Здравейте! Тук съм с два казуса, за съжаление не по хубав повод. Дядо ми почина преди 40 дни след не много дълго (година и малко) боледуване от тумор на мозъка. Днес му изнесохме 40 дни. Държа да отбележа, че този човек беше и е единственият достоен пример и образец за мъж в моят живот (на 19г. съм). Много силен човек, физически, духом, всякак. Пример за типичен българин - огромен физически, с непоклатими ценности, добрина и тн. Бил е първенец на село, всички там го знаят, уважават и почитат. Връзката ми с него беше специална, тъй като аз съм единствената внучка и той даваше всичко за мен и косъм не даваше да ми падне от главата. С всичко това се опитвам да кажа, че го обичам безрезервно и от момента, в който осъзнах, че ще го загубя на няколко пъти сама преживявах и се настройвах за момента. Ходих да помагам няколко пъти на баба да го гледа и гледката беше ужасяваща, това и ми помогна да понеса на пръв поглед по-леко загубата, която пък стана деня преди кандидат-студентските ми изпити по медицина, за които се готвех от две години. Когато почина бях като камък. Днес му изнасяхме 40 дена и не знам защото си внушавам или наистина е така, но сякаш днес за пръв път усетих липсата му, че нещо си е тръгнало от мен. През 40 дни наистина се случиха много необясними ситуации, които по мое мнение никак не бяха случайни, абе сякаш усещах присъстивето му. Моят въпрос е - нали казват, че до 40тия ден духът е на земята и след това си тръгва, на някого от вас случвало ли му се е дори и след 40 дни да усеща присъствие (напр.: дишане, стъпки, странни шумове като цяло и тн.)?
Другият ми въпрос - след смъртта баба стана направо невъзможна, тя го гледаше наистина през цялото време и спеше до него докато го чакахме, но вече се заяжда за всичко, все нещо й е на криво и тн.. Моите нерви също имат предел, аз съм имала на гърба си 15 изпита през това време и съм обичала този човек безвъзмездно, не ми е по-малко тежко, но не нагърбвам другите с отношението си. Някой наблюдавал ли е такова поведение у близък?
Другият ми въпрос - след смъртта баба стана направо невъзможна, тя го гледаше наистина през цялото време и спеше до него докато го чакахме, но вече се заяжда за всичко, все нещо й е на криво и тн.. Моите нерви също имат предел, аз съм имала на гърба си 15 изпита през това време и съм обичала този човек безвъзмездно, не ми е по-малко тежко, но не нагърбвам другите с отношението си. Някой наблюдавал ли е такова поведение у близък?
