме преди 3 години и половина, на работа. Вече не работим там. Заедно сме от 3 години, съжителстваме от 2,5 и сме сгодени от 1 година.
Той - спокоен, разбиращ, внимателен, интелигентен, добре изглеждащ - мъж мечта, на 35г.
Аз - на моменти малко сприхава, но явно се преживява , търсач на усещания бих казала, на 31г.
Обичаме се
Но в сексуално отношение не си пасваме, ако тр да съм честна от самото начало. Някак не върви. Той не успява да получи хубава ерекция и или му спада или свършва в моменти, в които не бих искала все още това да се случи. И това ме изнервя доста и да си призная - оставя незадоволена, а знаете как ни се отразява това. Разбира се никога не съм си позволила да покажа раздразнението си. Но въпреки това в свободни разговори съм повдигала деликатно темата. И не за това, че не ме задоволява, а затова, че за мен е важно както аз, така и човека до мен да има пълноценен сексуален живот. Обичам го и искам да има самочувствие, че се справя "в тези неща". Смятам, че качеството на секса се отразява във всички останали сфери на човека. Поправете ме, ако греша.
Та - макар след няколко разговора, той не предприема нищо. Нито лекар, нито терапия, нищо медитации (вярвам, че биха помогнали), нито тантра - нищо.
И започвам да се чудя - мога ли да живея с такъв компромис?
Отделно преди година служебно се запознах с човек, който страшно ме привлича. Понякога дори си мисля, че е взаимно, но вероятно си въобразявам. Между нас не се е случило абсолютно, само шеги, и то на общи теми, и някой друг поглед. Физически контакт - 0, за 1 година 3 пъти да сме си докоснали ръцете - като му подавам химикалка. Дори не сме оставали кой знае колко насаме, та да се стигне до там да бистрим кой кого харесва. Затова си мисля, че е само моя фантазия. А и да не беше - не искам да прая нищо в тази насока. Не искам да загубя това, което имам. Не и по този начин.
Но е факт, че за последната година все повече ми прави впечатление несъвпадането ни в секса с настоящия ми партньор.
Затова се надявам на вашите мнения - били ли сте в такава ситуация, как се справихте?
Ясни са опциите - да си стоя с него и да хойкам насам натам, но не искам да постъпвам по този начин спрямо него и спрямо себе си. Или пък да стана и да си тръгна. Иска ми се да има начин нещата да се залепят, докато са пропукани, но все още не и счупени. Защото наистина се обичаме.