Здравейте,
Благодарим за въпроса Ви!
Според чл. 4, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ - “Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
Уведомяване за дължими местни данъци и такси:
Установяването, обезпечаването и събирането на данъка върху недвижимите имоти се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Всяка година преди началния срок за плащане на данъка върху недвижимите имоти всеки данъкоплатец трябва да получи съобщение за дължимата сума за данък за всеки притежаван имот. Съобщаването може да се извърши и по Интернет или друг подходящ начин.
В съобщението се посочва данъчната оценка на имота (съответно на идеалната част на лицето), дължимата сума за данък, сроковете и вноските за плащане и офиса, в който следва да се извърши плащането.
Давност на публичните вземания:
Давността е период от време, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително.
Давността на публичните вземания е 5 години - считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението. Но тя може да се прекъсва или спира.
При прекъсването на давността се заличава изтеклият до момента давностен срок и той започва да тече отначало.
Докато по време на спирането давностният срок не тече. Събития, спиращи давността са: започнало производство по установяване на публично вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; спиране на изпълнението на акта, с който е установено вземането - за срока на спирането; наличие на разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; обжалване на акта, с който е определено задължението; налагане на обезпечителни мерки; образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Давността не се прилага служебно. За да бъдат погасени задълженията Ви по давност, можете да подадете Възражение за погасяване по давност по образец и да го подадете в съответната Дирекция „Местни данъци и такси“ във Вашия град.
С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
Процедури:
Изпълнително производство може да бъде започнато от гражданин, дружество, община или държавата. За целта им е необходим изпълнителен лист или друг акт, който подлежи на изпълнение. Едва след това кредиторът се обръща към ЧСИ с искане да бъде образувано изпълнително дело.
След като ЧСИ образува делото, той започва да събира информация за длъжника и неговото имущество, налага обезпечителни мерки, осребрява имуществото на длъжника (при парични вземания) и удовлетворява кредитора, а при непарично вземане удовлетворява взискателя чрез предаване на движими вещи, въвод във владение на недвижим имот, предаване на дете и др.
По закон кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист без участието на длъжника в този процес. Това е законно и става по реда на заповедното производство.
Едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ да изпрати запорно съобщение до всяко трето лице, към което длъжникът има вземане. Това се прави - за да не може длъжникът да изтегли сумите по сметките си и да прехвърли имуществото си.
А когато изпълнителният лист е издаден на основата на заповедното производство по чл. 410 от ГПК поканата се смята за връчена от съда и ЧСИ има право и задължение да предприеме незабавни действия – запор, възбрана, опис.
Ред за връчване на покани и съобщения от ЧСИ:
Според чл. 42 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) - поканите за доброволно изпълнение и съобщенията по изпълнителните дела на частните съдебни изпълнители се връчват от служител в кантората на ЧСИ по реда на чл. 37 и следващите от ГПК.
Поканата за доброволно изпълнение се връчва лично на длъжника на посочения по делото адрес. Когато длъжникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Ако длъжникът не се яви да получи поканата за доброволно изпълнение или съобщението, съдебният изпълнител служебно проверява неговата адресна регистрация и ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната и разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес. Ако са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, съобщението се прилага към делото.
Ненадлежно връчване:
Хипотеза, в която призовкарят на ЧСИ реално не търси длъжника, а записва формално 3 дати – по чл. 47 от ГПК, на които уж е посетил адреса и е залепил уведомление. По-късно длъжникът научава за изпълнителното производство чрез наложени запори на банкови сметки, трудово възнаграждение, възбрани, но вече е изпуснал 2-седмичния срок за възражение.
Запори налагани от ЧСИ:
Съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до работодателя на длъжника. В запорното съобщение до работодателя се съдържа запитване дали работодателят признава вземането, върху което се налага запора, за основателно.
Чрез съобщението се търси обратна информация дали трудовото възнаграждение на длъжника е над секвестируемия минимум /размера на минималната работна заплата за страната/ и дали вече няма наложени други запори, по които се правят удръжки.
На запор подлежи не само основаното трудово възнаграждение на длъжника, но и всяко друго парично възнаграждение /по договори за управление, по граждански договори, премии/.
Несекевстируеми са социалните пенсии, обезщетенията за майчинството и болничните, както и всякакъв друг вид социални плащания. Проблем възниква често когато тези плащания се получават по банков път. Съдебният изпълнител налага запор върху банковата сметка на длъжника, по която се превеждат тези суми. В този случай е необходимо да се представи извлечение от банковата сметка на длъжника за няколко месеца назад, от което да е видно основанието на постъпилите суми в банковата сметка на длъжника.
Според чл. 446 от ГПК - принудително изпълнение може да е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата за страната (към днешна дата 710 лв.).
Перемпция:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК „Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.“
Ако 2 години по изпълнителното дело няма никакви изпълнителни действия или молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, частният съдебен изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.
Но в практиката има случаи, когато след подадена молба за прекратяване, поради настъпила перемпция. Няколко дни по-късно длъжникът се връща, за да види какво се случва и забелязва, че по делото се е появил входящ документ преди няколко месеца, който представлява молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, и който прекъсва давността. Липсата на прецизно регламентиране на начина на номериране и официален регистър на входящите и изходящи документи в кантората на ЧСИ - може да доведе до тази ситуация.
Загубване на възстановяване на правоспособност на ЧСИ:
Според чл. 31 от ЗЧСИ - "Частният съдебен изпълнител загубва правоспособността си:
= по негово писмено искане до министъра на правосъдието;
= при смърт или с поставянето му под запрещение;
= при отсъствие или невъзможност да изпълнява функциите си, след изчерпването на възможностите за заместване;
= при възникване на пречка;
= при несъвместимост;
= при временно отстраняване;
= при налагане на дисциплинарно наказание.
Правоспособността на частен съдебен изпълнител се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:
= лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на срока;
= извършване на несъвместима дейност - след прекратяване на дейността.
Как да се защитите:
При съмнения относно дейността на въпросното ЧСИ може да се обърнете писмено към Камарата на частните съдебни изпълнители за справка относно правоспособността му.
Необходимо е внимателно да се прегледат всички книжа по изпълнителното дело в кантората на съдебния изпълнител, както и тези по делото в архива на съда. От там да се направят изводи за наличие или не на допуснати нарушения и незаконосъобразните действия и да се проследят сроковете.
Длъжникът има право да обжалва:
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението и други.
Жалбата против действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по местоизпълнението на обжалваното действие. Ако страната е присъствала на извършването на съответното действие от съдебния изпълнител, то срокът за нея започва да тече от момента на извършването на действието. От същия момент започва да тече срокът и за страната, която е била редовно призована за извършването на това действие на съдебния изпълнител. За лицата, които не са присъствали или не са били призовани, срокът тече от деня на съобщението.
Отговорност на съдебния изпълнител за вреди:
Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.
За да бъде ангажирана отговорността на съдебния изпълнител, трябва да се докаже, не само незаконността на предприетите от него действия (бездействия), но също така и настъпилите вреди (които могат да бъдат и пропуснати ползи) и причинно следствената връзка между деянията на съдебния изпълнител и настъпилите вреди. Вината му се предполага до доказване на противното.
Поздрави!