Здравейте всички които четете! Пиша тук за да споделя моята история и за да изпусна парата. Пък дано ми помогне с нещо, защото другата ми алтернатива би била да започна да посещавам психолог.
Ще започна от самото начало...
Познавам съпругата ми вече 23 години от 22 сме заедно от които 14 женени. Имаме прекрасен син на 6 години. Никой от нас преди това не си беше имал приятел/приятелка. Общо взето, всичко което знаем или сме научили сме го научили заедно. Съпругата ми е изключителна жена и човек. Изключително уравновесена и борбена, винаги без да се замисля е била до мен и ме е подкрепяла в добро и лошо както се казва. В професионален план сме постигнали много, толкова, че да можем да кажем, че сме вероятно в първият процент най-добре печелещи хора в страната в която живеем. За цялото ни съжителство сме имали и много добри и по-малко добри моменти. Както си е и нормално. Отстрани вероятно изглеждаме като семейството за което всеки би мечтал. И истината е, че и аз самият го мисля. Просто не знам какво още би могъл да иска човек от живота си. И така допреди 3 години. Тя тъкмо се беше преместила от България в държавата в която живеем. Общо взето беше избягала от Бг за да забрави мъж който я беше зарязал. Още при първата ни среща усетих влечение към нея. Запознах я със съпругата ми. И те се сприятелиха. Общо взето идваше 2-3 пъти седмично у нас, а аз затъвах все повече и повече. По лошото е че, мисля, че беше реципрочно. Накрая не се издържаше повече и преди около година и 8-9 месеца и казах как се чувствам и я попитах дали има чувства към мен, на което тя отговори отрицателно, като в същото време казваше че се страхува. Помолих я да намали малко идванията у нас за да мога да се съвзема, но тя спря да идва изцяло, като когато жена ми я кани да ни посети си намира причина да не го прави. Би трябвало да съм доволен, но не мога да си я изкарам и за секунда от главата. Чувствам се ужасно, имам чувството, че навлизам в депресия от която не знам как да се измъкна. Когато съпругата ми е до мен си давам сметка, че съм най - големият късметлия с такава жена, а в същото време си мисля за другата. Чувствам, че я лъжа и се чувствам изключително зле и виновен. Не знам дали не е по-правилно да и кажа за моят проблем, но това ще означава и краят на бракът ни. Краят на всичко за което сме се борили в последните 20 години. Знам, че няма съвет който може да ми се даде, просто понякога човек има нужда да си излее душата и да се опита да се справи сам...
Ще започна от самото начало...
Познавам съпругата ми вече 23 години от 22 сме заедно от които 14 женени. Имаме прекрасен син на 6 години. Никой от нас преди това не си беше имал приятел/приятелка. Общо взето, всичко което знаем или сме научили сме го научили заедно. Съпругата ми е изключителна жена и човек. Изключително уравновесена и борбена, винаги без да се замисля е била до мен и ме е подкрепяла в добро и лошо както се казва. В професионален план сме постигнали много, толкова, че да можем да кажем, че сме вероятно в първият процент най-добре печелещи хора в страната в която живеем. За цялото ни съжителство сме имали и много добри и по-малко добри моменти. Както си е и нормално. Отстрани вероятно изглеждаме като семейството за което всеки би мечтал. И истината е, че и аз самият го мисля. Просто не знам какво още би могъл да иска човек от живота си. И така допреди 3 години. Тя тъкмо се беше преместила от България в държавата в която живеем. Общо взето беше избягала от Бг за да забрави мъж който я беше зарязал. Още при първата ни среща усетих влечение към нея. Запознах я със съпругата ми. И те се сприятелиха. Общо взето идваше 2-3 пъти седмично у нас, а аз затъвах все повече и повече. По лошото е че, мисля, че беше реципрочно. Накрая не се издържаше повече и преди около година и 8-9 месеца и казах как се чувствам и я попитах дали има чувства към мен, на което тя отговори отрицателно, като в същото време казваше че се страхува. Помолих я да намали малко идванията у нас за да мога да се съвзема, но тя спря да идва изцяло, като когато жена ми я кани да ни посети си намира причина да не го прави. Би трябвало да съм доволен, но не мога да си я изкарам и за секунда от главата. Чувствам се ужасно, имам чувството, че навлизам в депресия от която не знам как да се измъкна. Когато съпругата ми е до мен си давам сметка, че съм най - големият късметлия с такава жена, а в същото време си мисля за другата. Чувствам, че я лъжа и се чувствам изключително зле и виновен. Не знам дали не е по-правилно да и кажа за моят проблем, но това ще означава и краят на бракът ни. Краят на всичко за което сме се борили в последните 20 години. Знам, че няма съвет който може да ми се даде, просто понякога човек има нужда да си излее душата и да се опита да се справи сам...
