За вечно заетите офисни натегачи

  • 5 694
  • 53
  •   1
Отговори
# 15
  • INFJ
  • Мнения: 9 135
И алкохолиците ги удовлетворява всяка вечер да има нещо за пиене, тяхното удовлетворение, обаче, обикновено не влияе добре на отношенията им с околните. С всички зависимости е така, просто някои не изглеждат толкова разрушаващи. Но след достатъчно време, и бавно разрушаващите зависимости си взимат своето.

# 16
  • Мнения: 6 505
Ти може и да не плащаш, други пък не плащат само за пребиваване в офиса, а за резултат. Явно зависи от сферата.
Не правя личните бюджети на хората, нито любопитствам за личния им живот, затова и не им държа сметка за какво си харчат парите.
Сещам се за мой колега, който си беше поставил за цел да си изплати жилищната ипотека за 5 години. Направи го и мина в "бавната лента".

# 17
  • Мнения: 15 356
Аз се сещам за моя позната.С две малки деца работи много,също и извънредно.Казва,че това я прави щастлива,може и да греши,но децата й заслужават щастлива майка .Така че

# 18
  • Мнения: 2 788
Между другото, не знам какъв е тоя зор да се осмива работата в офис. Работила съм и в училище, е там бъкаше от натегачи, вечно бързат, вечно с папките под мишница, ако ги слушаш, само те могат да научат децата, скъсваха се да доносничат и да тормозят младите колеги, а си бяха абсолютен въздух под налягане. Вдигат много шум и дотам. И в здравеопазването ги има такива, и навсякъде. Мързеливи, некомпетентни, неетични - това са личностни качества, нямат нищо общо с професията или мястото, където се полага труд.
Голям зор някои хора да разберат, че и да седиш на бюро и да мислиш, също може да е работа. Не, то ако не е производство, да има резултат, дето да го пипнеш и норма да си я изпълнил, не е работа. И голям зор да се гледа в чуждата паничка и да се лепят етикети на хора, които живеят различно от нас. Стига да не ви бъркат пряката работа, какво точно ви интересува кой кога ходи в офиса, има ли личен живот и т.н. Вече писах, всеки с дефицитите (и целите) си.

# 19
  • Мнения: 10 683
Според мен офисни натегачи е общо понятие. Защо така се засягаш Simple Smile Хора, дето демонстрират колко работят, пък нищо не правят, има навсякъде, във всяка сфера.

Иначе почти всичките ми познати, дето си умират да висят на работа, имат проблеми у дома и бягат от реалността.

# 20
  • Мнения: 471
Еми явно и аз спадам към натегачите. Работя в сферата на вноса на хранителни продукти и при нас работното време е супер разтегливо понятие. Аз работя от 8 до 5, обаче чужденците, с които комуникирам работят и до по-късно. Да не говорим онези, които са в доста различни часови зони от нас- Нова Зеландия, Китай, САЩ. Еми никога за последните 12 години не съм приключила работа в 5. Винаги работя и до по късно, особено докато товаря камиони и т.н. И събота и неделя работя. Какво да се прави. Но не го правя за тиквени медали, а просто защото си обичам работата, нито щото вкъщи не ми е хубаво. Просто това, което върша, ми доставя удоволствие.
Но го има и нещо друго - има една такава позиция на многоръката Шива, и освен ако ти не си свършиш работата, няма колега или колежка, на който да разчиташ, за да ти помогне. Това не ги прави натегачи, а просто служители, работещи в такава среда. И касиерката, която е в съседния офис и по цял ден говори за манджи и после обяснява колко много работа има, примерно да ми каже, че съм натегачка, някак си не ми звучи ок. И не е истина.

# 21
  • Мнения: 919
То и аз съм натегачка, и до десет съм стояла в офиса, ама не е до кеф, имам доста по-интересни работи да правя в свободното си време, а до отговорност. Щом като съм поела ангажимент за нещо и други хора разчитат на мен, ами ако трябва и до 12 ще стоя. Вярно е, има и позиции, които позволяват в 6 часа да си вземеш чантата и да тръгнеш, но най много ме дразнят клюкарстващите  по цял ден, дето докарват от приказки и хвалби-често срещан офис планктон. Но ако наистина работиш, нямаш време за такова нещо.....

# 22
  • Мнения: 2 757
Двама такива колеги имах, свършиха в психиатрия. Да, и аз бачкам след работно време , но са срещи основно, това не ме товари. Не се и плаща. Работи ми се много, но се ограничавам, защото други вземат да скатават и да прехвърлят. Затова понякога дори японска стачка правя! Важна е ефективността, не продължителността! За работа говорим!

# 23
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 3 655
Има и друг тип от висящите часове след работа:
1. Мудни и неспособни да се организират във времето - ми ще висиш да си довършваш.
2. Нощните птици - от 7 до 12 само дреме пие кафе и се мъчи да се събуди. От 13 до 17 си свършва работата и виси, когато има още.
3. Борците за тиквени медали, които не допускат възможност да са некомпетентни в някоя област. Ама като се опиташ да помогнеш - хем нямат време да обяснят точно какво искат,хем са недоволни, че са ти гласували "доверие", а ти не си го оправдал.
5. Тия на които нищо друго не им е останало, освен да висят в офиса. Дори и да не правят нищо, просто да са сред хора.

И още има...

Има и такива, които наистина работят много... Не го отричам. Особено хората, които истински притежават и упражняват бизнес. Не тия с марковия анцунг и квадратния черен джип....

# 24
  • Мнения: 2 579
Някои хора наистина работят много и не го симулират.
Но в някои фирми се насърчава и толерира от самото управление симулирането на голяма заетост. В такава фирма ми е правен проблем, че си тръгвам навреме от работа след приключване на всички задачи за деня при фиксирано работно време от 8 до 17ч, защото имало една група хора ( приближените на шефа с най-големи заплати), които дремят и зяпат в монитора докъм 17 ч и едва след това започват да вършат задачи, които им се спускат след оперативка, проведена след края на работното време.
Всичко това беше много умело дирижирано от страна на шефа, за да се покаже на всички нови кадри, че са некадърници и нямат никакви права. Оперативките обикновено бяха за начукване на канчето на определени хора. Който се оказваше с дебели нерви и издържеше на първоначалния натиск, оставаше, останалите напускаха доста скоропостижно. Наистина, даваха се привлекателни бонуси след като преминеш през цедката на 1-2 години стаж, но за тях се плащаше с разбита психика и никакво лично време. Работата иначе щеше да е много интересна, ако не бяха постоянните интриги от страна на шефове и най-близките му мениджъри. Аз издържах цели 3 години там и след един опит за летен отпуск, който ми беше провален с постоянни обаждания да се свърши това онова, последван от начукване на канчето още на първия работен ден след приключване на т.нар отпуск, така "бърнаутнах", че ми падна пердето и си подадох молбата за напускане.

# 25
  • Мнения: 124
Тема с подобно заглавие може да се пусне само от скатавка за който колегите му които бачкат много са - натегачи. По този начин оправдава пред себе си и себеподобни, собствената си некомпетентност, мързел и нежелание за работа.

За съжаление това е масово при българина, да работи колкото да не заспи и в 17.30 като удари звънеца да е пръв на вратата. После да се оплаква колко е несправедлив живота, как парите не стигат и да завижда на гадните натегачи/айтита и млади меринджей.

Човек докато е млад трябва да блъска здраво, да се развива, да гради!

# 26
  • Мнения: 10 683
Ех, обожавам си работата, върша си я с кеф, оставам понякога и повече, ако се налага. Но и аз съм от тези, които в 18 часа гасят, защото не живея, за да работя, защото две малки очички ме чакат да си играем или да се разходим. И, защото не във всички случаи бачкането като луд ще донесе по-добри резултати. Как го правите, възхищавам ви се. Аз след 5-6 часа усилена умствена работа съм парцал и да искам, ми е трудно да бачкам още. Ставам неадекватна и неползотворна.

Последна редакция: пт, 17 юни 2022, 14:50 от Ели-Мели

# 27
  • Мнения: 588
Аз не бих плащала допълнително на някой, който сам си е решил, че ще виси още 2 часа днес, и утре, и на следващият ден... Тези неща се случват с предварителни уговорки от двете страни, а не едностранно.

Но дори да има финансова изгода, кога остава време за life, от толкова "покриване на life нужди"? Работохолизмът е бягство от живота и реалността.
Съгласна съм. Никой шеф, дори и най-свестния няма да спре някой служител ако иска да работи допълнително, но и много шефове няма да ги приканват да работят допълнително освен ако не е извънредно и предварително уговорено. Всеки трябва да може да поставя здравословни граници на работата си. Работа винаги ще има. Но действително вглъбяването в работата и извън нея пречи на общуването и на околните. Накратко - ако Петя смята, че си върши работата добре, старае се от 9 до 18, както й е работното време, но има още задачи за довършване, Петя не е длъжна да остава след работа, да загърби близките си и хобитата си, защото задачите не могат да бъдат разпределени.
Между другото, за оставането си в извън работно време, някои служители сами са си виновни, поради лоша организация на времето. Излизат през половин час да пушат, говорят много по телефона, излизат през работно време и затова не могат да си свършат нещата навреме.

# 28
  • Мнения: 6 505
Има и една порода хора, които така модерният опън спейс ги побърква. Обичат да работят на тихо и спокойно и като ги сложат на някое бюро насред още 20 колеги стават непродуктивни. Те обикновено идват преди работа и остават след работа, защото това е единственото им добре оползотворено време. През останалата част от деня се дразнят на всички, които си обсъждат почивките или дъвчат манджи по бюрата.
Имах такива служители, много готини и интелигентни хора, но имаха нужда от уединение, за да си вършат работата. Наложи се да сменя офиса, за да имат собствено пространство за работа.

# 29
  • София
  • Мнения: 3 783
Мислех, че сега е актуално да се работи от вкъщи, не от офис.

Общи условия

Активация на акаунт